Историята: теоретико-методологически и философски въпроси

[boilad]

Блок, М. Апология на историята, или занаятът на историка http://electronic-library.org/books/Book 0008.html

«Татко, обясни ми за какво всъщност служи историята?» Такъв въпрос зададе на своя баща-историк преди няколко години малкият син на мои близки. Би ми се искало да мога да кажа, че книгата, която ще прочетете, е моят отговор. Защото не успявам да си представя по-добра похвала за един писател от признанието, че умее да говори еднакво добре и с учените, и с учащите се. Ала подобна висша простота е привилегия на малцина избраници. Все пак ще оставя като епиграф въпроса на това любознателно дете, чиято жажда за знание не успях да утоля напълно до този момент. Някои несъмнено ще сметнат формулировката за наивна. Ала на мене тя ми се струва напълно уместна. Проблемът, който тя поставя с мъчителната прямота на тази незнаеща умора възраст, е всъщност проблемът за легитимността на историята.

Кар, Е. Х. Що е история? http://electronic-library.org/books/Book 0006.html


Едуард Халет Kap е роден в Лондон през 1892 г. Завършва Тринити Колидж, Кеймбридж. Бил е член на британската делегация по време на Мирната конференцията през 1919 г. и член на департамента по въпросите, свързани с Русия, в британския Форин Офис, където е бил наблюдател на Болшевишката революция. Бил е член на състава на британското посолство в Рига, а от 1930 г. — на състава на британската делегация към Обществото на народите. Напуска Форин Офис през 1936 г. и става преподавател по международна политика в Юнивърсити Колидж, Уелс — пост, който заема до 1947 г. От 1941 до 1946 г. е редактор в The Times, Лондон, а от 1953 до 1955 г. — преподавател по политически науки в Бейлиъл Колидж, Оксфорд. От 1955 г. е член на преподавателското тяло в Тринити Колидж, Кеймбридж. Автор е на книгите: Dostoevsky (1931), Michael Bakunin (1937), The Twenty Years’Crisis 1919–1939 (1939), Nationalism and After (1945), The Soviet Impact on the Western World (1947), The New Society (1951) и на многотомния труд A History of Soviet Russia.

Попър, К. Нищетата на историцизма http://electronic-library.org/books/Book 0040.html


Карл Попър е роден през 1902 г. във Виена. Получава образование във Виенския университет, където през 1928 г. защитава докторска дисертация. Една година преди Хитлер да нахлуе в Австрия Попър напуска Виена, за да заеме преподавателско място в Новозеландския университет в Крайстчърч. През 1946 г. е поканен да преподава в Лондонския икономически институт, където става професор по логика и научен метод. През 1972 г. получава рицарско звание, а през 1982 г. става почетен кавалер на рицарския орден. Бил е член на Кралското дружество, на Британската академия, на Американската академия на изкуствата и науките и на други национални и международни академии. Карл Попър умира през 1994 година.


Един от наистина оригиналните и творчески мислители на нашето време, сър Карл Попър е смятан за най-големия философ на науката през двадесети век. Въпреки многобройните превратни тълкувания и неправилни прочити на неговите трудове той оказва огромно влияние върху методологията на науката. Освен с творческата си работа в областта на естествените науки той е известен и с важните си приноси в политическата теория и социологията. Основните му трудове са «Логиката на научното откритие», «Отвореното общество и неговите врагове», «Нищетата на историцизма», «Предположения и опровержения», «Обективното знание», «Реализмът и целта на науката», «Отвореният университет» и «Квантовата теория и схизмата във физиката».


Георгиев, К. Историята и нейните извори http://electronic-library.org/books/Book%200028.html

В монографията се разглеждат теоретичните и методологичните проблеми на основната помощна историческа дисциплина — изворознанието. По-обстойно е разгледан въпросът за изворите на историческото познание и отношението към тях през различните етапи от развитието на историческата мисъл. Критично са разгледани някои ненаучни теории в изворознанието, които се използуват от много буржоазни историци, философи, социолози и извороведи с цел да се отрекат социалните функции на историческата наука, нейните познавателни възможности.

