Ретра и Аркона - две славянски светилища в Германия

[Zara Thustra]

Ретра и Аркона – две славянски светилища в Германия

Една уникална статия от официалния печатен орган на Аненербе относно ранните изследвания и разкопки на древни славянски светилища в североизточна Германия, където е съществувал култът към бога на войната Святовид

 

Този доклад за две разкопки, извършени от Шухард, показва как с една лопата задачата може да бъде изпълнена. Тук представяме разказа на автора, който за съжаление почина наскоро, без някакви съществени допълнения, като грешките са посочени в бележки.

 

Славянското господство в североизточна Германия продължава от около VII до XII век. Преди това обаче, в продължение на 2000 години, тук са се заселвали великите свебски народи, а именно ломбардите и семноните, докато по на север, по бреговете на Балтийско море, се заселват вандалите, бургундите и готите. От р. Елба до покрайнините на Варшава техните следи са ясно отличими в надгробните могили, в лужишката керамика и, на места, във великолепните жилища. Когато основната част на тези германски народи окончателно се обръща на юг и населението на страната започва да оредява, славяните започват да се придвижват от изток. Но не като завоеватели, а постепенно и незабележимо, какъвто е и техният подход!

Най-значителните паметници от този славянски период са кръглите валове, които се издигат на много места между реките Елба и Одер. Само в брандебургския регион има 400-500 от тях. Славянският произход на тези стенни валове е установен от Рудолф Вирхов. Тяхната значителност обаче остава спорна дълго време. В една книга от д-р Вербла (1887 г.), посветена на тези валове, всички те без изключение са наречени „светилища“. По време на ритуал, изпълняван от жрец на олтар в центъра на тези кръговидни валове, авторът настанява участниците в церемонията около стената, досущ като на римски амфитеатър. Това обяснение обаче е донякъде малко преувеличено, особено след като разкопките така и не успяват дори приблизително да разкрият местоположението на олтара, който несъмнено би следвало да е изграден от камъни. Подобни разкопки изискват много време и търпение и по правило дават много малко добри резултати за колекциите. Обикновено се намират само фрагменти.

Тъй като всички съществуващи документи посочват местоположенията на храмовете, грешното определяне на тези кръговидни валове като места на храмове е разбираемо. В продължение на дълго време мненията са колебливи, докато Шухард накрая не успява да изясни поне основните въпроси. Той установява следното:

1. Обкръжаващата стена първоначално не е имала тази кръговидна, безобидна на вид форма, която има днес, а е представлявала истински военен вал, направен от дърво и глина върху каменна основа. Оттам следва и че съоръжението не е било светилище, а истинска крепост!

2. Във вътрешното пространство, в което се влиза само от една-единствена врата, има следи от домове, които винаги са били разположени край стената, оставяйки свободно пространство в центъра—крепостния двор. Следователно тези славянски кръговидни валове са очевидно останките от малки имоти, които са срещани в тази форма също така и сред германските народи от онова време в северозападна Германия и Холандия и които, под най-различни видоизменения, продължават да съществуват и през Средновековието!

 

И все пак, във всички славянски легенди се споменава само две светилища: Ретра, която очевидно е била общо светилище за всички лютичи между реките Елба и Одер в продължение на много векове, и Аркона на острова Рюген, която поема каквото е останало от Ретра, след като става жертва на настъпващото от югозапад християнство.

Ретра и Аркона са били свещени места, където властта не е била светската, а жреческа. Тя е пророкувала, решавала е въпроси на война и мир и винаги е получавала най-ценните трофеи след победоносна война!

 

Реконструкция на храма Аркона

 

Храмовете са подробно описани в древните извори. От там научаваме, че те са били огромни дървени постройки с огромни статуи на главния бог в центъра и релефни изображения на други богове по стените. В Аркона образът на Свентовит [или още Световит или Святовид] стои между четири стълба зад платнена завеса, краката му бивайки дълбоко вдълбани в земята. Богът е бил изобразен с четири глави, което е означавало, че той е можел да гледа и в четирите посоки. В Ретра главният бог е наричан Сварожич, като сина на Сварог, според традицията на русите, чието име все още е запазено в мекленбургските и силезийските думи „Swark“ или „Schwark“, което значи „гръмотевична буря“! В главния храм в Щетин, издигащ се на най-високата точка в града, е имало изображение на бога „Dreikopf“ („Триглав“).

[Бележка на автора: В действителност „Swark“ е старосаксонска дума, срещана в поемата „Хелианд“; от нея произлиза също и „Biswerkan“, което значи „застилащ небесата“. Възможно е да има индоевропейска връзка със славянската „Сварожич“ („Suarosicy“).]

 

Аркона винаги е било известно като древно култово място. Датският историк Саксо Граматик дава едно много точно описание на храма и неговото разрушаване, както и на целия култ към Свентовит, едновременно с това бивайки и свидетел на всичко това в обкръжението на великия Валдемар!

