Отиди на
Форум "Наука"

TERRAE FOEDERATICAE: Варварските поселища в късноантична Романия


Recommended Posts

  • Потребители

Значи ей върху това умувам в момента, като тук ще постна само една част (1/5 от набрания текст) тъй като останалото е в насипно състояние. Предвиждам като го завърша да цъкна 2-3-5 карти за красота, ако някой има някакви забележки по преводите (някой са от латин. на бг, други от латин. през английски на бг.) да пише.

TERRAE FOEDERATICAE: Варварските поселища в късноантична Романия

От към края на третото и началото на четвъртото столетие, различни, по своя етнически състав и брой, варварски племена и военно-племенни обединения (готи, хуни, алани, бургунди, алемани и т.н., б.а.) се заселват на територията на Ромейската империя. Самото варварско усядане на имперска земя, се явява следствие от сключването на специфични, двустрани договори – foedеra (ед. ч. foedus, б.а), регламентиращи отношенията между Романия и нейните варварски съюзници1, а процесите на заселване и усядане протичат мирно, и под контрола на ромейския военно-административен апарат2.

Целта на този материал е да хвърли светлина върху онези фундаментални въпроси съпътстващи всички изследвания посветени на късноантичните варварски поселищa на ромейска земя, а именно: „По какъв начин протичали самите варварски заселвания и усядания, и какъв бил механизма, уреждащ тези законови процеси?”. На следващите редове, ще разгледаме основните хипотези и теории отнасящи се до процесите на установяването ромейските foederati на територията на Империята, като в контекста на въпросните, ще обърнем специално внимание на хунските поселища в Панония и Тракия от края на IV-ти в.

С публикуването на своя епохален труд „Die germanischen Ansiedlungen und Landtheilungen in den Provinzen des römischen”3 в далечната 1844-та г., немският историк Ернст T. Гауп прави първия, сериозен опит да обясни т.нар. „techniques of accommodation”4 или, правовите механизми регламентиращи варварските заселвания и респективно тяхното – на варварите, усядане на имперска земя. За Гауп, въпросните механизми се развиват на базата на римската системата на hospitalitas5, според която, на пътуващите римски войници се осигурявало подслон в частни домове, като всеки отделен собственик – домакин, се задължавал със закон, да преотстъпи на госта (лат. hospes, б.а.) 1/3 от своя дом за временно ползване6. Тази практика, според Гауп, се трансформира по начин, който да отрази адекватно новите реалности в Империята, т.е. в отношенията между ромеи и варвари. Със заселването на Теодериковите тервинги – ромейски foederati7, в провинция Aquitania Secunda към началото на V-ти в., огромни поземлени имения с приходящите им manucipia8 (лат. роби, слуги, б.а.) стават обект на поделяне между отделните частни собственици от една страна – т.нар. домакини, и варварите foederati от друга. Едрите частни собственици, прехвърлят 1/3 от своите владения на тервингите (респ. на бургундите в Галия или на вандалите Африка, б.а.) като всеки готски войник получавал част от тази една трета, която да обработва или отдава под аренда. Тези собственици обаче, които оставали извън обсега на системата на hospitalitas, били облагани със специален данък.

Като основно доказателство, в полза на своята теория, немският учен сочи един закон (CTh.7.8.5pr.) издаден от августите Аркадий (395–408 г.) и Хонорий (395–423 г.) в 398-ма г., който гласи: „Императорите Аркадий и Хонорий до Ходий Magister Officiorum. […] Една трета от дома ще бъде отстъпена на разквартирувания, а собственика ще владее две трети от къщата, като своя собствена, в пълна сигурност и увереност до такава степен, че в момента на деление на къщата на три, той пръв ще може да избира своята част, а разквартирувания ще избира втори частта, която желае […] трета част ще остане за собственика […]“9. Въпреки че закона не предвижда отнемане частното имущество на домакина10, а осигуряването на временен подслон за госта, Гауповата теория става основата, над която градят всички изследователи отразяващи, пряко или косвено, процесите на заселване и усядане, на ромейските foederati11.

Бележки:


1)За късноантичния foedus и ромейските foederati, вж. Ив. Стоянов, „Романия и нейните foederati” в: сп. Българска наука, бр. 52, 2012 г., с. 99–129.

