Отиди на
Форум "Наука"
rasate

Произход и значение на титлата "цар"

Recommended Posts

Истината е, че дори да се окаже с наш си произход, ние ще продължим да търсим от къде другаде е дошла.

Като всяко нещо, трябва да е от другаде.

Истината е, че я няма никъде записана като оригинално българска, там е проблема! Иначе и аз бих се радвал да е родствена с шумерските, повярвай ми. Ама как се доказва това? Никак. С едно просто сходство няма да стане, защото, дори и да не е случайно, исторические обяснения основани на наличните данни, са безброй.

Като например и кесар, и цезар, и цар, и сар и пр. да имат корен някъде в няйкой праезик.

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

biggrin.gif

Под угрозата за бан - превантивни действия!

Позоваваме се на " Хартата на основните права на гражданите на ЕС ".

Дял Достойнство, член 3

Дял Свободи, член 10

Дял Свободи, член 11

Дял Свободи, член 14

Дял Равенство, член 21

Дял Равенство, член 38

book.gif

:) И все пак Глишев е прав - трябва да се знае съответния древен език, за да се изгради някаква хипотеза.

Share this post


Link to post
Share on other sites

:crazy_pilot::crazy_pilot::crazy_pilot: След горния цитат дискусията може да приключи.

Тук е приложен "интердисциплинарен" подход - изследване на филологически обект с помоща на генетиката, географията и бих добавил, медицината.......... Това е все едно по време на операция хируг да използва вместо скалпел, българо-френски речник. Резултатът ще бъде същият.

Не виждам смисъл от тази смешка.

Това е едно изследване на определените генетични групи R1a, R1b, J2 и E1b1b разположени в У-хромозомата за Европа и според него могат да се определят миграционните процеси на мъжката част от населението на Европа.

Поради това,че най ранната история на България е обвързана с тези миграционни процеси,особено набеждаването ни за про-тюрски произход и миграцията ни от Туран.Историята през спокойно може да разреши възникналите исторически спорове въз основа на други не исторически дисциплини като генетиката.

Това за разлика от колегата ни Гогов,който както виждам го пренебрегва явно с насмешка се приема на запад и вече се правят опити са историческо обяснение на миграционните процеси посредством генетичната наука.Днес виждаме наченки на формиращата се нова историческа дисциплина наречена историческата генетика.

Ще задам един въпрос на колегата Гогов,макар да оспамим темата:

Как Колега ще обясните процентово по-високото съдържание на Генетичният маркер J2 при Румънците за разлика от Българите,като локусът на възникване е в Плодородният полумесец.Векторът на миграция на това население е от Юг на Север- "Крит-Гърция-България-Румъния"

Извинявам се на останалите с разводняването на темата.

Поздрави

За инфо-във Грузинците процентовото съдържание е съвсем малко по малко от това в о.Крит

Share this post


Link to post
Share on other sites

И какви други що годе доказани версии има? От шумер българите носили титлата, без да я ползват, докато се заселили на територията на ИРИ?????

В Персийските източници се споменава.Партският владетел на владетелите се е титулувал САР,а не с персийското Шах.

Титулът "ЦАР" има една особеност-неговият носител трябва да е пръв сред равни-никога всички българи не са били в една държава-Част са в Хазария,други в Панония увлечени с кавказците Авари,затова няма как да носят титлата"ЦАР"-най много Княз(Кан)-отговаряща на гр. титул Архонт,или Кан Бат-Голям Княз(Велик Княз).

От друга страна титулът "ЦАР" е подтикнат от каноните на християнската религия-едно царство,един владетел на земята-огледало на небесното царство.

Компромисът с Петър е направен поради постулатите на религията както Бога Отец има Бог Син-така Константинополският Василевс е василевс Баща на българският Василевс,който е василевс Син.

Поздрави

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това с партите почва да звучи интересно.

Но все пак - дали пък в историческото си развитие до Балканите българите са имали такова чак правосъзнание, че да пазят титлата за "добри времена"?

Има историческа логика в казаното от rasate, обаче...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Истината е, че я няма никъде записана като оригинално българска, там е проблема! Иначе и аз бих се радвал да е родствена с шумерските, повярвай ми. Ама как се доказва това? Никак. С едно просто сходство няма да стане, защото, дори и да не е случайно, историческите обяснения основани на наличните данни, са безброй.

Като например и кесар, и цезар, и цар, и сар и пр. да имат корен някъде в някой праезик.

Прав си,

но пък те българите какво ли имат записано. 95 процента чужди.

