Отиди на
Форум "Наука"

Метафората като необходимост на текста


Recommended Posts

  • Администратор

Разглеждайки проблема за метафората и текста, трябва да изясним природата на двете понятия, а след това и начинът, по който си взаимодействат.

Първо трябва да направим уточнението, че ще гледаме на текста, не като на приумица на автора, а като на процес възникнал в себе си, ще се постараем да го освободим от авторитета на автора, от неговата личност, и да го четем във възможно най-свободния му вариант – на текст.

Ще започнем диалектически и преди да дадем определение на това, какво е метафората, ще кажем какво не е тя.

Метафората не е сравнение, не е алегория, не е хипербола или литота, не е и символ и затова и ние няма да се спираме на тези и други литературни тропи и фигури. За да се аргументираме все пак, ще кажем, че всички изброени по-горе похвати се случват на базата на един активен източник на информация, имат начало и край, опорна точка, около която кръжат.

При метафората, имаме два активни източника, които бидейки напълно равностойни, заедно създават крайния продукт – метафоричното значение.

Още едно уточнение трябва да бъде направено. Метафората се възприема като част от текст и в тази връзка, трябва да се обмисли от какво зависи животът й в този текст. Първото хрумване разбира се е - Автора. Какво друго може да бъде метафората, освен авторска приумица?

Може да бъде читателска интерпретация.

В Смъртта на Автора, Барт вижда читателя като „ самото пространство, в което се вписват, без да изгуби нито един, всички цитати, от които се състои писането” . За него Авторът играе ролята на „спирачен механизъм”, той възпрепятства текста със самото си присъствие, което налага интерпретации и обяснения на текста през автора. На негово място, Барт издига читателя – той, възприемайки текста го вижда и разбира цялостно – за него са всички думи, подредени по определен начин, той интерпретира, той създава. В нашия случай – той изгражда метафорите.

Ако бъдем крайни, можем да приемем, че текстът е просто сбор от думи, които се подреждат и започват да значат, чак с прочитането им (можем да направим паралел с философския спор по отношение на съществуването на неодушевените предмети, когато не се намират в присъствието на човек). Тогава всичко зависи от интерпретатора, няма предзададен смисъл, до който трябва да се достигне, има само път, който за всеки читател води на различно място. Текстът се превръща в помощна тояжка, в мост, който читателят извървява, но вървейки по своя собствен път. Един апотеоз на така наречения backgroung – всичко зависи от културата на индивида, всичко е относително, няма една истина, нито една интерпретация, няма начало и край.

Няма и една, и еднозначна метафора.

За самата природа на метафората се пише от древността. Името й от гръцки език значи пренасяне.

Аристотел я определя като пренасяне на чуждо име върху даден предмет – „или от род върху вид, или от вид върху род, или от вид върху друг вид, или по аналогия”.

Ако трябва да илюстрираме метафората, бихме я определили като литературен похват, чрез който две неща, нямащи връзка помежду си, се сливат, за да постигнат търсен смисъл. Казахме сливат, но може да кажем още, че използват едно друго – метафората трябва да бъде разбирана като патерица, без която куцият не би могъл да се движи. Точно това е тя за мисълта – помощник, когато всяка предвидима, предполагаема комбинация от думи, не може да пресъздаде желаното – това от позицията на автора. А от позицията на читателя като демиург – метафората е сбора от знаци, които образуват знак, който разбира се, е индивидуално интерпретируем. В такъв смисъл едно най-обикновено изречение, може да бъде възприето като метафора, ако във възприемащото съзнание, това изречение поражда нещо повече от това, което се предполага, че предизвиква сбора всяка една от думите в него.

Тоест ако имаме A+B+C=D, където D е изречението, а A, B и C са съставните му части – думите, ако сборът от A, B и C, дава и нещо друго освен D, то тогава изречението е метафора.

Да вземем за пример следното изречение само по себе си:

Птицата Моцарт беше дребна, красива, с изящно ярко оперяване.[url=http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B0#_ftn1]'>http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B0#_ftn1]

Ако го прочете човек, чувал за композитора Моцарт, той ще се сети за него, може би за неговия Реквием или Малка нощна музика, ако човекът е музикант, може това изречение да извика спомени как е свирим Моцарт, или как е искал да прилича на него..Ако човекът се интересува от птиците, той може би ще се опита да си спомни коя от всички птички, които е наблюдавал би отговаряла най-пълно на описанието, ако е по-поетично настроен, може да се запита коя птичка би нарекъл Моцарт (стига да познава творчеството на композитора). Ако читателят е художник, може би това изречение ще предизвика творчески търсения – кък би нарисувал птицата Моцарт и ли просто дребна, красива птичка с шарено оперение. Ако интерпретиращият има наклонности към литературата, може би би анализирал подбора на думите, би се запитал как той би написал даденото изречение...Препратките са безброй – точно колкото и читателите. Само че това не са метафори, това са препратки. А дали има разлика? Има, защото препратките са вектори, те водят от точка А до точка В. При метафората, А и В се обединяват и създават нещо ново АВ. Но ако препратката е двустранна, тоест ако не завършва с достигането на точка В, а след това отново се върнем към точка А и така заемем позиция между А и В и по този начин, достигнем до АВ или поне до С, може би можем да говорим за вид метафора. Тоест метафората е множествена препратка. Ще прекратим нашите пространствени предположения и ще се обърнем към авторитетите.

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%81%D1%82%D0%B0

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...