Американска политика

[scaner]

От мрежата...

Palantir публикува 22 тезиса от труда „Технологичната република: твърда сила, мека вяра и бъдещето на Запада“, написан от шефа на Palantir Алекс Карп и правния съветник на Palantir Николас Замиски.

(Palantir Technologies е американска софтуерна компания, специализирана в анализа на големи масиви от данни, работеща тясно с правителството на САЩ. Нейните платформи се използват от държавни институции, отбранителни и разузнавателни служби (ЦРУ и ФБР) и големи корпорации.)

Този труд се представя като своеобразен манифест на организацията (кратко обобщение от Игал Левин) : 

• Силициевата долина има морален дълг към страната, която направи възможен нейния възход. Инженерната елита на Силициевата долина носи пряка отговорност да участва в отбраната на държавата.

• Трябва да се възправим срещу тиранията на приложенията. Наистина ли iPhone е най-великото ни, ако не и върховното творение на цивилизацията?

• Безплатната електронна поща не е достатъчна. Упадъкът на културата или цивилизацията, както и на нейната управляваща класа, би могъл да бъде простен само в случая, ако тази култура е способна да осигури на обществото икономически растеж и сигурност.

• Границите на меката сила, на възвишените речи, станаха очевидни. За да могат свободните и демократични общества да побеждават, е необходимо нещо повече от морален призив.

• Въпросът не е дали ще бъдат създадени оръжия на базата на изкуствен интелект, а кой ще ги създаде. Нашите врагове няма да се спрат заради театрални дебати за достойнствата и недостатъците на технологиите.

• Националната служба трябва да стане всеобщо задължение. Ние, като общество, трябва сериозно да обмислим отказа от изцяло доброволческа армия и да влезем в следващата война само в случай, че всички споделят риска и цената на тази война.

• Ако морски пехотинец от САЩ поиска по-добро оръжие, ние трябва да го направим; същото важи и за софтуера.

• Държавните служители не са длъжни да бъдат нашите жреци.

• Пълното изчезване на пространството за прошка — отказът от толерантност към сложността и противоречивостта на човешката психика — може да ни остави с такива хора на кормилото, за които после ще съжаляваме.

• Тези, които търсят в политиката подхранване за душата и самочувствието си, неизбежно ще останат разочаровани.

• Нашето общество твърде често се радва на гибелта на враговете си. Поражението на опонента е момент да се спрем, а не да ликуваме.

• Атомната ера наближава края си. Започва нова епоха на сдържане, изградена върху изкуствения интелект.

• САЩ са далеч от съвършенство. Но лесно се забравя колко повече възможности съществуват в тази страна за онези, които не принадлежат към наследствената елита, отколкото във всяка друга страна по света.

• Американската мощ направи възможен необичайно дълъг мир. Твърде много хора са забравили — или може би приемат за даденост — че почти цял век светът е живял без военен конфликт между великите сили.

• Следвоенното обезвреждане на Германия и Япония трябва да бъде преразгледано. Обеззъбването на Германия се превърна в прекомерна корекция, за която Европа сега плаща висока цена.

• Трябва да приветстваме онези, които се опитват да създават там, където пазарът не е сработил. Обществото се подиграва на интереса на Маск към големи проекти, сякаш милиардерите трябва просто да седят и да се занимават само със собственото си обогатяване.

• Силициевата долина трябва да играе роля в борбата с престъпността.

• Безмилостното излагане на показ на личния живот на публичните личности отблъсква твърде много талантливи хора от държавната служба.

• Предпазливостта в публичния живот, която неволно насърчаваме, е разрушителна. Тези, които не казват нищо неправилно, често изобщо не казват нищо съществено.

• Нетолерантността на елита към религиозната вяра е може би един от най-показателните признаци, че нейният политически проект представлява далеч по-малко отворено интелектуално движение.

• Някои култури са породили жизненоважни постижения; други остават дисфункционални и регресивни. Сега се обявява, че всички култури са равни. Критиката е забранена. Тази нова догма обаче премълчава факта, че определени култури са създали велики неща. Други пък са показали посредственост или, по-лошо, регресивност и вредност.

• Трябва да се съпротивляваме на повърхностното изкушение на празния и осакатен плурализъм. Ние – в Америка и по-широко, в Запада – през последните петдесет години избягвахме да дефинираме националните култури в името на инклузивността. Но включване в какво точно?

