Отиди на
Форум "Наука"

Мисия Озирис-Рекс до астероида Бену


Recommended Posts

  • Модератор Космически науки

Американската астероидна мисия Озирис-Рекс облетя резервното място за спускане Оспрей

2020-osprey-closeup-1.png

Снимка на региона Оспрей, заснета на 11-ти февруари от камерата "MapCam" на мисията "Озирис-Рекс". Към момента на фотографиране разстоянието между автоматичната станция и повърхността на Бену бе 600 метра. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

22 февруари 2020 г. 12:00 ч.

Светослав Александров. На 11-ти февруари космическата мисия на НАСА "Озирис-Рекс" извърши успешно облитане на дублиращото място за спускане Оспрей на астероида Бену. Всичко завърши безпроблемно, с едно-единствено изключение: отклонение в работата на лазерния висотомер, поради което някои от получените снимки са леко извън фокус.

2020-osprey-closeup-2.png

Големи скали, намиращи се източно от Оспрей. Снимката е заснета на 11-ти февруари, когато "Озирис-Рекс" бе на разстояние 600 метра от повърхността на астероида. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

НАСА напомня, че лазерният висотомер вече е изпълнил всички необходими задачи за мисията "Озирис-Рекс", така че ръководството на мисията не се притеснява от евентуални по-нататъшни смущения в неговата работа. Благодарение на него бяха изготвени подробни триизмерни топографски карти.

Напомням на читателите, че американската мисия "Озирис-Рекс" бе изстреляна на 8-ми септември 2016-та година посредством ракета-носител "Атлас 5". На 3-ти декември 2018-та автоматичната станция се сближи с астероида Бену, а на 31-ви декември същата година влезе в орбита. "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема експедиция, която НАСА провежда след приключването на лунната програма "Аполо"! Очаква се роботизираната станция да събере до 2 килограма почвени и скални проби.

Не мога да не напомня също така и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019-та Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър.

За повече информация: Официален уебсайт на Озирис-Рекс

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3203-2020-osiris-rex-conducts-osprey-flyby

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Мисията на НАСА Озирис-Рекс засне най-детайлните си снимки на астероида Бену

2020-3-march-nightingale-closeup.png

На тази снимка са показани няколко големи скали, намиращи се в близост край основното място за пробовземане Найтингейл. Фотографията бе заснета на 3-ти март от височина 300 метра. Photo credits : NASA/Goddard/University of Arizona

13 март 2020 г. 18:10 ч.

Светослав Александров. По всичко изглежда, че 2020-та се очертава да е важна година за астероидните проучвания, също както беше и 2018-та. Но ако преди две години фокусът беше насочен към японската мисия "Хаябуса 2", днес вниманието е изострено към американската роботизирана експедиция "Озирис-Рекс". 

2020-3-march-nightingale-closeup-1.png

Този каменист регион се намира извън очертаното място за вземане Найтингейл. И тази фотография бе заснета от височина 300 метра на 3-ти март. Photo credits : NASA/Goddard/University of Arizona

На 3-ти март "Озирис Рекс" прелетя над основния район на пробовземане Найтингейл на много ниско разстояние - 250-300 метра. Това е най-голямото сближение между астероида Бену и автоматичната междупланетна станция. Процедурата отне пет часа, а като резултат получихме най-детайлните снимки на този астероид! 

Събирането на проби е планирано за края на месец август, но преди това са планирани две репетиции. Първата ще е факт на 14-ти април, когато "Озирис-Рекс" трябва да доближи Бену на 125 метра, а втората - през юни, когато роботизираната мисия ще се доближи още повече - до 50 метра. В рамките на двете репетиции могат да бъдат изпълнени специални тестови спускания от тези височини надолу към повърхността, като през април "Озирис-Рекс" може да се снижи допълнително до 50 метра, а през юни - до 25 метра. 

Напомням на читателите, че "Озирис-Рекс" е най-амбициозната възвръщаема мисия, която НАСА провежда след приключването на пилотираната лунна програма "Аполо". Очаква се мисията да събере до 2 килограма скални и почвени проби от повърхността на астероида. 

Не мога да не пропусна да отбележа, че има и български принос към мисията "Озирис-Рекс" - линк тук. 

За повече информация: уебсайта на мисията.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3232-2020-osiris-rex-nightingale-closest-approach

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

УСПЕХ: Американската мисия Озирис-Рекс се спусна едва на 75 метра над Бену като репетиция за предстоящото взимане на проби!

