Батавското въстание /69-70 г./

[Last roman]

Батавите в римската армия


Батавски воин от 1 в. пр. н. е.
Римляните освен легионите поддържали и голям контингент от помощни войски, чиято цел била основно охрана на границите. За тази цел от особено воинствените племена се набирали отделни кохорти от по 500 или 1000 човека. През 1-ви век поделенията, ползващи се със заслужена слава били германците /тунгри, матиаци и батави/ и траките. Долнорейнският лимес /днешна Холандия/, винаги уязвим откъм разбойнически германски нахлувания, бил оставен на батавите, на които им били отделени земи на остров в реката за живеене, в замяна на военна служба и охрана на крайбрежието. По време на инвазията в Британия през 42 г. батавските помощни войски доказали боеспособността си, а също били ползвани за форсирането на реки, тъй като войниците им били добри плувци. Нещо повече, при Тиберий и Калигула станала практика императорите да набират лична гвардия от германски телохранители, която да ги пази от покушения от страна на Сената или преторианците. Така възникнали и Germani custodes corporis. /съставяни най-често от батави/. Те били организирани подобно на спомагателните али в подразделение от 500 човека. Били разделени на декурии от по 30 човека, командвани от декурион. Лагерът им се намирал в района на градините на Долабела от другата страна на Тибър.

Годината на четиримата императори /69г./

След самоубийството на Нерон, Сенатът избрал на негово място Сервий Сулпиций Галба – наместника на Испания, стар и изпитан военен. Част от армията по рейнския лимес обаче била враждебно настроена към новия император, тъй като действала на страната на Нерон при потушаването на въстанието на Виндекс. В стремежа си да изкорени опитите за възможни покушения, Галба разпуснал и батавската помощна кавалерия, тъй като германците се отличавали с подчертана вярност към Юлиево-Клавдиевата династия, към която новият император не спадал.
Непопулярността на Галба довела до това, че през януари 69 г. легионите в Долна Германия обявили за император техния главнокомандващ Авъл Вителий. В това време Галба бил линчуван от преторианците, тъй като отказал да им изплати допълнителни възнаграждения и се опитал да затегне дисциплината. На негово място бил избран Марк Салвий Отон, приближен на Нерон, който обаче не могъл да се противопостави на Вителий и през април, след като войските му претърпели поражение в Северна Италия се самоубил.
Вителий станал господар на Италия и с помощта на 8 спомагателни батавски кохорти, които след като участвали в победоносния му поход, били върнати обратно в Германия. Но на изток се очертал нов претендент за престола – Тит Флавий Веспасиан, генералът изпратен от Нерон през 66 г. в Юдея, за да потуши най-голямото антиримско въстание там. Вителий отново призовал германските легиони и батавите, но командващият войските Флак отказал с мотива, че това би оголило границата и би изложило страната на германски нападения. Така Вителий бил принуден да започне принудителен набор сред германците, за да създаде нови части, които да го подкрепят в борбата за власт. Тъй като племето не било особено многобройно, започнали да вземат и старци и младежи. Това предизвикало бунт сред германците. Според Тацит главата на въстанието се казвал Юлий Цивилис. Той бил римски гражданин и член на кралска фамилия, която управлявала батавите преди те да изпаднат в зависимост от Рим. Командвал спомагателна кохорта и се отличил още по време на британската инвазия по времето на Клавдий. По времето на Нерон той бил обвинен в измяна и арестуван, но при възкачването на Галба – освободен. При Вителий също имало подозрения за неговата лоялност, но отново му било простено като жест към батавите, които се присъединили към похода на му към Рим. Използвайки недоволството от принудителния набор, на импровизиран пир той се обърнал към съплеменниците си с думите: «Някога ние бяхме съюзници, а сега ни третират като роби...»

