Космическа инфлация

[Кухулин]

Преди 38 минути, scaner said:

Излъчването е артефакт на отправната система, намираща се в съответното криво пространство, виж ефекта на Унру. Няма никаква допълнителна енергия, в случая всичко е напъхано вече в тензора.

Имаме черна дупка, имаме и отдалечен наблюдател. В някакъв момент излъчването на Хокинг ще му изгори ли очите?

[Кухулин]

Преди 43 минути, scaner said:

ИИ много лъже, когато не може да намери решението на някакъв проблем.

За да решава сложни задачи, трябва да го разходиш през всички свързани закони като малко дете. Трябва да му даваш примери и да му коригираш сметките, докато ги разбере. А конкретно при Клод всеки нов чат занулява ситуацията.

[scaner]

Преди 1 час, Кухулин said:

Двете тела започват да се отдалечават, когато тъмната енергия "разкъса" дистанцията между тях.

Много е далеч моментът, когато тъмната енергия ще "разкъса" дистанцията между молекулите.

Тука е габърчето. 

Тъмната енергия увеличава разстоянията между обектите, работи като натегната пружина която се развива. Електростатиката обаче работи наобратно, като разтегната пружина, която придърпва зарядите. И тя е много силна, затова тя определя равновесието между молекулите. Дотогава, докато натегнатата пружина придобива сили да и се противопостави и да почне да раздалечава молекулите. Дотогава въжето ще стои прибрано, като едно цяло, и свързаността на молекулите му ще определя поведението му.

Която и точка от системата да избереш, разстоянията между молекулите там може да наречеш "дистанция между телата". Друга дистанция няма, всичко е свързано с електичните сили.

Малко по-усложнено състояние. Разрязваш така формираното въже, оформяш дистанция между двете части 1 см. Ще имаш две въжета, всяко от тях ще се държи като цяло, тъмната енергия ще действа на този един см, и това действие ще раздалечава двете части. Няма налягане в далечните части, това обикновено е заблудата.

Преди 1 час, Кухулин said:

Имаме черна дупка, имаме и отдалечен наблюдател. В някакъв момент излъчването на Хокинг ще му изгори ли очите?

Много общ въпрос, имащ много изключения  

Да почнем от това: в изкривено пространство вакуумът не е универсален,  и зависи от наблюдателя. Ако беше разровил повече около ефекта на Унру, към който те насочих, там стават ясни тея неща (излъчването на ЧД има пряка връзка с ефекта на Унру). По тая причина различни наблюдатели ще виждат различно състояние на вакуума, и като следствие, различно поведение на флуктуациите му, съответно породените частици. 

Наблюдател, стоящ неподвижно близо до хоризонта на ЧД, ще наблюдава излъчване на Хокинг. Свободно падащ към ЧД наблюдател който пресича хоризонта на събитията обаче локално около себе си няма да наблюдава излъчване. Така че отговорът на твоя въпрос зависи от наблюдателя. Затова и споменах, че ефектът е артефакт на отправната система.

И забележи, за да не се въртим в кръг - подчертал съм кога възникват такива особености - в изкривено пространство. Тъмната енергия затова е в тоя кюп.

Преди 59 минути, Кухулин said:

За да решава сложни задачи, трябва да го разходиш през всички свързани закони като малко дете. Трябва да му даваш примери и да му коригираш сметките, докато ги разбере. А конкретно при Клод всеки нов чат занулява ситуацията.

А това е нерешима задача. В случая целта ни не е да го обучаваме, а да експлоатираме помоща на вече обучено животно.

Аз го мъча на ChatGPT,  там той може да се учи и от други твои чатове, може да му налееш доста голям контекст ако не те мързи (за един софтуерен проблем му го описвах на 4 страници А4). Още съобразителността му е доста повърхностна, улавя плуващите на повърхността връзки, работи основно конвергентно. Дивергентни резултати може да получиш ако решиш да пишеш разказ например, и пак не е лесно. За наука за сега не става, няма човешката интуиция придобита от опит от реалността, а само "изчислителна интуиция", да го наречем така, и то ограничена.

Редактирано Юли 14 от scaner

[Кухулин]

Преди 20 часа, scaner said:

Малко по-усложнено състояние. Разрязваш така формираното въже, оформяш дистанция между двете части 1 см. Ще имаш две въжета, всяко от тях ще се държи като цяло, тъмната енергия ще действа на този един см, и това действие ще раздалечава двете части. Няма налягане в далечните части, това обикновено е заблудата.