[boilad]

Калчо Калчев - Увод в историческото познание

Настоящото учебно помагало по увод в историческото познание е предназначено за студенти-първокурсници във Великотърновския университет. Тематичният кръг от проблеми е съобразен с основната насоченост на въпросите, разработени в учебника на проф. дфн Желязко Стоянов (СУ,"Св. Климент Охридски") в издаваното няколкократно пособие под това заглавие и в труда му "Идеите за историята". Освен тях сме застъпили и непредставени от този автор теми, които намираме за необходими в базисната подготовка на студентите преди да навлязат в необятното море на историознанието след първи курс и които имат силни валентни връзки с политологията. След запознаване с програмно-тематичната насоченост на увода и в други ВУЗ-ове, четена и от други колеги, стигнахме до заключение, че именно кръгът от разглеждани проблеми от страна на проф. Стоянов е оптимално най-приемлив като наша база. Стремежът ни е бил да подобрим тяхната интерпретация по посока на една по-голяма близост до базисната средношколска историческа образованост, по посока на една по-голяма "посилност", както би се изразил д-р П. Берон (1800-1871). Порядъкът на изложението обаче е малко по-различен - преди излагане на идеите за историята до XIX в. спираме внимание на възлови теоретични проблеми, придобили по-голяма актуалност от края на XIX в. насам и накрая засягаме теми с по-силно актуално значение, които очертават връзката на историознанието с политологията. Игнорираме възгледите за историознанието през XX в. в отделни страни, тъй като съвкупността от тематични въпроси по тази проблематика може да е предмет не на тази дисциплина.
Успоредно с това си даваме сметка и за потребността от приемлива проблемност и енигматичност дори за най-добрите студенти - повечето от тях не са възпитаници на НГДЕК (Националната гимназия за древни езици и култура) и само малцина са свършили хуманитарни гимназии в страната... След запознаване и с учебникова литература в нашето средно училище стигнахме до убеждение, че именно тук изложеният тематичен кръг от проблеми би надстроил вече формираната база и би подпомогнал студентите.

[boilad]

Тош Дж. - Стремление к истине. Как овладеть мастерством историка

Историки – это скрупулезные мастеровые, составляющие из разных деталей, порой мельчайших, сложную конструкцию – историческое исследование. Стать мастером своего дела удается далеко не каждому. Как, какими методами изучать историю? Что такое исторический факт? Какие школы и направления в изучении истории существовали в прошлом и какие появились совсем недавно? Эти и многие другие вопросы рассматривает в своей книге известный британский историк Джон Тош. Его цель – помочь студентам и начинающим историкам достичь мастерства в своей профессии. Эрудиция, талант лектора, бесспорное литературное дарование позволили автору написать увлекательную книгу. Она будет полезна не только учащимся и преподавателям, но и самым широким читательским кругам.

О. В. Горбачева Методология истории

[boilad]

Могильницкий Б.Г. - Введение в методологию истории

В книге раскрывается природа исторического познания и место истории в жизни современного общества: предмет истории, историческая закономерность, принципы партийности и историзма, история и идеология, история и политика, социальные функции исторической науки.

Смоленский Н.И. - Теория и методология истории

В учебном пособии анализируются теоретические проблемы истории как науки: проблемы истории как целого, исторической необходимости, динамики исторического развития, детерминизма в истории, принципа историзма и др. Рассматриваются методы исторического исследования.

Рохас К. Критический подход к истории французских Анналов

В книге Карлоса Антонио Агирре Рохаса, профессора Национального Автономного Университета Мехико подведен итог существования "Анналов" с 1929 по 1999 гг. в критической, компаративной и глобальной перспективе. Автор хатрагивает обходившиеся молчанием взаимоотношения между "Анналами" и марксистской историографией, а также историю отношений этого движения с различными традициями социальной и критической мысли прошлого века.
Для специалистов-историков и культурологов, а также широкого круга читателей.

И накрая, за да не е съвсем безинтересно, малко история на историята

Репина Л.П., Зверева В.В., Парамонова М.Ю. - История исторического знания

Впервые в едином комплексе рассматриваются становление исторического сознания и эволюция исторической мысли (от архаической древности до наших дней), а также процесс профессионализации исторического знания, формирования истории как научной дисциплины. Значительное внимание уделено характеристике основных историографических школ и направлений. Показаны изменения, которые претерпели проблематика, методология, понимание предмета и задач исторического исследования. Охарактеризованы различные формы, способы и уровни восприятия прошлого, концепции представителей исторической мысли разных эпох, выдающиеся произведения отечественных и зарубежных историков, современные дискуссии о природе, критериях достоверности, научном и общественном статусе исторического знания.

[boilad]