Еврейският въпрос и двете му гледни точки в България

[Стефан Атанасов]

ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС И ДВЕТЕ МУ ГЛЕДНИ ТОЧКИ В БЪЛГАРИЯ

Разликата идва от това дали се сравняваме с Германия или с нейните сателити

     От 40-те години насам сред авторите по съвременна история се лансират две противоположни тези, които приличат на разговор между глухи. Едната минава под мотото „България – спасител на евреите“, а според другата страната ни се явява най-верният сателит на Германия, по отношение еврейския геноцид. Точно оттам идва разликата. Какво означава да се сравняваме с Германия? Избила е милиони евреи, но не защото там антисемитизмът е бил национална идеология, а във връзка с националсоциалистическия режим, задържал се на власт само 12 години. Тогава България по какво се различава от Германия? Евреите са дошли в у нас още през турско време, но от наша страна не е имало никакво враждебно отношение към заселниците. Разликата идва от количеството. Германия е избила шест милиона евреи, а България само 11 хиляди. На всичко отгоре общественото мнение е било настроено да ги защитава, а немското население нищо не е знаело, защото е научило за геноцида след войната.

     Но когато се сравняваме с невоюващата Испания и с воюващите Румъния, Унгария и Италия – най-виновна от всички ще се окаже България. Испания не е допуснала нито един евреин да замине за концлагерите, в Италия и в Унгария това се е случило чак след като са били окупирани от Германия, загубвайки своя суверенитет, а Румъния само е започнала такъв геноцид, но се е отказала още през 1942 година. Една година по-късно България дори от Румъния не се е повлияла, а е предприела депортацията чак тогава. Темата вече е по­дробно разгледана. Сега ни интересува факторът международно влияние, който въобще не е обсъждан. Според Илчо Димитров събитията са били на­правлявани от следните мотиви на главните действащи лица:

     Антисемитизмът като идеология и като практика се прегърна и от българските управляващи среди. Богдан Филов беше в центъра на развихрения антисемитизъм. Той бързо и енергично сломи акцията начело с подпредседателя на Народното събрание – Димитър Пешев. 43 депутати подписаха протеста срещу антиеврейските мерки. Филов застави повечето народни представители да оттеглят подписите си, а мнозинството – да отстрани Пешев от поста му.

     По еврейския въпрос цар Борис беше изпаднал в мъчно положение. Неговото правителство беше поело ангажимент пред райха за депортирането на българските евреи. Но сам той беше получил недвусмислено предупреждение от съюзниците за личната отговорност, която ще носи, ако се изпълни това задължение. Една организирана от комунистите акция не можеше да послужи като аргумент пред Хитлер – напротив, той би намерил в нея допълнителни основания за изпълнение на поетото задължение. За предпазливостта му определено влияеха от Вашингтон и Лондон, относно отговорността, която би поел, ако отстъпи пред хитлеристкия натиск.

     Ето защо, когато в двореца се яви Димитър Пешев, разтревожен от сведенията за подготвяното злодеяние, царят би могъл да открие възможност за отстъпление. Ако съпротивата се появи и в управляващите среди, тогава пред Хитлер ще се изложи едно приемливо алиби – не само сред народните маси, но и сред върхушката се поражда опозиция срещу депортирането на евреите. По логиката на всичко това може да се допусне, че акцията си Димитър Пешев е организирал със знанието, а може би и по внушение на царя. (Дневник на Богдан Филов. Предговор)

ОБОБЩЕНИЕ

     Съдбата на евреите (каквато и да е тя) е могла да се определи еднолично от решенията, които ще вземе цар Борис. Той обаче въобще не се е влияел от протестите на различните групи в обществото, а се е постарал да не предизвиква гнева на правителствата във Вашингтон и в Лондон, във връзка с отправените предупреждения. Така е било според Илчо Димитров и не виждам никакви аргументи, с които може да се отрече правотата на неговата теза. В една своя публикация Стефан Дечев е разгледал какви мнения са се поддържали по еврейския въпрос в учебниците от 40-те години до днес. (Как се промени българската памет за холокоста през годините?) Пропуснал е да цитира единствено Илчо Димитров и това го е насочило към хипотезата, че протестите са повлияли на Борис Трети да предпази българските евреи от депортиране. Но когато дори най-важният човек в държавата се съобразява с общественото мнение, тогава въпросът с историческата вина на България стои 50 на 50. Каква е истината, това вече го разбрахме. След като цитираният автор е принадлежал към висшата партийна номенклатура, той си е позволявал да поддържа дори мнения от които другите са  се страхували.