2020-jan-nightingale-closeup.jpg

Тази снимка на Найтингейл с висока разделителна способност бе заснета от американската мисия "Озирис-Рекс" от разстояние 600 метра по време на сближението на 22 януари. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona

15 април 2020 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Преди половин век астронавтите на НАСА летяха до Луната и взимаха проби от лунния грунд в рамките на програмата "Аполо". Днес американската космическа агенция провежда своята най-сложна и най-амбициозна възвръщаема експедиция след епохата на "Аполо", която трябва да приключи със събирането на между 500 грама и 2 килограма проби от повърхността на астероида Бену.

Като подготовка преди това събитие, тази нощ автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" се спусна едва на 75 метра от повърхността на Бену, провеждайки важна репетиция.

Според предварителна информация от екипа всичко е завършило с успех. През следващите няколко дни "Озирис-Рекс" ще започне да изпраща събраните на борда снимки. 

По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, автоматичната междупланетна станция провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. "Чекпойнт"-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието "Мачпойнт" и то се случва на 50 метра над астероида - тогава "Озирис-Рекс" бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене.

Това, което бе изпълнено тази нощ, беше генералната репетиция за маневрата "Чекпойнт". Ето какво се случи: "Озирис-Рекс" напусна своята орбита, намираща се на 1 километър от Бену. След това космическият апарат разгърна своята роботизирана ръка (тя ще се използва по-нататък при събирането на проби). Веднага след тази процедура "Озирис-Рекс" почна да снима повърхността на астероида, след което компютърът на борда сравняваше новите снимки с каталог от предварително събрани изображения.

Преди достигането на "Чекпойнт", "Озирис-Рекс" сгъна слънчевите си панели във формата на буквата "Y" - за да могат да бъдат предпазени при снижаването. След достигането на "Чекпойнт" космическият апарат изпълни стръмно спускане за още допълнителни 9 минути до сближаването на височина от 75 метра от повърхността на Бену. Това е най-близкото разстояние, достигано от "Озирис-Рекс".

Съществена част от работата бе проведена от екипа в надомни условия като част от предпазните мерки срещу разпространението на COVID-19. В контролния център, намиращ се в сградите на Локхийд Мартин, имаше само ограничен персонал. 

Ръководството на "Озирис-Рекс" ще проведе още една репетиция на 23-ти юни, при която ще бъде тествано поведението на космическия апарат по време на маневрата "Мачпойнт" - тогава автоматичната междупланетна станция ще застане още по-близо до Бену, само на 25 метра от него. Първото взимане на проби е насрочено за 25-ти август. 

Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3297-2020-osiris-rex-checkpoint-rehearsal-success

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Американската мисия Озирис-Рекс засне страхотно видео по време на спускането към Бену!

banner-med.gif

Кадър от видеото, изпратено от автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс" по време на нейното спускане към Бену вчера. Photo credit : NASA/Goddard/University of Arizona

16 април 2020 г. 09:20 ч.

Светослав Александров. По време на вчерашното рекордно спускане на автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс", когато тя застана само на 75 метра от повърхността на астероида Бену, тя успя да направи страхотни снимки. Ден по-късно снимките са напълно свалени и обединени във видео.

На преден план се вижда роботизираната ръка на "Озирис-Рекс", с която ще бъдат събрани проби от скалите и грунда на Бену. Към края на видеото се забелязва основното място на кацане Найтингейл. Общо 30 снимки са обединени в рамките на видеокомпилацията, като всички те са заснети от камерата SamCam в рамките на 10 минути. 

Когато "Озирис-Рекс" се спусне през август до самата повърхност, за да събере проби, камерата ще документира цялото събитие. 

Линк към видеото: asteroidmission.org

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3300-2020-osiris-rex-photographs-bennu-surface

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Модератор Космически науки

Американската мисия Озирис-Рекс се сближи с резервното място за спускане на астероида Бену

2020-osprey-mosaic.png

Компилация от снимки, заснети от "Озирис-Рекс" по време на сближението с Оспрей на 26-ти май. Можете да ги свалите в пълен размер от този линк. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

4 юни 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Пореден успех за междупланетната изследователска програма на НАСА! На 26-ти май автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс", която работи в орбита около астероида Бену, извърши спускане над резервното място за взимане на проби, известно под името Оспрей.

Напомням на читателите, че сходно спускане над основното място за пробовзимане Найтингейл бе осъществено през март.

