Ако сравняваш с Швейцария, Германия и САЩ вероятно ще ти е по-труден живота, но ако сравняваш с други държави ще ти е по-лесен.

Да, ние имаме огромни възможности и все чуваме как нямаме никакви. Но живота сред хората в България ми идва по-труден от колкото живота с хора в други държави.

Най-големия ни проблем е, че гледаме само себе си и смятаме че сме много уникални относно тези неща, които са описани. Реално ако погледнем както народите около нас, така и повечето европейци, при всички ще ги открием същите особености. Ще са в по-различни комбинации, но основните са същите. Навсякъде има различни мнения, различни партии, различни политики, различни позиции, и колкото по-богати или бедни са хората толкова по-различно е мнениено им както за самите тях, така и за държавата като цяло. 3-4 милиарда хора по света вероятно ни завиждат за това къде и как живеем и каква е държавата ни, но много българи не го осъзнават това.

За мен е интересно как видимо тези българи, които са описани във видеото споделят с гордост самото виде. Липсата на критично мислене е най-големият проблем според мен, съчетан с ефект на Дънинг – Крюгер и сме това, което сме. Може би и липсата на любов както към нас самите така и към хората около нас е голям фактор да не се уважаваме, да не си помагаме и винаги да сме разделени като общество.

Не е лошо като игра на думи. Липсва ни самочувствие, много сме самокритични, в есето липсва и друго -любов към горкия обект на подигравките -т.е. българите. Зтратиев имаше нещо подобно, преди много години, българският модел. Но там се усещаше и симпатия към описвания обект. Е, времето не ни е излекувало. 30 г. Между стратиев и ланджев.

Актьорското изпълнение на Захара Бахаров по есето "Българско селфи" на Иван Ланджев стана хит в социалните мрежи в петък. Записът е направен като част от премиерата на книгата “За неизбежната случайност“ на Ланджев, чиято премиера е насрочена за 6 ноември. Редактор на книгата е Георги Господинов, а видеото стана много популярно, след като бе разпространено от групата "Чети още". Есето “Българско селфи“ жъне голям успех в социалните мрежи, осмивайки всички популярни абсурдни схващания, разпространявани в българското езиково пространство във Фейсбук. https://www.mediapool.bg/balgarsko-selfi-na-ivan-landzhev-pokori-sotsialnite-mrezhi-news353000.html?

Прието е, че първите сто дни на всяко правителство служат за ориентир накъде върви всяко ново управление. Журналистите от "Капитал" проследиха какво се е променило през последните три месеца, откакто управлява ротационният кабинет на ПП - ДБ и ГЕРБ, и на какъв етап са приоритетите, които мнозинството зад него обяви (четете подробно в темата тук). Най-видимата промяна е в позицията на България на външнополитическия терен и по-специално връщането на страната при партньорите й от ЕС и НАТО по отношение на войната на Русия срещу Украйна. Тя се дължи на твърдата позиция на министъра на отбраната Тодор Тагарев за военна подкрепа на Киев и за премахване на руското влияние в сектора на сигурността. Обявените приоритети остават в различна степен на стартовата позиция и без яснота дали, кога и как ще се случат. Това, с което новото управление основно се занимаваше в изминалите три месеца, бяха назначенията на различните нива. От тях се вижда сериозното присъствие на ГЕРБ не само във втория ешелон на властта, но и в някои от най-ресурсните сектори на държавното управление - въпреки твърденията на лидера й Борисов, че участват само с министъра на външните работи Мария Габриел. Новото от първите 100 дни е и приобщаването на ДПС към управляващото мнозинство и съпровождащата го кампания за изчистване на образа на санкционирания по "Магнитски" за корупция депутат Делян Пеевски. В този епизод на подкаста "Гласът на Капитал" говорим по тези теми с политическия редактор в "Капитал" Румяна Червенкова.

