Отиди на
Форум "Наука"

Журналистически безумия


Recommended Posts

  • Потребител

Една прясна интересна новина, показваща неграмотността на БГ журналистите: http://www.blitz.bg/news/article/338766

Най-общо казано, паника заради цветен прашец в локвите, нещо, което може да се наблюдава като явление всяка пролет. И нормално, един куп растения цъфтят точно сега... За мен обаче все пак представлява интерес твърдението, че пясък от Сахара може да причини подобен ефект. Та ако има нещо наистина интересно за чудене, то то е доколко скорошният дъжд е полени и доколко пясък като сътношение( всъщност не знам дали наистина е довят пясък от Сахара, тъй че е възможно и просто "реколтата" от полени тази година да е обилна).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А, браво, класика...


Снимков материал: https://www.google.bg/search?q=pollen+puddles&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=xo9jVdCBN4mgsAG10oHYBg&ved=0CAcQ_AUoAQ&biw=1024&bih=658#tbm=isch&q=pollen+in+puddles


Прочее, астматиците да черпят, щото ако не е бил дъжда, това всичкото щеше да е във въздуха и белите им дробове...


Още интересности- поленово "цунами" това може да е проблем и далеч не се наблюдава само в БГ: http://www.mnn.com/health/allergies/stories/9-signs-the-pollen-tsunami-has-arrived


https://merrilymarylee.wordpress.com/2010/04/09/the-pollinator/


http://know.ourplants.org/the-plant-press/pollen-in-the-air/

Стига толкова за днес, утре ще видя евентуално за още източници, ако имам време...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://www.theweathernetwork.com/news/articles/pollen-tsunami-to-blame-for-seasonal-allergies-heres-why/50754/


http://wpri.com/2015/05/12/doctor-pollen-tsunami-result-of-delayed-tree-development/


Сега, тези горните са за "братска" Хамерика, в едното даже посочват защо тамошната "реколта" от цветен прашец е толкова обилна тази година- забавяне в цъфтежа поради по-ниски температури...


Но да оставим отвъдокеанските креационисти и да видим нещо на български: http://jivotatdnes.bg/index.php?page=article&id=11185

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

М-да интерена, тема. Тук може да слагаме журналистическите бисери.

Вчера обяснявах на един геолог, че това най-вероятно е полен.. Прие обяснението, но първоначално ми казваше, че това жълтото е пяна...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Поленът — напаст или чудо?

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В АВСТРАЛИЯ

Апчих! Този звук, съчетан със сълзящи, сърбящи очи и с хремав, раздразнен нос, е предвестник на началото на пролетта за милиони хора. Те са алергични към високото съдържание на полен, или цветен прашец, в атмосферата. В списание „Би Ем Джи“ (преди „Британски медицински журнал“) се изчислява, че един на всеки шест души в развитите страни през определени сезони е алергичен към полена и има сенна хрема. Тези данни не са изненадващи, като се вземат предвид огромните количества цветен прашец, който растенията пускат във въздуха.

Учените изчисляват, че само смърчовите гори в южната част на Швеция отделят във въздуха около 75 000 тона полен всяка година. Едно–единствено растение от вида Амброзия (Ambrosia), напастта за жителите на Северна Америка, страдащи от сенна хрема, произвежда милион поленови зрънца на ден. Цветният прашец на това растение се разнася от вятъра и може да бъде открит на 3 километра над земята и на 600 километра навътре в морето.

Но защо поленът задейства алергична реакция при някои хора? Преди да научим отговора на този въпрос, нека да разгледаме по–отблизо полена и да обърнем внимание на удивителното устройство на тези мънички зрънца.

Мънички зрънца на живота

В „Енциклопедия Британика“ се казва, че цветният прашец се „образува в прашника, или мъжкия полов орган, на семенните растения и се пренася по различни начини (чрез вятъра, водата, насекоми и т.н.) до близалцето, или женския полов орган, където се извършва оплождането“.

При цветните растения поленовите зрънца се състоят от три части — ядро от мъжки полови клетки и двойна защитна обвивка. По–здравият външен слой е високоустойчив и издържа на силни киселини, основи и дори на големи горещини. Въпреки това с малки изключения поленът загива само след няколко дни или седмици. Твърдата обвивка обаче може да оцелее хиляди години, без да се разпадне. Затова в почвата има изобилие от поленови зрънца. Всъщност учените са научили много неща за историята на земната флора, като са изучавали полена в пробите на почва, взети от различна дълбочина.

Тези данни са доста точни благодарение на отличителните белези по обвивката на поленовите зрънца. В зависимост от вида на полена обвивката му може да е гладка, набръчкана, на фигурки, покрита с израстъци или с бодлички. „Следователно цветният прашец е толкова надежден за разпознаването на всеки вид, колкото и човешките отпечатъци от пръстите“ — казва професорът по антропология Вон М. Брайънт–младши.