Началото на въстанието

Разбира се причините за въстанието едва ли могат да се обяснят само с принудителния набор. Юлий Цивилис имал лична причина за воденето на война – екзекуцията на брат му /Клавдий Павел/, а също и стремеж за възстановяване на кралската власт. В началото на август 69 г. Цивилис призовал кананефатите - едно от малките племена, живеещи на крайбрежието да въстане, с надеждата Флак да изпрати войски към тях. Кананефатите поканили и фризите, и нападнали фортовете на две римски спомагателни кохорти. Атаката била внезапна, лагерите били разрушени, а войниците и римските търговци – избити. Причината за слабата съпротива бил и фактът, че част от поделенията все пак били отзовани в Италия да помогнат на Вителий. Войниците от другите фортове се събрали в централната част на острова на батавите под ръководството на примипила Гай Аквилий Прокул. Цивилис решил да действа с хитрост, като се опитал да раздроби кохортите с уговорката, че той ще се справи с въстанниците, а те могат спокойно да се върнат в лагерите си. Тъй като центурионът не се хванал на уловката, Цивилис заповядал на фризите, кананефатите и батавите да атакуват. Нещо повече, кохортите на тунгрите – също съюзно на Рим племе, преминало на страната на въстаниците. При така стеклите се обстоятелства римските части нямали шанс и били унищожени.
Победилите батави пленили голямо количество оръжие и кораби. Отвъдрейнските племена предложили помощ на Цивилис, а той започнал да склонява и галите да преминат на негова страна с подаръци и хитрост. Римляните изоставили Долна Германия, а Флак решил да изпрати срещу бунтовниците не спомагателни части, а редовни легиони. Части от Пети Жеравен и Петнадесети Първороден легиони /Leg. V Alaudae и Leg. XV Primigeniа/ - около 6500 човека, изоставили базите си в Ксантен и заедно с три спомагателни кохорти /на убиите, треверите и батавите/ се отправили към острова на батавите. В решителната битка около днешния Ниймеген /Новиомаг/ помощните войски на убиите и треверите се разбягали, а батавите минали на страната на своите. Легионерите обаче устояли, съхранили строя си и успели да отстъпят към Ксантен /Castra Vetera/.
Цивилис бил на върха на славата си. Римляните били изгонени, племената го боготворели, нещо повече, Веспасиан, с когото той лично се познавал му бил изпратил писмо с молба да въстане срещу Вителий, така че отстрани изглеждало, че той действа по плана на новия претендент. Така че вождът се надявал, че в случай на победа на Веспасиан, римляните ще признаят независимостта на батавите, така както Тиберий през 28 г. признал автономията на фризите и хауците.
Но главозамаян от успехите си Цивилис направил огромна грешка, която в крайна сметка довела до поражението му.

Обсадата на Ксантен
 
Единственото, което не трябвало да правят батавите е да атакуват базата на римските легиони в Ксантен. Независимо на чия страна се сражавали легионерите, нито един римски император нямало да остави това деяние ненаказано.
Въпреки че знаел какви последици ще предизвика този акт, Цивилис заповядал на батавите да атакуват римляните през септември 69 г. Моментът според него бил подходящ – в това време Дунавските легиони застанали на страната на Веспасиан и напредвали към Италия. Така че помощ оттам не могла да дойде. Вождът на батавите дори се заклел да не се подстригва, докато не унищожи двата легиона.
На негова страна били осемте спомагателни батавски кохорти, кавалерията и разпуснатите от Галба императорски телохранители, а също така и опълчение от батави и племената от делтата на Рейн.
Главнокомандващият римските войски Флак бил с по-малобройни сили, затова той решил да укрепи Могонциак /Майнц/ и Ксантен и да чака подкрепления, когато гражданската война в Италия свърши.
Първоначално Цивилис решил да оправдае нападението като накарал хората си да се закълнат във вярност към Веспасиан и призовал легионерите в Ксантен да сторят същото си. Отговорът на командващият гарнизона Муний Луперк бил красноречив: «Ние не приемаме съвети нито от изменници, нито от врагове. Нашият принцепс е Вителий. За него ще се бием до последен дъх. Батавският изменник не може да решава какво да правят римляните, нека по-добре се готви за наказание, каквото чака всички престъпници...».
Цивилис изпаднал в ярост и призовал варварите си към оръжие. Така започнала обсадата на Ксантен. Лагерът бил отбраняван от приблизително 5000 легионера от двата легиона. Той бил построен само преди десетина години и разполагал с всичко необходимо – храна, оръжие, амуниции за балистите.
Щурмът на батавите бил отбит, опитът им да строят обсадни машини по римски образец също бил неуспешен и тогава Цивилис решил да принуди легионерите да се предадат от глад. В тоа време негови отряди започнали да разграбват земите на съюзните на Рим племена в Горна Германия и Белгика.