Като разрежеш въжето, няма да има налягане. Ако не го разрежеш, ще има налягане. Този разговор става много странен.

 

Преди 20 часа, scaner said:

Наблюдател, стоящ неподвижно близо до хоризонта на ЧД, ще наблюдава излъчване на Хокинг.

Еми да, за това става дума. Вдига се температурата, вдига се енергийната плътност. Като те облъчва целия космологичен хоризонт, ти ако искаш може да му избягаш...

[scaner]

Преди 2 минути, Кухулин said:

Като разрежеш въжето, няма да има налягане. Ако не го разрежеш, ще има налягане. Този разговор става много странен.

Какво неясно има? "Налягането", в кавички го давам, го има между най-близките невзаимодействащи материални обекти. Останалата част, която си взаимодейства чрез молекулните сили, вече я обсъждахме поне 10 пъти.

Ако пак не е ясно, карай да върви.

Преди 4 минути, Кухулин said:

Еми да, за това става дума. Вдига се температурата, вдига се енергийната плътност. Като те облъчва целия космологичен хоризонт, ти ако искаш може да му избягаш...

И какво от това, да попитам? А свободно падащият, защо не вижда енергийна плътност, макар че минава през същото място? 

Тук е доста сложно за разбиране, и трябва внимателно да подхождаш за да не усложняваш излишно примерът. Защото става дума за квантово поведение в изкривено пространство, и намесването на тъмната енергия с някаква идея че ей на, тя се превръща в обикновена, не работи като пример.

За съжаление, скоро няма да мога да участвам в дискусията. По-нататък, ако имам късмет, ще продължим...

[Шпага]

Преди 20 часа, scaner said:

Много общ въпрос, имащ много изключения  

Да почнем от това: в изкривено пространство вакуумът не е универсален,  и зависи от наблюдателя. Ако беше разровил повече около ефекта на Унру, към който те насочих, там стават ясни тея неща (излъчването на ЧД има пряка връзка с ефекта на Унру). По тая причина различни наблюдатели ще виждат различно състояние на вакуума, и като следствие, различно поведение на флуктуациите му, съответно породените частици. 

Наблюдател, стоящ неподвижно близо до хоризонта на ЧД, ще наблюдава излъчване на Хокинг. Свободно падащ към ЧД наблюдател който пресича хоризонта на събитията обаче локално около себе си няма да наблюдава излъчване. Така че отговорът на твоя въпрос зависи от наблюдателя. Затова и споменах, че ефектът е артефакт на отправната система.

https://en.wikipedia.org/wiki/Unruh_effect

Превод-че:

"Ефектът на Унру (известен също като ефект на Фулинг-Дейвис-Унру ) е теоретично предсказание в квантовата теория на полето , че наблюдател, който се движи равномерно с ускорение през празно пространство, ще възприеме термична баня . Това означава, че дори при липса на външни източници на топлина, ускоряващ се наблюдател ще засече частици и ще изпита температура. За разлика от това, инерционен наблюдател в същата област на пространство-времето не би наблюдавал температура. ^[ 1 ]

С други думи, фонът изглежда топъл от ускоряваща се отправна система . Казано по-просто, ускоряващ се термометър в празно пространство (като такъв, който се люлее), без никакъв друг принос към температурата му, ще регистрира ненулева температура, само от ускорението си."

Сканер, но нали споменатото регистриране на ненулева температура всъщност е събитие, а това означава, че то се случва в абсолютно всички отправни системи. Е, как при това положение ефектът, тоест причината, която е породила въпросното събитие, ще е  "артефакт на отправната система", както си отбелязал.

Напротив, видим или невидим, термичният ефект /облакът от частици/ би трябвало да е реален във всички ОС, точно както и породеното от него събитие

 

[scaner]

Преди 5 минути, Шпага said:

Сканер, но нали споменатото регистриране на ненулева температура всъщност е събитие, а това означава, че то се случва в абсолютно всички отправни системи. Е, как при това положение ефектът, тоест причината, която е породила въпросното събитие, ще е  "артефакт на отправната система", както си отбелязал.

Чети внимателно какво си цитирала:

Преди 5 минути, Шпага said:

...че наблюдател, който се движи равномерно с ускорение през празно пространство, ще възприеме термична баня

А инерциален наблюдател, както сме учили по физика, няма да възприема такова състояние.

