Отиди на
Форум "Наука"

Изображенията върху амфората-ритон от Панагюрското съкровище


Recommended Posts

  • Потребители

Амфората-ритон е най-представителния съд от съкровището. По-нея има и най-много различни по вид изображения. И до днес съдържанието им не е разчетено еднозначно и убедително.

1. изображенията върху амфората.jpg

Фиг.1. Изображенията върху амфората-ритон (скицата е на Димитър Цончев, Археологически музей Пловдив)  

Анализ на основното изображение 

По обиколката на овоидното (яйцевидното) тяло на амфората е разположен релефен фриз, изобразяващ седем мъжки фигури и двукрила врата, от която наднича също мъжко лице. Непосредствено до вратата се разиграва сцена с участието поне на двама души: невзрачната фигура, която се подава от открехнатото крило и внушителният античен герой, застанал пред вратата и вдигнал заплашително меч в дясната си ръка. Подчертано атлетични и въоръжени с меч са и следващите трима мъже вляво от вратата, петият надува фанфара. Останалите две фигури могат да бъдат разгледани по два начина: като последни – шеста и седма в реда вляво от вратата или като самостоятелно позиционирани вдясно от нея (фиг. 1). 

Съществуват две основни трактовки на съдържанието на фриза. Едната приема, че той представя момент от древногръцкия митологичен разказ „Седемте срещу Тива”, когато седмината герои осъществяват атака срещу врата на крепостта. Според другата теза става дума за погребален ритуал с боен танц, извършван пред входа на тракийска гробница. 

Внимателното проучване на съставните елементи и анализирането на характерните детайли води до извода, че изображенията от фриза третират някои от разказите за най-великия древногръцки митологичен герой. Изобразени са по-малко популярни моменти от тези разкази, но има антични артефакти, които кореспондират с конкретни изображения върху амфората и осветляват тяхното съдържание. Фигурите на дъното и по дръжките (последните не са изобразени на скицата) също намират своето обяснение в историите за героя и потвърждават, че той е основната фигура в изображенията. 

2. фризът върху амфората.jpg

Фиг. 2. Фризът върху амфората-ритон 

От съществено значение за анализа е констатацията, че първата и четвъртата фигури вляво от вратата, и първата фигура вдясно от нея, имат еднакви анатомични и физиономични черти (фиг. 2). Това означава, че изображенията са на едно и също лице. Следователно фризът върху амфората не показва група от различни хора, участващи в извършването на някакво общо действие - например, нападението на град Тива, както се предполага в едно от предложените разчитания на сюжета. А представя няколко отделни действия, извършени в различно време от едно и също лице. 

Това разсъждение е валидно и при хипотезата, че изображението представя ритуален обред и я прави също несъстоятелна. Освен ако не се приеме, че в церемонията участват братя-близнаци. Съществуващите различия във физиономиите на фигурите идват да създадат впечатлението, че главният герой е извършил отделните действия през различни години, на различна възраст. Всъщност тези различия се свеждат главно до големината на косата и наличието или липсата на брада. 

Вратата е следващото ключово изображение, което спомага за изясняване на сюжета. Тя има пропорции близки до човешкия ръст. Това не е висока и широка порта, през която е трябвало да минава конна войска. Седемте врати на Тива би следвало да бъдат от този вид. Върху амфората-ритон е изобразена не врата на крепост или дворец, а митичната врата, водеща към подземния свят на мъртвите - царството на гръцкия бог Аид (Áïdēs), изписван също Хадес (Háidēs) и на римския Плутон (Ploútōn). Самият подземен свят също е наричан Аид, а при възникване на християнството става Ад. (Б. а.: по-нататък името ще бъде привеждено, както то е посочено в използвания извор). 

Такава врата е представена върху редица антични артефакти, свързани с погребалните обичаи на древните гърци и римляни – надгробни паметници, урни, саркофази. 

3. врати на подземния свят.jpg

Фиг. 3. Врати на подземния свят на мъртвите: върху надгробна стела от Музея за история на изкуствата във Виена, Австрия (вляво); върху стена на саркофаг от Държавния музей Ермитаж в Санкт Петербург, Русия (в средата); върху саркофаг от Капитолийския музей в Рим, Италия (вдясно) 

Вратата от амфората-ритон показва голяма прилика с „Врата към подземния свят на Хадес (Door to Hades, underworld)” от надгробна стела от 3 в. в Музея за история на изкуствата във Виена, Австрия (фиг. 3). 

