Произход и значение на титлата "цар"

[Христо Тамарин]

Термините Црь и Црйца- има на дота места в нашите източници от ПБЦ и от ВБЦ-фонетично произнасят се горе долу така Църь и Църйца.

Произношение Църь и Църйца на думите ЦАР и ЦАРИЦА е невъзможно. И какво означава в този случай руската буква Й?

Редактирано Май 29, 2012 от Христо Тамарин

[Христо Тамарин]

Тамарин, аз искам да ми дадеш средновековен български извор, където е употребена именно формата "царь", а не да ми преповтаряш твоето вътрешно убеждение (него го разбрах, спокойно).

При всяко срещане на думата ЦАР от времето на втората българска държава едва ли може да се предполага наличие на -ѢС-. Дори Патриарх Евтимий едва ли е знаел, че думата ЦАР преди времето на цар Петър е звучала ЦѢСАР.

[Зитко]

При всяко срещане на думата ЦАР от времето на втората българска държава едва ли може да се предполага наличие на -ѢС-. Дори Патриарх Евтимий едва ли е знаел, че думата ЦАР преди времето на цар Петър е звучала ЦѢСАР.

Във ВБЦ никъде не се среща "цар" има "ц҃рь", което безспорно е съкращение от "цѣсарь", следователно самото съкращение са го прочитали като "цясар/цесар", но не и като "цар" - думичката "царь", като редукция на "цѣсарь", възниква в Русия и оттам е привнесена в българския език.

Фактически излиза, че използването на титлата "цар" за нашите средновековни владетели не е коректно - те не са царе, а са цесари/цясари, тоест коректно е да се казва, примерно, цесар Петър I, а не цар Петър I.

Редактирано Май 29, 2012 от Зитко

[БатеВаньо]

Личи си кой е с аналитична мисъл.

[monte christo]

Монте Кристо, забележи колко интересно се е получило: в Евангелието Цезарят все още е "кесар" (на по-класически гръцки), а употребата на "цесар" за императора се отнася по-скоро за императорите от по-късния, технически казано от византийския период (за яснота го употребявам, инак знам, че не ти допада думата).

***

КГ, ти си прав за Средновековието, разбира се. Да, на старобългарски "цесарят" и "царят" винаги са едно и също - държавният глава. Първо на Византия, а после и на България, на Сърбия, на Русия и т. н. А пък "кесарят" е някакво второ лице.

Но на малко по-класически гръцки "кесар" първоначално не означава някакъв си там сановник, а много често - самия император. Това е така, защото самото "tsaisar" съществува на гръцки от по-късно време в сравнение с "kaisar". А и защото самото девалвиране на "цезар" като титла не е по-старо от трети век. Ето, това много ясно си личи в Евангелието: "нямаме друг цар освен Кесаря", "в дните на Кесаря Август", "кесаревото - Кесарю", чия е тази монета - на Кесаря" и т. н. Сам разбираш, че навсякъде можеш да замениш кесаря с "цезаря". Първата употреба на "kaisar" на гръцки обозначава класическите римски Цезари. И Юлий Цезар на гръцки не е "Ioulios Tsaisar", а си е просто "Ioulios Kaisar".

Да, добри наблюдения от твоя страна и хубаво кратичко обобщение. Дано КГ125 (пък и който и да е друг) обърне внимание.

Имало е цяла система от общоприети съкращения на познати думи, да. Иисус се пише най-често IC, цар се пише цр и така нататък. В старобългарски тази система е повлияна от гръцките вече съществуващи съкращения, разбира се.