Може спокойно да се кара по гръцки, казваме, че е наше, пък да доказват, че не е.

А, ако се докаже на кого е, ще се разбере от де иде. :biggrin:

Share this post


Link to post
Share on other sites

През IX в., когато са преведени богослужебните книги, титлата кесар е предадена посредством чиста транскрипция. По-нататък, през XI-XII в. явно разговорния югозападен славянски (български) оказва своето влияние, понеже се видоизменя в цѣсарь - цясаръ (циасаръ) ===> царъ, но в българските книги си остава да се чете кесаревото - кесарю, та до ден днешен.

Редактирано от monte christo

Share this post


Link to post
Share on other sites

През IX в., когато са преведени богослужебните книги, титлата кесар е предадена посредством чиста транскрипция. По-нататък, през XI-XII в. явно разговорния югозападен славянски (български) оказва своето влияние, понеже се видоизменя в цѣсарь - цясаръ (циасаръ) ===> царъ, но в българските книги си остава да се чете кесаревото - кесарю, та до ден днешен.

Значи хем се е изменило хем се е запазило.Е няма как да станат и двата варианта.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Значи хем се е изменило хем се е запазило.Е няма как да станат и двата варианта.

Е, защо да не може бре, ресавски? Καίσαρ е изписвана като кесаръ ===> цѣсарь в малко по-късни времена, че най-накрая и с титла връз цръ. Нали палатализации разни се наблюдават.

Ама на вас с кгб-то, само петърдобревщини у чутурите ...

Share this post


Link to post
Share on other sites

От вторачване в Азия, сме се превърнали в задният двор на Европа, не само от историческа гледна точка.Ама само ние сме си виновни. Добре, че влезнахме в ЕС

.Ако бяхме тръгнали от Ке-сар или Кай-сар, дали пак щеше да се търси сар-а в Месопотамия?

Значи ли, че G. J. Сae-sar( Г. Ю. Це-сар, Καί-σαρ ) е бил цар според шумерската титла?

Редактирано от БатеВаньо

Share this post


Link to post
Share on other sites

От вторачване в Азия, сме се превърнали в задният двор на Европа, не само от историческа гледна точка.Ама само ние сме си виновни. Добре, че влезнахме в ЕС

.Ако бяхме тръгнали от Ке-сар или Кай-сар, дали пак щеше да се търси сар-а в Месопотамия?

Значи ли, че G. J. Сae-sar( Г. Ю. Це-сар, Καί-σαρ ) е бил цар според шумерската титла?

Интересна аналогия,

Сар е Цар, Ке-сар да е Ке-цар или Кай-цар.

Остава да се уточно Ке-то, какво ще значи, степен или друго.

Е може и по българо-македонски "Ке цар, ке кой друг...." :biggrin:

Share this post


Link to post
Share on other sites

В Персийските източници се споменава.Партският владетел на владетелите се е титулувал САР,а не с персийското Шах.

А кои са тези източници ?

От вторачване в Азия, сме се превърнали в задният двор на Европа, не само от историческа гледна точка.Ама само ние сме си виновни. Добре, че влезнахме в ЕС

.Ако бяхме тръгнали от Ке-сар или Кай-сар, дали пак щеше да се търси сар-а в Месопотамия?

Значи ли, че G. J. Сae-sar( Г. Ю. Це-сар, Καί-σαρ ) е бил цар според шумерската титла?

И пак до сардар и сарай най-много да стигнем :smokeing:

А мен не знам защо в тази тема овчарската терминология по ме привлича - нали всички в началото биле овчари и "стрижели овце"

Ако се върнем пак на "цар" и да търсим просто подобни думички ето няколко:

в аварския език цIар (-алъ, -алъул, -ал) има две значения - име,прозвище и слава,известност .Например: цIарбугев чи - известен човек

в лезгинския език ЦIАР (-цIи, -цIе, -ар) - линия черта и ЦIАРЦIАР - блясък

:hmmm:

Share this post


Link to post
Share on other sites

През IX в., когато са преведени богослужебните книги, титлата кесар е предадена посредством чиста транскрипция. По-нататък, през XI-XII в. явно разговорния югозападен славянски (български) оказва своето влияние, понеже се видоизменя в цѣсарь - цясаръ (циасаръ) ===> царъ, но в българските книги си остава да се чете кесаревото - кесарю, та до ден днешен.

Интересно в този начален период(когато най-после сме се освободили от проклетите римогърци), как се е оправял горкият поп , когато при литургия е трябвало да спомене и поучителното кесаревото - кесарю и задължителното пожелание за дълъг живот и здраве на ... Царя. :biggrin:

И как са я разбирали тая работа миряните?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Колкото и сега я разбират, какво им говори попа.

