Орбитална станция Мир

[SAlexandrov]

Исторически преглед: Руската орбитална станция Мир

 

 

Станцията "Мир", заснета от борда на совалката "Дискавъри" на 12-ти юни 1998 година. Photo credit : NASA

Статията е написана от Светослав Александров през 2007 г., последно е редактирана на 2-ри юли 2019 г.

Създаването на орбиталната станция "Мир" е едно от най-успешните космически начинания през изминалия век и е сред върховите постижения на космонавтиката на СССР. "Мир" е първата постоянно обитаема космическа станция. Тя е и първата станция от т.нар. "трето поколение" - станциите от този тип се строят години наред посредством добавяне на модули.

За рождена дата на комплекса се счита 20-ти февруари 1986 година, когато в орбита е изведен основният модул чрез ракета-носител "Протон". През следващите години към него са добавени модулите "Квант 1", "Квант 2", "Кристалл", "Спектр" и "Природа". В тази конфигурация "Мир" просъществува до 23-ти март 2001 година, когато е свалена от орбита и потопена в Тихи океан.

  

Разлики от останалите съветски орбитални станции

Всеизвестен факт е, че специалистите на СССР придобиват богат опит с експлоатацията на орбитални станции още през 70-те години на миналия век. Но плановете за създаването на "Мир" предвиждат конструкция от съвсем различен тип. Основният модул прилича много на едномодулните станции "Салют 6" и "Салют 7", но за разлика от тях той не е оборудван с научни инструменти и прибори (предвидено е научният инструментариум да бъде монтиран по-късно на допълнителните модули). Вместо апаратура, основният модул е екпиран с две комфортни кабини за членовете на екипажа, всяка от които притежава прозорец с красив изглед към Земята. Но най-важната характеристика на основния модул са шестте порта за скачване с пилотираните кораби "Союз" и с модулите, които предстоят да бъдат изведени по-нататък.

Графика на орбиталната станция "Мир" в окончателната си конфигурация + скачена към нея американска космическа совалка. Image credit : NASA

 

Началото

Основният модул на "Мир" е изстрелян посредством ракетата "Протон" на 20-ти февруари 1986 г. след няколкодневно отлагане, тъй като по време на първоначалния опит за пуск на 16 февруари възникват проблеми с телекомуникацията. Съдбата на "Мир" виси на косъм до самия стартов ден, защото работата по станцията постоянно изостава от план-графика. Освен това през 80-те години на миналия век основният приоритет за космонавтиката на СССР е създаването на совалката "Буран", която трябва да докаже на света, че съветските космически технологии не са изостанали в сравнение с тези на НАСА.

Графика на основния модул. Image credit : NASA

 

Първият пилотиран кораб, предназначен за мисия до "Мир", е "Союз Т-15", който е изстрелян на 13-ти март 1986-та година. Скачването със станцията е осъществено успешно два дни по-късно. По време на престоя на борда й космонавтите Леонид Кизим и Владимир Соловьов включват основните системи и разтоварват два товарни кораба - "Прогрес 25" и "Прогрес 26".
На 5-ти май "Союз Т-15" се разкачва от "Мир" и се скачва със "Салют 7", превръщайки се в първия пилотиран космически кораб, посетил две различни орбитални станции. Космонавтите натоварват "Союз Т-15" с научни инструменти от "Салют 7", след което корабът се завръща обратно на "Мир" на 26-ти юни. На 16-ти юли 1986 година екипажът се прибира на Земята, оставяйки "Мир" в безпилотен режим до 5-ти февруари 1987 г., когато излита втората експедиция с космонавтите Юрий Романенко и Александър Лавейкин.