По моему нещата протичат така:

- в I в. на гръцки се появява думата "kaisar", която е транскрипция на латинското име и титла "Caesar". Употребява се едновременно като епоним и като като титла на императорите от Юлиево-Клавдиевата династия в гръцките им документи, както и във всички документи от епохата (Анкирски паметник, Евангелия и т. н.);<BR>- някъде между I-VII в. в самия латински произношението на "caesar" постепенно се изменя и вместо дотогавашното [kaisar] започва да се чете [tsezar];

- в III-VII в. титлата "caesar"/"kaisar" девалвира двукратно в империята (при Диоклециан и при Ираклий) и вече обозначава не императора и дори не непременно наследника му, а друг високопоставен сановник. Именно втората девалвация на титлата при Ираклий позволява на Юстиниан II да почете с нея нашия Тервел. Дотогава варварските владетели-съюзници обикновено са получавали най-много титлата "патриций" или "консул", дори и да са ортодоксални християни;

- към VI-VII в. под влияние на изменението в латинското произношение се появява гръцки неологизъм "tsaisar", с който отново се обозначава императорът, но по-скоро неофициално (от Ираклий нататък императорът все по-често е наричан просто с думата "василевс" в официални текстове);

- пак към VII в. може би под влиянието на местни просторечия славянските нашественици на Балканите започват да наричат императора [tsezar];

- в IX в. св. св. Константин-Кирил и Методий и последователите им използват и класическото гръцко "kaisar", и неологизма "tsaisar" в славянските текстове като си личи, че "кесар", употребено за римския император в Евангелията, е архаизъм;

- в началото на Х в. като част от имперските си амбиции нашият Симеон се самонарича и с гръцкото "василевс", и наравно със славянското "цесар" (дотогава употребявано от славяните само за императора), така че царската титла постепенно става популярна между владетелите в славяноезичния свят.

(Според мен от времето на Диоклетиан нататък по-скоро можем да говорим не толкова за девалвация на титлата "кайсар" ("кесар"), колкото за редуциране на ангажиментите по управление на Империята, де факто "младши император". Постепенната девалвация реално тръгва от Ираклидите насетне.)

[Христо Тамарин]

Цар Симеон искал да стане Василевс на ромеите. Той не успял. Синът му Цар Петър обаче успял.

Ромеите направили Петър, син Симеонов и внук Борисов, Царски зет (зет на василевса), признали го и него за василевс (на славянски език: цар) и за зестра му дали да управлява половин Романия (половината василия, половината царство). Ромеите се изхитрили да дадат на Петра тази половина от Романия, която предците на Петра вече били завоювали. Погрижили се ромеите и за това Цар Петър да няма наследници, така че след смъртта му си прибрали тази половина от Романия.

И тъй, повечето славяногласни ромеи станали поданици на цар Петър и те го величаели именно като Цар, понеже това съответствало на василевс, както пък го величаели елинофоните. По Волята Божия дълги години управлявал цар Петър своята си половина от Романия под името България, и поддържал Богослужение на славянски език, понеже голяма част от поданиците му и без това били славяногласни, а заради това пък, заради славянското Богослужение, всичките му поданици станали славяногласни. През това време етнонимът БЪЛГАРИ със сигурност започнал да означава "славяногласен балкански християнин". Това означава този етноним и сега. Може същото да е означавал и преди цар Петър, но не е сигурно.

Нас, българите, едва ли щеше да ни има, ако не беше дълголетието на Цар Петър, първият признат славяногласен Василевс, първият признат български цар.

Тук съм пресилил малко нещата. Макар че сред поданиците на Цар Петър преобладавали славяногласните, все пак сред тях останали много елинофони, романофони и албанофони. Имало много двуезични и триезични поданици. Неговото време дало началото на така нареченият Балкански езиков съюз (Balkansprachbund). Етнонимът българи бил възприет не само от славяногласните. Вероятно власите и албанците няколко века се "криели" под нашият етноним. И всичко това заради цар Петър, преди всичко. И разбира се, заради подвизите на баща му, взел страхът на ромеите.

[Христо Тамарин]

Във ВБЦ никъде не се среща "цар" има "ц҃рь", което безспорно е съкращение от "цѣсарь", следователно самото съкращение са го прочитали като "цясар/цесар", но не и като "цар" - думичката "царь", като редукция на "цѣсарь" възниква в Русия и оттам е привнесена в българския език.