проф. Калин Янакиев проф. Калин Янакиев, Портал култура След взрива на обществено възмущение, последвал зверското деяние на старозагорския „мачо“ и безумното решение на окръжния съд да пусне на свобода (вече осъждания за подобни деяния и намиращ се в период на пробация) насилник, официалните медии се изпълниха с публикации на „специалисти“, очертаващи „психопрофила“ на въпросния субект и представящи ни го като „комплексар“, „психологически незрял“ и т.н. Други публикации пък задълбаха в юридически тънкости, опитващи се да ни „обяснят“ нелепото решение на местния съд. Тези медии обаче старателно се въздържаха да се вгледат в социално-политическия профил както на „изрода“, така и на съдийката, пуснала го на свобода, а също на всички онези (съвсем не малко), които в дните, последвали скандала, захванаха да ги оправдават и защитават. А именно социално-политическият профил на всички тези е удивително сходен и ужасно симптоматичен. Ще се опитам отначало да го очертая за основните му действащи лица. Първо, какви са по своите социокултурни и политически убеждения хората, които оправдаха и защитаваха насилника? Нека ви открия, че на ФБ страницата на съдийката Татяна Гьонева-Коева, пуснала на свобода „изрода“, ще срещнете обилие от такива например публикации: Боян Чуков (отявлен путинофил и бивш агент на ДС – б.м.): „Американците държат света в мъртва хватка“ (от EPICENTER.BG); „Защо Украйна реши да унищожи пленниците от „Азовстал“?“ (от сайта за фалшиви новини МИГNews); „Оливър Стоун: САЩ водят абсурдна война с Русия“ (пак там); Путин: „Цялата планета ще плати цената за амбициите на Запада за световно господство“ (EPICENTER.BG); „Европа се самоубива! Не чухме Путин и затова сега чуваме бомбите“ (пак там). При такива публикации нали се досещате какви биха могли да са вижданията на съдийката и за социокултурния сблъсък на „либералния“ Запад и „християннейшата“ Русия, а следователно базисното ѝ отношение към „консервативния мъжкар“ с патриотична татуировка, когото е длъжна да съди. Измежду защитилите изверга във Фейсбук ще цитирам само две мнения (типични за практически всички одързостили се да го бранят и да обвиняват… момичето). Те принадлежат на някой си Радослав Марков (работещ не някъде другаде, а в БАН[1]) и гласящи следното (запазвам правописа – б.м.): „аз съм по елегантен, ама нямя да кажа как заради еврейската цензура тук. Има начин да почне да съжалява че сехе родила. Сори, не може така. Уж сте заедно с един човек, а той си върти опашката както му дойде. Като не ви харесва ПЪРВО го оставяте с обяснения защо и ПОСЛЕ си намирате друг. Иначе ножчета, остригване и даже имаше преди куфар в реката… Така функционират мъжко женските отношения и никакви луди феминистки и „еврогейски“ ценности няма да ги променят…“ (курс. мой). По-нататък: „Като изчезнат шафрантиите, то ще изчезнат и насилниците… Такава е мъжката природа от 10 000 години и няма да се промени с лудо- „демократични“, джендърски и феминистки заклинания… Но човек трябва да има сериозно образование, а не соросоиден ПУЦ, за да вижда по далеч от носа си и текущите опорки от Посолството“ (курс. мой). Питам: не говорят ли подчертаните от мен изрази (особено намекът за „опорките на Посолството“ и заклеймяването на „еврогейските ценности“) повече от ясно за социополитическите убеждения на този човек – повтарям, типични в това отношение за всички защитници на „героя“ с макетното ножче? Нататък: какъв е не психологическият, а социополитическият профил на самия извършител на престъплението? Разбира се, той е не просто „комплексар“, а „патриот“ – очевидно по модела на „възражданството“ – татуиран патриот, чийто „патриотизъм“ е, разбира се, не друго, а анти-либерализъм, който пък отдавна е стилизиран за люде като него като „феминистичен“, перверзен, „чуждестранен“, елитарно антинароден и на който затова се противодейства с… патриархална грубост и „право на силния“. Агресивен „патриот“ („Свобода или смърт“), но не щеш ли – видяхме го в първите дни на скандала във Фейсбук профила му (медиите обаче симптоматично не го забелязаха) пропагандатор и на про-възражданския референдум „за мир и суверенитет“. Лицето на „патриота“ фигурираше там – оплезено (очевидно на „евроатлантиците“, които „искат да ни вкарат във война с Русия“) и обградено именно с надписа „За мир и суверенитет“. С две думи освен „патриот“, „истински българин“ и представител на „мъжката природа“, каквато е „от 10 000 години“ и нямаща да се промени „с лудо-демократични джендърски и феминистки заклинания“, героят с макетното ножче е също – най-малкото принципен – путинофил. Защо не ни осведомиха и за това? Защо не ни обърнаха внимание, че в целия този казус и извършителят на престъплението, и неговите защитници и единомишленици, и даже правораздавателните органи, разсъдили по него, в социополитически план ни демонстрират едно типично и съвпадащо у всички тях месиво от убеденост, че „Европа се самоубива“, в плен е на „еврогейски ценности“, че подчинени днес на „текущите опорки на Посолството“ у нас се опитват да променят хилядолетните „мъжко-женски отношения“, а отгоре на всичко ни забраняват да противодействаме на това с „еврейска цензура“, отнемат ни „суверенитета“ и затова ние вече сме изпълнени с решимост да извикаме (с татуировки по ръцете си): „Свобода или смърт“. Ще се опитам да отговоря защо прикриват социополитическата основа на спукалия се в Стара Загора цирей. Защото – казвам го най-решително – той свидетелства за родил се у нас през последните няколко години фашизъм (имащ вече и партийно-парламентарно представителство в републиката ни). А това е много по-тревожно и обществено опасно от появата на „комплексирани психопати“ и „домашни насилници“. И ето: аз твърдя, че именно новият български фашизъм роди въпросния типаж с ножчето и „възражданската“ татуировка. Той е негово порождение. Той е негов плод. Плод е: 1. На трайно насажданата – още от „патриотите“, партньори на последното правителство на ГЕРБ, от „новите консерватори“ (на КОД и т.