2)По темата, вж. Walter Goffart, Barbarians & Romans, a.d. 418-584: the Techniques of Accommodation. Princeton, 1980; Критичен анализ на Гофартовите постановки, вж. у S. J. B. Barnish, „Taxation, Land and Barbarian Settlement in the Western Empire”, in: Papers of the British School at Rome, Vol. 54 (1986), pp. 170–195. Вж. най-вече, Walter Goffart, „The Technique of Barbarian Settlement in the Fifth Century: A Personal, Streamlined Account with Ten Additional Comments” in: Journal of Late Antiquity, Vol. 3 (2010), pp. 65–98.

3)Ernst-Theodor Gaupp, Die germanischen Ansiedlungen und Landtheilung in den Provinzen des ròmischen Westreiches. Breslau, 1884, pp. 197–515.


4)Терминът - „техники за настаняване“ (буквален превод, б.а.), е въвден от американския историк Уолтър Гофарт, който се явява най-големия критик на Гауповата теория, вж. по-горе, бел. 2. Съвременната научна общност е раздвоена между визиите на Гауп и Гофарт, като трудовете на втория „торпилират” ключови моменти в постановките на Гауп, вж. G. Halsall, Barbarian Migrations and the Roman Weset, 376–568. Cambridge University Press (1980), p. 435.


5)За въпросната практика на подслоняване държавни служители, войници и т.н., вж. Walter Goffart, Barbarian Tides: The Migration Age and the Later Roman Empire. Cambridge University Press, University of Pennsylvania Press
(2006), pp. 127–134;


6)Вж. тук, бел. 3.

7)За готското кралствто на Алариковия син Теодерик (? – 451 г.) в Аквитания, вж. Herwing Wolfram, „The Goths in Aquitaine” in: German Studies Review, Vol. 2, No. 2 (1979), pp. 153–168; p. 153: „They (готите, б.а.) did not enter as conquerors, rather they were settled as foederati, a federated tribe, of the imperial government”.


8)Contamine, Phillippe. War in the Middle Ages. trans. Michael Jones. Oxford, (1984), p. 19.


9)Codex Theodosianus: Lib. VII, VII, 8.5, ed. T. Mommsen and P.M. Meyer, Berlin (1905):

Impp. Arcadius et Honorius aa. Hosio magistro officiorum. In qualibet vel nos ipsi urbe fuerimus vel ii qui nobis militant commorentur, omni tam mensorum quam etiam hospitum iniquitate summota duas dominus propriae domus, tertia hospiti deputata, eatenus intrepidus ac securus possideat portiones, ut in tres domu divisa partes primam eligendi dominus habeat facultatem, secundam hospes quam voluerit
exequatur, tertia domino relinquenda. Plenum enim aequitate atque iustitia est, ut qui aut successione fruitur aut empto vel extructione gaudet electam praecipue iudicio suam rem teneat et relictam
. (398 febr. 6)“.


10)Вж. по-горе, бел. 5. Изключително показателни в това отношение са два закона; първият (CTh.7.9.3) – издадени от името на Валентиниан (364–375 г.) и Теодосий I-ви Велики (379–395 г.) гласи, че: „Никой войник, не ще изисква продоволствия от своя домакин под формата на есктра; тоест, няма да се искат дърва или масло […]“; а втория закон (CTh.7.9.4) – издаден в 416-та г. – отново постановява, че:„Нито един човек, който е разквартируван в каквъвто и да е дом, няма да настоява за дърва и масло […] данъкопладците, винаги ще бъдат подлагани само на годишните вземания“. Очевидно, разквартируваните лица са търсели начини да обсебат допълнителни екстри (под формата на услуги или продоволствия, б.а.), като с въпросните закони, домакина е бил защитен срещу подобни посегателства.


11)Според Бъри, старата римска система на разквартируване – вж. Bury, J.B. History of the Later Roman Empire. Macmillan & Co., Ltd., (1923), p. 205–206. – „[…] задължавала собстветика да даде 1/3 от своята продукция на гостите (законът не предвижда предаването на храни и продоволствия, вж. по-горе, б.а.), които неохотно подслонявал. Този принцип сега се прилагал към самата земя“.



Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Много приятно за четене, наистина. Напоследък силни римски теми, отрадно е :)

Само ще оправя заглавието: "варварски", а не "варваски", изядена е една буква.

На латински foedus има две значения - едното е "съюз", което знаем, а другото е "гнусен". Не казвам, че за римляните е било гнусно да имат федерати, а че може би foedus като "съюз" изобщо не е латинска дума по произход. Възможно е да е германизъм от същия корен като faida, theod, feod и т. н.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз отдавна плюснах обезглавителя, ама ми беше неудобно да му цапам темицата. Сега, освен да го изнудим да дава необработения материал (та да се ограмотим) друг вариант - няма! :harhar:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...