Отиди на
Форум "Наука"

История на илюзионното изкуство


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Магията - Най-старото таетрално изкуство

Корените на магията водят своето начало от зората на човечеството и се раждат от потребността на човека да подчини по някакъв начин непознатите природни сили като същевременно се запази мистерията . Провокирайки човешкото любопитство , магията слага началото на първите плахи стъпки на различните науки . Това е сложна и продължителна еволюция , която чрез фантастично изразяване на човешката интелигентност успява да завладее зрителя и да го накара да вярва поне за малко във вълшебната приказка , която всеки носи дълбоко в себе си . Модерният маг , илюзионистът , е наследник на този самостоятелен аспект на човешката фантазия , на изразителната форма на човешкия дух . Този , който владее изкуството на илюзията притежава силата да заблуждава за развлечение , с насмешка и изключителна ефектност да властва над въображението , да провокира ума и съзнанието като прокарва онази тънка нишка между реалност и фантазия . Загадачна и ефектна , илюзията те кара да вярваш в свръхестественото , в чудото . Тя разклаща вярата в природните закони и въпреки че всеки знае , че чудеса не съществуват , не можеш да устоиш на удоволствието да погледаш и да се възхищаваш дори и да не вярваш .Силата на илюзиониста е да прикове вниманието на зрителя върху феноменално и необяснимо явление , за което има логично обяснение , но съвършеното владеене на илюзионното изкуство го превръща в магия , в чаровно забавление.

Най-старите сведения за магичното изкуство датират от 2600 г. Пр. Хр.През 1823 г. Хенри Уесткар открива папирус от древния Египет, който съдържа най-древния разказ за магьосник именуван Джей Ди и поканен в двореца да изнесе пред фараона Хеопс магически сеанс.Той демонстрира фокус, в който симулира обезглавяване на една гъска.След като всички присъстващи са убедени в обезглавяването, животното изненадващо възстановява главата си, свободно размахва крила и отлита.Същия фокус бил повторен с пеликан и дори със затворник на фараона.Естествено в папируса не е описана тайната на изпълнението на фокуса и днес можем само да гадаем каква е техниката на неговото изпълнение.Именно забулената в тайна техника на фокусите е дала възможност на най-добрите магове в древността да станат приближени към двора на владетеля и техните умения да се използват за манипулиране на подданиците .

Интересни са сведенията за магическото изкуство в древна Гърция прилагано от жреците в храмовете на боговете.Според описанията в книгите придружени с илюстрации са описани механични техники използвани при религиозните ритуали като огнени пламъци изригващи от мраморния под пред олтара и звуци илизащи от устата на статуите на боговете и усилени чрез системи от механични усилватели, които създават мистични внушения у посетителите.Всичко това говори за огромното влиянието, което маговете (жреците) могат да упражняват върху населението.Характерно за магичното изкуство в древността е, че хората са вярвали в натурализма на магията и се акцентира върху това, че боговете и духовете участват в реализирането ú.

Фокусник/Илюзионист (Херонимо Бош, датира от 1475 - 1480)

С течение на времето магичното изкуство търпи развитие, мистичният му ореол избледнява и в I-ви век след Христа вече има сведения , че магията се превръща все повече в изкуство и маговете започват да демонстрират своите умения, използвайки най-вече техника,акцентираща върху ловкостта на ръцете.Най-стария документиран фокус е трик с преместването на топчето и чашките.Този фокус изпълняван и до днес е впечатлил холандския художник Херонимо Бош /Hieronymus Bosch / живял през XV , XVI век, създал картината “Фокусника”.

В годините на Средновековието магьосниците срещат голяма съпротива от страна на църквата.Всичко магично и свръхестествено, за което църквата няма обяснение се е смятало за шарлатанство , вещерство свързано с дявола и е заклеймявано като черна магия.Голяма част от маговете (вещиците) са подложени от Църквата на гонения и за своето спасение те са били принудени да разкрият секретите на своите фокуси, доказвайки че няма нищо свръхестествено, което разбира се намалява очарованието на магичното изкуство.

