Пещера Козарника: Най-древните следи от човешко присъствие в Европа

**mnogoznaiko** · Преди 7 часа

Снимка Wikipedia, Входът на пещерата, март 2017 г.

Пещера Козарника, разположена в северозападна България близо до село Орешец в областта Видин, представлява едно от най-значимите археологически находища в Европа. Тази малка пещера с дължина 210 метра се оказа ключово звено в разгадаването на ранната човешка миграция от Африка към Европа през Балканите.

Козарника се намира на 6 километра от град Белоградчик, на северните склонове на Стара планина, близо до Дунавската равнина. Пещерата е разположена на 85 метра надморска височина и е ориентирана на юг, което я прави идеално място за убежище на древните ловци.

Пещерата е открита за първи път от археолога Рафаел Попов през 1933 година. Системни археологически разкопки започват през 1996 година под ръководството на българско-френски екип, воден от проф. д-р Николай Сираков от Археологическия институт с музей при БАН и д-р Жан-Люк Гуадели от Френския национален център за научни изследвания в Бордо.

В най-долните слоеве на пещерата, датирани чрез палеомагнетизъм на 1,6-1,4 милиона години, археолозите са открили човешки молар* (вид зъб), който се смята за най-ранните следи от присъствието на Homo erectus/Homo ergaster в Европа извън Кавказкия регион.

Най-новите изследвания от 2022 година, използващи люминесцентно датиране, установяват период от около 300-700 хиляди години за долнопалеолитските находки в пещерата. Въпреки тази ревизия, откритията в Козарника остават сред най-древните в Европа.

Сензационно е откриването на животински кости с редица нареза, които представляват възможно най-ранните примери на символно поведение у човека. Намерени са два особено важни фрагмента:

Кост от говедовиден вид с дължина 8 см, носеща около 10 нареза
Фрагмент от еленова кост с 27 вдлъбнатини по ръба

Тези открития са датирани между 1,1 и 1,4 милиона години и представляват възможно най-древните доказателства за умишлено изобразяване на символи в света.

В долните слоеве са открити долнопалеолитски сборове, принадлежащи към технология "ядро и люспи" (core-and-flake), която не е ашьолска**. Тези инструменти показват развита техника на обработка на камъка.

Козарника е единственото място в България, където са открити останки от три вида рисове. Освен това са намерени останки от 62 вида дребни и 26 вида едри бозайници, включително:

Тундров (северен) елен
Лос
Алпийски козирог
3 вида антилопи
Пещерна мечка
Пещерна хиена
Степен бизон
Горски тарпан (Евразийски див кон)

До момента са проучени над 21 геоложки слоя, като най-старите достигат възраст от повече от 1,6 милиона години според първоначалните изследвания. Новите данни показват по-консервативни датировки, но потвърждават изключителното значение на находището.

Откритията от Козарника са получили международно внимание и са отразени в престижни медии, включително BBC през 2004 година. Находките допринасят за разбирането на миграционните маршрути на ранните хора от Африка към Европа през Балканите, предхождайки други предполагаемани маршрути като този през Гибралтар.

Пещерата е била използвана през различни исторически периоди:

Долен палеолит (1,6-1,4 млн. години): Homo erectus/ergaster
Среден палеолит: Неандерталци (открит е радиус на неандерталско дете)
Горен палеолит: Homo sapiens с уникалната "козарникска" традиция

Пещера Козарника представлява ключово звено в разбирането на:

Ранната човешка миграция в Европа
Развитието на символното мислене у древните хора
Технологичната еволюция на каменните инструменти
Палеоекологичните условия в региона

Въпреки че съвременните изследвания са ревизирали някои от първоначалните датировки, пещера Козарника остава един от най-важните археологически обекти в Европа. Тя предоставя уникални доказателства за ранното човешко присъствие на континента и възможно най-древните форми на символно поведение. В нормално функционираща държава този регион би трябвало да получи световна популярност и необходимото внимание не само от палеонтолози, спелеолози и археолози, но и като туристическа дестинация от световно значение.

*Молар (от латински "molaris" - мелничен) е вид зъб, разположен в задната част на устната кухина.

**Ашьолска технология (Acheulean) е вид древна технология за изработка на каменни инструменти, наречена на археологическия обект Сен-Ашьол (Saint-Acheul) във Франция, където е била открита за първи път.