Фактически излиза, че използването на титлата "цар" за нашите средновековни владетели не е коректно - те не са царе, а са цесари/цясари, тоест коректно е да се казва, примерно, цесар Петър I, а не цар Петър I.

"Ц҃рь" може да бъде съкращение на "цѣсарь", може да бъде съкращение и на "царь". Ами сравнете с думата Богъ - и там имаме съкращение "Б҃гъ" с изпускане само на една буква. Няма как да докажете, че у нас по времето на 2-рото българско царство се е чувало "цѣсарь".

Има три дълги века, 10-11-12, през които славяногласните по няколко пъти на ден повтаряли ДА ПРИИДЕТЪ ЦѣсАРСТВIЕ ТВОЕ - е, съкратили са -ѣс- от произношението.

Имайте пред вид, че думата цар и нейните производни са запазени в нашият език, а не е като думата княз, която била забравена и възстановена през 19-ти век от руски. И турският султан бил наричан на български език цар (Цар Мурад Мари думаше).

Редактирано Май 29, 2012 от Христо Тамарин

[monte christo]

monte christo, said: През IX в., когато са преведени богослужебните книги, титлата кесар е предадена посредством чиста транскрипция. По-нататък, през XI-XII в. явно разговорния югозападен славянски (български) оказва своето влияние, понеже се видоизменя в цѣсарь - цясаръ (циасаръ) ===> царъ, но в българските книги си остава да се чете кесаревото - кесарю, та до ден днешен.

За кесар е така, но за царъ не е точно така, уважаеми monte christo. Хронологията е наопаки.

Христо Тамарин, on 29 May 2012 - 12:59:58, said:

Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, са избрали съществуващата славянска дума ЦАР (ЦѢСАР), за да преведат гръцката дума ВАСIЛЕУС, понеже славяногласните ромеи (нашите предци) така са наричали ромейският император (ВАСIЛЕУС-ът).

В Евангелието се среща и гръцката дума КАIСAР, която идва от латинското CEASAR и в латинският Eвангелски превод се предава именно чрез думата CEASAR. Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, не са намерили подходяща славянска дума за КАIСAР и поради това просто са оставили гръцката дума в славянският превод - КЕСАР. Те едва ли са съзнавали, че КЕСАР и ЦѢСАР имат обща етимология, понеже след втората славянска палатализация славянската дума ЦѢСАР станала неузнаваема (както заради началното Ц, така и заради гласната Ѣ, която елинофоните чували по-скоро като А, а не като Е).

Тамарин, твърдението ти е повече от абсурдно, приятелю. Няма как хронологията да е наопаки. При всички положения ЦѢСАР ===> ЦАР с титла отгоре.

Например Зитко много правилно акцентува върху проблемата, дали българите в средните векове въобще са произнасяли разговорно ЦАР, и дали не са произнасяли само и единствено ЦѢСАР. Ако се върнем на Скилица и Сетина 1017 г. излиза, че Зитковата догадка е правилната в случая. Скилица прави опит и за транслитерация, и за транскрибиране на "бежите, о цясар". Все пак човекът (макар и военен) е бил образован и много начетен.

Аз не вярвам нашите просветители да са били хванати от гората, и да не са могли да изведат етимологията на думата "КЕСАР". Тя е била повече от очевадна за тях времена и не толкова осмисляна в днешните такива! Както спомена Глишев, по всичко личи да иде реч за архаизъм в Светото писание (Новия завет) превеждано на старобългарски цели осем века след като се е появило на гръцки (кини, а оттам през ромайки).

[Зитко]

"Ц҃рь" може да бъде съкращение на "цѣсарь", може да бъде съкращение и на "царь".

Бих се съгласил с това твърдение, ако ми посочите средновековен български или дори великоморавски извор, където е употребена именно думичката "царь", за да ми докажете, че по това време е съществувала и такава дума и съответно ще последва заключението, че "Ц҃рь" може да е било използвано и като съкращение на "Царь".