Не е ли това артефакт на отправната система? И значи, не е "събитие" в смисъла в който го използваме  

Редактирано Юли 15 от scaner

[Шпага]

Преди 4 минути, scaner said:

Чети внимателно какво си цитирала:

А инерциален наблюдател, както сме учили по физика, няма да възприема такова състояние.

Не е ли това артефакт на отправната система? И значи, не е "събитие" в смисъла в който го използваме  

Това, че ускоряващ се термометър променя показанията си, не е ли събитие?!

[scaner]

Преди 3 часа, Шпага said:

Това, че ускоряващ се термометър променя показанията си, не е ли събитие?!

Не е събитие, това е състояние. Термометърът не променя показанията си, показва други в сравнение със ситуацията, в която не се ускорява.

Това е както скъсяването в СТО - няма промяна в дължината на обекта, тя си е константа в съответната ИС, само съотношението към други ИС е различно. Това не е промяна, и не е свързано със събития. Събитията настъпват, когато почваш да мениш скоростта при ИС, или ускорението при Унру.

Успехи на всички.

[scaner]

On 13.07.2025 г. at 21:25, Кухулин said:

Не знам дали те разбирам добре. По същество казваш, че всяка материална точка е твърдо привързана към пространствена точка и се движи с нея, независимо как взаимодейства с другите материални точки. Тоест еталонният стоманен метър в момента се разтяга заедно с разтягането на пространството. В нашия мислен експеримент въжето няма да се опъва, а вечно ще си седи отпуснато между двете тела.

Реших да ти сметна задачата количествено, защото само от качествени съоражения полза няма, както се вижда, не се разбираме...

Значи задачата е следната. Имаме едно въже, с голяма дължина. Нека за модела го представим като пружина, или като ластик (това е добър и прост модел за представяне на междумолекулните сили във въжето). Нека в крайщата му приложим сила на разтягане (в случая, за коректна формулировка, нека крайщата му се приближават с ускорение. Въжето реагира на разтягането със сила на опън (законът на Хук), 

или крайщата се приближават с ускорение 

където k е коефициентът на еластичност на пружината, x е дистанцията на която са раздалечени крайщата на пружината, m е масата прикрепена в крайщата на пружината и движеща се с предлаганото ускорение (тук прилагаме упростеният модел, че масата на въжето е съсредоточена в неговите крайща). Тук не отчитаме някаква дължина на въжето в съвсем отпуснато състояние, тя няма значение, участва като добавена интеграционна константа.

Да видим сега какво се случва с пространство-времето на големи разстояния, като изключим моделът за ускорено разширяване на вселената (този модел дава много малък принос, ще го дискутираме после. Любопитно е, че пак имаме ускорено разширяване и без този модел, за да се спази класическият закон на Хъбъл.

Вземаме законът на Хъбъл от Уикипедията, 

където r е в нашите обозначения дистанцията x. Като имаме пред вид че скоростта е първа производна от дистанцията, можем да запишем този закон така:

Нека диференцираме по времето и двете страни на това равенство, за да получим с какво ускорение се раздалечават две точки в пространството в резултат на закона на Хъбъл:

Ускорението, с което ще се опъва пружината, ще бъде векторна сума (или по-точно, разлика на двете ускорения, защото това на пружината е насочено към свиване, а това от закона на Хъбъл - към раздалечаване (ще обознача разликата с главна буква):

Виждаме, че поведението на крайщата на въжето се определя от същият закон за разтегната пружина, но с леееко променен коефициент на растежение:

Тоест влиянието на разширението на пространството върху въжето не зависи от неговата дължина  Тази формула показва, защо свързани чрез взаимодействие обекти не се подчиняват на "разтягането" на пространството, защо например галактиките запазват размера си.

И сега, да оценим количествено това за което говорим. Величината  е от порядъка на . Коефициентът на еластичност на пружината е десетки порядъци повече. Във формулата участва масата, но тя не е валидна за много големи маси - при такива маси имаме допълнително гравитационно привличане, което в случая не отчитаме.

------------

Каква би била ролята на допълнителното, ускорено разширяване на вселената? То ще е добавка към ускореното разширяване, което разглеждахме горе.

