Подцененият труд е скрит данък

[ISTORIK]

Дълго време ни убеждаваха: ниската цена на труда у нас води до ниски разходи за производство на трудоемки стоки; това пък увеличава конкурентоспособността.

Струва си да се замислим пак покрай изнесените тия дни от Евростат данни, че с 3,5 евро на час България е с най-ниски разходи за труд в ЕС.

Каквито и съмнения да имам за тази статистика, която мери труда, ниската му цена е фактор, който отключва редица негативни тенденции. Най-видимата от тях е

"изтичането на мозъци".

Хора, които са получили в България достатъчна квалификация, имат умения да работят на конкурентоспособно ниво навсякъде (или някъде) по света, намират по-добро място за реализация. Така има риск у нас да се появи като в Третия свят дефицит на ключови професии - примерно на лекари анестезиолози.

Естественото поведение на всеки е да търси за тези 8 часа труд, които може да положи днес, къде ще получи най-добрата цена дори не толкова като парична сума, колкото като стандарт и качество на живот. (Защото има страни с по-високо заплащане, отколкото в България, които са с по-нисък стандарт на живот. Например в повечето развиващи се страни в Латинска Америка номинално получават повече от българите,

но реално като сума от стоки срещу своята заплата, получават по-малко).

Въпросът не е да вдигаме с изкуствени мерки работната заплата и цената на труда, защото може да се окажем в ситуация на надплатен труд, както примерно в цяла Южна Европа. Това е фактор за задъхване на икономиката поради невъзможността да изнесе на пазара конкурентен продукт. С разходите за труд трябва да се внимава, защото много трудно може да се върнеш назад. Това не е борсова стока, която всеки ден върви с 10% нагоре и 6% надолу.

Но в заплащането на труда има един оптимум и ние все още сме под него. Всъщност така ние плащаме скрит данък върху цената на труда. Когато е ясно кое колко струва, може да се установят истинските дефицити, които да бъдат елиминирани със съкращаване на неефективни разходи. Няма да правим кръстосано субсидиране - с цената на труда да субсидираме неефективната си държавна администрация, или примерно ненужна гъстота на жп покритие, нискокачествено, но затова пък разхитително здравеопазване и т.н.

Разбира се, ниската цена на труда помага на износа, но въпросът е доколко е устойчиво навлизането на пазари, което се дължи само на подценена цена на труда. Не може да залагаме на това в нашето развитие в перспектива.

Затова постепенно трябва да постигнем оптимално ниво на заплащане на труда. Тогава няма да имаме и разхищение на труд, което в момента се стимулира от евтиния труд.

Сега една част от заетостта, особено в държавната администрация, е чисто социална - някакви "наши хора" да имат поминък.

Практиката - нито те ми плащат, нито аз ще им работя, изкривява пропорциите. Ниското ниво на заплащане на труда е фактор за повишаване на процента на сивата и черната икономика. Не получавам достатъчно заплащане във видимата част на икономиката - търся спасение в сивия сектор.

В тази връзка е интересно да се спомене, че напоследък изследванията на икономическите сектори по света описват т.нар. Д-сектор - това е

оцеляващата, ако щете - тарикатската икономика. Евтиният труд в крайна сметка яде богатството на нацията. Ниското ниво на заплащане води до ниско ниво на цените в целия сектор на нетъргуемите услуги, резултатът от това пък е ниско ниво на натрупваното богатство на страната.

Редактирано Май 1, 2012 от ISTORIK

[КГ125]

Подцененият труд води до ниско качество, проблеми в производството, некоректни работници, текучество и неконкурентноспособност. Българските работодатели днес се занимават с много интерсен национален спорт, а именно - завличане на работниците, кражба на заплатите или измама по смисъла на НК. Някои поне, но на повечето им се иска.

Редактирано Май 1, 2012 от КГ125