Газа без Хамас и палестинска държава

[Р. Теодосиев]

Арабските страни отправиха безпрецедентен обединен призив към Хамас да се разоръжи, да освободи всички заложници и да сложи край на управлението си в ивицата Газа, като според тях тези условия биха спомогнали за създаването на палестинска държава. 

Изненадващата декларация, одобрена от 22-те страни членки на Арабската лига, осъди и атаките на Хамас срещу Израел на 7 октомври, които предизвикаха опустошителната война в Газа. Декларацията беше приета на конференция на ООН в Ню Йорк.

Декларацията призова за разполагането на временна международна мисия, по покана на Палестинската автономна власт, която управлява част от окупирания от Израел Западен бряг, и под егидата на Организацията на обединените нации.

https://t.me/drmjournal/13568

[Р. Теодосиев]

От Руслан Трад:

През последните дни в рамките на няколко интервюта споменах за ситуацията около Газа и вътрешната ескалация, която може да има тежки последици. Ще разкажа с малко повече думи.

Възможността за вътрешен конфликт в Газа значително се увеличи през последните дни, като Хамас мобилизира около 7000 души, за да възстанови контрола си на фона на нарастващото напрежение с враждуващи въоръжени групи и кланове. Тези действия на организацията започнаха преди последните преговори в Кайро, когато възникна въоръжен сблъсък в Южна Газа между бедуински кланове и бойци на Хамас.

Хамас разположи бойци в цяла Газа след насилствени сблъсъци с мощния клан Дугмуш в квартал Сабра на град Газа, където бяха убити двама членове на елитните сили на Хамас, включително синът на Имад Акел, висш командир в отдела за военно разузнаване на Хамас. Групата назначи пет нови губернатори с военно минало и издаде заповеди за мобилизация, за да „прочисти Газа от престъпници и онези, които сътрудничат на Израел“. Силите на Хамас са отцепили райони, където над 300 членове на клана Дугмуш са се барикадирали с картечници и импровизирани експлозиви, и според съобщения са убили един член на клана, а около 30 други са отвлечени. Обвиненията към Дугмуш и други големи семейства не се базират на нищо реално, а единствената причина е конкуренция и симпатия към палестинските власти в Рамала.

Множество фактори подхранват потенциала за широко разпространени вътрешни сблъсъци. Вакуумът в сигурността, създаден от оттеглянето на израелските сили от определени райони, засили конкуренцията за контрол над територията. Газа в момента е препълнена с оръжия, тъй като по време на конфликта мародери разграбиха хиляди оръжия от складовете на Хамас, а някои фракции получиха доставки от Израел. Това разпространение на оръжия се съчетава с широко разпространено недоволство, безредици и изтощено от продължителния конфликт население, което трудно ще реагира срещу насилието.

Въоръжените групи, които се противопоставят на Хамас, стават все по-агресивни, особено в районите извън израелските евакуационни зони, включително източната част на Рафах, части от Бейт Лахия и Бейт Ханун, както и Хан Юнис. Лидери като Хусам ал-Астал от Хан Юнис публично осъдиха Хамас, като заявиха в социалните медии, че „от днес нататък Хамас не съществува“. Хамас опита да атакува клана Ал-Майда в Хан Юнис. Други въоръжени фракции, включително в Рафах, успешно се противопоставят - засега - на опитите на Хамас да установи наново контрол.

Несигурността около бъдещото управление на Газа след войната усложнява както вътрешната динамика, така и външните мирни инициативи. Мирният план на президента Тръмп предвижда разоръжаване на Хамас, което групата категорично отхвърля, но и самият план не съдържа никаква реална рамка как ще се случи този процес. Това фундаментално несъгласие, съчетано с решимостта на Хамас да възстанови контрола си, предполага, че вътрешният конфликт може да се засили, преди да се стигне до някакво решение.

В De Re Militari съобщихме, че според информация на Египет 15 палестински технократи са избрани да управляват Газа след войната. Според министъра на външните работи на Египет кандидатурите са одобрени и от Кайро, и от всички палестински фракции, включително Хамас. Поне на хартия Хамас е приел, че няма да има роля в преходния период на управление на Газа като организацията работи с посредници за създаване на административен комитет, който да управлява територията. Няма никакви гаранции за този план на фона на чистките, които провежда организацията.

Междувременно в Шарм ел Шейх беше подписана декларация, която редица медии побързаха да нарекат споразумение за прекратяване на конфликта. От практическа гледна точка обаче нейното значение като реален мирен договор е изключително ограничено. Основната причина е очевидна: документът не беше подписан от ключовите участници в конфликта – нито Израел, нито Хамас участваха в преговорите и дори не присъстваха на събитието. Дори без декларацията, не е ставало дума за примирие, а за спиране на огъня.

Сред подписалите се оказаха САЩ, Египет, Катар и Турция, а сред поканените – страни, които нямат пряко отношение към текущия конфликт, като Унгария, Армения и Азербайджан. Изглежда повече не като споразумение между страни в конфликт, а по-скоро за политическа декларация на наблюдатели, събрали се в египетски курорт.

За сравнение можем да дадем споразуменията от Кемп Дейвид: тогава на масата за преговори присъстваха преките противници – Израел и Египет, представлявани от Бегин и Садат, с посредничеството на САЩ. Именно затова сключеното тогава примирие е в сила и до днес. В случая с декларацията от Шарм ел Шейх обаче не е ясно на какво основание тя би могла да повлияе реално на ситуацията, ако страните в конфликта дори не са изразили съгласие с нейните условия.

Подобен формат до голяма степен отразява подхода на Доналд Тръмп към международната политика. Неговият стил е ориентиран предимно към публичния ефект: важно е не толкова дългосрочната ефективност, колкото визуалното впечатление и медийният резонанс. Реалността на терен е много по-прозаична.