Отиди на
Форум "Наука"

Оцелялата България- културни аспекти


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

В една друга тема се постави въпроса, какво би станало в културен аспект, ако България беше оцеляла. Мисля, това е мястото да го обсъдим.

Като политически рамки (в случая те не са важни) предлагам следния най общ сценарий, който навремето изработи Спандьо и за което съм му силно благодарен.

1 Балканите и в частност България като икономически и частично политически модел биха били подобни на Сицилия и Южна Италия. Политически балканските страни биха продължили да са конгломерат от независими или полунезависими владения, като естествено най силни владетели биха си останали византийския император, българския цар и сръбския крал. Приемаме, че националните държави на балканските народи биха се състояли през 19 век.

Какво обаче би се случило на културно и цивилизационно ниво? Както знаем България тясно свързана с Византия по всякакъв начин. А ромеите ненавиждат латините задето са им завладяли Константинопол. Само турската опасност кара управляващите да търсят помощ и да сключват унии с латините. Някъде бях чел, че патриарх Евтимий имал доста произведения против латините, но само две против турците. Тоест, очевидно е, че през 15 и най малкото 16 век за никакво културно и цивилизационно сближаване с запада не може да става и дума. 

Надмощието на запада в икономически аспект обаче е очевидно, тоест ромеите така или иначе биха се озападнявали с времето когато и спомена би избледнял. Най общо бих щрихирал така;

1 Много по високо самочувствие на балканците от днешното, при това опряно на православието чиито позиции биха били много по силни. 

2 Много по ярко изразена от днес обособеност. Тоест за българите балканските народи биха били "наши", а турци и европейци "чужди". 

3 Нямаше да ги има азиатските културни модели привнесени от турците, вместо тях значително по силно влияние на западни културни модели. 

4 За европейците балканците са били "схизматици", тоест нещо различно. Не виждам причини това да се промени поне през 15-16 век, а най вероятно и до 19 век. 

5 Днешните балкански народи са "млади". Тяхната история преди турците е нещо от рода на митове и приказки, които са разпропагандирани впоследствие, но ги няма в народната памет. Реално народа помни борбите против турците и то предимно през 19 век. Гърците например много повече се опират на древна Елада, а не толкова на Византия. Но ако тя не беше унищожена нейния културен модел щеше да остане. 

Ако говорим за България, то ВБЦ не било нещо което се учи в училище, а народна памет. Тоест, нашите народни герои нямаше да започват от Ботев и Левски, а от двамата Асеневци, младия и стария. Клокотница нямаше да е напълно неизвестна битка от страниците на учебниците, а широко известно събитие което ще е повод за гордост как сме най най. За периода от 1400 до 1870 (най грубо) щяха да се натрупат още национални герои и достижения. Успешни царе, победи, превземане на крепости, отбрана на проходи.

6 Щяхме да си имаме свои поети, писатели, художници, архитекти, философи. Светската ни култура нямаше да започва с Рибния буквар, Иван Вазов и Алеко Константинов, а още през 16-17 век когато и в европа започва възраждането.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Да разширя написаното. 

Първо за политиката в най общи щрихи. 

На балканите присъстват и така западни играчи- Генуа, Венеция, Ахайското княжество, Атинското херцогство. Отношенията на Византия с тях са крайно лоши. Генуезката Пера (Галата) е сравнявана с змия в пазвата, а за венецианците се пускат слухове как арестували императора за дългове. Войната с Ахая продължава почти до самия край. Няма никакво съмнение, че отношенията биха останали лоши и без турците. Даже щяха да са по лоши, тъй като Византия нямаше да е притисната до стената. Най вероятно обаче слабите византийски държави щяха да изтласкат Венеция едва към 18-19 век. 

Как обаче това би се отразило на проникването на възрожденските идеи през 15-16 век? В РИ съществува тъй нареченото "палеологово възраждане", как то би продължило при съществуваща Византия? Как то би си взаимодействало с италианския ренесанс и какво би било отражението в България? Сериозни въпроси над които следва да се помисли. Аз мих могъл да предположа, че палеологовото възраждане би продължило. Най вероятно консерватизма на православието би сложил отпечатък. Но при всички положения си мисля, че 16 век би дал тласък на светската култура на целите балкани. Най вероятно щяхме да имаме първите художници изписали дворци и църкви по нов начин (макар и по консервативен от ренесансовия), свои философи, поети и писатели (по религиозни и консервативни). 