 

ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС В БЪЛГАРИЯ

СПОРЕД ДНЕВНИКА НА БОГДАН ФИЛОВ

 

     Говорихме главно по еврейския въпрос, по който царят държи едно твърдо поведение. (15 март 1942)

     Конференцията с владиците започнахме точно в 10 ч. Царят направи много хубаво и подробно изложение по еврейския въпрос, като изтъкна, че той не е само наш, а общоевропейски. Взеха после думата Неофит и Стефан, като се застѫпиха главно за покръстените евреи. Изобщо по еврейския въпрос ние бѣхме в настѫпление и владиците трѣбваше да се защитават. (15 април 1942)

     Коментар на автора (Ст. Атанасов): Срещата на царя и министър-председателя с представителите на духовенството се е състояла в двореца „Врана“. Твърдото им поведение спрямо владиците от Светия синод, изведнъж се променя, когато възниква международният натиск, за който се спомена преди малко.

[deaf]

От една страна е имало натиск от САЩ и Англия върху Цар Борис Трети,но от друга и отстъпчивост на Хитлер към българския цар... 

[Borova gora]

Преди 42 минути, Стефан Атанасов said:

ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС И ДВЕТЕ МУ ГЛЕДНИ ТОЧКИ В БЪЛГАРИЯ

 

Разликата идва от това дали се сравняваме с Германия или с нейните сателити

 

     От 40-те години насам сред авторите по съвременна история се лансират две противоположни тези, които приличат на разговор между глухи. Едната минава под мотото „България – спасител на евреите“, а според другата страната ни се явява най-верният сателит на Германия, по отношение еврейския геноцид. Точно оттам идва разликата. Какво означава да се сравняваме с Германия? Избила е милиони евреи, но не защото там антисемитизмът е бил национална идеология, а във връзка с националсоциалистическия режим, задържал се на власт само 12 години. Тогава България по какво се различава от Германия? Евреите са дошли в у нас още през турско време, но от наша страна не е имало никакво враждебно отношение към заселниците. Разликата идва от количеството. Германия е избила шест милиона евреи, а България само 11 хиляди. На всичко отгоре общественото мнение е било настроено да ги защитава, а немското население нищо не е знаело, защото е научило за геноцида след войната.

 

     Но когато се сравняваме с невоюващата Испания и с воюващите Румъния, Унгария и Италия – най-виновна от всички ще се окаже България. Испания не е допуснала нито един евреин да замине за концлагерите, в Италия и в Унгария това се е случило чак след като са били окупирани от Германия, загубвайки своя суверенитет, а Румъния само е започнала такъв геноцид, но се е отказала още през 1942 година. Една година по-късно България дори от Румъния не се е повлияла, а е предприела депортацията чак тогава. Темата вече е по­дробно разгледана. Сега ни интересува факторът международно влияние, който въобще не е обсъждан. Според Илчо Димитров събитията са били на­правлявани от следните мотиви на главните действащи лица:

 

     Антисемитизмът като идеология и като практика се прегърна и от българските управляващи среди. Богдан Филов беше в центъра на развихрения антисемитизъм. Той бързо и енергично сломи акцията начело с подпредседателя на Народното събрание – Димитър Пешев. 43 депутати подписаха протеста срещу антиеврейските мерки. Филов застави повечето народни представители да оттеглят подписите си, а мнозинството – да отстрани Пешев от поста му.

 

     По еврейския въпрос цар Борис беше изпаднал в мъчно положение. Неговото правителство беше поело ангажимент пред райха за депортирането на българските евреи. Но сам той беше получил недвусмислено предупреждение от съюзниците за личната отговорност, която ще носи, ако се изпълни това задължение. Една организирана от комунистите акция не можеше да послужи като аргумент пред Хитлер – напротив, той би намерил в нея допълнителни основания за изпълнение на поетото задължение. За предпазливостта му определено влияеха от Вашингтон и Лондон, относно отговорността, която би поел, ако отстъпи пред хитлеристкия натиск.