Римската контраатака

 
Докато Legio V Alaudae и Legio XV Primigenia били обсадени в Ксантен, Марк Флак започнал да действа. По Рейн били разположени поделения, които да пречат на нахлуващите германци. На Legio IV Macedonica било заповядано да пази Майнц.
Били изпратени писма в Галия и Британия за доставка на подкрепления. В Bonna /дн. Бон/ били съсредоточени Legio XXII Primigenia, Legio XVI Gallica и Legio I Germanica.
Но придвижването им се забавило, тъй като в този момент се получили вести, че в сражението при Кремона /Сев. Италия/ веспасиановите легиони разбили армията на Вителий. След дълги колебания Флак решил да се закълне във вярност към новия император – Веспасиан. Войниците му го последвали с голяма неохота. Войската била деморализирана.
Така инициативата отново преминала в Цивилис. Той отказал да вдигне обсадата на Ксантен и тук си проличало, че е съюзник на Веспасиан само привидно. За да попречи на армията на Флак да се съедини с обсадените, той решил да атакува трите легиона при днешен Крефелд нощем на 2-ри декември 69 г. С изненада осемте батавски кохорти успели да превземат укрепленията и битката била почти загубена, но тук дошла помощта от басконите – спомагателни кохорти, които нападнали батавите в тил. Пешаците били избити, а батавската кавалерия успяла да се измъкне. Това била голяма победа за римляните, макар и на висока цена. Обсадата на Ксантен също била снета, но в това време римляните получили известие, че отвъд рейнските племена на узипетите и хатите нахлули в Горна Германия и обсадили Майнц. Така Флак с трите си легиона и още 1000 човека от гарнизона в Ксантен потеглил да разгроми варварите.
Така погленато нещата вървели в полза на Флак, но докато римляните празнували Сатурналиите, по стара традиция били изплатени награди и раздадено вино. От изпитото вино обаче ескалирала старата вражда на войската към Флак, който изменил на Вителий и приел за император Веспасиан. Раздразнените легионери измъкнали главнокомандващия от палатката му и го убили. Това имало печални последствия за целия успешен римски контраудар. За Цивилис се отворила още една благоприятна възможност да обсади Ксантен.

‘Галската империя’ и падането на Ксантен

През това време в Италия 70-тата година започнала с чудесни поличби. Гражданската война най-накрая била завършена. Вителий бил екзекутиран, новият император Веспасиан оставил сина си Тит да завърши успешно Юдейската война и готвел да изпрати подкрепления в Германия, за да се разправи с батавите.
А обстановката в Германия и Галия рязко се усложнила. След убийството на Флак, командващия Legio XVI Gallica- Гай Дидий Вокула успял да свали обсадата на Майнц и оставил там Legio XXII Primigenia. По време на връщането му към Ксантен обаче помощните войски от тревери и лингони дезертирали, вероятно подтикнати от Цивилис.
Това било сигнал и племената откъдето произхождали поделенията да въстанат и така Горна Германия също била на ръба на отцепването. Ръководели ги романизираните аристократи Юлий Класик и Юлий Сабин. Вокула решил да върне легионите си в Новезий. Галите се разположили наблизо и започнали да скланят с подаръци легионерите да предадат своя главнокомандващ. Вокула бил убит от разбунтувалите се войници на Legio I Germanica, които се заклели във вярност на новия император на «Галската империя» Юлий Сабин. Така за първи път в историята на Рим два римски легиона Legio I Germanica и Legio XVI Gallica изменили на държавата и се подчинили на бунтовник от варварски произход.
Обсадата на Майнц и Ксантен продължила с подкрепленията от треверите и лингоните. Легионерите там обаче отказали да се предадат. Oт своя страна секваните подкрепили римляните и разбили войската на Юлий Сабин, който избягал от полесражението и се укрил.
След като припасите в обсадения Ксантен привършили, през март 70 г. командващият V Alaudae и XV Primigenia Муний Луперк се предал. Цивилис заповядал войниците да се закълнат във вярност към галите и им позволил безпрепятствено да напуснат лагера. Но на около 5 километра от лагера те били нападнати от чакащите в засада германци и избити. Ксантен бил разграбен и изгорен. Това бил краят на двата легиона. Въодушевени от победата Цивилис и неговият съмишленик Юлий Класик се обосновали в Кьолн /Colonia Agrippina/, която направили своя столица.

