Блестят на кончетата крилата

[К.ГЕРБОВ]

Заглавието е редактирано така, че да изрази известна ирония. Надявам се, че имащите чувство за хумор ще приемат тази шега, смесена и с поезия. Не става дума за истински коне, защото те нямат крила. Не иде реч и за кончета-пегаси, спътниците на талантливите поети, както се приема. За водни кончета става дума.

Те привличат погледа със сравнително едрото си, като правило ярко оцветено тяло, към което са закрепени големи, но нежни крила, които не могат да се свиват и при летенето си насекомото прилича донякъде на самолет. В този си вид в периода от май до октомври то се явява една допълнителна жива атракция, кръжаща над водите и растителността по краищата на сладководните водоеми.

При подходящ ъгъл на заснемане крилата на водните кончета наистина блестят. Успешното запечатване на светещите ефирни форми е един резултат, който дава удовлетворение на фотографа, че е заснел нещо, рядко повторимо.

Водните кончета (Odonata) са разред хищни, добре летящи членестоноги насекоми. Те се хранят с други насекоми - комари, мухи, оси, малки пеперуди и мравки, които ловят в полет. Казват, че усещали „храната” си от 1,5 м разстояние. Едрите екземпляри, ловуващи по бреговете на блатата и реките, можели да изядат за два часа до 40 мухи.

Като естествени врагове на комарите и други вредни насекоми, те принасят полза. Срещат се край реки и езера, защото женските снасят яйцата си в сладките води. Възрастните водни кончета нито хапят, нито жилят хората.

Водолюбивите насекоми могат да имат различна цветова окраска: червена, оранжева, жълта, зелена и синя. Тялото им е сравнително дълго и се състои от глава, гърди и издължено пръчковидно коремче, достигащо 14-120 мм. Притежават още два чифта крила с дължина 10-95 мм и три двойки крака. Крилата на насекомото представляват гъста мрежа от тънки жилки, покрита с тънка прозрачна ципа. Интересен елемент по крилата е плътният малък участък в предната, най-връхна част на всяко крило, наричан птеростигма. Тя служи за предотвратяване на евентуалните опасни вибрации на крилото, които могат да възникнат при летене на насекомото с висока скорост. При самолетите това явление се нарича флатер

На подвижната глава са разположени две големи сложни фасетни очи, съставени при някои видове от 30 000 отделни „оченца”, наричани „фасетки”. Крачката са гъвкави и служат за улавяне на жертвата и за захващане по растенията

На горните две снимки са заснети водни кончета по време на копулация. По-нависоко е мъжкият екземпляр, който е притиснал женската в областта на шията с придатъците, които се намират в края на дългото му коремче. Женската пък е извила своето и го е доближила до половия орган на партньора си. Като получи сперматозоидите, тя ще снесе яйцата направо във водата или в тъканите на някое водно растение. Двете кончета могат и да летят в такава поза, но снимането им е голяма играчка и иска специална оптика.

Основните подразряди на Одоната са: равнокрили (Zygoptera) и разнокрили (Anisoptera). При равнокрилите предните и задните крила са тесни, с почти еднаква форма и големина, повдигнати нагоре и притиснати едно към друго. При разнокрилите крилата имат различна форма, разположени са встрани и задните имат по-широка основа. Има и трети малък подразред водни кончета, наречен Anisozygoptera, който съдържа само Японски и Непалски видове.

В България водните кончета съставляват около 60 вида, които се явяват представители основно на 7 семейства, разпространени край водоемите и влажните ливади. Снимките, които показвам, са правени в Южния парк в София и изнесеното по същество е вид принос към очертаване на местообитанията на водните кончета в България.

От личните си наблюдения мога да потвърдя, писаното в литературата и интернет, че представителите на подразреда „разнокрили” не летят много надалече от водоема, който обитават. Държат се близо до растителността около водата. Полетът им е сравнително бавен, пърхащ.

На следващите четири последователни снимки са заснети представители на подразред „разнокрили” от семейства Coenagrion и Chalcolestes, наричано също Lestes.