Близка с конструкцията си е вратата, представена върху стена на саркофаг, също от 3 в., в Държавния музей Ермитаж в Санкт Петербург, Русия. За да няма съмнение за какво иде реч, зад открехнатото крило на вратата е изобразен бог Хермес, който е призван да посреща душите на мъртвите, за да ги приведе в подземният свят на Хадес. 

На саркофаг от 180 г. в Капитолийския музей в Рим, също е изобразена „врата на царството на Хадес”. От нея Херакъл извежда уловения „пазач” на подземния свят - триглавото куче Цербер. По съвременната подредба, това е последния подвиг на героя. 

4. гробница в хиераполис 2.jpg

Фиг. 4. Гробница в некропола (вляво) и надгробна стела с Хадес, Персефона и вратата към подземния свят (вдясно) от античния Хиераполис край Памуккале, Турция 

Второто, поддържано от доста автори предположение за вероятния сюжет на фриза върху амфората-ритон, визира вратата като вход на тракийски храм-гробница. И в резултат се предполага, че мъжете пред него изпълняват религиозен тракийски ритуал. Наблюдението за вратата е вярно, но трябва да се уточни, че входът на тракийската гробница е като вход на римска гробница. А последният представлява символична врата към света на мъртвите. 

В некропола на античния град Хиераполис, намиращ се в Мала Азия (днес там е разположен турският град Памуккале), са запазени гробници, имащи такива врати (фиг. 4). Там е намерена и надгробна стела с бог Хадес и съпругата му Персефона, застанали пред вратата на тяхното подземно царство. До тях има масичка, отрупана с нарове, символи на трайния брак между двамата. Почти същото изображение заема една от страните на т. н. „Сидамара саркофаг” от 2 в., изложен в Археологическия музей в Истанбул, Турция. 

5. херакъл.jpg

Фиг. 5. Фигура от фриза на амфората-ритон (вляво) и статуя на Херкулес от 2 в. пр. н. е. в Капитолийския музей в Рим, Италия (вдясно) 

Кой герой е представен върху амфората-ритон, също може да се уточни. Още през 1958 г. H. Hoffman е обърнал внимание на чепатите тояги, фигуриращи като част от въоръжението на две от фигурите от фриза. От античните изображения е известно, че лицето, което използва такава тояга, определяна като бухалка, кривак или боздуган, е древногръцкият герой Херакъл, наричан от римляните Херкулес. В митологичните разкази се обяснява, че когато бил в Немейската гора, той изтръгнал едно дърво ясен, заедно с корените. И от стъблото, което било твърдо като желязо, си направил страховитото оръжие

Лъвската кожа е друг съществен атрибут, придружаващ образите на Херакъл. Липсата ѝ е причина някои да не приемат фигурите с тоягите върху амфората като негово олицетворение. Но едновременното изобразяване на тоягата и лъвския трофей не е задължително. На фиг. 5 е представена антична статуя от Капитолийския музей в Рим, на която героят е без кожата. Видно е, че различие между фигурите от амфората и статуята има само в някои детайли. Изображението само с тояга, не е толкова рядко, то е било популярно в античния свят и се среща сред по-ранните изображения с подвизите на Херакъл.

6. херкулес и лъва.jpg

Фиг. 6. Херакъл и една от лъвските глави над вратата от амфората-ритон 

Лъвът като знак, не е пропуснат да бъде изобразен върху амфората-ритон: лъвски глави има над вратата, която героят атакува. Такива глави, като пазачи, фигурират на много „врати към подземния свят”. Тук са поставени над вратата. Вероятно това е направено не случайно. Майсторът на съда е изобразил главата на Херакъл близо до една от лъвските глави и така сякаш е искал да посочи за наличието на връзка между тях (фиг. 6). 

Диодор Сицилийски в „Гръцка митология” е отбелязал: „поетите са създали мита, че Херакъл бил извършил легендарните си подвизи сам и гол”. Това сведение също насочва към правилното идентифициране на фигурите от фриза. Имаме основание да считаме, че всички голи фигури от изображението са на Херакъл. Както ще стане дума по-нататък, възрастният мъж с хитон също е той. Ще бъде обяснено защо не е гол. Има такъв момент, посочен в неговата митична биография. 

След направените уточнявания може да се направи заключението, че фризът върху амфората-ритон представя сцени от живота и делата на древногръцкия герой Херакъл. Сцената пред вратата, разбира се, е свързана със слизането му в подземният свят на мъртвите -  царството на Аид (Хадес). Древногръцките разкази сочат, че Херакъл е бил там поне два пъти. 

7. саркофаг рим.jpg

Фиг. 7. Стена на саркофаг от 240-250 г. в Национален римски музей в Рим, Италия. 

