Истината за уволнението на Васил Методиев – 1979

[Стефан Атанасов]

ИСТИНАТА ЗА УВОЛНЕНИЕТО НА ВАСИЛ МЕТОДИЕВ – 1979

Причината е в репликите, които Олег Блохин и Атанас Михайов са разменили помежду си

 

     Едно от най-силните си участия в Европейските клубни турнири „Локомотив“ Сф. записа през есента на 1979 година. След отстраняването на „Ференцварош“ и „Монако“ на него му се падна един от носителите на КНК (1975) – „Динамо“ Киев. В състава на украинците като най-големите звезди от сегашни позиции можеха да се посочат носителят на купата – Олег Блохин и нейните бъдещи притежатели през 1986-та – Владимир Бесонов и Анатолий Демяненко. И двете купи отборът ги печели под ръководството на Валерий Лобановски.

     Писано е достатъчно за това епохално участие на „Локомотив“, но то не е достатъчно добре изяснено в неговия политически аспект. В почти всичките си интервюта Васил Методиев не е пропускал да отбележи, че е бил уволнен затова че е отстранил съветски отбор. Фактите обаче показват друго. През юни 1997 година Атанас Михайлов даде интервю за „Меридиан мач“, в което разказа за един инцидент, възникн­ал непо­средствено преди втория мач в Киев. Тогава Олег Блохин казал на нашите играчи, че ние българите винаги сме били роби, защото сме народ без достойнство. Атанас Михайлов му отговорил с думите: „Хайл Хитлер! Като него ще ви трепеме и ние“.

     От украинска страна не последвали никакви оплаквания, но сред нашите футболисти е имало доносници на Държавна сигурност. Ръководството на клуба научило за случая с подробности. На дневен ред останал въпросът дали да се лишат от най-добрия си футболист, или да бъден пожертван треньора. В крайна сметка изкупителната жертва се оказал Васил Методиев.

     Не си запазих вестника с това интервю, защото не очаквах, че ще настъпят такива съдбоносни за украинския народ събития. Тогава все още възприемах украинците като руснаци и затова погрешно изтълкувах думите на Блохин. Думата „роби“ я осъзнавах като техни роби – на народите от бившия Съветски съюз. В качеството си на роби, българските футболисти едва ли не са били длъжни да им легнат, без да играят. В дей­ствителност Блохин е намекнал за лакейското ни поведение, за разлика от украинците, които винаги (по един или друг начин) са отстоявали своята независимост. От спортна гледна точка Блохин е допуснал груба тактическа грешка – ядосал е противниковия отбор и така той се амбицирал да ги отстрани.

     Мачовете съвпаднаха с моето пребиваване в казармата. Реваншът се излъчваше по телевизията, а войниците се оказаха разделени на две. Половината поддържаха мнението, че дори да сме съветска колония, точно заради това сме длъжни да ги бием, за да им докажем, че не могат да ни командват на сто процента. Останалите момчета заявяваха открито, че ще объркаме плановете на един по-силен отбор, но в действителност не им се искаше да пречим по какъвто и да е начин на Големия брат. Аз принадлежах към първата група, но на шестнайсетинафинала срещу ЦСКА поддържах „Динамо“ Киев, а след като той ги отстрани, преминах на страната на „Локомотив“ София. Запомних самия мач като първата ми възможност да опозная българската народопсихология.

     Следващия сезон (1980) „Левски“ отстрани „Динамо“ Киев още в първия предварителен кръг, а четири години по-късно (1984) отново му се падна да играе срещу украин­ски отбор – „Днепър“. Все още не можех да различавам украинците от руснаците и това предизвика моя песимизъм. Знаех, че Васил Методиев е наплашен заради предишното си уволнение и едва ли ще се старае много. Накрая „Днепър“ победи, а конспиративните теории се раз­пространяват и до днес, но всичките до една остават недоказани. Четвърт­финалите „Днепър“ ги загуби срещу „Бордо“, а тогава той беше значително по-слаб, както от „Левски“, така и от „Щутгарт“, когото „Левски“ отстрани на шестнайсетинафинала. Накрая отпадна и „Бордо“ – в полуфиналите срещу бъдещия европейски шампион „Ювентус“, а „Левски“ пропусна най-големия си шанс той самият да играе в същия полуфинал.

     Колкото до украинците като нация, за мене те си остават загадка и досега. В момента се държат като най-героичния народ, а през комунистическо време нищо не се знаеше както за техния патриотизъм, така и за национализма им.