По време на сближението в края на май "Озирис-Рекс" застана само на 250 метра от повърхността на астероида. Бяха заснети общо 347 снимки на Оспрей, които впоследствие бяха съшити в горепоказаното мозаечно изображение. Резолюцията на изображенията е 5 mm/pixel. 

Първото кацане с цел взимане на проби е предвидено за 20-ти октомври - два месеца по-късно от първоначално планираното заради затруднената работа покрай пандемията от коронавирус. Всъщност "кацане" е силна дума - механизмът на "Озирис-Рекс" само ще докосне повърхността на Бену, след което ще изстреля заряд от азот под високо налягане. Така ще се изхвърлят скални и почвени отломки, които ще могат да бъдат събрани от "Озирис-Рекс". 

Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър.

За повече информация: НАСА 

Link to post
Share on other sites
  • 2 месеца по късно...
  • Модератор Космически науки

Американската мисия Озирис-Рекс ще извърши последна репетиция преди събирането на проби от астероида Бену

2020-osprey-mosaic.png

Компилация от снимки, заснети от "Озирис-Рекс" по време на сближението с Оспрей на 26-ти май. Можете да ги свалите в пълен размер от този линк. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

10 август 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Американската космическа мисия "Озирис-Рекс" е в заключителните етапи от подготовката за събиране на проби от  астероида Бену. На 11-ти август автоматичната междупланетна станция ще се спусне на 40 метра от повърхността му, като това ще е последната голяма репетиция преди голямото събитие.

По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, "Озирис-Рекс" провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. "Чекпойнт"-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието "Мачпойнт" и то се случва на 40 метра над астероида - тогава "Озирис-Рекс" бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене.

Напомням на читателите, че на 15-ти април екипът на мисията успешно изрепетира "Чекпойнт"-маневрата. Утре ще бъде тествана и маневрата "Мачпойнт", след което ръководството на "Озирис-Рекс" ще е в готовност за събиране на проби. 

Във връзка с противоепидемичните мерки срещу разпространението на COVID-19, голяма част от работата по управление на мисията ще бъде свършена в дистанционен режим. Само ограничен брой хора ще са в контролния център на Локхийд Мартин - останалите ще изпълняват задачите си по домовете. По същия начин бе изпълнена тренировката "Чепкойнт" и през април.

Взимането на проби остава насрочено за 20-ти октомври. 

salexandrov-swag-1.jpg

Светослав Александров с наградата, изпратена към него от КосмоКуест за картографирането на Бену

Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър.

Във връзка с това, че съм единственият българин, който е картографирал над 100 снимки, на 10-ти март получих награда от "Космокуест" - пакет стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. Същият подарък са получили и най-активните участници в картографирането, които живеят в следните държави: Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна и Русия.

За повече информация относно предстоящата репетиция: asteroidmission.org

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3513-2020-osiris-rex-one-last-rehearsal

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

УСПЕХ: Американската мисия Озирис-Рекс се спусна на 40 метра от повърхността на Бену!

matchpoint-rehearsal-complete.jpg

Автоматичната междупланетна станция "Озирис Рекс" - илюстрация. Image credit : NASA

12 август 2020 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Късно тази нощ, на 12-ти август, космическата мисия на НАСА "Озирис-Рекс" се спусна на 40 метра от повърхността на астероида Бену, с което завърши последната репетиция преди събирането на проби. 

По предварителна информация всичко е преминало успешно. Очакваме през следващите няколко дни автоматичната междупланетна станция да предаде събраните на борда снимки и да видим Бену в големи детайли! 

По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, "Озирис-Рекс" провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. "Чекпойнт"-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието "Мачпойнт" и то се случва на 40 метра над астероида - тогава "Озирис-Рекс" бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене.

На 15-ти април екипът на мисията провери състоянието на космическия апарат по време на "Чекпойнт"-маневрата. Тази нощ, по време на последната репетиция, бе тествана и "Мачпойнт"-маневрата. Всичко е наред! Единственото, което остава, е "Озирис-Рекс" да се спусне до самата повърхност и да събере пробите.

Тази процедура остава насрочена за 20-ти октомври. "Озирис-Рекс" е възвръщаема мисия, което означава, че след като пробите бъдат събрани, те няма да се анализират дистанционно, а ще се доставят на Земята за по-нататъшен анализ в наземни лаборатории. Очакванията са автоматичната междупланетна станция да колекционира до 2 килограма скален и почвен материал. Това е най-амбициозната възвръщаема мисия в историята на космонавтиката след приключването на лунната програма "Аполо"! 

