Русия ще открие космическата си 2023 г. – ракета “Протон” с метеоспътник “Електро-Л” №4 е на стартовата площадка!

[SAlexandrov]

Русия ще открие космическата си 2023 г. – ракета “Протон” с метеоспътник “Електро-Л” №4 е на стартовата площадка!

На снимката: ракетата “Протон” със спътника “Електро-Л” №4 бива извеждана днес на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos

2 февруари 2023 г. 11:50 ч.

Светослав Александров. След като през януари отсъстваха каквито и да е новини за космически полети на Русия, страната най-сетне се готви да открие космическата си 2023 г. на 5-ти февруари в 11:12 ч. българско време, при това с невоенна мисия. Тогава от космодрума Байконур ще излети ракета “Протон-М” с ускорителен блок “ДМ-03” и метеорологичен спътник “Електро-Л” №4. Ако полетът бъде успешен, това ще е едва петият руски метеорологичен спътник, който ще достигне геостационарна позиция. Спътникът е базиран на платформата “Навигатор”- една от малкото смислени невоенни космически разработки в модерна Русия, създадени след разпадането на СССР.

Първият метеоспътник, който Русия изстрелва след краха на Съветския съюз, е “Електро-1” през 1994 г. – но той все още бе базиран на стари съветски технологии. След като спътникът се поврежда през 1998 г., страната остава без собствени метеоспътници чак до 2011 г., когато е изстрелян първият от новата серия “Електро-Л” №1. Конструирането на този спътник бе поверено от руското правителство на предприятието НПО “Лавочкин” през 2001 година, като в хода на разработката бе създадена универсалната спътникова платформа “Навигатор”, позволяваща на предприятието да създава по-бързо и по-евтино космическите си апарати на единен принцип. На базата на “Навигатор”, освен спътниците от серията “Електро-Л”, са и космическите телескопи “Спектр-Р” (работил между 2011 и 2019 г.), “Спектр-РГ” (работещ от 2019 г. до днес) и “Спектр-УФ” (който ще бъде изстрелян по-нататък”). Програмата за космически телескопи е единствената успешна научно-изследователска роботизирана програма на Роскосмос – все още руснаците не са провели нито един полет до Луната, Марс или друга планета след краха на СССР.

Първите два метеоспътника “Електро-Л” са изведени в космоса съответно през 2011 и 2015 г. посредством ракети “Зенит”, които са разработени в от конструкторското бюро Южное в Украйна. След началото на конфликта между Русия и Украйна през 2014 г. украинските ракети вече са недостъпни за руско-изследователската програма и това наложи третият спътник да бъде изстрелян през 2019 г. посредством ракета-носител “Протон-М”. Четвъртият, полетът на който е насрочен за 5-ти февруари, ще лети със същия тип ракета.

Допреди само десетина години руската ракета “Протон” беше основният способ за превоз на комерсиални спътници в цял свят и летеше редовно, около веднъж месечно. Днес обаче, след серия от аварии, повишаващи се разходи и след възхода на СпейсЕкс, ракетата е почти отпаднала от комерсиалния пазар. Единствено миналата година през октомври “Протон-М” послужи за извеждането в космоса на спътник на Ангола, един от малкото останали партньори на Русия след началото на войната в Украйна.

Нека да напомня накратко историята на ракетата “Протон”. Подобно на множество други руски космически съоръжения, раждането на „Протон“ може да се проследи до зората на космическата надпревара. През 1961 г. съветският лидер Никита Хрушчов предвижда създаването на амбициозна космическа програма, но плановете му са оспорени от Министерството на отбраната, което недоволства, че космосът се развива за сметка на военните. В отговор на тази критика конструкторът Владимир Челомей предлага конструирането на мощна балистична ракета „УР-500“, която ще се използва за космически цели, но за да удовлетвори исканията на военните, предвижда ракетата да притежава способността да се изстрелва от подземни силози заедно с тежка бойна глава. Остава да се вземе най-доброто конструктивно решение за направата ѝ. Първоначалният вариант да се стикова клъстър от малки ракети „УР-200“ е отхвърлен като непрактичен. Затова инженерите се спират на друг вариант – т.нар. „моноблок“, при който двигателният отсек, горивният резервоар и резервоарът с окислителя са подредени един върху друг. Но този вариант се сблъсква с неочаквано предизвикателство, породено от ограниченията, наложени от необходимостта степените да се извозват към стартовия комплекс с железопътен превоз.

За да може „УР-500“ да се побере на съветските товарни влакове, диаметърът на ракетата следва да не надхвърля 4.1 метра. За да се съхрани товароподемността, намаляването на диаметъра трябва да се компенсира от дължината на резервоарите. Така ракетата става прекалено висока и обслужването на полезния товар и горните степени се оказва трудно. След сериозна преценка инженерите стигат до трети вариант – т.нар. „полиблок“.