Империята отвръща на удара

През пролетта на 70 г. Юлий Цивилис бил в зенита на славата си. Фризите, кананефетите, убиите, тунгрите, нервиите, лингоните и треверите признали неговото върховенство. От шестте легиона в Германия два / I Germanica и XVI Gallica/ се предали, два /V Alaudae и XV Primigenia/ били унищожени, а два /IV Macedonica и XXII Primigenia/ били обсадени в Майнц.
Но Веспасиан вече бил изпратил наказателна армия. Оглавявал я Квинт Петилий Цериал – дългогодишен съратник на Веспасиан и опитен командир. Подкрепленията били съставени от Legio II Adiutrix /от Италия/, Legio VIII Augusta Victrix, Legio XI Claudia, Legio XIII Gemina /от Дунавския лимес/, и Legio XXI Rapax /бил се на страната на Вителий/. От Британия били извикани Legio XIV Gemina, а от Испания: Legio VI Victrix и Legio I Adiutrix.
Не всички от тях взели участие в боевете. Legio VIII Augusta бил оставен да пази Аргенторат /Страсбург/ и да препятства германските нахлувания през Рейн. Legio XI Claudia бил настанен във Vindonissa /съвр. Виндиш/ в Горна Германия. Legio XIV Gemina, Legio VI Victrix и Legio I Adiutrix потеглили да усмиряват въстаналите гали. Така под командването на Цериал срещу батавите останали Legio II Adiutrix, XIII Gemina, и XXI Rapax. Още преди Цериал да пристигне Legio I Germanica и XVI Gallica отново преминали на страната на римляните.
През май 70 г. Цериал напреднал към Майнц и свалил обсадата. Оттам той превзел Августа Треверорум /Трир/ и наказал отпадналите тревери като избил виновните за въстанието. Цериал решил да приложи любимата си тактика и в началото на юни, в една безлунна нощ нападнал легионите на Цериал. Въпреки, че били изненадани, легионите се окопитили и разбили варварите. Това било и решаващото сражение за войната. В резултат на това жителите на Кьолн избили оставените от Цивилис гарнизони и се присърдинили към римляните. Оттук нататък Цериал започнал да възстановява Рейнския лимес и да наказва разбунтувалите се срещу Рим племена.
Цивилис с остатъка от верните му войски си побягнал към Ксантен, следван от армията на Цериал, състояща се от XXI Rapax, II Adiutrix, VI Victrix, и XIV Gemina. В околностите на Ксантен в едно заблатено поле станало и последното сражение между легионерите и германските племена. Батавите знаели местността и лесно намирали проходими участъци, през които нападали по-тежковъоръжените римляни. Според Тацит битката по-скоро била морска, а не сухоземна. Въпреки труднопроходимата местност привечер римляните успели да изтласкат враговете си към техния лагер. На другия ден сражението се развило в полза на римляните, но батавите и съюзните им племена успели да се оттеглят, тъй като завалял проливен дъжд. В резултат на битките Ксантен бил изоставен, а Цивилис се оттеглил към острова на батавите. В памет на сражението, войниците от legio VI Victrix вдигнали монумент, част от който е намерен.