От друга страна стои българското възраждане, което започва доста късно. Бих предположил, че щяхме да имаме едно "дълго палеологово възраждане" до към 18 век и някъде към началото или средата на 18 век то би преминало във възраждането което познаваме. За разлика от РИ, то било много по дълбоко, хуманитарно и озападнено. Предполагам то би свършило чак към 1914 когато свършва "дългия" 19 век.

По отношение на Русия. През 14 и 15 век Русия е православен остров някъде на майната си. Най вероятно Русия би станала приемник на "дългото палеологово възраждане" и балканската култура като цяло през 16-17 век. Трябва да си даваме сметка, че Русия е приемник на западната култура много дълго време (може би чак до 19 век). В този смисъл тя щеше да приема не само западно, но и балканско влияние, при това поне до 19 век без да дава почти нищо на балканските държави в културен контекст. 

В политически контекст... Културната близост би сближила Русия с балканите и би я направила част от духовната православна цивилизация. Обаче, Русия още през 16 век става силна империя, последва смута, но през 17 век Русия вече е могъща и силна империя със свои имперски планове. Според мен това по никакъв начин не би се отразило на балканите поне до средата на 18 век когато пада Кримското ханство. Малко след това пък почват наполеоновите войни. Тоест до към 1820 Русия не би имала никакво политическо влияние на балканите.

През 19 век намесите на европейските държави на балканите са инспирирани от лошото състояние на "болния човек"- Османската империя. Ако вместо нея имаше няколко държави които имат съзнанието за общност, най вероятно западното влияние би се изразявало в проникване на капитали. Според мен към средата на 19 век вече щеше да ги има балканските национални държави- Румъния, Сърбия, България, Албания и Гърция (Босна и Хърватско най вероятно биха били под унгарска власт). 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При една ограничена по територия Византия консерватизмът ще се поддържа само от простолюдието. Византийските елити винаги са били практични и при липса на големи поземлени владения ще се ориентират към търговия, а при икономика базирана на търговията връзките със запада, въпреки конкуренцията ще са силни. Същото се отнася и до интересите на третото съсловие. Освен това дори и Византия да оцелее, заплахата от изток остава и добрите връзки със запада отново са задължителни. С други думи не бих заложил на втвърдяване на религиозната политика и самоизолация. 

За България не бих могъл да кажа каква ще бъде религиозната политика, а в Русия най-вероятно ще е същото. Само един пример: Славяно-греко-латинская академия е основана през 1687г. и се води първото висше учебно заведение в Русия. Първите преподаватели са гърци - двама братя монаси със западно образование изпратени в Русия с препоръки от източните патриарси. С други думи въпреки турската власт и въпреки подчиненото положение към онзи момент балканското православие е много по-отворено към запада в сравнение с руското и все още балканите са културен донор, а не получател.  На практика основите на образованието от западен тип в Русия са положени от  гръцки монаси с препоръки и под покровителството на източните патриарси. Това е при положение, че официалната догматична политика на Патриарсите на Константинопол и Йерусалим е крайно антизападна. Културната обаче и съвсем различна. 

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В случая Византия е ключова за оцеляването на Балканите и в частност България. В този смисъл алтернативата би трябвало да почива на промяна на събитията от края на ХІІІ и началото на ХІV в. Например Андроник ІІ не е толкова глупав, че да занемари флота, баща му да не съсипе акритската служба или Алесий Филантропин да успее да затвърди границата или да се увенчае с корона. Всеки от тези варианти ще повлече и много други промени.

Например Египет на мамелюците ще оцелее и или ще се съюзи с Византия срещу морските суперсили или ще застане на тяхна страна с оглед изгодните търговски отношения с Венеция. Русия пък вероятно ще е патерица на Византийската политика предвид силното влияние на Вселенската патриаршия там. Предвид очертаващия се сблъсък на Византия най-вече с Венеция се очертава и един унгаро-ромейски алианс (унгарците са традиционни съперници на Венеция в Далмация), а това със сигурност няма да е от полза за България, Сърбия и влашките княжества, които ще станат арена на сблъсък между католицизма и православието (както си е и в реалната история)

Остава въпроса какво правим с турските бейлици в Мала Азия. Егейските Караси, Сарухан и Айдън традиционно са ромейски съюзници и евентуално биха се включили в борбата срещу Запада, но как ще реагират другите, когато османската заплаха за тях не съществува? Ментеше е изпитал на гърба си силата на Родос и Кипър и оттогава е в добри отношения със западните сили. Караман вероятно ще се сблъска с Египет и монголите и сигурно ще предпочете съюз с една от тези сили срещу другата. Еретна и Гермиан вероятно ще си оспорват контрола над централен Анадол, като първите са в лоши отношения с мамелюците, тъй като преди това са им били васали, а това от своя страна влече поредица от други политически решения, като съюз с монголите и егейските бейлици, които пък от своя страна са традиционни противници на Гермиан.