Северният връх на остров Рюген, простиращ се на изток с малък триъгълен нос към морето, е отделен от материка чрез висок вал, чиято височина понастоящем е от 9 до 10 метра, представлявайки укрепление под формата на равнобедрен триъгълник с основа от 190 метра. Съпоставен с други славянски стенни укрепления, със средна височина не повече от 60-70 метра, тази дължина е наистина впечатляваща! Но не и в сравнение с други древни постройки. Старите укрепления на Семнон, така наречените „Römerschanze“ край Потсдам, представляват четириъгълници с дълбоки напречни линии, дълги 250 метра. Саксонските селища от времето на Карл Велики пък, като например Ересбург ам Димел и Хоензибург, имат дължина на страните по 1,000 и 750 метра, респективно.

 

 

Благодарение на това живописно местонахождение Аркона привлича множество пътешественици. Дори древните историци често са копали тук и са се натъквали на славянски глинени фрагменти, дървени въглища и животински кости, които след това благоговейно са отнасяли у дома като „останки от велики жертвени фестивали“. Но как всъщност е изглеждало светилището по време на съществуването си, остава само да гадаем. Никой дори не е предполагал, че е възможно да бъдат намерени истински следи от всичко това! Все пак всичко това е било направено от дърво и би следвало отдавна да е изгнило до основи.

Един нов доисторически метод обаче най-накрая слага край на това погрешно убеждение. В хода на разкопаванията на римско-германския пограничен вал, „Лимесът“ („Limes“), ние се научихме да разпознаваме достоверно следи от древни структури в горния подпочвен слой. Всеки един стълб и греда, вдълбани в почвата, оставят в нея кухина, която се запълва с рохкава черноземна почва, разлагаща се материя, която запазва яснотата си в по-светлия горен слой на почвата дори и след хилядолетия.

Именно по този начин беше възможно да определим с достатъчна точност плана на крупните римски укрепления по реките Рейн (Neuß, Kanten) и Липе (Haltern, Oberaden), в това число и всичките им постройки.

Взимайки в предвид тези резултати, през 1919 г. Шухард провежда като един вид прелюдия едно по-обстойно проучване на кръговидните стени в Риц в района на Арнсвалд, получавайки гореспоменатите резултати. Заедно със своя прекрасен приятел, вавилонския изследовател Роберт Колдевей и сина му, през 1921 г. той започва разкриването на известната Аркона. В доклада си до Пруската академия на науките той пише следното за настоящото състояние на Аркона:

„Днес крепостта представлява триъгълник, чийто връх сочи на изток, а основата му на запад. Дължината на линията на основата е впечатляващите 190 метра. Ширината й от изток на запад пък е 125 метра. Източният връх представлява висока равна повърхност. От там теренът се спуска с 6,5 метра на запад към крепостния вал. Площта на крепостта се намира на 40 метра над нивото на Балтийско море.

Срутените стени в източния край разкриват внушителни варовикови хребети в южната част. В северната част пък ръбът първоначално е по-малко стръмен, ставайки отвесен само в последните 15 метра. Днес тук все още тече изворът, споменат от Саксо, който е бил отново пробит с два кладенеца, предоставяйки вода на малката колония Аркона в периода на първите фарове.

Днес предишният външен ров край западната страна на стената е едва различим. Въпреки това обаче по протежението на вътрешната част на стената има широка падина, какъвто е и случаят с повечето славянски крепости, от които е взиман част от материала за изграждането на стената.“

 

Именно в тази местност те се е наложило да работят с лопата. Скоро след това изследователите откриват културен слой, като накрая се оказва, че „широкият жилищен пояс откъм страната на крепостния вал е представлявал крепост“. Този културен слой, какъвто винаги е и случаят при подобни поселения, може да бъде разпознат по черния цвят на почвата. В този слой се съдържат фрагменти, животински кости и така наречените „глинобитни стени“ („Lehmstacken“), тоест части от стената, направени от печена глина, примесена със слама. От време на време се появяват и малки изделия от желязо, като например много прости връхчета на стрели. Но през цялото време на разкопките не е открита нито една следа от какъвто и да е скъпоценен метал. Това обаче е разбираемо: разрушителите са свършили „щателна работа“.

Сега изниква сцена на къщите, в които вероятно са били настанени жреците, както и един временен гарнизон, понякога достигащ 300 човека. Отвъд тях е разположен широк площад, лишен от всякакъв културен слой. Това е бил площадът, на който са се събирали тълпи от хора по време на религиозни празници, и накрая самият храм, разпознаваем по своеобразните пътеки, достигащи 20 метра от север на юг и след това завиващи под прав ъгъл на изток от двете страни. Това е формирало основата на фасадата на храма и при по-обстойно разглеждане структурата му разкрива как на някои места тя е много дебела. Три или четири слоя кремъчни и гранитни камъни с размерите на юмрук са били разположени един върху друг, ширината на този слой достигайки два метра. В момента се извършват разкопки вътре в храма, за да се установи дали могат да бъдат намерени и четирите стълба около идола, за които говори Саксо.