Грандиозното завръщане на космическата мисия със събраните проби е предвидено за септември 2023-та година.

salexandrov-swag-1.jpg

Светослав Александров с наградата, изпратена към него от КосмоКуест за картографирането на Бену

Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър.

Във връзка с това, че съм единственият българин, който е картографирал над 100 снимки, на 10-ти март получих награда от "Космокуест" - пакет стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. Същият подарък са получили и най-активните участници в картографирането, които живеят в следните държави: Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна и Русия.

За повече информация: Озирис-Рекс (Туитър)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3517-2020-osiris-rex-matchpoint-complete

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Първи снимки на повърхността на астероида Бену от височина под 100 метра!

2020-12-aug-medium-large.gif

Поглед към повърхността на астероида Бену по време на вчерашното спускане. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona

13 август 2020 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Вчера, на 12-ти август, американската космическа мисия "Озирис-Рекс" се спусна към астероида Бену, заставайки само на 40 метра от повърхността му. Това бе последната голяма репетиция преди събирането на проби, планирано за месец октомври тази година.

Днес, ден по-късно, екипите на НАСА успяха да свалят направените изображения по време на спускането. Снимките са заснети с помощта на камерата SanCam. Учените са ги обединили във видео, което можете да изгледате от линковете в края на тази публикация.

Заснемането е започнало, докато автоматичната междупланетна станция е била на 128 метра, като последното изображение е направено от височина 44 метра.

Общо 42 снимки е заснела камерата SanCam.

По време на взимането на проби, когато "Озирис-Рекс" ще достигне до самата повърхност, SanCam ще документира цялото събитие. 

Източник: Asteroidmission.org

Разгледайте видеото в Youtube

 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3520-2020-13-aug-osiris-rex-photos

Link to post
Share on other sites
  • 2 месеца по късно...
  • Модератор Космически науки

Мисията на НАСА Озирис-Рекс се спуска към повърхността на астероида Бену на 20-ти октомври

2020-osiris-rex-taking-asteroid-landing.

Прахосмукачка с обратно действие - така наричат учените механизма за събиране на проби към мисията "Озирис-Рекс". Photo credit : NASA/Goddard Space Flight Center

19 октомври 2020 г. 20:50 ч.

Светослав Александров. Дели ни едно денонощие от кулминацията на най-амбициозната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Утре, на 20-ти октомври, "Озирис-Рекс" ще се спусне към повърхността на астероида Бену, за да събере проби с цел по-нататъшната им доставка на Земята. За да се стигне до този миг се трудиха хиляди хора, включително българи - като Светослав Александров, автор на този блог, Лъчезар Костов, Маринела Димитрова и много други участници в рамките на инициативата на американската организация CosmoQuest. 

Съгласно информацията, публикувана на официалния уебсайт на експедицията, автоматичната междупланетна станция ще пристъпи към маневрата за излизане от орбита утре в около 20:50 ч. българско време. Ще последват още две маневри - т.нар. "Чекпойнт"-маневра, когато "Озирис-Рекс" се озове на 125 метра от повърхността на Бену. Тя допълнително ще намали скоростта на космическия апарат и ще го подготви за "Мачпойнт"-маневрата, която ще бъде изпълнена при достигане на височина от 40 метра. Към този момент "Озирис-Рекс" ще следва траектория, съвпадаща с околоосното въртене на астероида. След това същинското спускане към повърхността му може да започне.

Космическата мисия няма да извърши кацане. Единственият прибор, който ще докосне повърхността, е роботизираната ръка TAGSAM. Тя ще стои допряна към Бену в продължение на около 10 секунди. Когато контактът с повърхността бъде установен, ще се освободи газ-азот. Азотът ще вдигне част от грунда и скалите на астероида, които ще попаднат в контейнера. Може да се каже, че механизмът на TAGSAM наподобява на прахосмукачка с обратно действие. След като пробите бъдат събрани, "Озирис-Рекс" ще започне своето отдалечаване от астероида. Разбира се, цялата процедура ще бъде документирана от камерите на мисията. 

cosmoquest-names.jpg

Никовете на всички хора, които участваха в картографиране на кандидат-място за спускане на Бену. Основното е Найтингейл (вляво), останалите са дублиращите. Светослав Александров е картографирал основното място Найтингейл, докато Лъчезар Костов и Маринела Димитрова са работили по дублиращите места. Photo credit : CosmoQuest

Спускането към повърхността крие своите рискове, но членовете на екипа направиха всичко по силите си, за да се подсигури успех на мисията. Важен етап бе цялостното картографиране на Бену. За тази цел НАСА си партнираше с американската организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят - от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. 