Давате ми пример с "Б҃гъ" , чудесно, приемам примера, защото наистина се среща и пълната форма "Богъ", но на базата на какви аргументи да се съгласим, че по времето на Кирил и Методий е имало и дума "Царь"? С нетърпение чакам компетентния Ви отговор

Редактирано Май 29, 2012 от Зитко

[rasate]

Да, ако името Асѣн се беше запазило, на съвременен български то щеше да звучи Асян. Но то е било напълно забравено и в края на 18-ти век възстановено. Тъй като на църковно-славянски буквата ѣ по руски маниер винаги звучи Е, то и за нововъзстановеното име Асѣн се възприема произношение Асен.

Грешиш!!!

Виждам,че не познаваш значенията на графемата "ѣ" в зависимост от регионът се чете или като "Е" или като "Я"-т.е. млѣко-в Западна България се чете като Млеко,а в Източна като Мляко.Премахването и чрез правописната реформа от 1945 година води до така нареченото променливо "Е"- "Я" в единствено, и "Е" в множествено- "Мляко-Млека"

В миналото е звучала като йе.

Поздрави

[rasate]

Бих се съгласил с това твърдение, ако ми посочите средновековен български или дори великоморавски, извор, където е употребена именно думичката "царь", за да ми докажете, че по това време е съществувала и такава дума и съответно ще последва заключението, че "Ц҃рь" може да е било използвано и като съкращение на "Царь".

Давате ми пример с "Б҃гъ" , чудесно, приемам примера, защото наистина се среща и пълната форма "Богъ", но на базата на какви аргументи да се съгласим, че по времето на Кирил и Методий е имало и дума "Царь"? С нетърпение чакам компетентния ви отговор

Богь-е по късна транскрипция-по времето на Кирил И Методи се изговаряло или като Бигь или като Бъгь -Бгь(графемата "ь" се поставя за озвучаване на звуковете в края на думата).

Тук искам да вметна за размисъл как ще обясните използването на шумерският суфикс Ил/Ел(Бог) в българските нарицателни и собствени имена- Укил,Вокил,Боил,Атил,Тервел(Тривелии),Драгоил,Радоил,Иваил и т.н.

Поздрави.

[rasate]

До съкращаването в българските средновековни текстове-не смятам,че ЦРь е съкратено-инак щеше да се съкрати и Самодържець- Правилно цялото име на титлата се изписва като ЦРь самодържец.

Поздрави

[Христо Тамарин]

Тамарин, твърдението ти е повече от абсурдно, приятелю. Няма как хронологията да е наопаки. При всички положения ЦѢСАР ===> ЦАР с титла отгоре.

Не четете внимателно, уважаеми monte christo. Естествено, че от ЦѢСАР се е получило ЦАР, а не обратното.

Във следното Ваше твърдение има объркана хронология:

През IX в., когато .. По-нататък, през XI-XII в. явно разговорния югозападен славянски (български) оказва своето влияние..

Думата ЦѢСАР е стара славянска дума, отпреди 8-ми век, може би доста преди 8-ми век. С нея славяногласните величаели римският/ромейският император. Няма какво да ми пишете за югозападен български ..

Например Зитко много правилно акцентува върху проблемата, дали българите в средните векове въобще са произнасяли разговорно ЦАР, и дали не са произнасяли само и единствено ЦѢСАР. Ако се върнем на Скилица и Сетина 1017 г. излиза, че Зитковата догадка е правилната в случая. Скилица прави опит и за транслитерация, и за транскрибиране на "бежите, о цясар". Все пак човекът (макар и военен) е бил образован и много начетен.

През 9-ти и 10-ти век век със сигурност думата се е произнасяла ЦѢСАР. През 18-ти век със сигурност думата се е произнасяла ЦАР. Кога се е съкратила? Според мене, през 10-11-12-ти век. Определено след въвеждането на славянската литургия. Няма следи в Русия от пълното произношение ЦѢСАР - вероятно е била занесена в съкратения си вече вид.