Най-простият начин е да се проследи моделът на Фридман с космологична константа. Това ще доведе до корекция в константата на Хъбъл. Но не  ми се търсят количествени изражения, само няколко общи съображения. За разлика от добре установената величина на константата на Хъбъл, тази добавка е твърде невзрачна и даже донякъде все още спорна. Според моето шесто чувство, тя едва ли ще промени много формулата до която стигнах по-горе.

 

[Кухулин]

Преди 4 часа, scaner said:

Значи задачата е следната. Имаме едно въже, с голяма дължина. Нека за модела го представим като пружина, или като ластик (това е добър и прост модел за представяне на междумолекулните сили във въжето). Нека в крайщата му приложим сила на разтягане (в случая, за коректна формулировка, нека крайщата му се приближават с ускорение. Въжето реагира на разтягането със сила на опън (законът на Хук), 

или крайщата се приближават с ускорение 

където k е коефициентът на еластичност на пружината, x е дистанцията на която са раздалечени крайщата на пружината, m е масата прикрепена в крайщата на пружината и движеща се с предлаганото ускорение (тук прилагаме упростеният модел, че масата на въжето е съсредоточена в неговите крайща). Тук не отчитаме някаква дължина на въжето в съвсем отпуснато състояние, тя няма значение, участва като добавена интеграционна константа.

Да видим сега какво се случва с пространство-времето на големи разстояния, като изключим моделът за ускорено разширяване на вселената (този модел дава много малък принос, ще го дискутираме после. Любопитно е, че пак имаме ускорено разширяване и без този модел, за да се спази класическият закон на Хъбъл.

Вземаме законът на Хъбъл от Уикипедията, 

където r е в нашите обозначения дистанцията x. Като имаме пред вид че скоростта е първа производна от дистанцията, можем да запишем този закон така:

Нека диференцираме по времето и двете страни на това равенство, за да получим с какво ускорение се раздалечават две точки в пространството в резултат на закона на Хъбъл:

Ускорението, с което ще се опъва пружината, ще бъде векторна сума (или по-точно, разлика на двете ускорения, защото това на пружината е насочено към свиване, а това от закона на Хъбъл - към раздалечаване (ще обознача разликата с главна буква):

Виждаме, че поведението на крайщата на въжето се определя от същият закон за разтегната пружина, но с леееко променен коефициент на растежение:

Тоест влиянието на разширението на пространството върху въжето не зависи от неговата дължина  Тази формула показва, защо свързани чрез взаимодействие обекти не се подчиняват на "разтягането" на пространството, защо например галактиките запазват размера си.

И сега, да оценим количествено това за което говорим. Величината  е от порядъка на . Коефициентът на еластичност на пружината е десетки порядъци повече. Във формулата участва масата, но тя не е валидна за много големи маси - при такива маси имаме допълнително гравитационно привличане, което в случая не отчитаме.

Тук съм съгласен с теб. Разширяването на пространството просто прави ластика "по-слаб". Тоест по-лесно ще се разпъва. Това изменение не е свързано с дължината на ластика, а променя свойствата на материала.

 

Преди 4 часа, scaner said:

Каква би била ролята на допълнителното, ускорено разширяване на вселената? То ще е добавка към ускореното разширяване, което разглеждахме горе.

Най-простият начин е да се проследи моделът на Фридман с космологична константа. Това ще доведе до корекция в константата на Хъбъл. Но не  ми се търсят количествени изражения, само няколко общи съображения. За разлика от добре установената величина на константата на Хъбъл, тази добавка е твърде невзрачна и даже донякъде все още спорна. Според моето шесто чувство, тя едва ли ще промени много формулата до която стигнах по-горе.

Тук не съм съгласен с теб. Ускореното разширяване в смисъл w < -1 (дали Фридман с КК = деСитер??) няма да коригира константата на Хъбъл, а ще я увеличава постоянно. Ластикът ще става все по-слаб и по-слаб, докато в един момент просто ще се разпадне на молекули.

 

Преди 4 часа, scaner said:

Реших да ти сметна задачата количествено, защото само от качествени съоражения полза няма, както се вижда, не се разбираме...

Нашето "неразбиране" няма отношение към горните разсъждения, а е свързано с друго. Но ще пиша по-късно.

[Кухулин]

Преди 3 часа, Кухулин said:

Нашето "неразбиране" няма отношение към горните разсъждения, а е свързано с друго. Но ще пиша по-късно.