За да въстанови и укрепи Рейнската граница, Цериал реорганизирал отбраната. Legio XIV Gemina бил разквартируван в Майнц заедно с Legio I Adiutrix. Legio XVI Gallica и Legio IIII Macedonica били реорганизирани и преименувани в IIII Flavia Felix и XVI Flavia Firma. Те били изпратени съответно в Далмация и Сирия. Legio I Germanica, войниците на който убили Вокула, бил разформиран, а остатъците от него – изпратени в Панония, където влезли в състава на Legio VII Hispana, получил ново име - Gemina. Legio XXII Primigenia бил възнаграден. Унищоженият Legio XV Primigenia никога не бил възстановен. За Legio V Alaudae все още се спори, имайки се предвид, че легион със същото име е участвал в дакийските кампании на император Домициан, където бил унищожен.От Испания пристигнал Leg. X Gemina, който се присъединил към войската на Цериал.
В това време Цивилис унищожил столицата на батавите Ниймеген и бентовете, строени от римляните, като така наводнил низината местност и я направил непроходима. Цериал решил да започне строежа на флота. След няколко незначителни битки около делтата на Рейн, римската войска била безпрепятствено прехвърлена на острова и започнала да избива батавите и да унищожава селищата им. Времето обаче се развалило, реката излязла от коритото си и наводнила римските лагери, излагайки легионерите на риск.

Краят на въстанието

Най-накрая Цивилис нямал избор и решил да се предаде на милостта на победителя. След преговорите между него и Цериал на един полуразрушен мост, старият съюз между римляните и батавите бил възстановен. Те били освободени от налози, но трябвало да наберат 8 спомагателни кохорти. В новопостроения Ниймеген бил разквартируван Legio X Gemina. Съдбата на Цивилис, след като се е предал, е неизвестна. Тацит не пише нищо повече за него, но знаейки отношението на римляните към предателите, едва ли той се е наслаждавал на спокойни старини.

Редактирано Ноември 25, 2016 от Last roman

[glishev]

Не знаем дали Юлий Цивилис е имал римско гражданство, но това е доста вероятно предвид високото положение и римското му име (взето по името на негов патрон и може би първоначален армейски командир). Същото вероятно се отнася и за брат му Клавдий. Възможно е двамата да носят фамилните имена на императорската династия. За съжаление не знаем варварските имена на батавския водач и брат му - ако са били германски, те биха алитерирали с имената на предишен владетел, на рода или направо на племето им. Вероятно самият Юлий е крал на своето племе, което автоматично го прави не само главнокомандуващ на опълчението (и на комитатната дружина, ако си позволим да пренесем реалиите от пети век към първи), но и римски офицер в качеството му на съюзнически цар.

Батавите са от тези племена, които не можем еднозначно да причислим към германо- или келтскоезичните народи. Земите им се простират точно в граничните райони между двете езикови групи. Момзен се затруднява да даде сигурно определение на народностите в Белгийския съюз, сражавал се срещу Цезар: сред тях има и келти, и германи. Съюзните връзки и амбициите на Юлий Цивилис се простират и от двете страни на рейнското устие - например треверите са галско, а фризите (излизащи тук за първи път на историческата сцена) - германско племе. В този смисъл въстанието на батавите и съюзените с тях племена е един вид комбенация между някогашните планове на Верцингеторикс и Ариовист: опит да се създаде голям нов съюз на народностите от долното поречие на Рейн - келтски и германски - начело с краля на батавите и може би извън прякото политическо влияние на Рим. За Юлий не е било възможно да не нападне Ксантен; но дори и да се беше въздържал от подобно нападение, то за Веспасиан щеше да бъде невъзможно да не нападне Юлий.

Фактът, че не знаем нищо за края на Цивилис, може би сочи, че той не е убит; поне не от самите римляни. Или поне не е публично екзекутиран. Римските автори не биха пропуснали да посочат наказанието за предател. Любопитно е, че е въстановен съюзът с батавите и тяхната военна повинност. Те не са наказан народ. Вероятно самият Веспасиан е бързал да приключи войната, а и предвид качествата на батавите е възможно римляните да са преценили, че една пълна победа би струвала прекалено скъпо на империята.