под.), а днес на „Възраждане“ – дихотомия между „народа“ и „елита“. Ако в този нов фашизъм „народът“ е стилизиран като първично непосредствения, „изконно“-провинциалния нашенец патриархалист, русофил и… „православен“, то „елитът“ пък се стигматизира като „жълтопаветен“, „умнокрасив“ (и значи унижаващ „народа“), а отскоро – и вече от К. Костадинов – като състоящ се от „национални предатели“. „Традиционният българин“ е противопоставен в тази дихотомия било на не-българското „маркузианско ляво“ (това от по-интелектуалните фашизоиди), било на европейското „меко-китковство“, обединено в края на краищата също от К. Костадинов като „чужд на българщината“ антропологичен тип, който следва да бъде „унищожен за доброто не само на България, но и на цялото човечество“. 2. Той е плод и на незабелязваното до този момент (и също не без връзка с хората около Костадинов) избуяване на цяла агресивна масово-„народна“ Youtube и Tik-Tok култура, насочена главно срещу онова, което наричат „либераство“ и което е представено от такива подмолно популярни фигури като някой си Киро Брейка или Тото, в чието шоу „народни“ герои като Тити Папазов разказват своите брутално-просташки „подвизи“. Впрочем би могло с известно основание да се допусне, че хрумването да остриже главата на момичето е могло да споходи „изрода“ именно в резултат на вдъхновението от въпросния Тити. Щом такъв „голем човек“ като него може да се хвали с подобни „много забавни“ подвизи, защо и той да не може. Буквално докато пиша този текст, се запознах с много интересна публикация на журналиста Мартин Карбовски (нашумял напоследък с интервютата си със самата говорителка на Владимир Путин – Мария Захарова, с посланичката на Русия у нас г-жа Митрофанова и с някои много „консервативни“ интелектуалци путинофили като д-р Николай Михайлов). Ето какво гласи тази публикация в списание „Егоист“ от 1999 г.: „Всеки мъж е опитвал да рейпва[2] най-малкото заради алкохол или поне защото Кърт Кобейн и Слави Трифонов пеят подобни песни. Аз съм се опитвал да насилвам жена два пъти. Едната се казваше Ваня и беше на моя таван към 02 часа АМ. Беше интересна с това, че беше пуснала на историка Андрей Пантев. Някак си логично ми изглеждаше, че щом е пуснала на него, би трябвало да пусне и на мен – да не говорим, че се познавахме интимно и отпреди. Тази жена се разрева и се скъса да ме налага с юмруци, докато аз по най-глупавия съсредоточен начин неуспешно се опитвах да застана между стиснатите ѝ като зъби красиви крака. Вторият път въобще не си спомням името на девойката, но тя беше изключително тъпа и наистина ме харесваше. Заведе ме у тях и легна до мен. После, на разбора, тя ми каза, че не ми е давала знак за секс, защото била легнала с нощница. „Бахго, ще кажат Четиримата Трудоваци, дори на нощницата да има надпис на английски, че тази нощница е знак, пак немоа да му повервам…“ Не ме е срам да си призная, че бях пребит от тази млада госпожица, тя ми скъса сакото и искаше да ме удря с ютия. За първи път в живота ми ме беше страх, че някой ще ме наръга с нож. За първи път разбрах, че насилието е като снежен човек по нанадолнище. Не е ясно къде започва лавината и къде снежният човек просто си се търкаля. За утеха на феминистите и феминистките ще кажа, че синините на сутринта по мене и по нея бяха равен брой.“[3] 3. Плод е обаче и на все по-откровено агресивното поведение на твърдящата, че представлява „народа“ срещу „националните предатели“ политическа партия „Възраждане“. Как да не се одързостиш да раздаваш „народно“, „мъжко“ правосъдие, след като в страната има парламентарно представена партия, чийто лидер се заканва на политическите си противници, че когато „дойдат на власт“, тия „ще имат голям избор от работни места – тунела под Шипка, тунела под Петрохан, урановите мини и т.н., а тези от тях, които ще са в Белене, няма да бъдат разхождани надалеч – те ще могат да се включат пряко в изграждането на АЕЦ Белене“. Как да не се одързостиш да раздаваш патриархално правосъдие, след като активисти на тази партия възпрепятстват с методите на същото правосъдие прожекции на филми, които си позволяват да обявяват за „педофилски“, да замерят желаещите да ги гледат с бутилки, яйца и домати? Как да не „изографисаш“ тялото на изневерилата ти „шафрантия“, след като активисти на същата тази парламентарна партия рисуват шестолъчни звезди по витрините на магазини и пускат антисемитски колажи в социалните мрежи? 4. Накрай, социополитическият типаж на старозагорския „изрод“ е – нека да е и косвен – плод на упоритото напоследък внушение, че официалното, конституционно установеното демократично-представително управление на страната ни (откакто сме интегрирани в ЕС и НАТО) се осъществява от… „безродници и нихилисти“ (според президента Радев), от „национални предатели“ (според депутата К. Костадинов), от „политически боклук“ (според довчерашния главен прокурор Иван Гешев). Подобно упорито внушение не може да не тласне – да, недостатъчно зрели и (може би) комплексирани люде към метежни прояви. Нали при положение, че „достоверно“ са ни казали, че сме „в колониална зависимост от САЩ и Запада“, че сме „окупирани от „евро-гейовете“, а правилата на обществения живот се пишат от „национални предатели“, противозаконните действия и в частната, и в публичната сфера се превръщат вече в лични, свещени, „народни въстания“. Това е социополитическата основа на случилото се в Стара Загора и можещото да продължи да се случва и утре. Нека не се опитват да си затварят очите за това. _____________________________ [1] На страницата на Института по математика и информатика на БАН се появи съобщение, че служителят вече е уволнен. https://math.bas.bg/съобщение/ [2] Жаргонен неологизъм от англ. rape – изнасилвам. [3] Карбовски, Мартин. Егоист-едно. Издателска къща “Нови хоризонти,” 1999. Дигитализирано копие в „Читанка“: https://chitanka.info/text/8340-egoist/17#textstart Източник: https://faktor.bg/bg/articles/politicheskiyat-profil-na-tatuiranite-machovtsi