Проблемът е в динамиката. Когато имаме нарастваща константа на Хъбъл, първо се разкъсват гравитационните връзки, а много по-късно се разкъсват електромагнитните. Тоест има значителен период от време, в който обектите не са свързани гравитационно (раздалечават се "по течението" на пространството), но са свързани електромагнитно (ластикът между тях не е отслабнал достатъчно и се "опъва"). Ако има нужда, ще го разпиша и аз количествено, доколкото мога.

[scaner]

Преди 3 часа, Кухулин said:

Тук не съм съгласен с теб. Ускореното разширяване в смисъл w < -1 (дали Фридман с КК = деСитер??) няма да коригира константата на Хъбъл, а ще я увеличава постоянно. Ластикът ще става все по-слаб и по-слаб, докато в един момент просто ще се разпадне на молекули.

Така де, но тук опираме до числата. Това разпадане ще се случи чак на етапа, когато ускорението на разширяването стане по-силно от еластичните сили (оня коефициент от последната формула да се нулира или да стане отрицателен. Аз за това споменах в предните дискусии, за цялостно разпадане а не за скъсване от опъване. Преди това, в настоящата епоха, това разглеждане дава отговори на задачата с която тръгнахме, много дълго въже сега. И се видя, че ИИ си халюцинира  

На по-ранните етапи ластика няма да се разтяга.И следователно, никаква енергия не можем да консумираме от някакво "разтягане", защото нещата не са свързани с енергия, работа и сила.

Същото ще бъде и при кварките - "силата" между тях ще отслабва с промяната на пространството, в такъв свят са принудени да съществуват.

Преди 39 минути, Кухулин said:

Проблемът е в динамиката. Когато имаме нарастваща константа на Хъбъл, първо се разкъсват гравитационните връзки, а много по-късно се разкъсват електромагнитните. Тоест има значителен период от време, в който обектите не са свързани гравитационно (раздалечават се "по течението" на пространството), но са свързани електромагнитно (ластикът между тях не е отслабнал достатъчно и се "опъва"). Ако има нужда, ще го разпиша и аз количествено, доколкото мога.

Горе долу е така. Но няма да има "опъване", просто материята ще стане по-слабо свързана, това локално добре се описва с намаляваща електрическа сила, до нейното изчезване.

[Кухулин]

Преди 7 минути, scaner said:

Горе долу е така. Но няма да има "опъване", просто материята ще стане по-слабо свързана, това локално добре се описва с намаляваща електрическа сила, до нейното изчезване.

Напомням как изглежда нашият експеримент:

Две тела са закачени в двата края на въже. Нека не е въже, а ластик. Двете тела са гравитационно свързани. Да кажем, че обикалят в някакви орбити. Примерно геостационарен спътник и Земята. Между тях се мандахерца въпросният ластик в неопънато състояние, леко нагънат. Дължината на ластика е по-голяма от разстоянието между Земята и спътника.

Минава време. Константата на Хъбъл расте. Достига стойност, при която спътникът се отдалечава от Земята. Дистанцията между него и Земята започва да расте.

Въпрос: какво се случва с дължината на ластика?

[scaner]

Преди 24 минути, Кухулин said:

Минава време. Константата на Хъбъл расте. Достига стойност, при която спътникът се отдалечава от Земята. Дистанцията между него и Земята започва да расте.

Въпрос: какво се случва с дължината на ластика?

Мисля че вече отговорихме на тоя въпрос. И последните сметки само уточняват този отговор.

"Отрицателното налягане" противостои на електрическите сили. Молекулите все по-слабо си взаимодействат, и в някакъв момент привличането между тях напълно се компенсира, при което въжето се разпада на молекулярен прах.

Изчисленията показаха, че коефициентът на еластичност на такова въже намалява с времето, което означава, че "отпуснатото" му състояние е при по-голяма дължина. Тоест имаме слабо разтегляне на въжето до момента на прекъсване на междумолекулните сили, което вероятно ще е само няколко пъти над нормалната му дължина - ще се определя до разтягането до състояние на скъсване при нормални условия. 

Спорът беше за поведението на въжето на големи разстояния, където пространствените точки в крайщата му се раздалечават с много голяма скорост. Видя се, че дължината на въжето не се отразява на неговото поведение, а се ограничава от електричните сили.

Гравитационната свързаност на телата няма значение пред 40 порядъка по-силното електрично взаимодействие.

