Китайска мисия до обратната страна на Луната Чанг'е 6

[SAlexandrov]

Ракетата Лонг Марч 8 с лунния комуникационен спътник Чьечиао-2 бе изведена на стартовата площадка

На снимката: ракетата “Лонг Марч 8” е готова за изстрелване към Луната. Photo credit : CNSA

17 март 2024 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Следващото кацане на Луната ще е на Китай, но тъй като ще е на обратната страна на естествения ни спътник, преди да се стигне до неговото изпълняване е нужно да бъде изстрелян комуникационен спътник. Ракетата “Лонг Марч-8” със спътника “Чьечиао-2” бе изведена на стартовата площадка на космодрума Уенчан за предстоящо изстрелване.

Изстрелването се очаква да е факт през предстоящите дни, вероятно на 20-ти март.

Напомням на читателите, че преди няколко дни Китай загуби лунна мисия, но загубата не се очертава да попречи на полета на “Чьечиао-2”. Това е така, защото за нея послужи ракета “Лонг Марч-2С”, работеща на хиперголично гориво и особен тип неизползвана досега горна степен. За сравнение сега ще се използва ракета “Лонг Марч-8”, като нейните степени работят на керосин и кислород и течен водород и кислород.

За разлика от предходния комуникационен спътник на Китай “Чьечиао-1”, който бе позициониран в точката на Лагранж L2 от системата Земя-Луна, “Чьечиао-2” се очаква да работи в далечна ретроградна окололунна орбита. “Чьечиао-2” ще осигурява комуникация с предстоящите мисии “Чанг’e 6”, “Чанг’e 7” и “Чанг’e 8”.

Първата от тях, “Чанг’e 6”, ще бъде изстреляна през май и се очаква да кацне в Басейна Южен Полюс-Ейткън, голям ударен кратер с диаметър 2 500 километра. Задачата на мисията е да събере проби от грунда и скалите. След това възвръщаема степен ще излети от лунната повърхност и ще се скачи в чакащия горе сервизен модул. Този модул заедно със събраните проби ще се отправи обратно към Земята, за да могат те да бъдат анализирани в лаборатории.

За повече информация: CGTN

https://cosmos.1.bg/space/2024/03/17/queqiao-2-rolled-launch-pad/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Чьечиао-2, Тянду-1 и Тянду-2 пристигнаха около Луната!

На илюстрацията: спътниците “Чьечиао” поддържат работата на бъдещата лунна база на Китай. Photo credit : CNSA

25 март 2024 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. Луната си има нови роботизирани посетители. Спътниците на Китай “Чьечиао-2”, “Тянду-1” и “Тянду-2” пристигнаха успешно в целевата им окололунна орбита!

Новината бе съобщена официално тази сутрин от китайската космическа агенция CNSA. От нея става ясно, че “Чьечиао-2” е запалил двигателя си в 18:46 ч. българско време вчера, на 24-ти март, като той е работил в продължение на 19 минути. Критичната маневра благополучно е позиционирала спътника в първична орбита с параметри 200 на 100 000 километра. По-нататък апогеят ще бъде снижен до 16 000 километра. Орбитата е стабилна и не се изисква провеждането на чести маневри за поддържането ѝ.

“Тянду-1” и “Тянду-2” изпълниха собствените си маневри в 19:43 ч. българско време. Тези два експериментални спътника ще летят в тандем, за да изпитат нови технологии за навигация и комуникация. Това ще позволи изграждането на цялостна спътникова лунна групировка “Чьечиао”, която ще осигурява радиовръзка и навигационни услуги с наближаващите роботизирани и пилотирани мисии.

Ето какви са плановете на Китай: през януари на космодрума Уенчан пристигна 8 200-килограмовата роботизирана мисия “Чанг’e 6”. Тя ще излети към Луната през май, след което ще извърши меко кацане в района на кратера Аполо, намиращ се от обратната страна на естествения ни спътник. Там мисията ще събере около 2 килограма лунни проби, които впоследствие ще бъдат изстреляни към окололунна орбита, прикачени към трансферен модул и доставени на Земята за по-нататъшно изучаване в лаборатории.

За да може тази мисия да сработи, са нужни надеждни комуникации между наземното ръководство и “Чанг’е 6”. За тази цел ще послужи новопристигналият спътник “Чьечиао-2” със своята 4.2-метрова параболична антена.

След това през 2026 г. ще бъде изстреляна мисията “Чанг’e 7”, а през 2028 г. – “Чанг’e 8”. “Чанг’e 8” е мисията – предшественик на базата на Луната, която ще бъде изградена от Китай. На борда ѝ ще има затворена екосистема, каквато би била нужна, когато хората заживеят на естествения спътник. Иначе китаец се очаква да стъпи на лунната повърхност през 2030 година.