Допълнителните модули пристигат

Първоначално модулът "Квант 1" е конструиран като демонстрационен вариант за по-нататъшните модули, които трябва да бъдат изстреляни към "Мир". По план този демонстратор трябва да бъде изпитан на "Салют 7". Впоследствие обаче "Квант 1" е адаптиран за инсталация на "Мир" заради възникнали технически проблеми, които отлагат полета му и така става безсперспективно да бъде монтиран на остаряла станция като "Салют 7". "Квант 1" е оборудван с научни прибори за астрономически наблюдения - по-конкретно наблюдения на Вселената в рентгеновата и ултравиолетовата област от електромагнитния спектър. Освен това в модула се помещават шест жироскопа, които са необходими за контрола на височината на "Мир".
Изстрелването на "Квант 1" е проведено на 31-ви март 1987-ма година посредством ракетата "Протон-К". Но още при сближаването между основния модул и "Квант 1" настъпва неизвестен проблем, който застрашава по-нататъшния строеж на "Мир". Налага се Романенко и Лавейкин спешно да излязат в открития космос, за да открият проблема. Оказва се, че между модулите е заседнала торба с боклук, която пречи на скачването. След като торбата е премахната, "Квант 1" е прикачен на 27-ми април.
В периода между 1987-ма и 1989-та година на борда на "Мир" пристигат първите международни посетители, сред които са космонавтите Мухаммед Фарис, Абдул Ахад Мохманд и Джейн Лоуп Хретиен. Българинът Александър Александров също посещава станцията по време на неговата мисия с кораба "Союз ТМ-5" през 1988 година. А пък след разкачването на кораба "Союз ТМ-7" на 27-ми април 1989-та година станцията отново е оставена в безпилотен режим и това продължава до изстрелването на "Союз ТМ-8" на 5 септември 1989 година.
На 26 ноември 1989 година излита модулът "Квант 2". Това е първият модул, чийто дизайн е базиран на този от кораба "ТКС", предназначен да обслужва някогашните руски военни станции "Алмаз". Тъй като проектът "Алмаз" е бил изоставен през 1981-ва,  ръководството на Конструкторското бюро "Салют" успяло да убеди властимащите да се използва останалият хардуер за нуждите на станциите "Салют 7" и "Мир".

Орбиталната станция "Мир" в края на 1989-та година. Тогава тя се състои от основния модул, "Квант 1" и "Квант 2".

 

Подобно на "Квант 1", "Квант 2" е също оборудван с жироскопи за контрола на височината на "Мир", но при втория допълнителен модул те са монтирани от външната страна. Впоследствие това се оказва погрешно конструктивно решение, защото в случай на повреда на жироскоп се е налагало на космонавтите да излизат в открития космос, за да извършат ремонтните дейности.
Сред научните инструменти на "Квант 2" присъстват камера за заснемане на снимки с висока разделителна способност, няколко спектрометъра и установката "Инкубатор 2" за отглеждане на пъдпъдъци. 
На 31 май 1990-та година е изстрелян модулът "Кристалл". Сред най-важните характеристики на "Кристалл" са системите, предназначени за скачване с руската космическа совалка "Буран". За съжаление скачванията с "Буран" не се осъществяват никога, защото совалката спира да лети само след един полет, но по-късно латералният порт служи за скачванията между "Мир" и американските космически совалки.
На борда на "Кристалл" са монтирани още спектрометри, камери и прибори за изучаване на космическата радиация. "Кристалл" се превръща в един от най-важните научно-изследователски модули на "Мир".

Колапсът на СССР и съдбата на "Мир"

Разпадането на СССР нанася сериозен удар върху космическата програма на Русия. Много важни проекти, сред които този за космическата совалка "Буран", са обречени на смърт. Бъдещето на "Мир" е също застрашено, защото на Земята чакат още модули, но руснаците не разполагат с нужните средства, за да ги изстрелят в орбита.
През септември 1993-та година американският вицепрезидент Ал Гор и руският премиер Виктор Черномирдин оповестяват своите съвместни планове за строежа на нова Международна космическа станция. Преди това обаче е подписано споразумение, което предвижда завършек на конструкцията на "Мир" с американска помощ. Това ще даде нужния опит на САЩ и Русия да направят МКС. Гор и Черномирдин също така се споразумяват американските совалки да летят и да се скачват с "Мир".
 

Етап на международна кооперация. Совалки летят до "Мир"

Първият полет на американска совалка с руски космонавт (това е Сергей Крикальов) е проведен на 3-ти февруари 1994-та година, когато е изстреляна "Дискавъри". Въпреки че совалката така и не се скачва с "Мир", мисията полага основата на бъдещото сътрудничество между САЩ и Русия. Година по-късно "Дискавъри" полита отново, пак няма скачване, но совалката прави цялостно облитане на "Мир".
На 14-ти март 1995-та година е изстрелян космическият кораб "Союз ТМ-21". За пръв път в историята на човечеството лети американски астронавт на борда на руски кораб - Норман Тагард.