Изображенията на подвизите на Херакъл са популярен мотив в скулптурната украса на античните саркофази от 2 и 3 век. Заради сцените те се наричат „Саркофази на Херакъл”. 

Върху челната стена на саркофаг от Националния римски музей в Рим са изобразени девет от подвизите (фиг. 7). Стилистиката на многофигурната композиция е като на амфората-ритон: няколко различни действия са предадени като една обща картина; героят е гол, някъде носи тояга и/или лъвска кожа; лицето е портретирано да изглежда в различни възрасти – с брада или без брада; характерни допълнителни атрибути подсещат кое изображение към кой подвиг се отнася.   

8. саркофаг кайсери.jpg

Фиг. 8. Саркофаг на Херкулес от 2-3 в. в Археологически музей в Кайсери, Турция 

Няколко от античните саркофази, открити в Анадола, Мала Азия, съдържат релефна украса с изображения на подвизите на Херакъл в съчетание с врата към света на мъртвите. На фиг. 8 е показан саркофаг, намерен в турския град Кайсери. На всяка от двете широки страни са представени по пет от подвизите на Херакъл. На едната тясна страни има още два подвига, а другата е заета от „врата към подземното царство”, край която стоят пазачите - братята Диоскури. 

В музея в Анталия също са изложени два подобни саркофага. Вероятно изображението на „врата към царството на Аид” върху амфората-ритон не е случайно, защото Панагюрското съкровище е изработено в ателие, намиращо се също в Мала Азия. 

9. саркофаг велетри.jpg

Фиг. 9. Саркофаг от 150-175 г. в Градски музей във Велетри, Италия: общ вид (вляво) и  сцени с „врата на подземния свят на Хадес” (вдясно). 

Най-изразителни по темата са няколко изображения от внушителния саркофаг от Велетри, Италия (фиг. 9). В горния регистър са представени сцени с подвизите на Херакъл. В три от тях фигурира „врата на подземния свят на Хадес”. 

На едната тясна страна е представена сцената с излизането на героя през вратата, водещ със себе си кучето Цербер. На вратата има изобразени лъвски глави, както над вратата върху амфората-ритон. По най-ранната подредба, направена от Писандър Родоски в поемата „Хераклея”, това е единадесетият подвиг на Херакъл. На съседните изобразителни полета са представени десетият подвиг - победата му над триглавия великан Херион и дванадесетият подвиг - открадването на златните ябълки от градината на Хесперидите (фиг. 9, вдясно горе).

Пред вратата на другата тясна стена на саркофага е застанала двойка, подобна на тази от амфората-ритон: възрастен мъж, облечен с хитон, и млад гол мъж, държащ патера и жезъл. Изображението трябва да е свързано с Херакъл, тъй като на съседните изобразителни полета са показани неговите първи и втори подвиг: удушаването на Немейския лъв и убиването на многоглавата Лернейска хидра. Според преданието тя живеела в блата, близо до входа към подземното царство (фиг. 9, вдясно, в средата). 

На задната страна на саркофага е представено още едно слизане на Херакъл в подземния свят, при което той успява да отнеме от Аид току що починалата Алкестида, съпруга на приятеля му Адмет (фиг. 9, вдясно долу).                                 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Младенецът Херакъл удушава две змии 

В гръцката митология Херакъл е най-великият национален герой. Неговият произход е божествен: син е на върховния древногръцки бог Зевс и простосмъртната Алкмена, която той прелъстил с измама, като приел образа на съпруга ѝ Амфитрион. 

В деня, когато предстояло бъдещият герой да се появи на бял свят, Зевс дал тържествен обет пред останалите богове, че потомъкът от рода на Персей, който щял да се роди него ден, ще стане владетел на народа на Микена и на околните народи. Херакъл бил от Персеидите, тъй като Амфитрион по майчина линия принадлежал към тях. 

Ревнивата съпругата на Зевс, обаче, чрез покровителката на родилките богинята Илития успяла да задържи раждането на сина на Алкмена и ускорила раждането на друг потомък на Персей - Евристей. Той бил син на микенския цар Стенел, който пък бил внук на Персей и правнук на Зевс. Така Евристей се родил пръв и в съгласие с клетвата на Зевс получил властта над Пелопонес. 

И след раждането му Хера продължила да се отнася към сина на Зевс и Алкмена с неприязън. Желаейки да го погуби, тя пуснала в стаята с люлката на Херакъл две големи змии. Той, обаче, хванал по една във всяка ръка и ги удушил.