Плановете на китайската космическа програма се развиват – може би по-бавно, отколкото ни се иска, но категорично и необратимо. Интригата е налице – коя лунна програма ще е по-успешна? Тази на САЩ (“Артемис”) с подкрепата на Европейската космическа агенция или тази на Китай? Напомням на читателите, че миналият месец бе постигнато първото меко кацане на Луната от САЩ през 21-ви век посредством комерсиалната мисия “Одисей”, част от програмата на НАСА за подпомагане на частни компании. Но Щатите засега имат едно успешно кацане на Луната през този век. Китайците имат вече три. От друга страна американците разполагат с много повече лунни апарати, които са в етап на строеж. Чакаме да видим какво ще се случи!

https://cosmos.1.bg/space/2024/03/25/queqiao-tiandu-arrive-moon-orbit/

[SAlexandrov]

Китайската мисия Чанг-е 6 с участието на Европа е на стартовата площадка за полет към Луната!

На снимката: “Чанг’e 6” е в готовност за изстрелване към Луната! Photo credit : CNSA

27 април 2024 г. 11:45 ч.

Светослав Александров. След като през януари и февруари Япония и САЩ постигнаха меки кацания на лунната повърхност, сега е ред на Китай. Ракета “Лонг Марч-5” бе изкарана днес на стартовата площадка на космодрума Уънчан, за да може в началото на май да изпрати на двупосочен полет към Луната мисията “Чанг’e 6”. И ако преди китайските лунни мисии бяха почти изцяло национални, то тази се осъществява с международни партньори – Франция, Италия и Швеция.

Официално китайските медии твърдят, че изстрелването ще е “в началото на май”, без да конкретизират точен ден. Според неофициалните сведения “Чанг’e 6” най-вероятно ще излети на 3-ти май в 11:00 ч. българско време.

Задачата на мисията е да кацне откъм обратната страна на Луната, да вземе проби и да ги достави на Земята. Макар че американските пилотирани експедиции “Аполо” и съветските роботизирани “Луна” са доставяли успешно лунни проби на Земята, всички те са били събирани откъм видимата страна. Така че предстоящото взимане на проби от обратната страна на Луната представлява епохално събитие в космонавтиката! За да могат китайските ръководители да комуникират с “Чанг’e 6”, през месец март в окололунна орбита бе изпратен ретранслаторен спътник “Чьечиао-2”.

Когато през 60-те и 70-те години мисии на СССР и САЩ кацат на Луната и събират проби, подходите на двете държави за изпълнението на задачата са били различни.

Съветските лунни мисии са се отличавали от американските по един съществен показател. Всеки спускаем апарат от възвръщаемите сонди на серията “Луна” се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхност и възвръщаема капсула с контейнер за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на пряк курс обратно към Земята. 

---

Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк

---

Американските кораби “Аполо” са работили на друг принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и приключили мисията си, те не са се отправили директно към Земята след връщането им в модула “Ийгъл”. Вместо това горната му степен е излетяла от лунната повърхност и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният момент от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило далече от Земята, с минимален контрол от наземното ръководство и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали успешно. През следващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти.

Китайската мисия “Чанг’e 5”, която взе проби от видимата страна на Луната и ги достави на Земята през 2020 година, както и предстоящата “Чанг’e 6”, копират американския, а не съветския подход. След като спускаемият апарат събере пробите, той ще излети от повърхността на Луната, но не на пряк път към планетата ни, а ще се скачи с орбитален отсек. Именно орбиталният отсек ще прихване пробите и ще поеме по обратното пътешествие.

На борда на “Чанг’e 6” ще има следните научни прибори от международни партньори:

–Франция е предоставила прибора DORN (Detection of Outgassing Radon), който ще изучава преноса на лунния прах и други летливи вещества от лунния реголит към лунната екзосфера. Това включва изучаването и на кръговрата на водата.

–Италия е предоставила прибора INRRI – това е пасивен лазерен ретрорефлектор. Подобен ретрорефлектор, отново италиански, кацна на Марс посредством американската спускаема мисия “ИнСайт” през 2018 година.

–Швеция е предоставила прибора NILS (Negative Ions on Lunar Surface), който може да измерва и открива отрицателно заредени йони на лунната повърхност.

Освен с държави от Европа, Китай си партнира и с Пакистан. Малък микроспътник на име ICUBE-Q ще търси следи от воден лед.

Това са първите сериозни международни партньорства, които Китай предприема във връзка с все по-амбициозната си лунна програма. Партньорствата трябва да кулминират до създаването на Международна лунна изследователска станция.

Ето какви са плановете на Китай. След като мисия “Чанг’e 6”, планирана за следващия месец, бъде завършена, през 2026 г. Китай ще изстреля “Чанг’e 7”, този път към Южния полюс на Луната – място, където досега са кацали единствено Индия (през август 2023 г.) и САЩ (през февруари тази година). След това през 2028 г. ще бъде осъществена “Чанг’e 8” – мисията-предшественик на бъдещата лунна станция. В хода ѝ ще бъдат отработени технологии за усвояване на лунни ресурси.

Строежът на лунната станция ще бъде проведен в няколко стъпки – първо до 2035 г. ще бъде построена базисната ѝ структура, с научна апаратура и основни животоподдържащи системи. Тя ще може да работи в роботизиран режим продължително време и ще посреща краткосрочни пилотирани експедиции.

След това до 2045 г. ще бъде проведена експанзия, включваща добавянатео на лунна орбитална станция като транспортен възел. Целта е да се отработят процедурите, които ще доведат до пилотирано кацане на Марс.

https://cosmos.1.bg/space/2024/04/27/chang-e-6-ready-launch-moon/