Опрашване на растенията

Щом поленовото зрънце попадне върху близалцето (част от плодника в „женските“ растения), химическа реакция го кара да покълне и да образува тръбичка, която достига до семепъпката. След това мъжки полови клетки от поленовото зрънце достигат до семепъпката по поленовата тръбица и се образува зародиш. Когато семето порасне, просто трябва да попадне в подходяща среда, за да покълне.

Някои семенни растения са еднополови, но повечето образуват както полен, така и семепъпки. Някои растения извършват самоопрашване, а други — кръстосано опрашване, при което цветният прашец се пренася до други растения от същия или от близък вид. В „Енциклопедия Британика“ се казва, че растенията, извършващи кръстосано опрашване, „често избягват самоопрашването, като пускат своя прашец преди или след периода, през който близалцата им са активни“. Други разполагат с необходимите химически средства да разграничават своя прашец от прашеца на друго растение от същия вид. Когато разпознаят собствения си полен, те възпрепятстват действието му, като не позволяват да се образува поленова тръбица.

На места с разнообразна растителност във въздуха може да се носят различни видове поленови зрънца. Как растенията подбират цветния прашец, който им трябва? Някои използват сложните принципи на аеродинамиката. Да разгледаме например бора.

Опрашване чрез вятъра

Мъжките борови шишарки растат на групи и когато съзреят, отделят голямо количество цветен прашец във въздуха. Учените са открили, че женските шишарки и игличките около тях насочват въздушния поток така, че поленът във въздуха се завърта и пада върху възпроизводителните повърхности на шишарките. При готовите за оплождане женски шишарки тези повърхности се откриват, като люспите леко се отварят и се отделят една от друга.

Изследователят Карл Никлас провел скъпо проучване върху аеродинамичната находчивост на шишарките. В списание „Сайънтифик Американ“ той пише: „Проучванията ни разкриват, че уникалната форма на шишарката от всеки растителен вид създава идиосинкратични [своеобразни] промени във въздушния поток ... Подобно на това всеки вид полен има характерен размер, форма и плътност, които му позволяват да взаимодейства с въздушния поток по уникален начин.“ Доколко са резултатни тези методи? Карл Никлас казва: „Повечето шишарки, които изучавахме, филтрират своя „собствен“ полен от въздуха, но не и полена на други видове.“

Разбира се, не всички растения използват вятъра за опрашване, за голямо щастие на страдащите от сенна хрема! Много от тях използват животни.

Привлечени от нектара

Поленът на растенията, които извършват опрашване чрез птици, малки бозайници и насекоми, обикновено има кукички, бодлички или лепкави нишки, за да се прикрепи към тялото на животното или насекомото, което ще извърши опрашването. Една–единствена земна пчела например, понякога може да пренесе около 15 000 поленови зрънца наведнъж!

Всъщност цветните растения се опрашват главно от пчелите. В замяна растенията ги възнаграждават, като им дават за храна сладък нектар и полен, който им осигурява белтъчини, витамини, минерали и мазнини. При това забележително сътрудничество пчелите може да посетят над сто цвята на едно пътуване, но ще събират цветен прашец и нектар само от един вид, докато съберат достатъчно количество или докато нектарът свърши. Това забележително инстинктивно поведение спомага за резултатността на опрашването.

Хитрините на цветята

Вместо да предлагат сладки примамки, някои растения разчитат на изкусни хитрини, за да подлъжат насекомите да извършат опрашване. Да вземем например орхидеята Дракея (Drakaea elastica), която расте в западна Австралия. Нейният цвят има венчелистче, което дори за човешкото око прилича много на закръглената женска от определен вид оси. Цветето дори изпуска химически двойник на феромона, или хормона на сексуалното привличане, на истинката женска оса! Точно над тази хитра примамка на върха на едно стъбълце са разположени лепкави торбички, пълни с полен.

Мъжката оса се подлъгва от подобната на феромона миризма, сграбчва примамката и се опитва да отлети с нея. Но точно тогава насекомото и „избраницата“ му се преобръщат и падат на лепкавите поленови торбички. Когато разбере грешката си, осата пуска примамката, която, разбира се, е прикрепена към цвета и заема първоначалното си положение, и отлита само за да бъде заблудена отново от друга орхидея. Но тогава вече я опрашва с цветния прашец, който е събрала предишния път.

Но ако женските оси са активни, мъжките естествено ще изберат някоя от тях, а не примамката. Затова орхидеята цъфти няколко седмици преди да излязат женските оси и така цветето разполага с известна преднина.

Защо хората развиват алергия?

Защо някои хора са алергични към полена? Когато навлязат в носа, мъничките поленови зрънца попадат върху лепкавата лигавица. От там отиват към гърлото, от където обикновено без никакъв проблем човек ги поглъща или изкашля. Понякога обаче цветният прашец раздразва имунната система.