БСП и останалите леви партии, които претендират да са съвременни партии свързани с народа и защитаващи правата и просперитета му, с защитата на разни комунистически и съветски паметници издигани във времената на чуждата военна и политическа диктатура показват, че не са просто социални партии целящи просперитета на народа, а показват, че са ретроградни остарели конструкции, които работят срещу хората. Ако бъдещето е на младите хора и младите хора искат паметниците на тоталитарния режим да се махнат, работата срещу това е работа срещу бъдещето и е желание за възстановяване на миналото. Подобни партии ако се опират на желанията и мечтите на по-старото поколение, което гласува за тях, то следва, че това по-старо поколение също работи срещу бъдещето.

Август е - традиционно месец, в който политиката поне за малко остава на заден фон. Но ужасяващото нападение над 18-годишно момиче от Стара Загора, нарязано от татуиран бабаит, върна депутатите в Народното събрание и събуди обществото за един от най-сериозните ни проблеми - насилието срещу жени. Нападателят се оказа националист. Една от съдийките, осигурила той да не остане в ареста - симпатизантка на Путинова Русия. А множество "четирихилядници" се възмутиха, че случаят на насилие се "политизира". Затова в новият, 127-и епизод на Z-Каст, наш гост е Руслан Трад, анализатор от Атлантическия съвет, с който политизираме темата докрай. Културата, която показват агресорите срещу жени, е милитаристична, свързана с ултраправославие, фашистки идеи, дори паганизъм, обяснява той. "Виждал съм тази култура на терен, на фронтови линии. Тя е абсолютно част от пропагандата на Кремъл от поне 15 години, конкретно в нашия регион - на Балканите и Източна Европа като цяло." Това не значи, че всеки фитнесджия или всеки татуиран със "Свобода или смърт" ще пребие приятелката си, подчерта той, или пък че ще отиде да се бие за Русия в Донбас. Но насилието над жени е ключов елемент от културата на тези хора. "Това за тях е нещо като гордост. Има групи, в които се споделят подобни деяния - онлайн групи, и това се случва на ежедневна база. И всички тези хора, случайно или не, са част от тази култура. Насилието е част от приятелски кръгове, гледат се определени филми, кадри, ходят се в определени фитнес клубове", добавя той. Защо толкова си приличат прокремълските "националисти" с ислямските радикали? Спят ли българските служби за сигурност? Какво може да направи гражданското общество? Защо не трябва да бъде забранена партия "Възраждане"? Отговорът на тези и други въпроси - гледайте и чуйте в новия Z-Каст:

Хаити е на път да получи международна помощ, за която настояваше министър-председателят на страната. Кения предложи да изпрати 1000 полицаи на острова, които да оглавят международни сили в подкрепа на усилията на местната полиция за ограничаване на насилието от страна на бандите, които върлуват в столицата. Найроби заяви, че през следващите седмици ще изпрати екип за оценка в Порт-о-Пренс, за да определи оперативните изисквания за създаване на многонационални сили и потенциалния график за действие. Международната общност подкрепи предложението на Найроби. Във вторник Съединените щати заявиха, че този месец ще предложат резолюция на Съвета за сигурност на ООН в подкрепа на ръководената от Кения полицейска мисия в Хаити, а правителството на Бахамските острови заяви, че ще отдели 150 души за мисията, ако ООН разреши създаването на сили. Това се случва няколко дни след като американска медицинска сестра и дъщеря й, живеещи в Хаити, бяха отвлечени; местонахождението им все още е неизвестно. Вашингтон също така нареди евакуацията на целия персонал, който не е в спешно състояние. От близо 12 милиона жители на Хаити на острова има само 9000 действащи полицаи, а на улицата всеки ден са едва 3500 души. Това е твърде малко, за да се повлияе на нарастващата епидемия от бандитско насилие в Хаити, която ескалира през юли 2021 г. с убийството на тогавашния президент Жовенел Моис. Сега бандите контролират 80% от столицата на страната, а убийствата и отвличанията стават все по-чести. Предложението на Кения не е лишено от противоречия. Активисти за правата на човека обвиняват кенийската полиция в нарушаване на човешките права, като например в стрелба по цивилни граждани, които са нарушили полицейския час по време на пандемията от COVID-19, и в убийства на демонстранти, протестиращи срещу нарастващите разходи за живот. Въпреки че кенийските сили за сигурност са участвали в операции за подпомагане на сигурността и в международни мисии за поддържане на мира на места като Сомалия, Демократична република Конго и Сиера Леоне, полицейските сили на Кения имат малък опит в чужбина в подобни мисии и не говорят френски или креолски - официалните езици на Хаити. https://t.me/drmjournal/5770

