Етимология на "търговия", "търговец", "тържище".

[tantin]

Предлагам да разгледаме етимолотията за тези много използвани и сравнително модерни думи - търговия, търговец, тържище, търг.

Привидно това са късни и модерни думи, но всъщност зад тях се крие многовековна и дори хилядолетна история. 

Какво ни казват официалните данни за момента:

Цитирай

торговля

Происходит от гл. торговать и сущ. торг, далее от праслав. *tъrgъ, от кот. в числе прочего произошли: др.-русск. търгъ, ст.-слав. тръгъ (др.-греч. ἀγορά), тръговьнъ, тръговиште, укр. торг (род. п. -у), болг. търг, сербохорв. тр̑г «площадь, рынок; товар», словенск. tȓg «рынок», чешск., словацк. trh, польск. targ, в.-луж. torhośćo. Праслав. *tъrgъ (основа на -u) родственно лит. tur̃gus «рынок», латышск. tìrgus — то же, венетск. Τεργέστε «Триест» (Страбон), Opitergium, местн. н. на территории Венеции (буквально «хлебный рынок» или «товарный рынок»), иллир. tergitio «negotiator», абл. tregë «рынок». Использованы данные словаря М. Фасмера. См. Список литературы.

 

[tantin]

Като най-близка връзка се дава връзката с древния град Триест:

Цитирай

Names and etymology[edit source]

See also: Names of Trieste in different languages

The name of the oppidum Tergestum originates from the three battles the Roman Army had to engage in with local tribes, "TER GESTUM (BELLUM)". Other hypotheses state that the original Celtic name of the city, Tergeste – with the -est- suffix typical of Venetic – derives from a hypothetical Illyrian word; *terg- "market", etymologically related to Old Church Slavonic tьrgъ "market" (whence Western South Slavic trg, tržnica, Polish targ, Russian торг and the Scandinavian borrowing torg); cf. also Opitergium, the modern Oderzo.^[8][9][10] Roman authors also transliterated the name as Tergestum. Modern names of the city include: Italian: Trieste, Slovene: Trst, German: Triest, Hungarian: Trieszt, Croatian: Trst, Serbian: Трст/Trst, Polish: Triest, Greek: Τεργέστη Tergésti and Czech: Terst.

 

 

Trieste

Tergeste (Latin), Terst (Czech, Slovak), Teryésti - Τεργέστη (Greek), Teurieseute / T'ŭriesŭt'e - 트리에스테 (Korean), Toriesute - トリエステ (Japanese)*, Triest - Триест (Bulgarian), Triest (Catalan, Dutch, Friulian, German, Polish, Romanian variant), Triëst (Dutch), Triest - Трієст (Ukrainian), Trieste (Finnish, Italian, Latvian, Maltese, Portuguese, Romanian, Spanish, Swedish, Turkish), Trieszt (Hungarian), Triyeste (alternative Turkish), Трст (Macedonian), Trst (Croatian, Serbian, Slovene)

 

Тази връзка на "търговия" и "тържище" с града Триест обаче не е чак толкова видима и ясна.  Не можем да отречем подобна вероятност, но едва ли  името на  града да е дало начало на славянския термин за търговия.  Възможно  е този град да е произлязъл от някакви събития свързани с числото 3 - битки, хълмове, реки, хора или други ..  Така че предлагам да оставим настрана Триест и да погледнем другите възможности за обяснение.

 

[tantin]

Старобългарския ни дава подобна дума със съвсем друго значение:

Не е обаче това търсената от нас дума.  Имаме по-добър вариант:

тръжьникъ - за момента намираме тази дума като сараф, чейнджъджия,  дилър на пари.

Тръжника , или търговеца седи зад някаква си дъска (вероятно маса),  на тази дъска има или стока или някакви пари.  Вижда се от описаното по-горе дейстивие че продавачите и купувачите били изгонени от храма, а дъските на търговците били преобърнати,  разсипало се е среброто на продавачите.

Редактирано Септември 27, 2021 от tantin

[tantin]

Цитирай

Происхождение слова торговать

Торговать. Греческое — «площадь, собрание». Старославянское — тръгь, тръговьнь, тръговиште. В русском языке известно с древнерусского варианта «търг». Существуют предположения, что слово произошло от тюркского torga (шелк) или древнетюркского turku (стоянка). Однако убедительных доказательств такого происхождения не найдено. Торговать — продавать что-либо. Родственными являются: Украинское — торг. Болгарское — търг. Польское — targ (торг). Чешское — trh (торг). Производные: торговец, торговля.

https://lexicography.online/etymology/т/торговать

[tantin]

Оказва се че има такива предположения за връзка между "търговия" и "коприна" . Пътят на коприната е търговски път, но можем ли да свържем и термина за "търговия" с наименованието на коприната? Коприната е стока която за онова време е била непостижима като производство другаде освен в Китай.  Единствения начин за да си я доставят за болшинството от средновековните народи е било чрез търговия.   Но при тюркските народи си има друга дума за тържищата.

За да се види по-добре тази връзка с коприната ето няколко примери с думата "коприна" на няколко езика:

торго - монголски

пурçăн - чувашки

торғаа - хакаски

дарий, чилле, джибек - карачаево-балкарский

yipek, ibrişim - Крымскотатарски

торгу - тувински

Виждате че тази дума се ползва в централна Азия и има голяма вероятност тази дума да е означавала същото и при прабългарите.  А ако на прабългарските тържища се е търсела и предлагала коприна , то наименованието за такива тържища е възможно да се свърже с коприната.

В цял свят Пътя на Коприната се асоциира с търговия,  така че прабългари и славяни едва ли са изключение от тези процеси. Да не забравяме също че преди прабългарите в Европа се установяват хуни и авари.  Предвид връзката на хуните и аварите с точно тези групи от тюрки, които посочвам по-горе - съществува вероятност за ползване на подобен термин от времената преди установяване на ПБД , с което пък можем да си обясним присъствието на такъв термин за тържищата при всички славяни. 

Прабългарски произход е само един от възможните варианти за етимологията на "търговия".  Еднакво възможни са и гръцки, римски и дори илирийски (както се видя от най-първата версия с която започнах тази тема). 

Редактирано Септември 27, 2021 от tantin