10. херакъл удушава двете змии.jpg

Фиг. 10. Детето Херакъл удушава двете змии: детайли от дъното на амфората-ритон (вляво и в средата) и римска статуя от 1 в. в Държавен музей Ермитаж, Санкт Петербург, Русия (вдясно) 

Сцената, представяща това действие е изобразена на дъното на амфората-ритон. За това изображение има единодушно мнение, че се отнася за Херакъл. 

Като пораснал, Херакъл се оженил за Мегара, но враждебната Хера затъмнила разсъдъка му и в пристъп на безумие той убил децата си, родени от първата му съпруга. Осъдил се сам на изгнание, потърсил съвет от Пития, пророчицата на Аполон в Делфи, която му казала да стане слуга на Евристей. По негова заповед трябвало да извърши десет подвига и тогава ще стане безсмъртен. Херакъл извършил дванадесет подвига, защото Евристей не признал два. 

Някои от тези подвизи и други моменти от неговата митологична биография са намерили отражение в изображенията върху съдовете от Панагюрското златно съкровище. Досега бяха разпознати само този, върху единият от ритоните с глава на елен  и детето Херакъл с двете змии от амфората-ритон. След детайлно проучване се установява, че и останалите изображения върху нея са свързани с митологичните разкази за Херакъл. 

Не се знае какви техни варианти е познавал торевта, изработил амфората. И днес в преразказването им съществуват нюанси, даже коренни различия. Доста от изобразеното, обаче, може да бъде разпознато и идентифицирано.

Битката на Херакъл с кентаврите 

Кентаврите по дръжките на амфората-ритон не са декоративна украса. Тяхното присъствие е свързано с подвига на Херакъл, извършен след заповедта на Евристей да донесе жив свирепият глиган, който живеел в планината Еримант в Аркадия и опустошавал околностите на близкия град Псофис. При изпълнението на тази заповед, на Херакъл се наложило да воюва с кентаврите, които той победил. 

11. битката на херакъл с кентаврите.jpg

Фиг. 11. Биещ се кентавър - детайл от дръжка на амфората-ритон (вляво); Борба между Херакъл и кентавър – детайл от бронзова настолна петролна лампа от втората половина на 2 в. пр. н. е. от Ефес, Турция в Музей за история на изкуствата, Виена, Австрия (вдясно). 

По пътя към планината Еримант Херакъл посетил кентавъра Фол, който го посрещнал радушно. Устроил му пиршество и отворил питос (голяма делва) със старо вино. Благоуханието на напитката се разнесло надалеч и било усетено от другите кентаври. Тъй като виното било общо, недоволни, те нападнали пируващите с камъни и дървета. Херакъл успял да ги отблъсне и даже убил някои от тях. 

Двата кентавъра върху амфората са представени в момент на битка. Аполодор отбелязва, че първите, които нападнали Херакъл, били Анхий и Ангий. Възможно е те да са изобразени на дръжките на амфората.

Херакъл изгонва стимфалийските птици

Този подвиг е шести според Аполодор и пети - според Диодор. Разказът за него е придобил през годините различни интерпретации.

В езерото, намиращо се близо до град Стимфал в Аркадия, се нароили неимоверно много птици, които унищожавали реколтата в околността. Евристей възложил на Херакъл да ги изгони. С помощта на „пищялка”, издаваща силен звук, той вдигнал ужасен шум, който уплашил птиците и те излетели от скривалището си в блатото. Според Аполодор след това те били избити, а според Диодор – просто отлетели  и не се върнали повече.

В съвременните преводи на гръцкия разказ въпросната пищялка се описва противоречиво. На едно място се казва, че това бил „бронзов тимпан”, на друго „бронзово кречетало” или „бронзови кастанети”. Последните съчетания изглеждат по-скоро нелепи, тъй като кречеталата и кастанетите са дървени, а не бронзови.

В сравнително малкото антични изображения на този подвиг на Херакъл се набляга на втория момент от действието - избиването на птиците. В сцените не се вижда с какво те са предизвикани да напуснат местообитанията си и да се вдигнат във въздуха. Любопитно е, че в едни сцени Херакъл убива птиците с лък, в други – с прашка. И в двата случая обаче, изглежда невероятно с тези примитивни оръжия сам човек, пък бил той надарен с голяма сила, да избие огромното количество птици, каквото трябва да е било то, за да се превърне в напаст за хората.

