Космическата 2022 година: Какво да очакваме?

[SAlexandrov]

Космическата 2022 година: Какво да очакваме?

Снимка на модел на спускаемия апарат "Казачок" - важен компонент от мисията "ЕкзоМарс 2022". Photo credit : Kirill Borisenko CC BY-SA 4.0

2 декември 2021 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Считано от днес, на 2-ри декември, започвам с традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В първата от тези публикации ще ви разкажа какво ни чака през 2022-ра година по отношение на научните и междупланетните мисии, както и по отношение на ракетостроенето и корабостроенето. Стига всичко да мине според плановете, догодина ни чакат множество държавни и частни роботизирани мисии до Луната, посещения на астероиди и планети, като и дебютни изстрелвания на нови ракети. 

Започвам статията с космическите амбиции на една държава, за която нямах възможност да пиша в подробности през 2021-ва, тъй като тя пострада сериозно от пандемията и претърпя отлагания по всички фронтове - и това е Индия. Две са програмите, от които очакваме сериозно развитие догодина - програмата за пилотирани космически полети "Гаганян" и програмата за роботизирано лунно кацане "Чандраян 3". Към настоящия момент стартът на "Чандраян 3" все още остава насрочен за края на 2022-ра, а по отношение на "Гаганян" са предвидени две безпилотни изстрелвания на новия космически кораб през новата година преди пилотирания старт през 2023-та. Разбира се, няма никаква гаранция, че тези стартове ще станат реалност в срок и че няма да има допълнителни забавяния. Първоначалната цел, както бе оповестена при нейното представяне от индийската космическа агенция през 2018-та година, бе първият пилотиран космически полет да е факт преди 15 август 2022 г., когато приключва празнуването на 75-тата годишнина от независимостта на Индия, но на фона на проблемите с разпространението на ковид датата вече е нереалистична. Все пак би било добре, ако догодина корабът дебютира в роботизиран вариант. 

Продължавам с Китай. Извън всякакво съмнение е, че 2021-ва беше изключително силна за тази държава, след като тя постигна първото си роботизирано кацане на Марс, изстреля основния модул на новата си космическа станция и изпрати две дългосрочни експедиции до него - една тримесечна и една (все още в ход) шестмесечна. Нови две пилотирани експедиции са планирали китайците за догодина - това са мисиите на корабите "Шенчжоу 14" и "Шенчжоу 15". Също така Китай трябва да изстреля двата лабораторни модула "Уентян" (през пролетта) и "Ментян" (през лятото или есента), като с това станцията ще бъде официално завършена. Допълнително през 2024-та година ще бъде изстрелян модул с телескоп по подобие на "Хъбъл", който ще бъде позициониран в близост до орбиталния комплекс, но дотогава има още време. 

Руският спускаем апарат от мисията "Луна 25". Фото: НПО Лавочкин

През 2022-ра година Русия трябва най-сетне да докаже (за пръв път от краха на СССР) дали е в състояние да провежда междупланетни полети - защото, с изключение на космическия телескоп "Спектр-РГ", който полетя през 2019 г. до точката на Лагранж Л2 от системата Земя-Слънце, страната все още не е провела нито една изследователска мисия в междупланетното пространство, специално предназначена за лунни или планетарни изследвания. Планираният за октомври 2021 г. старт на роботизираната експедиция "Луна 25" не се състоя поради технически трудности и сега е изместен за пролетта или лятото на 2022-ра година. Стига всичко да мине наред, спускаемият апарат ще се спусне в района на лунния кратер Богуславски. Но най-същественото, което руснаците трябва да направят догодина, е да изстрелят през септември към Червената планета втората мисия от програмата "ЕкзоМарс" (на борда на която ще има и български прибор "Люлин-МЛ" за изучаване на космическа радиация). Тази програма се осъществява съвместно от ЕКА и Роскосмос, като първата мисия бе изстреляна успешно през 2016 г. и работи в околомарсианска орбита до ден днешен.  Втората трябваше да лети през 2020 г. но поради факта, че изпитанията на парашутната система за спускане в атмосферата не бяха успешни, беше отложена за следващия стартов прозорец (т.е. през 2022 г.). Да се надяваме, че този път мисията наистина ще бъде изстреляна и дано всичко е наред - нито ЕКА, нито Русия са имали напълно успешно кацане на Червената планета (минали проекти като "Марс 3", "Марс 6", "Скиапарели" се водят само частично успешни).

