Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители

cathedral_sophia_st_al_n.jpg

Катедралата е главният храм на епархията, в която се намира катедрата на местният епископ. Обикновено това е най-големият и представителен храм в градът, който е център на епархията, макар че не са редки и случаите, когато се помещава в някоя от по-малките черкви. Така например в Рим най-големият християнски храм е базиликата „Свети Петър”, но катедрата на папата се намира в архибазиликата „Свети Йоан”.

cathedral_varna_sv_bza.jpg

Християнството започнало да се разпространява из днешните български земи още по времето на светите апостоли. През изминалите две хилядолетия са се редували мирни и спокойни години и периоди на гонения. В едните катедралите са били големи и богато украсени постройки, а в други малки и неугледни сгради. Малките епископски храмове обаче са не по-малко достойни за почит, защото те са носители на особеностите на своята епоха. Те ни напомнят за времената, в които са просияли християнските мъченици; за епохи, в които храмовете са били малки по обем, но хората, които са ги построили са били духовно извисени.

Преди време бях споменал, че подготвям за сайта статия за епархиите и катедралите намирали се на територията на българските земи. Представянето на българските катедрали в исторически аспект обаче далеч не е толкова лека задача, защото става дума за период от 2000 години, през който са се сменяли територии и са се променяли регионите. Въпреки, че текста в Уорд е 29 страници без снимките и форматирането (и засега без библиография, защото тя вече ще дръпне доста голям обем, защото всичко е пръснато на много места), както и че за много от обектите има съвсем кратък текст и линк към фотоалбум с повече снимки и по-пълно описание, то статията все пак изглежда твърде кратка. На първо място от това, което го няма разбира се е липсата на епископските центрове в Севернодунавските територии след излизането им от диоцеза на Охридската архиепископия и преминаването им на подчинение на Цариградската патриаршия. Засега липсват дори такива, като катедралата в Тулча, която до предаването на Северна Добруджа от Русия и Турция на Румъния е била построена и е принадлежала на българската община в града. На второ място немалко от епархийските центрове от миналото сега са в процес на разкопки и по тази причина информацията за тях динамично се променя. В този смисъл по-сложен е въпросът за храмовете на хорепископите, които не винаги присъстват в изворовите данни, а сега в резултат на провеждащите се разкопки се попълват данните за тях. По тази причина темата поне още за няколко десетилетия се очертава да е доста динамична откъм данни за обектите. Но пък след като веднъж се събере основната база данни, то допълването винаги е по-лесно.

СТАТИЯТА: БЪЛГАРСКИТЕ КАТЕДРАЛИ

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...