Работата не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата "Лунар Орбитър" през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби "Аполо", така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на "Озирис-Рекс" да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка - цялостното картографиране на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше - беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! 

В крайна сметка учените се спряха на четири места - основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров е работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - върху дублиращите места. 

salexandrov-swag-1.jpg

Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену

CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци - стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. От българите Светослав Александров получи тази награда. 

Надяваме се усилията да доведат до плод и утрешното спускане на "Озирис-Рекс" към повърхността на Бену да се увенчае с успех. Очакванията са роботизираната станция да събере между 60 грама и 2 килограма почвени и скални проби. Пробите трябва да бъдат доставени на Земята през 2023-та година. Тъй като се счита, че повърхността на Бену е осеяна с органична материя, която на нашата планета изгражда живите организми, минерали, които се образуват в присъствието на вода, дори материал от планетоиди като Веста, възможно е анализът на пробите да доведе до истинска революция в разбирането ни за Слънчевата система. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3608-2020-osiris-rex-to-sample-bennu

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

УСПЕХ: Мисията на НАСА Озирис-Рекс достигна повърхността на астероида Бену!

2020-osiris-rex-taking-asteroid-landing.

Прахосмукачка с обратно действие - така наричат учените механизма за събиране на проби към мисията "Озирис-Рекс". Image credit : NASA/Goddard Space Flight Center

21 октомври 2020 г. 01:35 ч.

Светослав Александров. Най-трудният момент от провеждането на най-сложната възвръщаема мисия след епохата на лунната програма "Аполо" е вече в историята! Днес, на 21-ви октомври, роботизираната експедиция на НАСА "Озирис-Рекс" достигна до повърхността на астероида Бену и изпълни благополучно програмата си за събиране на проби. Успешното спускане бе резултат от работата на хиляди хора, включително доброволци от цял свят, сред които и българи. 

НАСА получи потвърждение, че "Озирис-Рекс" е на повърхността на Бену в около 01:10 ч. българско време. Само един компонент от космическия апарат бе в контакт с грунда на астероида - роботизираната ръка TAGSAM, която стоя допряна до него в продължение на около 10 секунди. През това време беше освободен газ-азот, който вдигна част от материала ... и се надяваме, че в контейнера са попаднали между 60 грама и 2 килограма скални и почвени проби. 

Дали обаче материалът е наистина събран, както и какво е точното му количество, очакваме да разберем едва след няколко дни, когато ще бъдат заснети снимки от вътрешността на контейнера. 

Междувременно ръководството на мисията научи, че след събирането на проби автоматичната станция е вече успяла да излети от повърхността на Бену и се е отдалечила на безопасно разстояние от астероида. Докато "Озирис-Рекс" се спускаше, на Земята пристигаха само ограничено количество данни с базисна информация за състоянието на бордовите системи. Но камерите на "Озирис-Рекс" са работили през цялото време и очакванията са компютрите да са записали множество снимки. Те ще бъдат препратени през следващите часове и няма нужда да споменавам, че всички космически ентусиасти тръпнем да ги видим с голямо нетърпение!

 cosmoquest-names.jpg

Никовете на всички хора, които участваха в картографиране на кандидат-място за спускане на Бену. Основното е Найтингейл (вляво), останалите са дублиращите. Светослав Александров е картографирал основното място Найтингейл, докато Лъчезар Костов и Маринела Димитрова са работили по дублиращите места. Image credit : CosmoQuest

Спускането към повърхността беше свързано с множество рискове, но членовете на екипа направиха всичко по силите си, за да може днешният успех да бъде подсигурен. Това включваше цялостно картографиране на Бену. За тази цел НАСА си партнираше с американската организация CosmoQuest, която набра доброволци от цял свят - от Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна, Русия и, естествено, България. 