Проблемът е в белтъчините на полена. Поради някаква причина имунната система на алергичния човек смята белтъка на някои видове полен за заплаха. Затова в тялото настъпва верижна реакция, която кара мастоцитите в съединителната тъкан да отделят хистамин в необичайни количества. Хистаминът кара кръвоносните съдове да се разширят, така че да пропускат богати на имунни клетки течности. При нормални обстоятелства имунните клетки се насочват към мястото на раната или инфекцията, където да помогнат на тялото да се отърве от вредните нашественици. Но при хората със сенна хрема цветният прашец задейства фалшива тревога, която води до раздразнен и хремав нос, подути тъкани и влажни очи.

Изследователите смятат, че хората наследяват склонността да развият алергично заболяване от родителите си, въпреки че тази склонност може да не е свързана със същия дразнител. Замърсяването също може да изостри чувствителността. „В Япония е открита пряка връзка между алергията към полена и близостта до места с високо съдържание на дизелови изгорели газове във въздуха — се казва в списание „Би Ем Джи“. — Проучванията върху животни показват, че тези газове засилват алергичната чувствителност.“

За щастие антихистаминовите лекарства* могат да облекчат симптомите на много хора със сенна хрема. Както личи и от името им, тези медикаменти пречат на действието на хистамина. Въпреки дразнещото действие на полена обаче, изключителното устройство на тези малки зрънца живот и техните начини на разпространение не може да не ни правят силно впечатление. Без полена земята наистина щеше да е пустиня.

[Бележки под линия]

В миналото антихистамините водеха до сънливост и сухота в устата. По–нови разработки на медикаментите са намалили тези странични ефекти.

[Диаграма на страници 16, 17]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Плодник

Семепъпка

Яйчник

Поленова тръбица

Близалце

Поленово зрънце

Тичинка

Прашник

Венчелистче

[Източник]

NED SEIDLER/NGS Image Collection

[Снимка на страница 17]

Различни видове полен, гледан през микроскоп

[Източник]

Поленови зрънца: © PSU Entomology/PHOTO RESEARCHERS, INC.

[Снимка на страница 18]

Част от цвета на определен вид орхидея прилича на женска оса

[Източник]

▲ Снимки на орхидея: © BERT & BABS WELLS/OSF ▸

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Поленови зрънца: © PSU Entomology/PHOTO RESEARCHERS, INC.

[Информация за източника на снимката на страница 18]

Поленови зрънца: © PSU Entomology/PHOTO RESEARCHERS, INC.

Бележка под линия за тази статия: тъй като я взех от сайта на "Свидетели на Йехова", осторожно с информацията в нея, може да съдържа следи от креационизъм:-) Нарочно не давам линк към оригинала, разбирате защо. За съжаление на български инфото е по-оскъдно и това е, което се намира...

Ами мисля да спра дотук с цветния прашец, замисълът ми, когато пуснах темата, беше да се покаже, че определени новини в медиите могат да създадат погрешни впечатления у хората за явления, които имат елементарно обяснение, и така да създадат ненужна тревога. Конкретният повод беше точно този "жълт дъжд", нещо, което се наблюдава всяка пролет. Затова и досега поставих такова сериозно ударение върху полени, алергии, сополи и подобни. Предлагам оттук насетне в тази тема всеки да публикува и коментира подобни журналистически статии, както гледам вече е предложил и Жоро. Който иска и може, нека допълни и за полените и рисковете от тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

С две думи без да чета цялата (само по диагонал) това са сперматозоидите на цветята. Всеки един цвят има вътре плодник (бутилкообразно телце) тичинки (едни като мустачки около него). В плодника е женската полова клетка, а тичинките съдържат мъжките, които се рапространяват като прашец. Пчелите когато се хранят осигуряват разпространението му - по телцата си от тичинки на плодник, от един цвят на друг... Може и вятъра да го разнася, както и става

Продуцира се естествено при цъфтеж, лошото е, че е алерген. Много хора включително и аз (в известна степен) са чувствителни към него и почват да кихат, подсмърчат.. Дразни горните (и не само) дихателни пътища. Защо не само? Ако не обърнете навреме внимание на сенната хрема, тя с годините се влошава и прераства в астма. Има и случаи, алергия да изчезне от само себе си, но са по-скоро изключение


Та за прашеца - ако някой е подарявал цветя.. Айде ако някой е държал цветя и с едри цветове като лалето, може ясно да види тичинките. Не само това - ако докоснете тичинка, може да се изцапате от прашеца. В тревите по това време на годината ми се е случвало да си изцапам панталона буквално.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

При адекватна терапия особено в детските години, човек може да се излекува от сенна хрема.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Модератор Военно дело

Много ти благодаря, като почитател на жълтата преса, тоя линк ме накара да изпитам организъм както казват братята роми).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много ти благодаря, като почитател на жълтата преса, тоя линк ме накара да изпитам организъм както казват братята роми).

За нищо, не вярвам да съм направил нещо чак толкова полезно, но темата по замисъл си е за некачествена журналистика, не знам дали беше добре да е я пусна в тоя раздел.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...