Говорейки за Луната, руската и индийската мисия са само две от множество, планирани да бъдат пратени до естествения ни спътник догодина. Разбира се, съществува сериозен шанс голяма част от тях да бъдат отложени за 2023-та (даже е възможно това да се случи с всички, както вече се случи през 2021-ва: двата дългоочаквани старта на "Кепстоун" и "Луна 25" бяха изместени за 2022-ра). Американската "Кепстоун", която представлява демонстрационна мисия до специфичната окололунна орбита, където ще бъде позиционирана бъдещата станция "Гейтуей", е насрочена предварително за месец март. През лятото трябва да полети корейският демонстрационен лунен апарат "Патфайндър Лунар Орбитър". Япония е запланувала спускаема лунна мисия "Слим", а в САЩ две частни компании - Индуитив Машинс и Астроботик са планирали да пратят до естествения ни спътник собствени спускаеми модули. Добавете към тези проекти и това, че първата мисия от програмата "Артемис" (в безпилотен режим) е предвидена да лети до Луната догодина, вероятността през 2022-ра година да има истинско възраждане в лунните полети не е никак малък. Стига, отново повтарям, да няма изненадващи отлагания... 

Европейската ракета "Ариана 6" - илюстрация. Image credit : ESA

Споменавайки "Артемис", тук трябва да напомня, че тя включва полет на космическия кораб "Орион" и на ракетата "Спейс Лонч Систъм", като това изстрелване ще бъде дебютно за ракетата (макар и не и за кораба - той вече е летял през 2014-та с "Делта 4"). И това е само един от дебютите на нови носители, планирани за 2022-ра. Европейската космическа индустрия все още се бори космическата ракета "Ариана 6", която ще се превърне в основен носител за европейската космонавтика през следващите едно-две десетилетия, да полети догодина. Япония предвижда да въведе в експлоатация ракетата "H3", която някой ден ще се използва и за лунни мисии. Американският корпоративен мастодонт Юнайтед Лонч Алайънс трябва да направи всичко възможно, за да изстреля "Вулкан" или поне да завърши статичните изпитания на двигателите "BE-4" в комплект с ракетата, защото положението е трагично - Блу Ориджин все още се бави с производството им, сключени са договори с военните за полети на спътници, а и да не забравяме геополитическото значение - "Вулкан" ще е изцяло американска ракета, която ще замени летящата с руски двигатели "Атлас 5". И, разбира се, чакаме с нетърпение дебюта на свръхтежката ракета на СпейсЕкс "Супер Хеви" с кораба "Старшип". 

Старите ракети на фирмата на Илон Мъск също ще се използват широко в експлоатация, като за догодина са планирани поне пет старта на свръхтежката "Фалкън Хеви". Единият от тях, насрочен за август, е по поръчка на НАСА и включва роботизиран полет до астероида Психея. 

Юпитерианската луна Европа, заснета от "Галилео" в края на 90-те години. Нови снимки от спътника очакваме през 2022-ра благодарение на американската мисия "Джуно". Image credit: NASA/JPL-Caltech/SETI Institute

В сферата на междупланетната космонавтика очакваме няколко важни събития. На 23-ти юни японско-европейската мисия "БепиКоломбо" ще посети за втори път Меркурий, а на 3-ти септември европейско-американската мисия "Солар Орбитър" ще прелети край Венера. Но може би най-същественото събитие ще е факт на 29-ти септември, когато американската мисия "Джуно" ще се срещне с юпитерианската луна Европа. Чакам с нетърпение този миг! За огромно съжаление това ще е единственото съществено приключение, свързано с луните на Юпитер, тъй като стартът на европейската мисия "Джус", който бе планиран за 2022-ра, бе отложен 2023-та година. Тъй че върху плещите на учените от екипа на "Джуно" лежи отговорността да спасят положението, породено от липсата на съвременни данни от Европа... 

През септември 2022-ра година мисията на НАСА "Дарт", която бе изстреляна успешно по-рано през ноември, ще порази малкия астероид Диморф. Така ще бъдат изпитани технологии, които някой ден могат да се използват за защита от потенциално опасни астероиди.

В сферата на пилотираната космонавтика са насрочени полети с екипажи на суборбиталните кораби "Ню Шепърд" на Блу Ориджин и на "Юнити" на Върджин Галактик, както и безпилотен тест на кораба на Боинг "Старлайнър" (същият, който бе отложен след повредата през август). Корабът на СпейсЕкс "Крю Драгън" отново няма да бездейства и очакваме от него поне четири полета. Подробно за тези мисии ще пиша в по-нататъшна статия, която ще бъде озаглавена "Космическата 2022: Новите пилотирани космически кораби. Какво да очакваме?". Тук само ги споменавам бегло. 

Очакваме по-нататъшно развитие и в областта на микроракетите. Частните американски фирми Файърфлай и Релативити Спейс се надяват да достигнат до орбита през 2022-ра. Има големи надежди догодина да станем свидетели и на първите полети, реализирани от европейските "НюСпейс" фирми. Испанският стартъп PLD Space предвижда дебют на суборбиталната си ракета "Миура", а немското предприятие Isar Aerospace е насрочило полет на своя носител "Спектрум". Тези частни компании, които благополучно достигнаха до орбита през 2021 г. (американските Върджин Орбит и Астра), имат нелека задача - трябва да затвърдят успехите си и да се позиционират на пазара през 2022-ра година.

Едно е сигурно - чака ни поредната вълнуваща космическа година. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/4250-2022-what-to-expect