Във всеки случай батавското въстание има голямо значение като епизод, който разкрива доста за особеностите на администрацията и командуването по рейнския лимес и показва, че отношенията, типични за по-късната епоха на Преселението си имат прецеденти още в първи век. Тук виждаме варварите едновременно като римски войници и като комитат.

---------

Батавите са разположени в района, за който Цезар пише: "сред галите най-силни са белгите". В същия район (долното течение на Рейн) след векове ще се появят франките, новата свръхсила на Галия и Германия. Тези области контролират пътя към Британия и връзките между Германия и Галия. Пак там протича и един от етапите в търговията с кехлибар и калай. Това е и бъдещата Фландрия, забогатяваща по най-различни начини и предизвикваща войни. Изглежда, че Юлий Цивилис се опитва да поеме контрола над този регион, в който се зараждат властови възможности и стратегически проблеми. Батавското въстание започва да изглежда като репетиция на всички бъдещи фламандски войни, ако погледнем на района не като на периферия на Римската империя, а като на един вид център на Северозападна Европа.

Редактирано 15, 2012 от glishev

[Last roman]

Не знаем дали Юлий Цивилис е имал римско гражданство, но това е доста вероятно предвид високото положение и римското му име (взето по името на негов патрон и може би първоначален армейски командир). Същото вероятно се отнася и за брат му Клавдий. Възможно е двамата да носят фамилните имена на императорската династия. За съжаление не знаем варварските имена на батавския водач и брат му - ако са били германски, те биха алитерирали с имената на предишен владетел, на рода или направо на племето им. Вероятно самият Юлий е крал на своето племе, което автоматично го прави не само главнокомандуващ на опълчението (и на комитатната дружина, ако си позволим да пренесем реалиите от пети век към първи), но и римски офицер в качеството му на съюзнически цар

Поздрави, Глишев, Юлий Цивилис, Юлий Класик, Юлий Сабин и Клавдий Павел, както подсказват латинските им имена - са романизирани германски и келтски благородници, които за вярната си служба на Рим получили римско гражданство. Нещо интересно - докато предците на Юлий Цивилис, Сабин и компания получават това гражданство /както личи от имената/ по времето на Цезар или Август, то Клавдий Павел и още един роднина на Цивилис - Клавдий Лабеон получават гражданството си по време на Клавдиите /Тиберий или Клавдий/. Същият случай имаме и с представителите на тракийската аристокрация: Тиберий Юлий Раскупорис, Тиберий Юлий Аспург и пр.

Иначе ако Цивилис не беше атакувал Ксантен, напълно е възможно да му се беше разминала авантюрата. Но човекът явно е имал други планове.

Колкото до изхода от потушаването на въстанието - сам прецени: батавите губят 8 кохорти, конницата си. Т. е. най-боеспособната част от племето. Това че римляните се въздържат да избият всички се дължи на факта, че на тази територия ще трябва да заселват нови племена, лоялността на които ще е под въпрос. За съдбата на Цивилис Тацит мълчи, може да е бил убит от роднини, може и римляните да са го екзекутирали. Във всеки случай упоменанията за неговата съдба секват след подписването на договора.

А Батавското въстание разкрива колко крехко е равновесието в региона - във времена на междуособица необходимо е да се появи един лидер, който да сплоти около себе си както романизираните германски, така и романизираните келтски племена. Нещо повече, за първи път романизираната галска аристокрация се опитва да създаде алтернативна държава. Същинската 'галска империя' става факт два века след тези събития, по време на поредния период на междуособици, известен като епохата на тридесетте тирана.

Редактирано 15, 2012 от Last roman

[glishev]

Това може би обяснява и защо батавите лека-полека слизат от историческата сцена, за да отстъпят място на франките и фризите в този район: конницата им не е просто най-боеспособната част от въоръжените им сили, тя е и племенна аристокрация и/или ядро на комитата, концентриран около владетеля. Ако си припомним съдбата на по-късни варварски народи, които изчезват от сцената след еднократно поражение, може би ще намерим нещо общо и със съдбата на батавите.

