Отиди на
Форум "Наука"

Българският восък и българската пшеница – първите ни запазени търговски марки


Recommended Posts

  • Потребители

Българският восък и българската пшеница – първите ни запазени търговски марки

http://www.transmedia.bg/1386

 
1698_600x400_fit
Инфохолиците в действие: 30. Българският восък и българската пшеница – първите ни запазени търговски марки Диалогът между стопанската история на Средновековието и съвременната епигенетика, представен от академиците Васил Гюзелев и Атанас Атанасов Екип "Инфохолици"
12.03.2016

Студия Трансмедия: В безпрецедентен за Екип „Инфохолици“ разговор, акад. Васил Гюзелев разказва пред акад. Атанас Атанасов за разпространението на българските земеделски продукти в Средновековието.

Видеофайлът с цялото интервю ТУК

Акад. Атанасов: Нека да кажа аз, че с приятна изнената научих доколко академик Гюзелев активно е ангажиран с нашето земеделие. За България, Господ е дал всичко на тая земя, за да има най-доброто земеделие, условията за най-добро земеделие в света и тя го е доказвала в определени моменти. И още по-мило и драго ми стана, че  е ангажиран с пчелите, меда и пчелните продукти и оттам се породи този интересен разговор – те са част от цялото богатство, за мене пчелата е като най-добър индикатор, изобщо като живо същество за много неща, включително как вървят проблемите, как върви околната среда, климатичните промени, но тя е един пример в много отношения как един човек като общество трябва да се държим.  Беше ми страшно интересно да разбера как той в исторически план е разгледал нашата традиция, нашите корени, как са вървяли българите точно с тази уникална наша българска даденост. Те, пчелите, не че са само наши, ама защо нашите продукти са най-вкусни и най –хубавите, може би в този смисъл като че ли е хубаво Вие, академик  Гюзелев да кажете в тази книга,  за която аз останах изненадан, че целият свят те знай, па ние тука не познаваме неговия научен продукт.

Акад. Васил Гюзелев: Преди 5-6 години издадох една книга, която е малко популярна в България, за съжаление. Тя се казва "Сera Zagora"  т.е. наименованието носи восъкът, който е бил произвеждан в България, защото България през Средновековието, основно в периода 12-15 век, е била известна като Загорска земя, Загора и т.н.

Интересът в мен се появи тогава, когато започнах да работя в архивите на Италия преди всичко, Венеция, Генуа, Прато, Флоренция и след това  в Испания - главно в Барселона. Там аз попаднах на серия от документи, които именно свидетелстват за това колко е голямо търсенето на загорския восък и на българския пчелен мед в Европа и какви са неговите цени и в тази книга, книжка към 120-130 страници отразих преди всичко документите, които са от архива в Прато.

Архивът в Прато е много интересен. Той е частен архив през Средновековието на един флорентински банкер и индустриалец в тогавашния смисъл на думата. Той е произвеждал предимно платове, имал е банка и търгувал по целия тогавашен свят.  Още Маркс в Капитала е спрял вниманието си на Франческо Датини от Прато. Маркс го е посочил като един от най-модерните капиталисти, т.е. родоначалник на модерния капитализъм. Той успява да съчетае банковия, финансовия капитал с търговския капитал, влагайки банковия капитал в търговски операции. Освен това той успял да създаде една мрежа от различни информатори- в Кафа, Пера, Цариград, в Александрия, в Генуа, във Венеция, в Марсилия, в Лондон - навсякъде, където го информират какви са цените на пазара на отделните стоки. Между другото именно  той отбелязва какви са цените на загорския восък. Той е винаги най-скъпоструващият восък и най-много се търси в европейския пазар. Затова интересите на различните търговци венециански генуезци са били насочени към него в продължение на 2-3 столетия. Загорският восък, както изтъква в своята Партика де ла Меркатура – това е учебник по търговия, Франческо Балдучи  – флорентинец от 1240г. той изброява всички восъци, които съществуват в Европа. Казва, има восък, който е немски восък, восък от Дубровник, обаче от Загора е най-хубавият восък, той има бледожълт цвят, винаги е чист и е за предпочитане.