Coenagrion puella (Обикновено пестриче), мъжки индивид

Coenagrion puella (Обикновено пестриче), женски индивид

Неидентифициран представител на Zygoptera

Lestes viridis респ. Chalcolestes viridis (Върбово кротиче), женски индивид

При равнокрилите водни кончета полета е силен, те много леко маневрират и летят със сравнително голяма скорост. Твърди се, че могат да достигнат 50 км в час като размахват крилата си с честота до 30 пъти в секунда. Обикалят места на 15-20 км разстояние от водоема, но в него снасят яйцата си и се излюпват. Дължината на крилата достига 94 mm, а дължината на тялото 120 mm. Разликата във външния вид на възрастните насекоми на двата подразреда е, че разнокрилите не могат да държат крилете си сгънати назад близо до тялото, и те стоят разперени, дори когато кончето е кацнало.

Libellula depressa (Плоскотело живениче), мъжки индивид

Аз съм виждал как „самолетчета”, като това горе, обикалят около тръстиките край брега, спират се неподвижно във въздуха, явно наблюдавайки за някаква храна, но като не успеят да намерят такава, продължават кръженето си. Причината кончетата да не се устремяват толкова често към някоя набелязана жертва, ми се изясни един ден, когато ловях риба. Едно такова водно конче кръжеше между тръстиките, а до мене една голяма жаба непрекъснато подскачаше. След като пренесох вниманието си върху нея, видях, че тя подскача, за да улови и тя летяща муха или комар. И явно успяваше да глътне някои от прехвърчащите насекоми, затова и кончето оставаше „на сухо”.

Aeshna (Пъстролет)

Водното конче на снимката горе, летеше пред мен над тръстиките и водата, докато аз ловях риба. Явно се бе заплеснало, защото по едно време го видях, че е цопнало в нея и не можеше да излети, тъй като крилата му се бяха намокрили. Беше близо до брега и реших да го придърпам с въдицата, да го сложа на тревата и да го снимам. Преди това то непрестанно кръжеше, без изобщо да кацне и снимането му бе невъзможно!

Като извадих водното конче от водата (то самò се покачи на въдицата), го поставих на тревата (то май и самò си падна на нея). Набързо успях да направя само една снимка, която в припряността ме не излезе много качествена. В това време насекомото се окопити и хвръкна, но явно все още не можеше да лети, та кацна на едно стръкче наблизо. Там вече успях да му направя две-три снимки. За повече нямах възможност, защото крилата му явно изсъхнаха, та то отлетя, без да ме дочака да си наглася позицията. Успях все пак да хвана водата в езерото като фон, но явно фокусът не се е получил.

Orthetrum cancellatum (Черновърхо синилниче), мъжки индивид

Sympetrum sanguineum (Кърваво червениче), мъжки индивид

Водните кончета могат да се видят около езерата, но и по близките полянки, по пейките и декоративните железобетонни декоративни елементи в парка. Някои обичат да отидат и по-далеч, вероятно в търсене на необходимата им храна. Казва се, че по-едрите екземпляри често ловували на километри от водоема.

Libellula depressa (Плоскотело живениче), мъжки индивид

Има такива, които хвърчат по полянките в парка, доста далеч от някое от езерата. Отдалечилите се от водоема водни кончета, обичат да стоят на високо. Намират някое стръкче, извисяващо се над тревата и кацат там. Ако вейката се огъва, търсят нещо по-здраво, а това най-често е някой вече изсъхнал стрък.

Като се приближиш, най-често отлитат, но недалеч, а търсят да кацнат пак на нещо наблизо. Има случаи, когато кончето кръжи, и като не намери къде да кацне, пак се връща на същото място. Естествено, че в това време фотографът не трябва да мърда много. Успееш ли да се доближиш на метър от кончето и почнеш да го снимаш, то върти главата си, на всички посоки, като явно се опитва да разбере ситуацията. В повечето случаи, обаче, ако не правиш резки движения, си седи на мястото и даже позира. Проблемите идват от фотоапарата, който ако няма ръчна настройка в много случаи не може да хване малкия обект на фокус.

С постоянство и това се преодолява. На другия ден минаваш пак от там. За сметка на това с обикновените апарати стават хубави снимки с естествен природен фон, най-често пъстър килим от разни цветя. При дългофокусните апарати видът на насекомото върху снимката се получава рязък, но фонът е съвсем размазан.

Sympetrum sanguineum (Кърваво червениче), женски индивид

Снимките на равнокрилите водни кончета (последните шест), са на такива от семейство Libellulidae и Aeshnidae.