 

     Ето защо, когато в двореца се яви Димитър Пешев, разтревожен от сведенията за подготвяното злодеяние, царят би могъл да открие възможност за отстъпление. Ако съпротивата се появи и в управляващите среди, тогава пред Хитлер ще се изложи едно приемливо алиби – не само сред народните маси, но и сред върхушката се поражда опозиция срещу депортирането на евреите. По логиката на всичко това може да се допусне, че акцията си Димитър Пешев е организирал със знанието, а може би и по внушение на царя. (Дневник на Богдан Филов. Предговор)

 

ОБОБЩЕНИЕ

 

     Съдбата на евреите (каквато и да е тя) е могла да се определи еднолично от решенията, които ще вземе цар Борис. Той обаче въобще не се е влияел от протестите на различните групи в обществото, а се е постарал да не предизвиква гнева на правителствата във Вашингтон и в Лондон, във връзка с отправените предупреждения. Така е било според Илчо Димитров и не виждам никакви аргументи, с които може да се отрече правотата на неговата теза. В една своя публикация Стефан Дечев е разгледал какви мнения са се поддържали по еврейския въпрос в учебниците от 40-те години до днес. (Как се промени българската памет за холокоста през годините?) Пропуснал е да цитира единствено Илчо Димитров и това го е насочило към хипотезата, че протестите са повлияли на Борис Трети да предпази българските евреи от депортиране. Но когато дори най-важният човек в държавата се съобразява с общественото мнение, тогава въпросът с историческата вина на България стои 50 на 50. Каква е истината, това вече го разбрахме. След като цитираният автор е принадлежал към висшата партийна номенклатура, той си е позволявал да поддържа дори мнения от които другите са  се страхували.

 

 

 

ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС В БЪЛГАРИЯ

 

СПОРЕД ДНЕВНИКА НА БОГДАН ФИЛОВ

 

     Говорихме главно по еврейския въпрос, по който царят държи едно твърдо поведение. (15 март 1942)

     Конференцията с владиците започнахме точно в 10 ч. Царят направи много хубаво и подробно изложение по еврейския въпрос, като изтъкна, че той не е само наш, а общоевропейски. Взеха после думата Неофит и Стефан, като се застѫпиха главно за покръстените евреи. Изобщо по еврейския въпрос ние бѣхме в настѫпление и владиците трѣбваше да се защитават. (15 април 1942)

     Коментар на автора (Ст. Атанасов): Срещата на царя и министър-председателя с представителите на духовенството се е състояла в двореца „Врана“. Твърдото им поведение спрямо владиците от Светия синод, изведнъж се променя, когато възниква международният натиск, за който се спомена преди малко.

Още един фактор, годината е 1943, не 1942, нито 1941 т.е. след битката при Сталинград. Имало е какво да обмисля и слага на везните цар Борис III. Какво наистина е можел да очаква при грешно решение ако съюзниците победят? 

[deaf]

Специално Битката при Сталинград не оказва и не може да е оказала влияние върху Цар Борис Трети по еврейския въпрос...  От военна гледна точка тази битка не променя хода на войната и това са го знаели Царя и неговото Върховно командване... Но нито сталинградската битка,нито предупрежденията и заплахите на САЩ и Англия не са повлияли върху Царя,защото той заедно с Хитлер вече са решили какво да правят с българските евреи. 

 

 

[Стефан Атанасов]

Преди 10 минути, deaf said:

Специално Битката при Сталинград не оказва и не може да е оказала влияние върху Цар Борис Трети по еврейския въпрос...  От военна гледна точка тази битка не променя хода на войната и това са го знаели Царя и неговото Върховно командване... Но нито сталинградската битка,нито предупрежденията и заплахите на САЩ и Англия не са повлияли върху Царя,защото той заедно с Хитлер вече са решили какво да правят с българските евреи. 

 

 

Немските войски при Сталинград са могли да се изтеглят своевременно и така да избегнат както разгрома на загиналите войници, така и пленяването на останалите. Тактиката към сраженията при Сталинград е една от най-грубите грешки на Хитлер, но тук вече се отклоняваме от темата.