Все пак римляните са се опитали да попълнят загубите на варварския си "буфер".

Поздравления за темата.

За мен въстанията на Юлий и Боадицея, както и епизодите с пиратските екипажи, пропуснати от Караузий са първите свидетелства за някаква политическа еволюция сред келтите и германите.

[Last roman]

За мен въстанията на Юлий и Боадицея, както и епизодите с пиратските екипажи, пропуснати от Караузий са първите свидетелства за някаква политическа еволюция сред келтите и германите.

Като говорим за пиратството в този район, най-ранното упоменаване за това е от времето на Клавдий, когато един дезертирал фризиец /Ганаск/ от римските помощни войски успява да отвлече няколко речни кораба и започва да тормози областта там.

Също така въстание на романизираната келтска аристокрация имаме и по времето на Тиберий през 21 година. Тогава под предводителството на Юлий Флор и Юлий Сакровир /от племената на едуите и треверите/ избухва бунт, но той бързо е потушен от римляните.

Редактирано 15, 2012 от Last roman

[glishev]

Отново Юлии, тоест вероятно отново племенни крале. Затова към трети век кралете на галските племена са изчезнали и новите малки провинции вече не съответстват на племенните кантони.

За сметка на това се засилва значението на кралете на германските съюзници. Римляните са принудени да си сътрудничат с тях.

---

Инак фризите имат все по-нарастващо значение в мореплаването из Северно море и Ламанша, най-вече в III-ІV и VI-VIII в.

Редактирано 15, 2012 от glishev

[Last roman]

Отново Юлии, тоест вероятно отново племенни крале. Затова към трети век кралете на галските племена са изчезнали и новите малки провинции вече не съответстват на племенните кантони

Племенни крале или по-скоро аристократи. А изчезването им е предопределено от романизацията и даването на римско гражданство на съюзните племена. Оформят се нови аристократични кръгове - от богати провинциални търговци и робовладелци. Изкушавам се да изпекулирам, че е много вероятно въстанията да представляват своеобразен отглас от сблъсъка между старата племенна аристокрация и новобогаташите, приспособили се по-добре към глобалния римски свят.

Така например Флавий се бие срещу брат си Ариминиус, Юлий Инд - срещу съплеменника си Юлий Флор, Клавдий Лабеон - срещу Юлий Цивилис.

[glishev]

Вероятно си прав.

Струва си да се отбележи, че римската администрация не налага автоматично край на старите племенни структури. Има период на овладяване на Галия и Британия (а вероятно и на други провинции), в който централната администрация съжителства - не без проблеми - със старата племенна аристокрация. Така че в рамките на провинциите от първи-втори век тук и там можем да срещнем крале и вождове с предримски произход и какви ли не претенции.

В Горна и Долна Германия този етап така и не е надминат.

Редактирано 15, 2012 от glishev

[КГ125]

Дали това са първите опити за обединение на германците? Или е рано... - има и гали участващи; след 300 години същите тези или техните наследници (етническата племенна динамика е интересно нещо) ще победят и ще сринат Рим. Тогава обаче срещат политическа твърдост и воля, каквато ще липсва на цялата тумба около Ромул Августул.

Прави впечатление, че това е въстание на общности - на някои от субектите на огромната и разнообразна империя.

пп

Аре у списанието!!!

Редактирано 15, 2012 от КГ125

[Last roman]

Дали това са първите опити за обединение на германците? Или е рано... - има и гали участващи; след 300 години същите тези или техните наследници (етническата племенна динамика е интересно нещо) ще победят и ще сринат Рим.

Аре у списанието!!!

Пъврите опити за създаване на надплеменни структури имаме още при кимврите и тевтонците, при Ариовист и Ариминий. Но това са нетрайни структури, обединени основно около възможността за плячка, без единно самосъзнание, което е нормално за етапа на развитие на който са се намирали племената.

[КГ125]

Да, показателно е, че се разпадат бързо и тези.

