Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

 

Юпитер, заснет през 1879 и 2016 година

 

13 август 2017 г. 15:50 ч. Ние, човеците от новото време, често пъти се замисляме как хората са живели преди. Някои съвременници могат дори си помислят, че в недалечното минало нашите предци са пасяли трева.

Но както се вижда от показаната по-долу снимка вляво, астрономите от по-миналия век са разполагали с технологиите, нужни да заснемат Юпитер, и въобще не са били толкова примитивни, колкото ни се струва. Тази снимка е сканирана от книгата "История на астрономията през 19-ти век" от Агнес Клърк. За сравнение дясната снимка е  телескопично изображение, предоставено от НАСА.

Днес мнозина не могат да повярват, че през 19-ти век е било възможност да бъдат заснети планетите от Слънчевата система. Сега ще ви изненадам с още един факт - размерът на Голямото червено петно от снимката през 1879 година може да ви се струва като резултат от преекспониране. Но то не е! В миналото то наистина е било огромно! Снимки, направени от по-старите автоматични междупланетни станции като "Вояджър" и "Пайъниър" показват, че само преди няколко десетилетия то е било по-голямо от това, което виждаме днес.

Каква е природата на Голямото червено петно? Защо на Юпитер има такива забележителни атмосферни структури? Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно", която навлезе в околоюпитерианска орбита през 2016 година, притежава инструменти, които ще могат да проникнат под дебелата облачна покривка на планетата-гигант и вероятно ще може да даде отговори на тези въпроси.

jupiter-2016-vs-past.png

Астрофотографска снимка от 1879 година и снимка, направена през 2016 г. от телескопа "Хъбъл"

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1869-2017-jupiter-before-and-after

Share this post


Link to post
Share on other sites

Голямото червено петно на Юпитер се свива, а височината му расте (видео)

Площта на Голямото червено петно на Юпитер непрекъснато намалява, а височината му продължава да нараства, съобщава сайтът на агенцията.

Някога достатъчно голямо, за да погълне три Земи, Голямото червено петно на Юпитер се свива в продължение на век и половина. И никой не е сигурен колко дълго бурята ще продължи да се свива или дали ще изчезне напълно.

Ново проучване показва, че че намаляването не винаги е било линейно. Ураганът изглежда е увеличил площта си поне веднъж, но височината му постоянно се увеличава.

"Ураганите са динамични, наблюдаваме го например в "Голямото червено петно": то непрекъснато променя формата и размерите си, а ветровете му се променят", пояснява Ейми Саймън (Amy Simon), експерт по планетарна атмосфера в космическия център Goddard Space Flight в Грийнбет, Мериленд и водещ автор на новата статия, публикувана в Astronomical Journal.

По време на изследването учените проучват архивни данни за Голямото червено петно и ги сравняват с наблюденията, извършени с помощта на апаратите на НАСА.

Първото потвърдено наблюдение на Голямото червено петно е от 1831 г. (Изследователите не са сигурни дали тези ранни наблюдатели са наблюдавали същата буря).

Непрекъснатият запис на най-малко едно наблюдение годишно датира от 1878 г.

Изследователите установяват, че районът на урагана се свива от 1878 г. насам, но през 20-те години на миналия век се разраства за кратко време.

По това време ураганът е можел да погълне три Земи, а сега може да се сравни с размера на нашата планета.

Новите открития показват, че Голямото червено петно наскоро започна да се движи на запад по-бързо от преди. Бурята винаги е на една и съща географска ширина, задържана там от струйните потоци от север и юг, но се носи в обратна посока спрямо въртенето на планетата на изток. В исторически план се предполага, че това отклонение е повече или по-малко постоянно, но в последните наблюдения екипът открива, че петното се движи много по-бързо.

Учените очакваха, че намаляването на площта ще доведе до по-бързо движение на ветровете на Голямото червено петно, както се случва с "умиращите" земни урагани. Нищо подобно не се случва с Юпитер - вместо това "вечният ураган" започва да расте нагоре, покривайки по-високите слоеве на атмосферата на планетата. Освен това, през последните години цветът на урагана също започна да се променя - петното става все по-тъмна, променяйки цвета си от кремаво до черно-оранжево.

Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Goliamoto-cherveno-petno-na-IUpiter-se-sviva-a-visochinata-mu-raste_104707.html

Share this post


Link to post
Share on other sites

Космическият телескоп Хъбъл засне прекрасна нова снимка на Юпитер

2019-june-jupiter-photo.png

Космическият телескоп "Хъбъл" засне тази снимка на Юпитер на 27-ми юни 2019 г. Credits: NASA, ESA, A. Simon (Goddard Space Flight Center) and M.H. Wong (University of California, Berkeley)

12 август 2019 г. 11:00 ч.

Светослав Александров. Тази нова снимка на Юпитер, заснета от космическия телескоп на НАСА "Хъбъл", разкрива забележителното Голямо червено петно на планетата, както и доста по-интензивни разлики в цветовете на облаците в сравнение с това, което е било наблюдавано през предходни години. Изучавайки промените в цветовете, учените успяват да разкрият какви процеси протичат понастоящем в атмосферата на тази гигантска планета.

Характерните ивици, които забелязваме при наблюденията на Юпитер, се дължат на разликите в дебелината и височината на облаците, изградени от леден амоняк. Ивиците се придвижват в срещуположни посоки поради различия в атмосферното налягане. По-светлите ивици се издигат по-нависоко и имат по-плътни облаци в сравнение с по-тъмните ивици.

Едни от най-забележителните явления са облаците с ярки цветове, които се придвижват към Голямото червено петно - гигантска буря, въртяща се в посока, обратна на часовниковата стрелка и разположена между две облачни ивици. Тези две ивици, под и над Голямото червено петно, се придвижват в срещуположни посоки. Червената ивица над и вдясно на Голямото червено петно съдържа облаци, движещи се в западна посока, докато белите облаци в лявата част се придвижват на изток към южните региони на петното.

Всички цветни ивици на Юпитер са прикрепени съответно в северната и южната част на планетата посредством въздушни струи, които остават постоянни независимо от факта, че ивиците си променят цвета. Ивиците са отделени едни от други чрез ветрове, които достигат до 644 километра в час.

Голямото червено петно притежава мъгли, които се простират на 5 километра над облачната покривка в останалата част на Юпитер. Диаметърът на петното е по-голям от този на самата Земя и то представлява гигантски антициклон, който се свива от 1800-тната година (когато са направени първите телескопични снимки на планетата). Учените все още не знаят причините за това свиване. 

Точно под Голямото червено петно се намира циклон, вихрушка около област с ниско налягане и ветрове, които веят в посока, противоположна на петното. Изследователите са наблюдавали и други циклони с вариращо поведение. Двата малки бели овала по-долу са антициклони, т.е. те наподобавят по структура Голямото червено петно.

Горепосочената снимка бе заснета с камерата Wide Field Camera 3, когато Юпитер се намираше на около 640 милиона километра от Земята. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2932-2019-hubble-new-jupiter-photo

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...