Колкото и той всъщност я разбира. И на какъв ли език го прави вероятно и той не знае.

Преди 2 дена видях надписи по църкви на чист български, което ме изненада.

Христос воскресе си беше написано: Христос възкръсна.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ако се върнем пак на "цар" и да търсим просто подобни думички ето няколко:

в аварския език цIар (-алъ, -алъул, -ал) има две значения - име,прозвище и слава,известност .Например: цIарбугев чи - известен човек

в лезгинския език ЦIАР (-цIи, -цIе, -ар) - линия черта и ЦIАРЦIАР - блясък

:hmmm:

Опаааа... Започва да става все по-интересно. :book:

:good:

Share this post


Link to post
Share on other sites

J2 +++ :biggrin: :biggrin:

А как е J2 по предполагаемия път на Българите? - Северен Иран, Азербайджан, Дагестан, Южна Русия, Кубан.. ?

Субкладовете потвърждават ли твърдението ти?

Да Грузинците са с по високо съдържание на J2 от Румънците,но с по нисък от Критяни.

Българският етнос на Балканите е между два носителя с по високо % съдържание по маркерът J2,докато Гърците антропологично и генетично да се различават от нас-(става въпрос за южна Гърция и островите разбира се),то румънците по антропологични белези са като българите.Т.е. от антропологична и генетична гледна точка почти няма разлика между българи и румънци-и по този начин предаването на гентичният маркер J2 идва от Север ,а не от юг.

Поздрави

Share this post


Link to post
Share on other sites

Опаааа... Започва да става все по-интересно. :book:

:good:

Възможно-САР/И да произлиза от блясък(Слънце(блестящ)-Сурьа,Соре(р-езици),Соле(л-езици),Зора,Заря и т.н. варианти на стр. иранското блестя) и възможен култ към слънцето в древен Шумер.В стечение на обстоятелствата в близкият изток се извършва широк културен обмен между шумери,семити и ирани във формиращите се различните времеви империи и различните формиращи се религиозни култове.

Поздрави

Share this post


Link to post
Share on other sites

Двата варианта - "кесар" и "ц(ес)ар" - си съществуват паралелно в старобългарския.

Когато Василий Втори се появява при вече не помня коя битка, българите според пак не помня кой вече византийски източник се развикват: "Bezite, tsaisar", тоест: "Бягайте, царят!". На надгробния надпис на ичиргу боила Мостич пък май за първи път изобщо е засвидетелствана титлата "цар" (която старобългаристите смятат за съкратен вид на "цесар", защото навсякъде из старобългарските текстове титлата е, прощавайте за тавтологията, под титла). И Цариград си е Цариград. В Евангелията е особено интересен стихът: "нямаме друг цар освен кесаря" (Йоан 19:15), който се е запазил поне от времената на Евтимиевата редакция, та и до днес в църковнославянските издания на Новия завет. На старогръцки е: "ouk echomen basilea ei me kaisara", на старобългарски: "не имами ц(ес)арiа разве кесарiа", а на църковнославянски: "не имамы царя, токмо кесаря". За да ви е по-интересно, а и като храна за размисъл, ето го и на латински: "non habemus regem nisi caesarem".

Същевременно в старобългарската епитафия на Хрельо си става дума точно за "кесар".

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да възможности има.

Може дори от Сарапис да произлиза

Сар величествен/върховен Апис е бог бик.

Върховният бог бик.

А като се има в предвид, че българите дори си имат гербове с бик. И естествено тачат бика.

Или пък до колкото са ми казвали Шумерско Шар - е висок, велик.

Та може от Сар или Шар.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да възможности има.

Може дори от Сарапис да произлиза

Сар величествен/върховен Апис е бог бик.

Върховният бог бик.

А като се има в предвид, че българите дори си имат гербове с бик. И естествено тачат бика.

Или пък до колкото са ми казвали Шумерско Шар - е висок, велик.

Та може от Сар или Шар.

И оттам - нашенското обръщение към уличните помияри - Шаро. :laugh:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е айде сега, шаро си е шарено куче. И се изказва за обичано куче.

Помияра наричаме уличното куче, нищо, че не яде помия, като прасетата с булашика, това което не е породисто.

По-скоро от Шар иде Шар планина.

А изговорено Шар, може да не се долавя Ш-то, но аз не знам, как се изговаря.

някой по-запознат може да помогне.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...