Годините на инквизицията са тежки за маговете – чрез гонения, изгаряния, обесвания и др. Църквата ограничава влиянието на магичното изкуство върху психологията на масата.В края на XV век (1584 г.), когато ловът на вещици се превръща в кървава баня, е написана първата книга с автор Реджинал Скот в защита на магичното изкуство, която има за цел да разкрие някои от техниките на фокусите и илюзиите като отдели изкуството на Мага от вещерството, което е считано за подвластно на дявола.В книгата за първи път се показва, че магичното изкуство е подчинено на натурализма, законите на физиката, ловкостта на ръцете и заблуда на човешкото око.Това позволява на магичното изкуство да оцелее, превръщайки се вече от изкуство за манипулиране на масите в изкуство за забавление както на простолюдието така и на аристокрацията.Фокусниците по това време са съществували като странстващи артисти по пазари, панаири и карнавали.От този период съществуват вече и писмени биографични сведения за известни фокусници(илюзионисти).

Айзък Фокс –

за произхода му няма сведения, предполага се че е от Лондон.Най-интересния му фокус е “Tорбата с яйцата”.Билета за представлението му е струвал 1 лира, което за онова време представлява изключително висока сума.След смъртта му (1731 г.?) той оставя наследство равняващо се в днешни дни на 1 милион долара.

Филип Бреслав (1726-1783) -

фокусник от немско потекло, който развива „Mенталната магия“ - способността да чете човешки мисли.За първи път представя свои спектакли в театър (1781 - Хеймаркет Театър в Лондон).

Джузепе Балсамо (1743-1795) -

по известен в историята като мистичния Граф дьо Калиостро.Става известен в Европа не само със своето магично изкуство , а и чрез своите умения да лекува.Цялото му съшествуване е обвито в мистериозност.За богатството му и за свръх естествените му способности са написани поредица от книги граничещи с легенди.Осъден е на смърт от трибунала на Папската Държава и е заточен в затвора на Сан Лео, намиращ се между Пезаро и Урбино.

Бартоломео Боско (1793-1863) -

роден е в Торино, учи медицина в Италия и обикалия цяла Европа като професионален илюзионист.Най – известния му трик е фокуса “Чаши и топчета”.Известен е и с фокуса да убие с един истрел на револвер 12 гълъба, които веднага след това излизат живи и пърхащи.Никой до този момент не е виждал подобно нещо в театър.Друг ефектен негов фокус бил “Летящото Асо Купи”.Завладява публиката с фокуса си с две пилета - едното бяло другото черно, които се появяват от нищото и на които той разменя главите.Именно заради този фокус през 1838 г., след негово представление, той е остро критикуван от Робер Худен и е обвинен в жестокост и нехуманно отношение към животните.Самия Худен е знаел тайната на трика с пилетата и занел, че във фокуса няма насилие, но критиката е продиктувана от професионална завист.През 1863 г. Боско умира в бедност, наследява го неговия син Еужен Боско.За съжеление кариерата на сина му не продължава дълго, той се прострелва в дясната ръка по време на представление.

В началото на XIX век магичните представления се изпълняват в модерно подредени сцени, самите магове в изискано вечерно облекло са господари на сцената и прокарват пътя на поколението на модерното илюзионно изкуство.

Жан Еужен Робер Худен (1805-1871),

роден в Блуи Франция.Основател на първия Магичен Театър през 1840 г. Париж, смятан за царя на модерното илюзионно изкуство. Известният Хари Худини приема неговото име Houdin като свой аристичен псевдоним. Часовникар по професия той прави различни механични играчки и прилага познанията си по механика във фокусите. Робер Худен е бил първия илюзионист използвал, модерни техники и електричество в своите спектакли. Умеел да завладява публиката си не просто с трикове, а с начина им на представяне. Неговата съпруга също участвала в иновационните му номера, говори се, че той я е спасил от екзекуция от църквата. Едни от забележителните му номера са “Разрязването на жена”, ”Левитация”, ”Кабалистическия часовникът”, ”Летящата монета” и “Секрета на напитката”. Робер Худен живял за магията и до днес неговия дом е отворен като обществен театър-музей.