Аз не вярвам нашите просветители да са били хванати от гората, и да не са могли да изведат етимологията на думата "КЕСАР". Тя е била повече от очевадна за тях времена и не толкова осмисляна в днешните такива!

Ами не ги е интересувала етимологията. Намерили са колаят. За ВАСИЛЕВС използвали ЦѢСАР, а гръцката дума КЕСАР оставили непроменена.

Както спомена Глишев, по всичко личи да иде реч за архаизъм в Светото писание (Новия завет) превеждано на старобългарски цели осем века след като се е появило на гръцки (кини, а оттам през ромайки).

Естествено е, че Евангелският текст е архаичен. В Евангелието гръцката дума КЕСАР се използва със значението си от 1-ви век след Христа. Евангелският израз Кесарева Кесареви дословно превежда гръцкият оригинал, който пък точно предава думите на Исус Назарянинът, вероятно произнесени на гръцки. Преводачите не са променили думите, а да ги разбира кой както може.

Все пак в Евангелието самата дума ВАСИЛЕВС (и съответно ЦѢСАР) със своите производни се среща много по-често от думата КЕСАР.

Нещо повече, думата ВАСИЛЕВС се среща и във Ветхият завет: цар Соломон е василевс в гръцкият превод и съответно ЦѢСАР в славянският.

Редактирано Май 29, 2012 от Христо Тамарин

[Христо Тамарин]

Грешиш!!!

Виждам,че не познаваш значенията на графемата "ѣ" в зависимост от регионът се чете или като "Е" или като "Я"-т.е. млѣко-в Западна България се чете като Млеко,а в Източна като Мляко.Премахването и чрез правописната реформа от 1945 година води до така нареченото променливо "Е"- "Я" в единствено, и "Е" в множествено- "Мляко-Млека"

В миналото е звучала като йе.

Поздрави

И къде точно греша? Нима името Асѣн някъде из Нашенско се е запазило през вековете? Нима името Асѣн не е възстановено, както и Аспарух, Крум, Калоян? Нима в Търновско, в старата столица и в околностите, това името Асѣн нямаше да звучи Асян, ако се беше запазило?

Естествено че знам какво означавала буквата "ѣ". Но не знам Вие на какво възразявате.

[Христо Тамарин]

Бих се съгласил с това твърдение, ако ми посочите средновековен български или дори великоморавски извор, където е употребена именно думичката "царь", за да ми докажете, че по това време е съществувала и такава дума и съответно ще последва заключението, че "Ц҃рь" може да е било използвано и като съкращение на "Царь".

Давате ми пример с "Б҃гъ" , чудесно, приемам примера, защото наистина се среща и пълната форма "Богъ", но на базата на какви аргументи да се съгласим, че по времето на Кирил и Методий е имало и дума "Царь"? С нетърпение чакам компетентния Ви отговор

Абе Зитко, да съм писал някъде, че по времето на Кирил и Методий е имало и дума "Царь"? Наред със "цѣсарь", да е имало и "царь"? "Цѣсарь" и "Царь" не следва да се противопоставят. Това е една и съща дума във формите й през различните векове. И това не е само мое мнение, това е общоприетото мнение, като изключим псевдолингвистичните напъни. По времето на Кирил и Методий думата е звучала "цѣсарь", после се съкращава на "царь", но никога двете форми не съществуват едновременно, противопоставяйки се една на друга.

И тъй, тази дума е звучала "цѣсарь" през 9-ти век. Съгласен ли сте?

Тази дума е запазена в българският език, в нашият език, съгласен ли сте?

През 18-ти век думата звучи "цар", съгласен ли сте?

Между 9-ти и 18-ти век думата се е съкратила от "цѣсарь" до "царь". Как иначе? Кога по-точно се е съкратила?