12. херакъл изгонва птиците.jpg

Фиг. 12. Херакъл изгонва стимфалийските птици – детайли от фриза на амфората-ритон

 

Върху амфората-ритон се вижда заелият се с изгонването на птиците да надува инструмент, имащ вид на вувузела. Героят няма нито лък, нито прашка – вероятно авторът на изображението е визирал записаното от Диодор, че птиците избягали от оглушителния дразнещ звук. „Не било възможно тези твари да бъдат победени със сила, поради невероятния им брой – пише в „Митологична библиотека”. – Изработвайки медна пищялка и вдигайки непрекъснат ужасен шум, Херакъл наплашил тварите и ги прогонил надалеч, очиствайки езерото от тях.”

 

На амфората-ритон не личи добре, дали Херакъл е успял да хване една от уплашените летящи твари. Но до ръката му се вижда силует на птица. Чрез него създателят на изображението е дал на зрителя знак, който да го подсети с кой подвиг е свързана тази сцена.

 

Херакъл слиза в подземното царство на Аид (Хадес) 

Херакъл слязъл в подземния свят на мъртвите, за да доведе пазача му – триглавото куче Цербер. Този подвиг, извършен по заповед на Евристей, е описан подробно от Аполодор. Върху амфората е представено началото на този разказ. 

В „Митологична библиотека” се казва, че когато героят се спуснал под земята при входа на Аид, душите на умрелите в ужас се разбягали, като го видели. Изключение направили Мелеагър и страховитата Медуза от Горгоните. Херакъл извадил меча си и замахнал към нея, мислейки, че е жива, но придружаващият го Хермес му казал, че това е само безплътна сянка-призрак и не представлява заплаха. 

13. херакъл пред вратата на аид.jpg

Фиг. 13. Херакъл пред вратата на подземното царство – детайли от фриза на амфората-ритон 

Върху амфората-ритон позата на античният герой пред вратата на подземното царство, замахващ с високо вдигнат меч, съответства на митологичния разказ. Срещу Херакъл не са нито Мелеагър, нито Медуза. Подаващият се от вратата мъж, всъщност е пак призрак, изглеждащ като жив човек. Той е представен плешив, вероятно за да се създаде впечатлението, че е вече на възраст, от която най-непосредствено става преминаването в „царството на мъртвите”. Разперените ръце и отворените уста на фигурата изразяват изненада и уплаха и така илюстрират сведението в митологичния разказ : „душите на умрелите в ужас се разбягали”. 

Следващите три фигури вляво от вратата би следвало да са пак на Херакъл. Те илюстрират не подвизите му, извършени при изпълнение на задачите, поставени от Евристей, а участието му в няколко битки и в експедицията на аргонавтите. Използвана е възможността да бъде разнообразено представянето на външния вид на героя, тъй като тези събития са станали в различно време. 

За четирите фигури, въоръжени с меч, може да се изкаже съмнение, че те не са на Херакъл, тъй като има отстъпление спрямо познатия негов класически образ с тояга и лъвска кожа. Но създателят на тези изображения е бил добре запознат с литературните източници. В „Митологична библиотека”, например, в разказа за похода срещу Лаомедонт, цар на Троя, се описва атаката на войните, предвождани от Херакъл и  конкретно е отбелязано, че той бил с изваден меч. 

Неслучайно меч присъства в екипировката на двете фигури от фриза, които са изобразени с характерната за Херакъл тояга. Тя служи за неговото разпознаване, а мечът прави връзката с другите изображения. По-нататък е представена илюстрация, на която се вижда състава на пълното въоръжение на Херакъл. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Смъртта на Херакъл и приемането му в кръга на олимпийските богове 

Разказите на Аполодор и Диодор за смъртта на Херакъл са сходни. Те се базират на по-стар мит на анонимен автор за Деянира и кентавъра Нес. 

Когато Херакъл и втората му съпруга Деянира пристигнали при река Евен, той я преминал сам, а съпругата му трябвало да бъде пренесена на другия бряг от кентавъра Нес, който извършвал тази дейност срещу заплащане. Завладян от красотата на жената, кентавърът я пожелал. Тя започнала да вика и Херакъл поразил кентавъра с една от стрелите си, които били намазани с отровата на Лернейската хидра. Умиращият кентавър измамил Деянира, като ѝ казал, че ако иска да има средство, което да ѝ помага да задържи Херакъл при себе си, нека да събере семето, което изхвърлил в любовта си и го смеси с кръвта, която изтичала от раната му, прободена от отровната стрела. Когато разбере, че Херакъл се е влюбил в друга жена, трябвало със сместа да намаже дрехата му и той щял да забрави за любовта си към другата. 