Обърнете вниманив, таксиметровите шофьори, на кого симпатизират. Това е един хитър ход и още след добър вечер, в колата започва агитацията.

Според мен трябва да се има предвид нещо важно, когато се рисуват образите на политиците - не само на Възраждане. Никъде няма изискване самият политик да споделя в личен план, в личния си живот, социалните ценности за които пледира и отстоява пред избирателите си. Политикът е социална фигура, която изразява своите избиратели. Това е само по принцип, защото всъщност когато усетиш какви са вкусовете, нагласите и нуждите на по-голяма група от хора, ти мимикрираш като с реторика и поведение ги подканяш да си техен изразител. Всеки човек има нужда да се изрази сред другите. Всяка група от хора има потребност да се изрази сред друга група, както помежду си. Хората се групират по сходства в нагласите и начина по който пречупват света, заради несъзнаваните си потребности и психични особености. Както се прави аналогично в попмузиката примерно - дадено лице се превръща в артистичен образ за публиката, в продукт, който се продава, рекламира, промотира и презентира... Точно така става и сред публичното пространство с политиката: Заради това политикът е публичен артистичен образ, който умело се създава за "социално презентиране". Неговата роля е да припознаят точно определен кръг почитатели, като той умело съставя и презентира нагласеният публичен образ, според тях. Именно така те му стават "избиратели"... Именно така възниква и реализира явлението "политически популизъм". Все пак - така се печелят пари, влияние, власт - защото това е една от тъмните страни на социалния живот, вкл и "демократичния". Нищо от това не е незаконно, но и съвсем ясно описва защо горните от картинката не е нужно да са "като избирателите си" извън публичните си образи, в съвсем личен план. Нито Мадона, нито М.Джексън, нито Десислава, не са артистичните си образи, когато слезнат от сцената и си останат в личния си живот. Последното име, примерно може да е почитателка на класическата музика или да е срамежлива в личния си живот, но като излезе на сцената и се превъплъщава в сценичния си образ, за да привиди публиката през поведението и музиката й онова, заради което е дошла... Надявам се читателят на това да схваща аналогиите с политиката... Разбира се - съвсем по друг начин стават нещата, когато за да се привлече по-голям брой избиратели, им внушаваш че "си един от тях", че вярваш в техните заблуди, нагласи или плосък хоризонт... Общественият живот налага "ДВЕ ЛИЦА" и обществено-значимите фигури им се налага да живеят "два живота" ( примерно ) и това не е така само в политиката... Не може да се пренебрегне фактът, че в редиците на ВЪЗРАЖДАНЕ се събраха точно такива елементи, за които публичния образ на Костадинов се явява изразител, модел и вдъхновител. Това е една социална сцена и игра на взаимни ползи, интереси и потребности... На твърде много места много други хора са казали или написали клишето - че "политиката е социален театър"...