Твърдя, че в края на 12-ти век звученето "цѣсарь" вече е изчезнало - тогава се чувало само "царь". Вие какво твърдите?

[Христо Тамарин]

Богь-е по късна транскрипция-по времето на Кирил И Методи се изговаряло или като Бигь или като Бъгь -Бгь(графемата "ь" се поставя за озвучаване на звуковете в края на думата).

..

Поздрави.

Никой нормален лингвист не би се заел да коментира. Къде се слагам и аз. Останете си със здраве.

Редактирано Май 29, 2012 от Христо Тамарин

[Зитко]

Абе Зитко, да съм писал някъде, че по времето на Кирил и Методий е имало и дума "Царь"?

Г-н Тамарин, следващото по-долу не е ли цитат от ваше мнение?

Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, са избрали съществуващата славянска дума ЦАР (ЦѢСАР), за да преведат гръцката дума ВАСIЛЕУС

Как да разбирам израза "са избрали съществуващата дума ЦАР"? Как така хем избират съществуващата дума "Цар", хем пък се чудите къде твърдите, че по времето на Кирил и Методий е съществувала такава дума? Простете, но май ми е трудно да схвана логиката на мислите Ви...

Или, може би, те някак си са се прехвърлили с машина на времето в наши дни, видяли са, че използваме думата "Цар" и са я вписали съкратено като "Црь", че да се спестят усилия при писане, по подобие на "Бгь"?

Пак ще Ви обясня, че за лексикалния фонд на даден период съдим само по наличните тестове от същия период, след като дадена дума я няма в съответните извори, просто не можем да твърдим нищо, можем да правим хипотези, но нищо повече.

Редактирано Май 29, 2012 от Зитко

[glishev]

"Цр" и "црь" определено са съкращения на "цhсарь", защото в сума ти ръкописи се вижда "с" под титла над "ц" и "р". Нашето съвременно "цар" определено произлиза от "цhсарь".

А това, че "бг" и "бгъ" са били съкращения на някакво си измислено "биг", е пълна глупост. Шумерските дивотии не ми се и коментират повече. Тези неща трябва да се трият без никакво замисляне от форума. Айде стига глупости.

[Зитко]

През 18-ти век думата звучи "цар", съгласен ли сте?

Между 9-ти и 18-ти век думата се е съкратила от "цѣсарь" до "царь". Как иначе? Кога по-точно се е съкратила?

В някой от предните ми постове писах, че думичката "царь" се е появила в Русия някъде в периода XV-XVIII век и е привнесена в българския език по време на турското робство.

Редактирано Май 29, 2012 от Зитко

[Last roman]

Да разгледаме думата, с която на различните езици се означава върховният владетел. На славянски това е ЦАР (ЦѢСАР). На латински - REX. На гръцки - ВАСIЛЕУС. Титли с по-нисък ранг са славянската КНЯЗ, гръцката АРХΩN (архонт), и латинската PRINCEPS (принц).

Не е точно сравнението ти. Rex на латински е варварски вожд /говорим от позицията на 1-2 век, не от архаичната такава, където Rex e аналог на самодържец/.

Принцепс през 1 век пък е еднозначно с император и така се именуват най-често владетелите от Юлиево-Клавдиевата династия.

Редактирано Май 29, 2012 от Last roman

[glishev]

Всъщност е още по-нюансирано

[Зитко]

За пример може да ни послужи печатът на Иван Грозни, на втората картинка съм показал с червени стрелки кое е интересното за темата ни тук - имаме съкратената форма "цръ", но "печать царьства казанскаго", тоест вече е ясно, че през XVI век в Русия, по времето на Иван Грозни, вече са съществували думичките "царь" и "царьство", следователно редуцираната форма "царь" се е появила най-късно през XVI век.

ПП.