По-късно Херакъл превзел град Ехалия, убил владетелят му Еврит и взел за пленница дъщеря му Иола. В чест на успеха издигнал олтар на Зевс и изпратил прислужника си Лех да вземе и донесе от дома му хитона и химатия, с които се обличал, когато извършвал жертвоприношения. От пратеника Деянира разбрала, че Херакъл бил влюбен в Иола. Вярвайки на думите на Нес, тя намазала дрехата на мъжа си със събраната отровна смес, за да запази любовта му към нея. Когато Херакъл се облякъл и започнал да пренася жертва върху огъня, от топлината отровата се загряла, дрехата започнала да стяга и разяжда тялото му. 

14. смъртта на херакъл.jpg

Фиг. 14. Последното жертвоприношение на Херакъл – детайли от изображението върху амфората-ритон 

Страдалческият вид на възрастния мъж с тояга, облечен в плътно прилепналата по тялото му облекло и държащ в ръката си патера, определено говорят, че е изобразен Херакъл, извършващ жертвоприношение с дрехата, намазана с кръвта на улученият от стрелата Нес. Отровата вече е започнала да действа. 

Аполон заповядал тялото на умиращия Херакъл да бъде поставено върху клада и изгорено заедно с бойното му снаряжение. До кладата със златна колесница долетяла Атина и отнесла героя на светлия Олимп. Там Зевс го дарил с безсмъртие и го ощастливил с нова съпруга - дъщеря си Хеба, а Хера престанала да враждува с него. 

15. херакъл бог.jpg

Фиг. 15. Статуя на Аполон Белведерски, 330—320 пр.н.е. от Музей на Ватикана в Рим, Италия (вляво); обожествения Херакъл от амфората-ритон (в средата); Атина отвежда Херакъл при Зевс на Олимп - детайл от рисунка на ваза, 400 г. пр. н. е., Национален музей в Рим (вдясно) 

В аспекта на станалото би следвало да потърсим обяснение за присъствието на младият мъж до страдащият Херакъл, който извършва последното си жертвоприношение (фиг. 14 вляво и 15 в средата). Той би могъл да е Лех, донесъл дрехата на господаря си. Би могъл и да е самият Аполон, защото е със сандали (фиг. 15 вляво). Но стиснатата в ръката чепата тояга го идентифицира като Херакъл. Разбира се трябва да се уточни, че героят е вече в битието си на бог и така да се обясни наличието на сандали на краката му. Които още от времето на Омир били известни като обувки на боговете. 

Съществуват изображения, наречени „апотеоз на Херакъл”. В тях се представя обожествяването на героя след смъртта му. Популярен сюжет е отвеждането на Херакъл на Олимп с колесницата на Атина. На друго изображение, вече от Олимп, Атина представя доведения Херакъл на Зевс (фиг. 15 вдясно). 

Мъжът до умиращият Херакъл прилича на обожествения Херакъл, който освен безсмъртие, е получил и младежкия си образ. В такъв вид той е изобразяван от гръцките майстори, претворяващи сюжета „Херкулес на Олимп”. 

Възможно е създателите на амфората-ритон да са заимствали идеята с представянето на умиращия и обожествения Херакъл от Омир. Който в песен 11 на „Одисея” разказва чрез думите на главния герой, който също е бил в царството на Аид: 

„… съгледах свещената мощ на Херакъл —

сянката само, че той на Олимпа сред всички безсмъртни

пие наслада на пира до гиздавоногата Хеба,

златносандалната щерка на Зевса велики и Хера. 

Може да се предполага, че сцената върху саркофага от Велетри, с двамата мъже пред входа на Аид, е своеобразен вариант на това двуизмерно битие на Херакъл, което той придобива след последното си жертвоприношение: в царството на мъртвите влиза неговата сянка, а на Олимп той заема място като млад бог.

Херакъл симпосиаст

Върху дъното на амфората-ритон, освен детето Херакъл с двете змии, е представена и фигура, описвана като „Силен с бръшлянов венец, държащ двойна флейта и кантарос” (фиг. 16 вляво). Даниела Агре правилно отбелязва, че това определение не е точно, защото фигурата от амфората няма пълна прилика с изобразеният върху античните паметници „Силен”. Който отначало е възпитател на бог Дионис-Бакхус, а по-късно става неразделен негов спътник. Изобразяван е като добродушен плешив старец с конски уши и опашка, постоянно пиян, което се подчертава с чашата, която държи в ръка.

16. херакъл на симпозиум.jpg

Фиг. 16. Херакъл симпосиаст – детайл от амфората-ритон (вляво); Симпозиум (пиршество) на Херакъл – изображение върху червенофигурен камбановиден кратер от 500-490 г. пр.н.е. в Лувър, Париж, Франция (в средата); Симпозиум с музика – детайл от изображение върху камбановиден кратер от 4 в. пр.н.е. в Музей за история на изкуствата във Виена, Австрия (вдясно).