Иван Евтимов: Целият политически облик на Възраждане и Костадинов се градят на база на лицемерие, пропаганда и неистини, за жалост това увлича една голяма група хора и е много трудно да бъдат измъкнати от лапите на лъжите с рационални аргументи, но това не означава, че не трябва да опитваме! От Ковид истерията, преминавайки през Еврозоната, войната на Путлер в Украйна, абсолютно всяка една тема, която е вдигната от тяхната политическа група, е изкривена до неузнаваемост, пречупена през 652 призми и изкарана в краен вариант-фалшив дериват! От ваксинираните антиваксъри през евроскептиците, които си държат парите в евро и са си открили сметки! Когато истината не е ценност, тогава политиката се превръща в един извратен трилър

Подминаваме популизма и "Възраждане", а се чудим кой е виновен Редица политически философи и анализатори започват да говорят по-смело за нарастващия шовинизъм в света. По-силното присъствие на националистически и крайнодесни партии в управлението се дължи на последователни икономически, здравни и социални кризи, подкрепа от страна на влиятелни политици като Доналд Тръмп, Марин льо Пен, Виктор Орбан, Матео Салвини, Ярослав Качински и... Костадин Костадинов. В публичното пространство, а вече и от трибуната на Народното събрание, много се спекулира с термини като фашизъм, нацизъм, национализъм, но какво всъщност значат те? Важно е да се прави разлика между тях, за да прецизираме своя анализ и отговор спрямо ситуацията. Например и фашизмът, и нацизмът имат за основа милитаризъм и авторитаризъм. Хората са лишени от основните си свободи, които са свързани с живота в демократична и либерална държава. Преди всичко елементът на краен национализъм взема превес, затова и често двете идеологии се свързват с крайното дясно. Но основната разлика между двете идеологии е, че расизмът е заложен в основата на нацизма, докато в идеологията на фашизма не се наблюдават такива сегрегации на расова основа и не се противопоставя на социалната мобилност на хората. Популизмът е черта, която и двете идеологии споделят. А в наши дни всички либерални общества се изправят срещу нарастващия краен национализъм и съпровождащия го популизъм. Цялата статия: https://www.dnevnik.bg/analizi/2023/07/14/4507513_podminavame_populizma_i_vuzrajdane_a_se_chudim_koi_e/

Мдаа, дамата обяснява че използването на "той" и "тя" е мракобесно подтисничество. Копейката е като тоя развален часовник който е верен два пъти през деня. Тази лудост е била предвидена преди доста време:

Това видео има предистория с предните 2-3 видеа на Любо Жечев, но дори и самостоятелно е доста интересно и показва колко е голям проблема в България свързан с "джендър идеологията". За мен проблема най-вече е свързан с образованието и от там всичко друго като снежна топка се попиват лъжи и конспирации.

Това нещо, ще прилича на грозен парцал само няколко месеца след инсталирането си. Никой няма да харчи пари да го подържа. Надгробен паметник на това, което се опитва да символизира. Или просто символ на победилата идиокрация.

Има и компромисен вариант, нека сложат украинското знаме, така бетона няма да пречи и пилона няма да ръждяса, а вместо баба ви Лили - Вагнер...