Скачване на совалката "Атлантис" с орбиталната станция "Мир". Photo credit : NASA

 

На 27-ми юни 1995 година излита совалката "Атлантис", като целта този път е същинско скачване с "Мир". На 29-ти юни то е успешно осъществено. Атлантис връща обратно на Земята астронавта Тагард и доставя на борда на "Мир" руските космонавти Анатолий Соловьов и Николай Бударин.
 

Изстрелването на последните модули и завършването на строежа на "Мир"

Интересно е да се знае, че модулът "Спектр" е бил проектиран в рамките на свръхсекретна военна програма с кодовото название "Октант". "Спектр" полита в космоса на 20-ти май 1995-та година и с това строежът на "Мир" е възобновен. На борда на модула са прикачени множество важни научни инструменти, сред които оптичен телескоп, детектор за междузвездни газове и няколко спектрометъра. След прикачването "Спектр" се превръща в основния жилищен модул на "Мир" и това продължава до юни 1997-ма година, когато настъпва катастрофата между станцията и кораба "Прогрес М-34".
На 23-ти април 1996-та година излита и последният модул - "Природа". На борда му има научни прибори, проектирани от 12 различни държави. След изстрелването настъпват проблеми с електрозахранването на "Природа", но въпреки това на 26-ти април 1996-та година скачвнето е успешно и строежът на великолепната станция "Мир" завършва!
 

Станция "Мир" остарява и става опасна. Пожар на борда и катастрофа с товарен кораб.

С течение на годините орбиталната станция "Мир" започва да старее и става опасна за живота на астронавтите и космонавтите на борда й. 
Първият истински инцидент се случва, когато на 23-ти февруари 1997-ма година един от генераторите за кислород се поврежда и на "Мир" избухва пожар. Засегнат е най-старият модул: "Квант 1". Цялата станция се изпълва с отровен дим, но за щастие космонавтите овладяват пожара и животоподдържащите системи на борда на "Мир" пречистват въздуха.

 Мир и Луната - два спътника на планетата Земя. Photo credit : NASA

 

Истинското изпитание обаче настъпва само няколко месеца по-късно.
След неуспешно скачване на 25-ти юни, товарният космически кораб "Прогрес М-34" се забива в модула "Спектр", повреждайки един от слънчевите му панели. Самият модул е пробит и "Мир" е застрашена от разхерметизация. Благодарение на своевременната намеса на екипажа, "Спектр" е изолиран от станцията, с което течът на въздух е овладян, но модулът завинаги остава необитаем. По-късно обаче след "космическа разходка", проведена от космонавтите Павел Виноградов и Анатолий Соловьов, работоспособността на част от слънчевите панели на "Спектр" е възстановена. 

 

Краят на "Мир"

След зачестяването на авариите и напредването на строежа на модулите на Международната космическа станция, не остават никакви средства за поддръжката на Мир. Търсят се частни спонсори, като една от възможностите, които се обмислят, е "Мир" да бъде преобразувана в орбитално телевизионно студио. Комерсиални компании събират средства и на 4-ти април 2000 г. е изстрелян корабът "Союз ТМ-30" с космонавтите Сергей Зальотин и Александър Калери, които трябва за извършат поправка и да подобрят безопасността на остарялата станция. Но макар че космонавтите стабилизират атмосферата в "Мир" и обслужват хардуера, "Союз ТМ-30" не е последван от други кораби и неговата мисия е последната до орбиталната станция. Не остава никакъв друг избор - "Мир" трябва да бъде свалена от орбита.
Процедурата е осъществена на три фази. Първата фаза е пасивно изчакване на земната атмосфера да забави скоростта на "Мир" и да намали средната височина на орбитата до около 200 километра над Земята. Втората фаза включва скачване на кораб "Прогрес М-1.5", натоварен с гориво за осъществяване на необходимите маневри. Следва промяна на орбиталните параметри, като след приключването на процедурата орбиталният перигей е 165 километра, а апогеят - 220 километра. Последната фаза включва дълго запалване на двигателите на "Прогрес М-1.5" за над 22 минути. На 23-ти март 2001-ва година станцията навлиза в плътните слоеве на атмосферата и изгаря завинаги. Малка част от фрагмените достигат дъното на Тихия океан. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/statii-pilotirani-poleti/124-mir-space-station