Защо обаче восъкът е привличал толкова много вниманието през Средновековието? Защото той е един артикул, който се използва не само в църквата за приготовляване на свещи или за осветление, когато искате да правите хубаво осветление, ще го направите, ако няма ток, разбира се, с восъчни свещи – тези  свещи дават един приятен мирис в атмосферата. Тогава восъкът се използва като лекарство. Използва се в живописта, използва се при иконите и т.н. Въобще има много широко употребление, вследствие на което събрах тази документация.

Акад. Атанасов: Тогава не знаят, акад. Гюзелев, не са знаели търговците тези работи, те са съдели по тези качества, които са умозрителни и невидими. А сега да знаете, че восъкът -  поначало пчелните продукти, както сега го наричаме прополиса, той е един от най-богатите активни за здравословното състояние на човека, защото съдържа хиляди съединения, които са с антибактериален и антивирусен ефект. Вашата книга може да изиграе много положителна роля, защото когато сега в Европа, в Брюксел се регистрира даден продукт, се иска в исторически план какво е известно за него, кой е писал за него. Ето сега как тази книжка ще помогне на нашите пчелари да регистрират мановия мед или мановия восък или еди-кой си восък от Загоре в Брюксел, защото това е написано.

Акад. Гюзелев: Аз искам това да кажа, че всъщност в много отношения тази книга аз възнамерявам и сега да обогатя с нови материали, защото всъщност най-много восък от българските земи са изнасяли дубровничани. Те водят керванна търговия. Не се занимават с презморска търговия. Презморските търговци тогава са каталанци, генуезци, венецианци. Дубровничани товарят кервани, които са с восък. Восъкът са го пренасяли в мехове обикновено. В кожени мехове е бил пренасян в Средновековието или на пити, на големи восъчни пити, като по този начин пренасяйки го в Дубровник, те оттам са го изнасяли към Италия и към Европа. Западна Европа предимно.

Моята дубровнишка документация е значително по-слаба, отколкото тази, която съм добил в Италия. Естествено аз не съм работил системно в  дубровнишкия архив - само епизодично , но възнамерявам да правя това през настоящата година. Тогава може би ще издам том от 200-300 страници за българския пчелен восък и неговото значение. В много отношения това ще бъде един голям принос още повече, че първото издание преди 5-6 години се посрещна с голям ентусиазъм, особено от страна на моите италиански колеги.  

Студия Трансмедия: Този восък от кой век горе- долу?

Акад. Гюзелев: Документите са от 13 век , първите документи. След това достигат до 15-16 век. След това вече славата му постепенно помръква на този восък, защото така да се каже нашите земи, тоест българите не са можели самостоятелно да търгуват. Не са деятелни, те са обект и за това не могат да присъстват активно на пазара, но самият факт е много интересен. Освен пчелният восък, също и пчелният мед, макар че документите там са значително по- малко, защото медът е по труден за пренасяне.

Акад. Атанасов: Ами ако можете да се докопате до някои документи.

Акад.Гюзелев: Има всякакви документи.

Акад. Атанасов: Да, за пчелния мед, особено ако има някаква информация за мановия мед, който е уникален.

Акад. Гюзелев: Не, не. Такива подробности няма. Обикновено в тези документи се казва за пчелния восък главно, колко струва и да кажем в сравнение с този, който се изнася от Византия струва обикновено винаги един кантар, тогавашният кантар е около 70 килограма- 72.5 килограма. Кантарът е различен на различни места. Има кантар цариградски, има във Венеция, така че нещата са съвсем различни. Ами аз мисля, че тези неща са интересни по същия начин можем да говорим по отношение на житото. Има и пшеница. Пшеницата се нарича тритикум в Средновековните документи. Така ли е във вашата номенклатура?