На горната лявата страна на печата (не съм го маркирал със стрелка) имаме "печать царьства астороханского"

Редактирано Май 29, 2012 от Зитко

[Христо Тамарин]

Не е точно сравнението ти. Rex на латински е варварски вожд /говорим от позицията на 1-2 век, не от архаичната такава, където Rex e аналог на самодържец/.

Принцепс през 1 век пък е еднозначно с император и така се именуват най-често владетелите от Юлиево-Клавдиевата династия.

Мисля, че съм се изразил точно.

ЦАР е славянска дума. По-старата ѝ форма в славянски е ЦѢСАРь, което е заемка в славянски или от латински, или от гръцки. Тази дума е звучала еднакво в латински и гръцки: най-напред КАЙСАР, после КЕСАР. В славянски тя изтърпява втората палатализация. ЦАР е съкращение на ЦѢСАР, така както СТОРИЛ е съкращение на СЪТВОРИЛ.

Да разгледаме думата, с която на различните езици се означава върховният владетел. На славянски това е ЦАР (ЦѢСАР). На латински - REX. На гръцки - ВАСIЛЕУС. Титли с по-нисък ранг са славянската КНЯЗ, гръцката АРХΩN (архонт), и латинската PRINCEPS (принц).

Ако разгледаме Светото писание - оригиналът и преводите, ще видим, че там горните съответствия на титлите се спазват. Това трябва да бъде основното ни съображение.

Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, са избрали съществуващата славянска дума ЦАР (ЦѢСАР), за да преведат гръцката дума ВАСIЛЕУС, понеже славяногласните ромеи (нашите предци) така са наричали ромейският император (ВАСIЛЕУС-ът). Подобни съображения ги е накарало да изберат съществуващата славянска дума КНЯЗ, за да преведат гръцката дума АРХОНТ.

В Евангелието се среща и гръцката дума КАIСAР, която идва от латинското CEASAR и в латинският Eвангелски превод се предава именно чрез думата CEASAR. Светите братя Кирил и Методий, преводачите на Евангелието от гръцки на славянски, не са намерили подходяща славянска дума за КАIСAР и поради това просто са оставили гръцката дума в славянският превод - КЕСАР. ..

Нещата са си от прости по-прости.

Повече от представителен за латинският език от ранното средновековие е Vulgata-та. Свети Йероним е приел REX като върховна титла за ЦАРЯ НЕБЕСЕН. Избрал е и думата PRINCEPS за превод на по-ниската титла, която се изразява с гръцката дума АРХОНТ.

REX е върховна титла за монарх. За Римската империя тя е табу, политически некоректна, понеже римската империя формално е република.

Малко от хората тогава са били грамотни. От грамотните, малко са били онези, дето са чели нещо друго извън Светото Писание.

Редактирано Май 29, 2012 от Христо Тамарин

[КГ125]

Да не ги подценяваме, г-н Тамарин, тогавашните хора. И главно да не ги мерим с нашите мерки. Щом Калоян се сеща с лека ръка за старите български царе, не ще да е било само Светото писание.

Учени хора е имало винаги - въпросът е, дали са много и дали в обществото знанието е широко разпространено. Това последното е липсвало в Средновековието, но не и учени хора.

[Христо Тамарин]

За пример може да ни послужи печатът на Иван Грозни, на втората картинка съм показал с червени стрелки кое е интересното за темата ни тук - имаме съкратената форма "цръ", но "печать царьства казанскаго", тоест вече е ясно, че през XVI век в Русия, по времето на Иван Грозни, вече са съществували думичките "царь" и "царьство", следователно редуцираната форма "царь" се е появила най-късно през XVI век.

Нямам нищо против този постинг. Но тезата Ви, че по Нашенско думата ЦАР била забравена и после въведена от руски, не я приемам. Данните от топонимиката противоречат на тази Ваша теза. Няма исторически условия нашенци да забравят думата ЦАР. Все пак истински ЦАР-християнин в Цариград имало до 1453, после мястото му заел турският султан, а после се появил и друг цар далече на Североизток.