[Кухулин]

Преди 4 минути, scaner said:

Изчисленията показаха, че коефициентът на еластичност на такова въже намалява с времето, което означава, че "отпуснатото" му състояние е при по-голяма дължина.

Как от първото следва второто?

[scaner]

Преди 11 минути, Кухулин said:

Как от първото следва второто?

Намалява ефекта на удържащата електрична сила.Което води до нова равновесна дистанция между молекулите му, която и определя състоянието му в отпуснато положение. .

[Кухулин]

Преди 4 минути, scaner said:

Намалява ефекта на удържащата електрична сила.Което води до нова равновесна дистанция между молекулите му, която и определя състоянието му в отпуснато положение. .

Нищо не разбрах.

От една страна електричната сила отслабва заради разширението. А какво стои от другата страна на уравнението, за да се получи нова равновесна дистанция? Равновесие между какво и какво?

[scaner]

Преди 4 минути, Кухулин said:

От една страна електричната сила отслабва заради разширението. А какво стои от другата страна на уравнението, за да се получи нова равновесна дистанция?

Причината поради кояро отслабва електричната сила  

Електричната сила определя коефициента на еластичност, и можем да я определим чрез него. В случая говорим за "еквивалентна" електрична сила, резултат от истинското електричество и действието на разширението. Когато коефициента на еластичност стане нула, еквивалентната електрическа сила изчезва, реалното електричество се компенсира от разширението, молекулите стават свободни. Когато коефициента на еластичност стане отрицателен, еквивалентната електрическа сила между молекулите става на отблъскване. От сравняването на тези две ситуации идва и объркването.

От другата страна не стои сила. Ти манипулираш разстоянията в пространството, което в нютоновски вариант също променя силата (по кулоновата формула), тоест в  тази визия играе роля на сила без да е такава. И ние в момента съвсем грубо правим баланса в нютонова схема, защото ни е по-привична.

[Кухулин]

Преди 13 минути, scaner said:

Електричната сила определя коефициента на еластичност, и можем да я определим чрез него. В случая говорим за "еквивалентна" електрична сила, резултат от истинското електричество и действието на разширението. Когато коефициента на еластичност стане нула, еквивалентната електрическа сила изчезва, реалното електричество се компенсира от разширението, молекулите стават свободни. Когато коефициента на еластичност стане отрицателен, еквивалентната електрическа сила между молекулите става на отблъскване.

Това го разбирам.

 

Преди 13 минути, scaner said:

От другата страна не стои сила. Ти манипулираш разстоянията в пространството, което в нютоновски вариант също променя силата (по кулоновата формула), тоест в  тази визия играе роля на сила без да е такава. И ние в момента съвсем грубо правим баланса в нютонова схема, защото ни е по-привична.

А тук изобщо не разбрах какъв баланс правим. Дясната страна на уравнението за мен остава загадка.

Нека да задам един уточняващ въпрос: според теб в момента еталонният метър променя ли си дължината заради разширяването на пространството?

 

[scaner]

Преди 1 минута, Кухулин said:

А тук изобщо не разбрах какъв баланс правим. Дясната страна на уравнението за мен остава загадка.

Правим баланс на ускоренията.

Когато една причина (електрическата сила) действа на обект с дадено ускорение, а друга причина (разширението на пространството) действа на същият обект с равно но противоположно по посока ускорение, ще се движи ли обекта? Не би трябвало, нали?

В нютоновият подход сме свикнали да правим баланса чрез сили, и от тях да минаваме към искорения, за да получим уравненията на движение. В нашия втори случай нямаме сила - ускорението не се определя от масата на обекта. Затова направо правим баланса с ускоренията. Това е дясната страна на уравнението.

Преди 5 минути, Кухулин said:

Нека да задам един уточняващ въпрос: според теб в момента еталонният метър променя ли си дължината заради разширяването на пространството?

Да. С неизмерима по величина стойност.

ChatGPT ми помогна със сметките.

Коефициента на еластичност на сплавта, от която е направен еталона, е k≈15.7 MN/m=15.7 мега ньютона на метър. Това значи, че за да го удължиш с 1 мм трябва сила F=k⋅x  почти 1.6 тона натоварване.

