Да видя за да повярвам...

[stavropoll]

Съзнаниео като филтър.

Дали трябва да видим нещо за да го повярваме, или трябва да повярваме в нещо за да го видим? Не може да се отрече, че идейният ни свят влияе на възприето. Очите ни възприемат ужасно много визуална информация но мозъкът обработва малка част от нея. Как мозъкът избира какво да видим и какво да не видим? Защото може да гледаме и да не виждаме?

Пример с американските индианци посрещнали Колумб. В продължение на няколко дин, на хоризонта на островите им са се виждали корабите на Колумб, но индианците са гледали в тях, взирали са се в странните вълнички образувани от корабите, и са се чудили какво ги поражда. Те не са виждали самите кораби, защото съзнанието им ги е инфилтрирало. Не имайки представата за "кораб" в мозъците си, те не са ги възприемали въобще.

Може би около нас има купища неща които ние не виждаме, просто защото не разбираме. Ако в небето над главите ни е пълно с космически кораби и летящи чинии ние няма да ги видим, защото... такива неща няма

Това веднага ме мята към идеята за ПНД от "Пътеводителя на галактическия стопаджия". Ето цитати:

Артър почувствува зад слепоочията си тъпото пулсиращо

чувство, което беше запазената марка на повечето му разговори с

Форд. Мозъкът му се спотаи като уплашено кученце в колибката си.

Форд го докосна с ръка.

- ПНД - каза той, е нещо, което не можем да видим, или

не виждаме, или което нашето съзнание не ни позволява да видим,

защото си мислим, че това е проблем на някой друг. Това означава

ПНД. Проблем на Някой Друг. Съзнанието просто го игнорира, също

като сляпо петно. Ако погледнеш право в него, няма да го видиш,

освен ако не знаеш какво точно представлява. Единствената ти на-

дежда да го заловиш е да го изненадаш в ъгълчето на окото си.

Те пристигнаха при него. Второто най-странно нещо при

кораба беше да гледаш как работи ПНД-полето. Сега те ясно можеха

да видят кораба, защото просто знаеха, че е там.Беше малко стран-

но, че никой друг не го беше видял. Не беше като да е напълно не-

видим или нещо хиперневъзможно като това. Технологията, използу-

вана да се направи нещо напълно невидимо, беше толкова безкрайно

сложна, че в деветстотин деветдесет и девет хиляди милиона девет-

стотин деветдесет и девет милиона деветстотин деветдесет и девет

хиляди деветстотин деветдесет и девет от един билион случая беше

много по-ефективно това нещо просто да се изхвърли и да се опра-

вяш без него. Ултраизвестният научно-магьосник Ефрафакс от Уак

веднъж заложи живота си, че за една година ще направи великата

мегапланина Маграмал напълно невидима.

Прекарвайки почти цялата година в размотаване около

планината с много Лукс- О -Радиолампи, Рефракто-Изпарители и

Спектро-Магистрални-О-Матици, той накрая разбра, точно когато му

оставаха девет часа, че не може да се справи с това.

Така че той и неговите приятели, и приятелите на него-

вите приятели, и приятелите на приятелите на неговите приятели, и

няколко по-малко добри техни приятели, които случайно имаха ог-

ромна компания за междузвезден превоз, се хвърлиха в това, което

сега мъдро е разглеждано като най-усилената работа за една нощ в

историята, и достатъчно ясно е, че на другия ден Маграмал не беше

повече видима. Ефрафакс изгуби баса, а следователно и живота си,

просто защото няколко педантично настроени общински съветници за-

белязаха, че: (а) когато се мотаеш по мястото,което трябва да бъ-

де Маграмал, не се препъваш и не си разбиваш носа в нищо, и (б)

съществува една подозрителна луна в повече.

ПНД-полето е много по-просто и по-ефективно, и нещо по-

вече - може да бъде захранвано в продължение на сто години от

обикновена батерийка от джобно фенерче. Това е, защото то зависи

от естественото благоразположение на човек да не вижда неща, кои-

то не вижда, не очаква, или не може да обясни. Ако Ефрафакс прос-

то беше боядисал планината розова и беше издигнал евтино и просто

ПНД-поле около нея, хората просто щяха да минават до нея, около

нея и дори през нея и просто нямаше да забелязват, че нещата са

там.