 

Въпросната фигура на дъното е пак Херакъл, представян няколко пъти върху амфората с големи къдрави коса и брада. Според Д. Агре изобразената сцена представя „Херакъл в блаженство”. Точното наименование на сюжета, рисуван и на няколко керамични съда, е „Симпозиум на Херакъл” или „Ритуално пируване на Херакъл”.

 

На фиг. 16 в средата, е показано подобно изображение върху червенофигурен кратер от Лувъра. Любопитно тук е също представянето на целия оръжеен арсенал на героя: тояга, лък и колчан, използваната като ризница и шлем лъвска кожа, меч. 

Други две изображения, на които присъстват още Атина и Хермес, има върху амфора от 530-510 г. пр.н.е. от Държавната антична сбирка в Мюнхен. Агре показва репродукция на едното от тях. На другото също има нарисувани лък, колчан и меч.

Симпозиум (симпосий)  в древна Гърция е било ритуално пиршество, посветено на бог Дионисий. В негова чест се е пиело вино, което се считало за сакрална напитка. Кантаросът е съд, използван изключително за култови ритуали, затова и Херакъл тук не е гол, а отново е облечен. Участниците в симпозиума украсявали главите си с венци от бръшлян или мирта. Те пеели песни, посветени на Аполон, които били придружавани с музикален съпровод на двуделна флейта авлос (фиг. 16, вдясно).

Когато участникът в пиршеството е един, той е наричан монопосиаст. В Британския музей в Лондон показват хидрия, чиято рисунка е определена точно така: „Херакъл като монопосиаст в компанията на Алкмена, Атина и Хермес (Herakles as monoposiast accompanied by Hermes, Athena and Alkmene)”.

В изображенията с присъствие на богове, което става на Олимп, Херакъл е представян прероден, млад. А върху амфората-ритон симпосиастът изглежда стар. Торевтът или поръчителят на съда очевидно са проявили вкус към житейската философия, като са подбрали изображения на великия гръцки герой в началото и в края на жизнения му път.

Възможно е „пируващият Херакъл” да има връзка с историята за Алкестида. В едноименната трагедия на Еврипид е представено поведението на героя по време на пиршеството, устроено му от Адмет в неговия дворец, когато съпругата му Алкестида се съгласила да изпълни орисаното от богините на съдбата - да умре, вместо съпруга си. Херакъл пристигнал именно в този момент. Накратко действието е преразказано от Николай Кун в „Старогръцки легенди и митове”:

 

За да не натъжи госта си, домакинът скрил от него нещастието си и обяснил, че погребват чужд човек. Заповядал на слугите да уредят богато пиршество за госта. Без да подозира какво нещастие е сполетяло приятеля му, Херакъл весело пирувал. Непрекъснато искал слугите да му носят ядене, а когато се нахранил, напълнил голяма купа с вино, сложил си бръшлянов венец на главата, отпил от виното и започнал да пее – пеенето приличало на кучешки лай. Колкото и присъстващите наоколо да се стараели да скрият скръбта си, все пак пируващият забелязал сълзите в техните очи и тъгата по лицата им. Разбрал за смъртта на Алкестида, Херакъл се натъжил. Домъчняло му, че с венец от бръшлян на главата той пирувал и пеел в дома на приятеля си, когото е постигнало такова голямо нещастие. Тогава взел решение да отнеме Алкестида от господаря на подземния свят на мъртвите Аид.

 

Херакъл от дъното на амфората няма вид, че се забавлява. Изражението на лицето му може да се възприеме като на човек, осъзнал конфузността на ситуацията, в която е попаднал и е взел вече решението да върне на приятеля си неговата съпруга.

 

„Докато аз пирувам, приятелят ми е стенел от мъка. А аз съм още с венец… Аз ще се спусна под земята в мрачния дом на  царя на дълбините и Кора… Ще моля боговете, ще ги уговарям, и те ще ми дадат Алкестида, за да я върна в обятията на Адмет” – тези думи произнася Херакъл в трагедията на Еврипид, след като разбира, какво е ставало, докато пирува.

 

Разбира се, античният творец може и да не е имал предвид написаното от Еврипид, но изображението на „симпосиаста” върху амфората-ритон може да бъде разчетено и по този начин. Създателят на съда или неговият художествен консултант са били творци, добре познаващи гръцката митология. Такъв трябва да е бил и поръчителят на съкровището.