Ако сложим на масата и политическите противоречия между самите западни католически сили и вътрешнополитическата обстановка във Византия съвсем не е сигурно, че някой няма да се изкуши както в реалната история да прехвърли турци на Балканите, чиито орди само ще чакат някой харизматичен водач да ги обедини и отново ще се озовем в до болка познатата ситуация.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 6.06.2018 г. at 0:11, Frujin Assen said:

6 Щяхме да си имаме свои поети, писатели, художници, архитекти, философи. Светската ни култура нямаше да започва с Рибния буквар, Иван Вазов и Алеко Константинов, а още през 16-17 век когато и в европа започва възраждането.

Сигурен ли си в това? Специално за философите, поетите и писателите. Защото нещо ги няма тези философи, поети и писатели (с изключение на неколцина църковни писатели) през "разцвета" или "втория златен век" на Иван Александър и въобще по времето на ВБЦ. Не виждам как и ще ги има, след като културата на ВБЦ е по същество едно копи-пейстърство на византийската култура. Свои и оригинални философи, поети и писатели можеш да имаш, ако културата ти има поне един минимален процент собствени идеи. Тази на ВБЦ няма такива. За разлика от ПБЦ, което дори има свои културни проекти (кирилица, славяно-български църковен и държавен език) и дори свой глобален проект - разпространяването на старобългарския език и книжнина в Русия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 40 минути, Atom said:

При една ограничена по територия Византия консерватизмът ще се поддържа само от простолюдието. Византийските елити винаги са били практични и при липса на големи поземлени владения ще се ориентират към търговия, а при икономика базирана на търговията връзките със запада, въпреки конкуренцията ще са силни. Същото се отнася и до интересите на третото съсловие.

И тук никак не съм убеден. Ако Византия беше консервативна само на ниво простолюдие, нямаше при сблъсъкът между исихазма и варлаамитството на Григорий Палама да надделее исихазмът. Ако варлаамитството по същество представлява опит да се обясни Бог и света чрез античната мъдрост и в частност философията на Аристотел, което е един вид ренесансово мислене, исихазмът насочна византийското (и българското) православие в коловоза на старите близкоизточни отшелнически и медитационни практики и традиции. И за протокола - идеологът на варлаамитството Григорий Палама е южноиталиански грък, повлиян от мисленето на "латините". А исихазмът е продукт на византийското монашеско хардлайнерство. 

Така че консерватизмът във Византия през 13-15 век е на всички нива и е могъщ. Главна причина за това е комплексът на "сломената империя", която обаче помни и кипи от злоба за това, че "латините" я съсипват през 1204 г. За тези консерватори всичко гнусно, чуждо и враждебно иде от запад. Както разсъждават днешните руски православни евразийци или славянофилите през 19 век.

С откриването на Америка и морския път до Индия икономическата роля на Балканите и особено на Византия е щяла да спадне още повече и целият район от Константинопол до Босна е щял още повече да залинее икономически, което неизбежно е щяло да доведе до още по-голямо затваряне вътре в себе си и ако не открито враждебно, то поне крайно резервирано отношение спрямо Запада. Горе Фружин е цитирал моята икономическа аналогия на Балканите със Сицилия от 15-19 век. Е, представи си една православна Сицилия в която византийско-гръцката част столетия наред е разяждана от безсилна завист, озлобление и комплекси спрямо дръпналите напред "латини".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

културата на ВБЦ е по същество едно копи-пейстърство на византийската култура.

Не е баш така. Именно наследените от ПБЦ културни отлики придават и специфичен културен облик на ВБЦ. То от своя страна също има ключов политико-културен проект като тезата за "третия Рим", която е следствие на падането на Константинопол и проуниатската политика на Палеолозите, а не копира сляпо.

П. П. Разпространяването на старобългарския език и книжнина в Русия е проект на Константинопол.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...