Отиди на
Форум "Наука"

Безвидовост, общоминалост и недомисленост


Recommended Posts

Докога на кажи-речи всеки двувидов глагол чуждица ще му лепваме величествената наставка „–ирам“ и ще се радваме като душевноболни при освидетелстване?

Впрочем в българския никакви двувидови глаголи няма. Съществуват някакви ми ти безвидови. Може би… Но по-важен е въпросът: „Откъде идват тия простотии?“. То е ясно отде — «двувидовые глаголы»; ама как ти дава сърце, филоложе… Та да, ужким съществуват разни двувидови, ама май че само и единствено в канцеларо-университетските болни мозъци. Ето, в английския няма глаголски видове:

„удрям“ = hit

„ударя“ = hit

Ала явно и тия са от двувидовите говеда. Всъщност, ако открие някой добряк сведение относно съществуването на двувидови глаголи в английския, нека ме просвети.

Вещите лица от БАН и другите мракобеснически сдружения обаче без капчица срам твърдят в обобщен вид горе-долу следното:

„инсталвам“/„инсталирвам“ = „инсталирам“

„инстална“/„инсталирам“ = „инсталирам“

Разбира се, тия новоприети и новоприемани глаголчета до едно са от трето спрежение. Това означава, че са хем нагло видоощетени, хем твърде многозначни, тъй като нашенските умници също така са отсъдили безпощадно, че преметнатите ударения са напаст божия, поглъщаща бебешки души. И тъй, словото „инсталира“ например можем да го отнесем към:

— 3. л., ед. ч-ло; сег. вр.; несв. вид (на по-точен български: „той/тя/то инсталѝрва“);

— 3. л., ед. ч-ло; сег. вр.; св. вид („той/тя/то да инсталѝра“. Може да се ползва и без „да“: „Петъците нашето момче се прибере у нас късно, свали и инсталира нова комп. игра, поиграе, позвери се там нещо и си легне изморен, с ей тѐ таквиз зъркели червени.“);

— 2. л., ед. ч-ло; мин. св. вр.; несв. вид („ти инсталирва̀ “);

— 2. л., ед. ч-ло; мин. св. вр.; св. вид („ти инсталира̀“);

— 3. л., ед. ч-ло; мин. св. вр.; несв. вид („той/тя/то инсталирва̀“);

— 3. л., ед. ч-ло; мин. св. вр.; св. вид („той/тя/то инсталира̀“).

Егаси съвпаденията, егати чудесата… Поне при народните глаголи са само три — заради двата вида („ставам“ / „стана“). Тук обаче нещо са се удвоили. Навярно по здравословни причини. Току-виж изчезнали някои. После къде ще ги търсиш? Запасявай се, народе, че иде зима тежка, люта. Вкратце:

Да живее книжовният език!

Вероятно съм старомоден, но все си мисля, че глаг. време трябва най-вече да указва кога се случва проклетото действие. Вероятно нещо не съм доразбрал от уроците по граматика, но все ми се струва, че глаг. вид трябва да показва дали действието е свършено, или не. Айде, ако бяха само „инсталирам“ и още няколко компютърни термина, щях и досега да си мълча, ама заради разни нелепици от десена на „адаптирам“, „анонсирам“, „композирам“, „хидратирам“, „стопирам“, „инспирирам“ и „експлоатирам“ няма. От друга страна, всяка дума в съвременния български трябва да произхожда от латински, та през французки, па през ингилизки… и чааак до страны родной. Другояче, еми, на селяния бие.

Нейсе. Преди десетилетие-две, през онези смутни, ала все пак невинни времена, когато тия изключително полезни и смислоносещи глаголи нашият езиков радател Вл. Мурдаров още не ги беше вкарал във всички правописни речници, ползвахме най-често „инсталвам“ и „(да) инстална“. Ееех, големи простаци сме били ние. Въпрос с повишена трудност: Заслужава ли си да се кая заради езиковите си прегрешения?

Но да се върна към основния предмет на обсъждане. Вследствие на такива хитринки, изобретени посредством мозъчните апарати на боготворените възрожденски езикостроители и техните следовници, срещаме ежедневно недоразумението: „Докато правих…“. Не е погрешно, но тутакси ме опраща към езикови постройки като „Докато се наведа/наведох, и охлювът се шмугна в храстите!“. Със сигурност не е това, което говорещият има предвид.

А колчем някой все пак опита да се изрази по-начетено, става следното: „Аз съм правел това… Онзи е правел онова… Не съм мислел…“. Мда, гадае и умозаключава човекът. Или преразказва. Да, да, иска да употреби нещо, което отговаря на „Аа! Ти си ми звънил в пет без четвърт. Ее, аз съм се къпел тогава…“. Тъкмо тъй е, шъ знайш.

Независимо от по-горните абзаци, смятам, че такива развития са си най-естествени, понеже не може десетилетия наред като развален грамофон да повтаряш на целокупното народонаселение опростенческите правила за ударение, малоумния ятов преглас и прочие, и прочие, пък да очакваш, че средностатистическият българин ще разграничава я има, я няма шейсетина глагола изключения, все още широко използвани в ежедневната реч. Изобщо, за какво са ни тия две минали прости времена, ако ги разграничаваме само при 2. и 3. л., ед. ч-ло, където пък едното съвпада със сег. вр.? За какво са ни две минали действителни причастия, ако да ги различи човек, се явява по-скоро изключение. Гай Баньо облагородител на езика ли е, или просто щатен хроникьор?

Не знам за вас, но лично аз наблюдавам как пред очите ми се сливат двете прости минали времена. След десет-двайсет години ще са клеясали (както е во македонскиот jазик, ако не се лъжа).

Жалко. Е, поне най-сетне мога да задам допълнителните въпроси:

Тоя проблем съществува ли в черепна кухина, различна от моята?

Що за решение ще вземат гореупоменатите вещи лица от БАН? Ще се наканят ли да действат изобщо?

А според вас кое е уместното решение?

Трябва ли изобщо да се действа по въпроса?

Редактирано от FairOaks
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...