 

Изказвани са мнения, че в състава на ритуалния сервиз, намерен край Панагюрище, е имало и други съдове. Това, че на два от достигналите до нас днес, има сцени с Херакъл, означава, че е възможно на липсващите съдове да са изобразени останалите негови подвизи. Темата за този герой може да е била една от водещите при определяне на изображенията върху отделните съдове от съкровището. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Литература: 

1. Аполлодор. Мифологическая библиотека. Л., 1972, книга первая: IX.15; книга вторая: IV.8, IV.11, IV.12, V.4, V.6, V.12, VI.4, VII.6-7. (http://ancientrome.ru/antlitr/apollodor/index.htm)

2. Диодор Сицилийский. Греческая мифология (Историческая библиотека). М., 2000, книга четвертая:  IX.1, X.1, X.2, XII.3, XIII.2, XXXVI.3, XXXVIII.1, XXXIX.2, LIII.4. (http://www.ancientrome.ru/antlitr/diodoros/index.htm)

3. Омир, Одисея. С, 1971, единадесета песен ст. 601-627. (https://chitanka.info/text/30732)

4. Еврипид. Алькеста (ст. 747-860, 1135-1143). В: Еврипид. Трагедии. В 2 томах. Т. 1. Литературные памятники. М., 1999, . (http://lib.ru/POEEAST/EVRIPID/evripid1_1.txt)

5. Николай Кун. Старогръцки легенди и митове. Първа част. Герои: Херакъл. (http://chitanka.info/person/nikolaj-kun)

6. Костадин Рабаджиев. Херакловият образ върху златните съдове от Панагюрското съкровище. В: Проблеми на изкуството 1997, № 3-4. (http://lib.sudigital.org/record/19272?ln=bg)

7. Костадин Рабаджиев. Херакъл симпозиаст. – Sem.Th. 3 (1998): Първи академични четения в памет на акад. Гаврил Кацаров, 139–145.

8. Костадин Рабаджиев. Херкулес в сцена на жертвоприношение (към обосновката на иконографския тип): В: Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis. Supplementum IV (2005). Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov, с. 636-645. (http://www.academia.edu/3156212/Hercules_in_Act_of_Sacrifice_in_Bulgarian_)

9. Daniela Agre. A New Interpretation of Scenes Decorating the Amphora-Rhyton from the Panagyurishte Treasure. В: Thracia XV – In Honour of Alexander Fol’s 70th Anniversary, Sofia, Institute of Thracology, 2003. (http://www.academia.edu/5905701/A_New_Interpretation_of_Scenes_Decorating_the_Amphora-Rhyton_from_the_Panagyurishte_Treasure)

10. Roberta Casagrande-Kim. The Journey to the Underworld: Topography, Landscape, and Divine Inhabitants of the Roman Hades (dissertation, Columbia University). 2012. (http://academiccommons.columbia.edu/catalog/ac%3A178465)                                                                

 

Интернет: 

Амфора-ритон (http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/74)

Gates of Hell found at Hierapolis, ancient site in Pamukkale, Turkey ... (http://metro.co.uk/2013/04/04/ancient-gates-of-hell-found-in-pamukkale-turkey-3582937/)

Lessingimages.com - Door to Hades (underworld), 3rd CE (http://www.lessingimages.com/viewimage.asp?i=11010531+&cr=14&cl=1)

Relief of Hades and Persephone with a table of pomegranates from ...  (https://www.pinterest.com/pin/343610646546852137/)

Heracles sarcophagi (https://tr.wikipedia.org/wiki/Herakles_Lahitleri)

Antalya Museum - Sarkophag 3 Fronttür.jpg (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Antalya_Museum_-_Sarkophag_3_Frontt%C3%BCr.jpg)                                                                                            

Sidamara Lahdi | Sidamara Lahiti | İstanbul'daki Lahitler - Gelarabul ...  (http://www.gelarabul.com/sidamara-lahdi)

Sarcofago di Velletri - Lato A e B - Università del Carnevale by Velletri (www.velletri-univercarnevale.it/Sarcofago.html)

Entrance of the Underworld  (https://en.wikipedia.org/wiki/Greek_underworld#Entrance_of_the_Underworld)

München 2301 im Perseus-Projekt (http://www.perseus.tufts.edu/hopper/artifact?name=Munich+2301&object=Vase)

Сандалии

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

С тази програма е голяма мъка да се качи предварително подготвена статия. Не могат да се уеднаквят шрифтовете и интервалите. По-добре е да са направи PDF и той да се прикачи.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...