В центъра на първата степен е разположен един резервоар с окислител (диазотен тетроксид). Около него са разпределени шест резервоара с гориво (хидразин). В основата на горивните резервоари са прикрепени шест двигателя „РД-253“. При такава конфигурация шестте резервоара с двигателите силно напомнят на спомагателните ускорители при западните ракети, които се изхвърлят по време на изстрелването. Тук това не се случва – резервоарите остават прикачени към първата степен до запалването на втората (цилиндрична, класическа степен). Няма друга ракета в целия свят като „Протон“.

Как обаче „УР-500“ е преименувана на „Протон“? Това се случва след 16-ти юли 1965 година, когато ракетата извежда в космоса спътника „Протон-1“. Фактически ракетата придобива името на първите си полезни товари.

Разработката на „Протон“ минава през серия от драми. Именитият конструктор Сергей Корольов например се опитва да използва връзките си, за да убие проекта на Челомей и така средствата да потекат към неговата инициатива – лунната ракета „Н1“. Счита се, че „Протон“ е спасена от ръководителя на Съветската академия на науките Мстислав Келдиш. Келдиш осъзнава, че военните приложения на „Протон“ са силно ограничени и е по-добре тази ракета да се използва за изстрелването на съветски космонавти към орбитата на Луната преди да успеят американците.

Но историята се развива иначе – САЩ побеждава в лунната надпревара. Проектът „Н1“ не надживява смъртта на Корольов. СССР никога не изпраща човек на Луната. А спасяването на „Протон“ от Келдиш се оказва добро решение – тази ракета се превръща в най-значимия товарен носител не само за съветската космическа програма, но по-късно и за целия свят. Именно с „Протон“ са изстреляни всички съветски орбитални станции, както и роботизираните мисии на СССР до Луната, Марс, Венера и Халеевата комета. След разпадането на СССР започва епохата на комерсиализация на „Протон“, като първият договор е подписан с британската компания Inmarsat през 1993 г., а през 1996 година за пръв път полита западен спътник на руска ракета. Започва почти двудесетилетен период на усилена експлоатация, по време на който десетки сателити са изстреляни посредством „Протон“. През 2014 година Русия отпразнува 400-тното изстрелване на „Протон“ от началото на нейната експлоатация – невероятно постижение за тежкотоварната ракета.

Не всичко обаче е цветя и рози. Истината е следната: „Протон“ не е никак надеждна ракета в сравнение с по-скъпите си западни конкуренти. Докъм 2013 година, когато Русия претърпява съкрушаваща авария („Протон“ се преобръща и се разбива в близост до стартовата площадка), европейската ракета „Ариана 5“ отчита надеждност от 94%. Американската ракета „Делта 4“ има 96% успешни полета. За сравнение успеваемостта на „Протон“ е под 90%, което означава, че 1-2 от всеки 10 старта завършва с авария. За една държавна космическа програма, която може да си позволи да построи резервни космически апарати, това може и да е приемливо, но за частния спътников пазар е недопустимо. Докато „Протон“ е евтина и достъпна, западняците биха предпочели нея. Но достатъчно е да се появи някаква друга, по-надеждна ракета – и това би гарантирало отпадането на „Протон“. Точно това се случва след изгряването на Илон Мъск на хоризонта. Неговите ракети „Фалкън 9“ практически изхвърлят Русия от пазара на сателити.

Допреди войната в Украйна комерсиалната дейност на „Протон“ се контролираше от американската фирма International Launch Services (ILS). През 2019 година положението става тежко – ръководството на компанията осъзнава, че през последните две години не е подписан нито един договор с голям спътников оператор. На 22-ри март същата година тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповестява, че държавата ще смъкне цените, за да може „Протон“ да стане конкурентна на ракетите на Мъск. Но дори и с държавна намеса мярката не успява – проблематична е не пусковата цена сама по себе си, която може да е сходна с тази на СпейсЕкс или Арианаспейс, а високата такса за застраховка. Застрахователните компании просто не искат да се набутват, имайки предвид колко често се проваля „Протон“.

С разгара на войната в Украйна ракетата “Протон” съвсем остава да бездейства заради западните санкции, като особено голям удар нанася отдръпването на Европейската космическа агенция (ЕКА). Именно с “Протон” трябваше през 2022 г. да бъде изстреляна съвместната руско-европейска мисия до Марс “ЕкзоМарс-2022”, но руската агресия направи това партньорство невъзможно.

Очаква се през следващите години оставащите ракети “Протон-М” да се използват за нуждите на малкото останали комерсиални партньори на Русия (напр. Ангола, Беларус, Иран), както и за изстрелването на тежки руски космически апарати – ако създаването на такива изобщо е възможно заради недостига на чуждестранни компоненти. При всички положения производството на “Протон” затихва и ракетата е пред пенсиониране – скоро нейните функции трябва да бъдат поети от новото поколение ракети “Ангара”.

https://cosmos.1.bg/space/2023/02/02/russia-first-spaceflight-2023-preview/

[SAlexandrov]

УСПЕХ: Руска ракета Протон-М изведе в космоса метеоспътника Електро-Л №4

Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос

5 февруари 2023 г. 19:20 ч.