Работата не беше по-различна от тази, която са вършили някога специалистите от програмата "Лунар Орбитър" през 60-те години на миналия век. Също както те са картографирали лунната повърхност на базата на орбиталните снимки, за да подберат подходящи места за кацане на модулите на пилотираните кораби "Аполо", така и ние трябваше да измерим всеки един кратер, всяка една скала, за да може екипът на "Озирис-Рекс" да избере най-доброто място за спускане на Бену. Работата бе трудоемка - картографирането на всяка една снимка отнемаше около половин час. Но резултатът от нашия труд си струваше - беше изготвена карта, която е по-подробна от картите на нашата собствена Луна! 

В крайна сметка учените се спряха на четири места - основно (Найтингейл) и четири дублиращи. От българите Светослав Александров е работил върху Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - върху дублиращите места. 

salexandrov-swag-1.jpg

Светослав Александров с наградата от CosmoQuest за картографиране на Бену

CosmoQuest реши да отличи хората, които са успели да картографират повече от 100 снимки, като им връчи подаръци - стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. От българите Светослав Александров получи тази награда. 

Изключително много се радвам, че усилията на всички доброволци и учени се увенчаха с успех и днешното спускане на "Озирис-Рекс" към повърхността на Бену премина нормално. Ако бъде потвърдено, че в контейнера е събран достатъчно материал, автоматичната станция ще го достави на Земята през 2023-та година. Анализът на грунда и скалите от Бену може да доведе до истинска революция в разбирането ни за Слънчевата система. 

За повече информация: Озирис-Рекс

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3611-2020-21-oct-osiris-rex-touchdown

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Озирис-Рекс изпрати първи снимки на астероида Бену от неговата повърхност!

2020-osiris-rex-touchdown.gif 

Тази компилация от две снимки показва повърхността на астероида Бену малко преди и след като "Озирис-Рекс" се докосва до него. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

22 октомври 2020 г. 00:05 ч.

Светослав Александров. По-малко от денонощие след успешното спускане на американската мисия "Озирис-Рекс" върху повърхността на астероида Бену, роботизираната станция изпрати своите първи снимки оттам. Вижте как изглежда астероидът в близък план! 

 2020-orex-descending.jpg

Снимка, заснета от "Озирис-Рекс" по време на спускането към Бену.  Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

Напомням на читателите, че вчера, на 21-ви октомври, в около 01:10 ч. българско време "Озирис-Рекс" изпълни благополучно програмата си за събиране на проби. Успехът бе резултат от работата на хиляди хора, както членове на екипа на мисията, така и присъединили се към тях доброволци от цял свят. Сред тези доброволци има и българи. Някои от нашенците, които се трудиха по картографирането на Бену с цел подбирането на безопасно място за спускане, са Светослав Александров (автор на този блог, единственият българин с повече от 200 картографирани снимки), Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Това се случи в рамките на партньорство между НАСА и организация на име КосмоКуест. 

2020-orex-aftermath.jpg

Снимка, заснета след освобождаването на азота под налягане върху повърхността на астероида. Виждат се множество отломки - учените се надяват, че съществена част от тях са били събрани в контейнера. Photo credit : Credits: NASA/Goddard/University of Arizona

Все още предстои да научим какво количество грунд и скали са попаднали в контейнера на "Озирис-Рекс". Очакваме да получим потвърждение най-рано утре. 

За повече информация относно снимките: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3613-2020-22-oct-bennu-surface-photos

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

Екипът на Озирис-Рекс потвърди, че от астероида Бену са събрани успешно грунд и скали!

2020-osiris-rex-collects-sample-material

Тази поредица от три снимки бе заснета от камерите на "Озирис-Рекс". Фотографиите показват, че контейнерът на инструмента TAGSAM е пълен със скали и прах, събрани от повърхността на астероида Бену. Photo credit : NASA/Goddard/University of Arizona

24 октомври 2020 г. 15:00 ч.

Светослав Александров. Екипът на американската мисия "Озирис-Рекс", която на 21-ви октомври се спусна върху повърхността на астероида Бену, за да събере проби от грунд и скали, засне снимки на контейнера. Фотографиите доказват категорично, че автоматичната междупланетна станция е успяла да колекционира минимум 60 грама материал, с което е изпълнен критерият за успех. 

Трудно е да се прецени какво е точното количество на събраните проби. В контейнера може да има между 60 грама и 2 килограма грунд и скали, но това ще се разбере след като "Озирис-Рекс" се завърне на Земята през 2023-та година. Едно е сигурно: минимумът е постигнат. Има много повече от 60 грама. Скалите са толкова много, че някои от тях пречат на капачето на инструмента TAGSAM да се затвори напълно. Затова част от грунда вече изтича обратно в космоса.