[П. Теодосиев]

Това по скоро е въпрос за Психология.

Ако въпроса го погледнем така както го представяш може би наистина има толкова много неща около нас, които не можем да види и се ограничаваме само с това което вече е придобито като знание. Ако ние не виждаме нещо то тогава това нещо трябва да бъде както кораба на Колумб за индианците, нещо което дори не можем да помислим че съществува. Нещо толкова извън нашия разум и идеи, че даже да не можем да мислим за него, защото не се сещаме за него. Ако имаме дори и малка идея за него още преди да се появи пред нас може и да го видим, но иначе не. Ако се появи летяща чиния всички ще знаят какво е това, но ако там няма летяща чиния, а нещо съвсем различно тогава можем да го впишем в самата обстановка на всичко познато. Земя, вода, дървета, облаци. А дали в действителност е така лично аз не мога да кажа, защото ако е, значи не съм видял "непознатото", а и как ще мога? Това ме кара да вярвам, че не може да има, но ако не е вярно то тогава всичко което се покаже, независимо познато или не, ще го видя.

Ние можем да видим всички съставки на материята, което ни прави вече виждащи. Преди стотици години никой не е могъл да види въздуха, защото не е знаел какво е това. Но сега с помощта на модерните технологии се знае всички съставни частици в атмосферата и ние можем да "видим" въздуха.

Ако въпроса го погледнем философски то тогава самата тема ще придобие съвсем различен път и цел на диспута. Защото това "Да видя за да повярвам" звучи като...

Когато кажеш на човек да не ходи там, защото ще се изгори, той отива точно заради това. След като се изгори, той вече е страдал от огъня и знае, че това е болезнено и лошо нещо. Но не се вслушва в думите и съветите на другите, защото се мисли за по висш и горд от него. Това е една много лоша черта на хората, защото дори да разбира съзнателно, че ще пострада, той действа против себе си и страда, за да научи следващия урок за живота. Да си представим човек учещ се не от собствените си грешки, а от грешките на другите какво може да постигне? Най важното за него ще е да разбира самите грешки и страдания на учителя - страдащия. То е ясно, че той няма да почувства същата болка или урок както пострадалия, но кой ще го почувства идентично с някой друг страдащ. Нали това е екзестенцизма! Най важното е да се разбере урока от цялата тази последователност от болка, страдания и урок. Защото има слепци повтарящи една грешка няколко пъти и не разбиращи, защо? А отговора е толкова прост и когато погледне в огледалото ще види причината и да се надяваме решението.

Е? Каква е темата на дискусията?

[mishole]

Съзнаниео като филтър.

Дали трябва да видим нещо за да го повярваме, или трябва да повярваме в нещо за да го видим? Не може да се отрече, че идейният ни свят влияе на възприето. Очите ни възприемат ужасно много визуална информация но мозъкът обработва малка част от нея. Как мозъкът избира какво да видим и какво да не видим? Защото може да гледаме и да не виждаме?

Пример с американските индианци посрещнали Колумб. В продължение на няколко дин, на хоризонта на островите им са се виждали корабите на Колумб, но индианците са гледали в тях, взирали са се в странните вълнички образувани от корабите, и са се чудили какво ги поражда. Те не са виждали самите кораби, защото съзнанието им ги е инфилтрирало. Не имайки представата за "кораб" в мозъците си, те не са ги възприемали въобще.

Може би около нас има купища неща които ние не виждаме, просто защото не разбираме. Ако в небето над главите ни е пълно с космически кораби и летящи чинии ние няма да ги видим, защото... такива неща няма

Това веднага ме мята към идеята за ПНД от "Пътеводителя на галактическия стопаджия". Ето цитати:

това,че не виждаш нещо,което не можеш лично да си обясниш не значи,че не съществува:чисто и просто виждаш субстанция на нещо ново.това че не си виждал едикоя си хубавица не значи от своя страна че не съществува.ей го пример-кво виждам-въздух,а че на нищо не ми прилича значи ли че го няма.От друга страна тази конструкция може би е възникнала поради факта че сме заобиколени от лъжи и не искаме да ни е*****