[glishev]

Галите в навечерието на римското завоевание вече имат разнообразни кантонални/племенни управления - начело на даден кантон или племе стои съвет, другаде - изборен магистрат, а на трето място - крал. Групи от кантони или племена образуват относително устойчиви съюзи, понякога с десетки по-малки политически участници. Освен това повечето племена са напълно уседнали и йерархизирани. На този фон политическото развитие на германите е много примитивно. Но в първи век преди Христа Галия от Рейн до Пиринеите вече е доста напредничава и вероятно под известно влияние на гръцката и римската политическа култура. Римската провинция около Нарбон, а преди нея - гръцки колонии като Ница и Марсилия, та дори и по-старото влияние на гърци и финикийци, дошло в Галия през посредничеството на испанските племена носят обогатяващо политическите борби влияние. Освен това античните извори разпознават друидската институция като фактор, обединяващ племената в една голяма културна и религиозна общност, която се превръща едва ли не в нация под натиска на външните обстоятелства - тогава, когато римската власт доказва враждебността си към друидите.

Цезар говори за "царе", "държави", "магистрати", "градове" и "родина" на галските племена и съюзи. Налага му се да прави политика с тях, при това понякога доста внимателно. Дори победата не му позволява да премахне отведнъж институциите на галските племена.

На галските военачалници се налага да държат речи и то не по тукикидовски. Фигури като Оргеторикс и особено Верцингеторикс напомнят по значението си за Галия например Перикъл или Епаминонд за Гърция. Това са политически мъже, които се опитват да излязат над тесните рамки на кантоналните борби за власт и да се превърнат дори не точно в монарси, а по-скоро в хегемони на мрежа от взаимозависими големи съюзи.

Отделни галски кантони, племена и градове секат собствени монети, имитации на гръцки типове. А създаването на монетарница и стопанисването й изискват вече не само родова, а директно политическа организация.

Галите са варвари, но не са диваци, особено в навечерието на римското завоевание. Същото се отнася и за испанците по време на Пуническите войни. Единствено римската експанзия попречва на създаването на напълно развита иберийска и галска цивилизация.

В този смисъл Юлий Цивилис има на какво на стъпи - и то конкретно на политическото наследство на Белгийския съюз, за който говори и Цезар. Разбира се, във военното дело галите отстъпват много пред римляните. Но пък и галите, и германите се оказвайт крайно способни в усвояването на римските военни принципи.

Батавите, разбира се, не са имали шансове за траен успех срещу римляните, но смятам, че дори дори да се беше запазил по-дълго, съюзът на Юлий Цивилис щеше да има по-скоро галски отколкото германски характер, както и опит за римска организация на военните работи. Не зная дали точно този съюз е замислен като държава или съюз от държави, но във всеки случай Галия вече е имала първите си стъпки в политическата организираност.

[Last roman]

Това, което им липсва на галите, когато ги заварва Цезар е силна централизирана власт. Вождът /царят/ по-скоро е изборна длъжност, отчита се пред старейшините, зависи от аристократичните родове, откъдето произхожда самият той. Ето защо като цяло политиката на едно племе е доста променлива, в нея съществува про- и антиримски партии /например/, а съюзът на белгите, е по-скоро временно образувание, целящо да се справи с някаква опасност. Показателно е, че Цезар не атакува веднага белгите, а изчаква в укрепленията си събраното общо опълчение да се разотиде по домовете и след това ги бие поединично. А когато група малко племена е обединена от едно племе, много често някои от тях при първа възможност минават на страната на противника, както правят ремите, когато Цезар цъфва в кантона им. Нищо чудно, че политическите съюзи, сключвани между галите най-често в нетрезво състояние са рехава и нетрайна структура.

Редактирано 15, 2012 от Last roman

[glishev]

Така си е, все пак са варвари. Във втори век, когато галите тепърва почват да се обособяват от келтската маса и да усядат, Рим вече започва да гради империя в Средиземноморието...

[Hanibaal]

Само да кажа,ч е тая тема ми дада възможност да се докосна до нещо наистина талантливо. Дето го гледам отдолу нагоре. Мндамн.