За да няма допълнителни загуби на материал, ръководството на експедицията реши да пристъпи към преместването на събраните проби във възвръщаемата капсула възможно най-скоро, още през следващите дни. Освен това беше взето решение днес, на 24-ти октомври, да не се провеждат допълнителни двигателни маневри, за да не раздруса контейнерът и да няма още загуби. Няма да бъде проведена и процедурата по дистанционното измерване на пробите.

Според Томас Зърбъкън, заместник-администраторът на НАСА по научната дейност на агенцията, фактът, че екипът на "Озирис-Рекс" трябва да побърза с прибирането на материала в капсулата, всъщност не е лош проблем. Да събереш от раз толкова много скали и проби, че контейнерът да прелива, е страхотно!

"Ние се трудим упорито, за да може да се движим в крачка с нашия собствен успех, а моята работа е да приберем толкова проби от Бену, колкото е възможно", потвърждава ръководителят на мисията Данте Лаурета. "Загубата на тегло е проблем за мен, затова окуражавам екипа си да прибере ценния материал възможно най-скоро".

Автоматичната междупланетна станция продължава да е в отлично състояние и всички системи на борда работят нормално.

Напомням на читателите, че за да се стигне до този успех, работиха хиляди души - както членове на екипа на експедицията, така и доброволци от цял свях. Сред тези доброволци има и българи. Някои от нашенците, които се трудиха по картографирането на Бену с цел подбирането на безопасно място за спускане, са Светослав Александров (автор на този блог, единственият българин с повече от 200 картографирани снимки), Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Това се случи в рамките на партньорство между НАСА и организация на име КосмоКуест.

Източник: уебсайт на мисията Osiris-Rex - asteroidmission.org

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3615-2020-osiris-rex-collects-sample

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Космически науки

УСПЕХ: Озирис-Рекс опакова събраните проби от астероида Бену във възвръщаемата капсула!

stow_for-release-2.png

Вляво: роботизираната ръка с контейнера и събраните проби преди скачването към пръстена на възвръщаемата капсула. Вдясно: скаченият контейнер към капсулата. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona/Lockheed Martin

30 октомври 2020 г. 17:05 ч.

Светослав Александров. Епичният момент от най-сложната възвръщаема мисия на САЩ, а и изобщо в историята на космонавтиката след приклюването на пилотираната лунна програма "Аполо", е зад гърба ни! Пробите от астероида Бену бяха опаковани в спускаемата капсула и са готови за пътешествие към Земята. А количеството събран материал е голямо! 

За да може мисията да бъде призната за успешна, в контейнерите трябва да са попаднали минимум 60 грама от скалите и грунда. Когато обаче на 20-ти октомври "Озирис-Рекс" се спусна на повърхността на Бену, очакванията бяха надхвърлени. Контейнерът, прикачен към роботизирания механизъм за събиране на проби, беше препълнен. Има толкова много камъни, че покривалото му не можа да прилегне плътно. Даже част от материала започна да изтича обратно в космоса. Затова ръководството на експедицията реши да побърза и да премести контейнера във възвръщаемата капсула, след което да я опакова за обратното пътешествие към Земята.

Това се случи в хода на сложна процедура на 27-ми и 28-ми октомври, която продължи общо 36 часа. Процедурата беше изпълнена успешно и събраните проби са в готовност за отпътуване.

Ще минат обаче три години, преди материалът да бъде доставен на Земята. Отлитането към нашата планета е планирано за пролетта на 2021 г., а завръщането ще е през септември 2023 г.

Чак тогава ще стане ясно какво е точното количество на събраните скали и грунд. На базата на получените на Земята снимки учените изчисляват, че в контейнера има поне 1 килограм, а вероятно дори над 2 килограма проби. 

Напомням на читателите, че за да се стигне до този успех, работиха хиляди души - както членове на екипа на експедицията, така и доброволци от цял свях. Сред тези доброволци има и българи. Някои от нашенците, които се трудиха по картографирането на Бену с цел подбирането на безопасно място за спускане, са Светослав Александров (автор на този блог, единственият българин с повече от 200 картографирани снимки), Лъчезар Костов и Маринела Димитрова. Това се случи в рамките на партньорство между НАСА и организация на име КосмоКуест.

За повече информация: НАСА 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3625-2020-30-oct-orex-sample-stowed

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...