Светослав Александров. Днес Русия проведе своето първо изстрелване за 2023 година – и по първоначална информация изглежда, че е успешно. В геостационарна орбита бе позициониран метеорологичният спътник “Електро-Л” №4. Едва за пети път след разпадането на СССР руснаците успяват да изпратят свой собствен метеоспътник до геостационарна орбита.

Днешното изстрелване бе проведено в 11:12 ч. българско време, като за целта бе използвана ракета “Протон-М” с довеждащ блок “ДМ-03”. Полетът продължи около шест часа и половина. Ракетата “Протон” притежава товароподемност от 23 тона до ниска околоземна орбита и представлява най-мощната ракета-носител на Русия. В световен мащаб товароподемността на ракетата се нарежда на пето място след тази на американските “Спейс Лонч Систъм” (95 тона до орбита), “Фалкън Хеви” (64 тона до орбита), “Делта IV Хеви” (29 тона до орбита)” и китайската “Лонг Марч 5” (25 тона до орбита).

“Протон-М” е пред пенсиониране – в Русия остават едва 11 произведени бройки от ракетата, като за 4 от тях има намерени полезни товари. След като тя бъде изведена от експлоатация, “Протон-М” ще бъде заменена от модерната “Ангара А5”, която понастоящем провежда летателните си тестове. Товароподемността ѝ е около 24 тона до околоземна орбита.

Напомням на читателите, че спътниците от серията “Електро-Л” са базирани на платформата “Навигатор”- една от малкото смислени невоенни космически разработки в модерна Русия, създадени след разпадането на СССР.

Първият метеоспътник, който Русия изстрелва след краха на Съветския съюз, е “Електро-1” през 1994 г. – но той все още бе базиран на стари съветски технологии. След като спътникът се поврежда през 1998 г., страната остава без собствени метеоспътници чак до 2011 г., когато е изстрелян първият от новата серия “Електро-Л” №1. Конструирането на този спътник бе поверено от руското правителство на предприятието НПО “Лавочкин” през 2001 година, като в хода на разработката бе създадена универсалната спътникова платформа “Навигатор”, позволяваща на предприятието да създава по-бързо и по-евтино космическите си апарати на единен принцип. На базата на “Навигатор”, освен спътниците от серията “Електро-Л”, са и космическите телескопи “Спектр-Р” (работил между 2011 и 2019 г.), “Спектр-РГ” (работещ от 2019 г. до днес) и “Спектр-УФ” (който ще бъде изстрелян по-нататък”). Програмата за космически телескопи е единствената успешна научно-изследователска роботизирана програма на Роскосмос – все още руснаците не са провели нито един полет до Луната, Марс или друга планета след краха на СССР.

За повече информация: Роскосмос

https://cosmos.1.bg/space/2023/02/05/proton-m-launches-elektro-l-number-4/

[SAlexandrov]

ПЪРВА СНИМКА: Новият руски спътник Електро-Л №4 засне Земята от геостационарна орбита

Първата снимка на Земята, заснета от “Електро-Л” №4 на 10 март. Photo credit : Roscosmos

12 март 2023 г. 12:20 ч.

Светослав Александров. На 10-ти март в 03:00 ч. българско време новоизстреляният руски хидрометеорологичен спътник “Електро-Л” №4 изпрати първите си изображения на Земята. Едно от тях бе публикувано официално от Роскосмос.

Напомням на читателите, че “Електро-Л” №4 бе изстрелян на 5-ти февруари посредством тежкотоварна ракета-носител “Протон-М”. Така едва за пети път след разпадането на СССР руснаците успяха да въведат свой собствен метеоспътник в геостационарна орбита.

Спътниците от серията “Електро-Л” са базирани на платформата “Навигатор”- една от малкото смислени невоенни космически разработки в модерна Русия, създадени след разпадането на СССР.

Първият метеоспътник, който Русия изстрелва след краха на Съветския съюз, е “Електро-1” през 1994 г. – но той все още е базиран на стари съветски технологии. След като спътникът се поврежда през 1998 г., страната остава без собствени метеоспътници чак до 2011 г., когато е изстрелян първият от новата серия “Електро-Л” №1. Конструирането на този спътник бе поверено от руското правителство на предприятието НПО “Лавочкин” през 2001 година, като в хода на разработката бе създадена универсалната спътникова платформа “Навигатор”, позволяваща на предприятието да създава по-бързо и по-евтино космическите си апарати на единен принцип. На базата на “Навигатор”, освен спътниците от серията “Електро-Л”, са и космическите телескопи “Спектр-Р” (работил между 2011 и 2019 г.), “Спектр-РГ” (работещ от 2019 г. до днес) и “Спектр-УФ” (който ще бъде изстрелян по-нататък”). Програмата за космически телескопи е единствената успешна научно-изследователска роботизирана програма на Роскосмос – все още руснаците не са провели нито един полет до Луната, Марс или друга планета след краха на СССР.

За повече информация: Роскосмос

https://cosmos.1.bg/space/2023/03/12/first-photo-elektro-l/