Джон Хенри Андерсон (1814-1874),

вероятно първия Шотландски илюзионист, най-великия шоу мен в историята на магичното изкуство , известен като “ Вълшебника на Севера”.Известен е с фокуса “Хващане на куршум с уста” . Той превръща спектакъла в шоу, първи използва печатането на афиши и средствата на рекламата за популяризиране на спектаклите си. Днес не всички помнят името на Андерсон, но неговите номера са преживяли и се изпълняват вече 200 години.

Взето от http://bg.wikipedia.org/

Link to comment
Share on other sites

Древна магия и илюзионно изкуство са различни неща. На английски по тази причина от сравнително скоро време има дума "magick", за разграничение от "magic". Ако не се лъжа, вече Алистър Кроули е ползвал тази дума в книгите си.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Няма такова нещо като магия...или може би има...ние хората винаги сме искали да вярваме в чудеса независимо дали това което виждаме (или не виждаме) е реалност...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Магията има много проявления...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребители

Първият български фокусник - хаджи Найден Йоанович

Малко известно е, че първият наш фокусник, за когото имаме сведения, е видният възрожденски книгоиздател и книжар, "ревнител на българското просвещение, учител и книгопродавец по всея Славено-Болгария" хаджи Найден Йо(в)анович (ок. 1805 - 1859). Родом от с. Аджилие (дн. Юнаците), Татарпазарджишко, хаджи Найден на младини е учител в Татар-Пазарджик (дн. Пазарджик) и Батак, а впоследствие се захваща (по препоръка на Неофит Рилски) с книгоиздателска и книжарска дейност, за да се превърне по този начин в учител на цяла България - "Искам за едно добро да служа на тоя свят", казвал хаджи Найден. През 40-те и 50-те години издава над 40 книги, съставени или преведени от самия него и други възрожденски книжовници и отпечатани в Букурещ, Белград и Цариград. С издадените книги неуморно обикаля из българските земи, като колкото ги продава, толкова и ги подарява, и навсякъде насърчава и подпомага по-будните деца да се учат. Последните години на живота си, болен и сляп, прекарал в голяма нищета в Белград. Малко преди смъртта си споделил с перущенския учител и поборник Петър Бонев: "Петре, всички ме забравихте! Кажи и на другите да ме пообикалят. Ах, да мога да се дигна, ще си отида на нашия вилает, но виждам, че скоро ще умра. Обичам свободата, но много ми е жалко, че не ще сложа кости в моето отечество..."

За уменията му като фокусник научаваме от спомените на друг известен възрожденски книжар и книгоиздател, Димитър Паничков:

Шеговитият хаджи Найден правеше разни смехории и мурафети. Например: яйце да ходи по полицата: върже го с бял конец, вързан за ръката му, ачи подложи шапка и вика: "ге, ге, ге!", дърпа с ръка невидимя бял конец, и яйцето падне в шапката; или: прокара нишка с тел през чибука и вързаното яйце върви отвън по него. Правеше и пържен петел да кукурига: намокри го с киречева (варна) вода, та му опада перушината, намаже го с пържена каша, приспи го в някой съд и го сложи на софрата. Посред нощ петелът се разшава и закукурига. Палеше свещ с върха на ножа, - кибрит тогава още нямаше - в запушено шише с вода имаше нещо като тюкюрт (сяра) или фосфор. Еднаж - туй беше след чумата - при даскал Геня бяха дошли и хекиминът карловец Танко, Иван Павльовичин и Драгойчо Мирчовичин; те учеха псалтикия. Хаджи Найден направи яйце да се търкаля само по земята: изпразнил го и вътре тайно турил живи пиявици. Всички тия мурафети той вадеше от една сръбска книга. Вечерта седяха до късно. Сутринта и Танко изигра един мурафет на хаджи Найдена: без никой да го види, взел счукани черни шикалки и сачи-къбръз (зелен камък), поръсил пешкира, па го подаде на хаджи Найдена да се отрие; като се оми, подаде му после и огледалото да се огледа. Хаджи Найден почерня като арапин и, като се видя такъв в огледалото, се много уплаши. Няколко дена той не излиза вън. Ми се със сапун и си маза лицето със зехтин, доде едвам избеля. После той казваше, че за туй сам си бил виноват: "Показах си, рече, рогата, туриха ми въжето!"

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...