Да приведем мерните единици във форма, удобна за сравнение. Имаме  1 N = 1 kg · m /s²

(или величината k/m е удобната, защото елиминира масата ) коефициентът на еластичност към масата, която участва във формулата ни, е k/m=15000000 s^-2

За сравнение вземаме стойността която му противостои на база константата на Хъбъл,  от порядъка на 

Действието на разширението е около 44 порядъка по-слабо от електрическата сила, която крепи еталона. С изключително голяма степен на точност можем да кажем, че в настоящият етап от развитието на вселената еталонният метър не променя дължината си. С много по-голямо въздействие ще са разни токове, течащи в атмосферата на Юпитер например...

[Кухулин]

Преди 5 минути, scaner said:

Правим баланс на ускоренията.

Когато една причина (електрическата сила) действа на обект с дадено ускорение, а друга причина (разширението на пространството) действа на същият обект с равно но противоположно по посока ускорение, ще се движи ли обекта? Не би трябвало, нали?

В нютоновият подход сме свикнали да правим баланса чрез сили, и от тях да минаваме към искорения, за да получим уравненията на движение. В нашия втори случай нямаме сила - ускорението не се определя от масата на обекта. Затова направо правим баланса с ускоренията. Това е дясната страна на уравнението.

На мен ми се струва, че едната причина (електрическата сила) действа на обекта с дадено ускорение, а другата причина (разширението на пространството) действа на същия обект с несравнимо по-малко ускорение. Има обаче още причини, които изравняват баланса на ускоренията със своя принос. Струва ми се, че тези причини са от квантовомеханично естество и освен това ми се струва, че не се влияят кой знае колко от константата на Хъбъл. 

 

Преди 5 минути, scaner said:

Да. С неизмерима по величина стойност.

В такъв случай на първо място възниква следният философски въпрос: ако еталонният метър се разтяга, как мерим това разтягане? Кой е базовият еталон, който не се разтяга? Какво означава "един метър"?

[scaner]

Преди 1 минута, Кухулин said:

На мен ми се струва, че едната причина (електрическата сила) действа на обекта с дадено ускорение, а другата причина (разширението на пространството) действа на същия обект с несравнимо по-малко ускорение. Има обаче още причини, които изравняват баланса на ускоренията със своя принос. Струва ми се, че тези причини са от квантовомеханично естество и освен това ми се струва, че не се влияят кой знае колко от константата на Хъбъл. 

Така е, но в случая моделираме с известни причини, целта е да оценом ролята на разширението на пространството.

Преди 2 минути, Кухулин said:

В такъв случай на първо място възниква следният философски въпрос: ако еталонният метър се разтяга, как мерим това разтягане? Кой е базовият еталон, който не се разтяга? Какво означава "един метър"?

Мерим относително. Например "сега" можем да оценим какъв е бил метъра преди. И е въпрос на конвенция с коя стойност работим. Но в случая изобщо няма значение, при тези малки стойности.

[Кухулин]

Преди 2 минути, scaner said:

Така е, но в случая моделираме с известни причини, целта е да оценом ролята на разширението на пространството.

Именно това се мъчим да направим. Квантовомеханичните причини държат постоянна конфигурация на молекулите без значение каква е константата на Хъбъл. Докато не стане съизмерима с тях. След това нещата се променят скокообразно. Същото е и в обратната посока - с положителното гравитационно налягане. Скокообразни изменения. Така изглеждат нещата според мен.

И разбира се, не вярвам еталонният метър са де разтяга в момента.

[scaner]

Преди 17 минути, Кухулин said:

Квантовомеханичните причини държат постоянна конфигурация на молекулите без значение каква е константата на Хъбъл. Докато не стане съизмерима с тях.

Оценката на тези причини в нашият случай е интегрална, чрез коефициента на еластичност. Там всичко е набутано.

 

Преди 18 минути, Кухулин said:

Същото е и в обратната посока - с положителното гравитационно налягане.

"Положителното" гравитационно налягане можем да симулираме в нашият пример като една от съставките на хъбъловата константа, последната в този списък:

Най-просто е да направим приближение и да добавим някаква растяща функция на времето към хъбъловата константа в нашите сметки. Но действието и ще има значение само когато въжето тръгне да се разпада, дотогава максималната му дължина до която ще стигне в резултат на всички перипетии може да оцениш от дължината при разтягане, при което настъпва скъсване. Тоест ако говорим с порядъци, тя е от същият порядък на който е и началната дължина, и цялата динамика по разпада на въжето се ограничава в тези размери.

Преди 28 минути, Кухулин said:

И разбира се, не вярвам еталонният метър са де разтяга в момента.

И аргументите ти са...?