На Глишев бетона му е големия проблем. Явно не ходи много много по планината да види, че всъщност по планината има доста бетон. Хижите и заслоните са от бетон. Основите на пилоните указващи зимните пътеки също са от бетон. От бетон са основите на лифтовете. От бетон са и далекопроводите, които минават през планините. И тоя бетон по абсолютно никакъв начин не вреди на природата. Все пак бетона е чакъл, печен варовик, малко арматура и други все естествени материали, добити от земята. Пилона щял да стане опасен като ръждяса и като се счупи, но какво от това, при положение, че градските хора си живеят в града и планината не е за тях. А селяните и истинските планинари някакви железа и бетон не могат да ги уплашат.

От Манол Глишев: https://www.facebook.com/ "Ама с какво ви пречи българското знаме?" Или: "Ама с какво ви пречат българските народни танци?" С нищо. Разбирате ли, с абсолютно ни-щич-ко. Никой не мрази флага или ръченицата. Самото допускане, че тези обикновени, безобидни и действително дълбоко национални неща били пречели някому, е глупаво допускане. Но тогава защо изобщо някой ще каже нещо против издигането на флага на пилон насред планината или пък против танцуването на хоро? Има си причини. И те не са някакво си там безродие. Ето ги. За всяко нещо си има място и време. Когато нещо се върши добре, уместно и навреме, то е добре дошло. Когато обаче се върши зле, неуместно и не навреме (или не на място), то просто не е трябвало да се върши и заслужава укор. Това важи дори за издигането на националния флаг или за танцуването на хоро. Флагът не е проблем. Проблем е бетонът, арматурата и разкопаването на прекрасната планинска поляна. Както и това, че пилонът ще ръждяса, ще бъде зарязан и ще стане опасен. Това е. Цялата история с флага всъщност не е патриотизъм, а просто политиканлък. Нарича се популизъм, тоест желание да се угоди на тълпата с лесни трикове. Това е трупане на точки, а не любов към националното знаме. Всъщност ако човек е патриот, ще иска планинската поляна да остане непокътната и там да няма бетонак, арматура, хиляди посетители и концерт на престарялата соцдива Лили. Защото недокоснатата от човешки ръце земя е по-ценна. По-чиста. По-близо до небето. Но това е фин нюанс, който убягва на по-простичкия тип хора. Те не разбират финото. Те си искат шума и крясъците. Същото важи за народните танци. Хубаво нещо са, но не са за навсякъде, нито пък за всяко време. Народните танци са част от националната традиция, решително са свързани със селския начин на живот и нямат нищо общо с градската култура. Вярно е, че всички българи ще намерим на тавана цървулите на прадядо си, тоест всички българи реално сме от селски произход... но е вярно също така, че над 70% българи вече от поне две поколения сме градски, а не селски жители. Някои произхождаме и от по-отдавна огражданени семейства, но това е отделна тема. Народните танци не са част от градската среда. О, за тях би могъл да се намери площад и празник. Тези танци са темпераментни и красиви, обикновено жените обичат да ходят на кръжоци по тях, така че може да се намери идеално съжителство между хорото и градския начин на живот. Само че засега това съжителство не се случва, а просто един хора с доста ниска лична култура се опитват да подменят начина на живот в града с една своя нова, измислена "традиция", която всъщност никак не е традиционна. Накъсо - прекалихме и със знамената, и с танците. Дойдоха байгън. Като някакъв много хубав сладкиш, от който обаче вече сме изяли по тава и половина и шекерта ни удря в панкреаса. Предозирахме. От това може дори да ни се доповръща. Знамето и танците би трябвало да се употребяват с чувство за мяра. Патриотизмът е малко като светостта - прекален светец и Богу не е драг, а по същия начин прекален патриот може би всъщност не е никакъв патриот, ами си е лицемер. Нормалният градски живот например пред Народния театър включва да не пречиш на публиката вътре в театъра да чува репликите от пиесите на Шекспир, Еврипид, Маргарит Минков или когото там изпълняват в момента. Просто е, нали? Патриотизмът всъщност включва и възпитание. Такъв е духът на истинската България, тази отпреди просташкото тупане в гърдите. България от 30-те години. Единствената, която мога да обичам.