 

[scaner]

Май нещата излизат извън всяка представима граница...

Американската юридическа общност е в шок.

Главният юрист на Министерството на финансите на САЩ Брайън Мориси подаде оставка няколко часа след стартирането от правителството на фонд от 1,78 млрд. долара за хора, които твърдят, че са били обект на „политическо преследване“ по времето на Байдън, както тези, които щурмуваха Капитолия, така и тези, които се опитаха да оспорят изборите през 2020 г.. Той заемаше поста едва седем месеца, пише Daily Mail.

Демократите нарекоха новия фонд безпрецедентна корупционна схема. Съмнения се появиха и сред републиканците: лидерът на мнозинството в Сената Джон Тюн заяви, че не вижда никакъв смисъл в тази идея.

Новината за фонда излезе днес веднага след изявление на Министерството на правосъдието, според което на „Данъчната служба“ е „забранено завинаги“ да извършва „проверки“ по отношение на Тръмп, „свързани или афилирани лица“, както и свързаните с тях тръстове и предприятия. Отказът от отговорност конкретно се отнася за „данъчни декларации, подадени преди датата на влизане в сила на споразумението, която беше в понеделник“.

Сделката стана част от делото срещу данъчната служба на САЩ във връзка с изтичането на данъчните декларации на Тръмп. В замяна президентът оттегля иска си за 10 млрд. долара.

В документа изрично се посочва, че американските власти завинаги губят правото да предявяват подобни искове.

Като се има предвид специфичната свобода, с която Доналд Тръмп се отнасяше към данъчните си декларации, постоянното му желание да си спестява усилията и многобройните свързани с това искове и съдебни дела, подобна, невероятна в юридическата практика, индулгенция е равносилна, на практика, карта за „излизане от затвора“ както за Тръмп, така и за неговото многобройно семейство и обкръжение. Като че ли имате право да правите каквото искате и нищо няма да ви се случи.

Джон Коскинен, бивш комисар на Данъчната служба на САЩ от 2013 до 2017 г., заяви, че разширяването на споразумението създава „ужасен прецедент“, който на практика може да донесе на Тръмп огромна печалба. „Навежда на мисълта какво крие президентът в данъчните си декларации. Той, по всичко личи, е търгувал активно на фондовия пазар и, тъй като знае за ситуацията много повече от средностатистическия инвеститор, вероятно е получил значителен облагаем доход“, се казва в изявлението му, изпратено по електронна поща. „Липсата на одит на декларациите му е равносилна на предоставянето му на лесен начин, по същество, да получава пари от правителството.

Дани Верфел, бивш комисар на Данъчната служба на САЩ от 2023 до 2025 г., заяви, че „не знае нито един прецедент, при който Данъчната служба да е съгласявала предварително да се откаже завинаги от проверка на по-рано подадени данъчни декларации на конкретно лице или предприятие“.

В медийните съобщения, предшестващи уреждането на спора, се посочваше, че "потенциалната сделка може да включва споразумение на правителството за отказ от всички проверки на данъчни декларации, свързани с Тръмп, и, вероятно, дори за отказ от бъдещи проверки.“ – POLITICO

За пореден път събития и решения, които по-рано изглеждаха невероятни както от юридическа, така и от морална гледна точка, се реализират. За да може шумът около тях да бъде заглушен след няколко седмици от следващия, още по-мощен скандал.

В крайна сметка Тръмп напълно съзнателно и решително унищожава не само остатъците от правните механизми на сдържане и противовеси, но и всякакви морално-етични норми, които преди това поне донякъде ограничаваха политиците, с прости думи – "а защо не, какво можете да направите".

След подобни решения за Тръмп и обкръжението му е още по-жизненоважно да запазят контрола над Конгреса тази есен, защото в противен случай безбройните парламентарни разследвания и комисии рискуват да съборят голяма част от създаденото от него, както и да доведат до преки наказателни обвинения.

Именно затова той ще се бори отчаяно на есенните избори, без да спазва нито правните норми, нито неформалните приличия – залогът е твърде висок.

Преразпределението на избирателните окръзи беше първият ход, а по-нататък най-вероятно ще стане по-сурово.