Акад. Атанасов: Така е и в научната номенклатура. Там по същия начин ли Ви се породи желанието да проучите?

Акад. Гюзелев: Не, вижте сега аз се интересувам главно от политически и най-общо търговски взаимоотношения, но с течение на времето интересите ми станаха по-частни към определени продукти, защото винаги човек трябва да наблюдава това, което доминира в търговията. В тази книжка съм проследил и това какви са товарите на кораба, защото когато един кораб пристигне на едно пристанище, особено във Венеция и е Генуа се регистрира каква стока носи, какво е нейното количество и горе- долу каква е нейната цена. Това е основната цена, която след това вече се  повишава.

Трябва да се каже, че печалбите, които извличат италианските търговци от селскостопанските продукти, от българските земи са десетократни. Ако да кажем, той е закупил  един кантар восък с 5 перпера тука – там  50 перпера. Европейският Запад през този период е осъществявал големи печалби за сметка на Европейския Изток, тоест нашите земи, тъй като нашето земеделие, нашите селкостопански продукти са били с високо качество.

1704Акад. Атанасов: Ама понеже разбирам, че сега работите, значи запомнете, че зърното за света, в частност за България е било, е и ще въде номер едно. Особено, ако отидем към онова зърно, което Вие сте започнали да изследвате неговото разпространение през  Средновековието. Това е, което ще върне здравето и на човека, и на света, и нашето, защото ние ядем хляб, който е далеч от това качество, на зърното, за което  Вие сте започнали своето изследване. Така че ние сега ядем подобие на хляба, който навремето се е правел. В него е била цялата природа. То не е напразно, че човек е започнал от зърното на пшеницата, сега го казваме лимеца, защото лимецът е примитивната пшеница. Тriticum monococcum. Това което ни казвате Вие тритикум е когато вече се е стигнало до културната пшеница, защото тя е събрала няколко генома. От вашата гледна точка, историческата, ако тези неща ги съединим мисля, че ние в исторически план ще покажем, че тази земя, наречена България наистина е уникална и не само ще покажем, ами ще убедим и нас самите, че трябва да се върнем към корените си. Исторически ли са, какви са, но трябва да се върнем, защото все пак в много отношения нашата земя не е замърсена, за разлика от света ние сме чистички, както се вика. След промените, които настанаха, може да се каже, че моето мнение, аз сега съм го казал малко с подигравка, че единствената положителна промяна е, че станахме екологично по- чисти.

Акад. Гюзелев: Сега аз искам да кажа следното нещо: как Франческо Белтучи Певлоти наименова  българското жито? Вече житото се наименова съобразно пристенището, от което се изнася. Българското жито Тракия, което е да кажем от Източна Тракия и Северна Тракия, обикновено се изнася чрез пристанището от Ротосто, сега е Текирдаг. Другото, което е от Загора, то се изнася през Несебър и през Анхиало. Това, което е от Добруджа се изнася през Варна и през Ликостомо. Ликостомо е пристанище на устието на Дунава. Затова, когато се каже житото от Родосто – това е тракийското жито. Загорското от Загора, третото от Анхиало. Обаче той подчертава: тези жита са най- издържливите при пренос по море. Тъй като те не втасват. Затова се ценят най-високо. Това са важни показатели, защото след това има един период, в който се казва, че най-доброто жито се изнася от Варна или казват когато търсите жито, търсете Варна или Анхиало. И такива работи, какви работи знае историята!

С.Т.: Това е един прекрасен финал на първата сесия на такъв разговор. Разговор между двама академици, достоен като диалог на новото столетие, което ни връща хем в дълбините на средновековната история, хем ни вкарва в най- високите достижения на съвременната наука епигенетиката. Благодаря, господа!

Обработили: Кристияна Димитрова и Полина Георгиева

 
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...