В действителност това е било така, и то под формата на фундаменти, подобни на онези, които видяхме за външните стени на храма. Каменните набивки образуват квадратни повърхности за стълбовете, със страни от 1,5 метра, които от своя страна образуват квадрат с дължина от 6,5 метра, намиращ се на същото разстояние от 1,5 метра от външните стени на храма. В тази вътрешна част, в тази Светая Светих, те са търсили следи от разположението на образа на Свентовит. Той също е открит, но не в центъра на площада, а по-близо до задната стена. Тук се е намирал огромен дървен идол на Свентовит, забит дълбоко в земята и затиснат с камъни, така че при разрушаването му, както съобщава Саксо, краката му над земята е трябвало да бъдат изсечени на парчета, в резултат на което огромната статуя пада, пробивайки задната стена. Днес тя би трябвало да е паднала в пропастта, тъй като продължаващото от година на година разрушаване на стръмния бряг вече е достигнало храма и задната стена вече е изчезнала. Затова отдавна е време да се проведе проучване. В момента поне може да бъде изготвен план на храма.

Разкопките в Аркона очевидно отново е трябвало да бъдат запълнени, какъвто е и случаят при подобни ситуации, тъй като тук си нямаме работа с неподвижни стени и изкопаният материал бързо изветрява и бива отнасян от вятъра. Районът, където е бил разположен храмът, е бил отбелязан с колове, а една паметна плоча е била издигната на мястото на образа с надписа: „Тук е стоял Свентовит в своя храм!“.

Така за първи път на немска земя са били положени основите на научна реконструкция на старославянски храм. И колко величествено това древно светилище трябва да е било! Храмът се е намирал на най-високата точка на крепостта. От там теренът постепенно преминава в крепостен вал. От която и да е точка вътре е можело да се види жрецът, който, след като приключи службата си, излиза от храма с голям божествен рог в ръката си, който го пълни с медовина, изпива я на един път, след което се обръща към хората, поучавайки ги, пророкувайки и вдъхновявайки ги!

 

Жрец на Святовид, изобразен на свещен камък от Аркона (камъкът е запазен в стената на църквата на село Алтенкирхен на о. Рюген)

 

През 1168 г. Аркона пада в ръцете на датските християни като последната славянска крепост в северна Германия. Нейното господство в този район продължава точно 100 години, наследено от велико древно светилище, съществувало на материка сред лютическите народи. И това е била Ретра, в земите на редарите [познати още и като ратари], в днешното Мекленбург-Щрелиц.

Ретра, както Аркона по-късно, е бил центърът на жреческа власт със знаменит оракул, чието влияние се е разпростирало надълго и нашироко и е управлявало съдбите на народите. Той е бил храмът на войната за всички венеди, тоест всички славянски народи между реките Елба и Одер. Техните воински знамена са се съхранявали в Ретра. Именно от тук политическият живот на страната е бил направляван, откъдето са били решавани и въпросите на война и мир. Не веднъж тук са избухвали славянски въстания срещу германското владичество, като например през 783 г., когато Мстислав, князът на ободритите, тръгва да отмъщава на немците, или през 1066 г., когато архиепископският замък Микилинбург е бил взет и превзет, а самият архиепископ Йоан пленен, докаран в Ретра и принесен в жертва на бога на войната.

Не, всички велики бунтове на панславянското племе започват именно с Ретра!

Къде обаче се е намирала тази знаменита Ретра?

Още през 1519 г. един професор от Университета в Росток започва да издирва това някога могъщо светилище, чието име дори не е било запазено в страната и чието местонахождение е било споменавано в народните легенди. Титмар Мерзебургски дава добро описание на външния вид на Ретра, но Адам Бременски дава лошо такова. Учените, както обикновено, се водят по разказвача Адам—и по този начин се отклоняват от пътя с 400 години!

Титмар, който умира през 1017 г., е бил много опитен човек за времето си. Произхождайки от графския род фон Валбек ан дер Алер, още от детска възраст той е бил близо до славяните. Като епископ на Мерзебург, той би следвало да е особено осведомен относно мисионерските дейности по славянските земи. Като приятел на императора Хайнрих II, той взима участие в няколко военни похода срещу поляците, по време на които редарите се сражават редом до народите, които помагат на императора. В своето описание на един от тези походи, Титмар, разказвайки за поддръжниците сред славянските народи и техния култ, от време на време споменава за крепостта Ретра.

„Ретра“, казва той, „в земите на редарите, там има трирог замък, който на изток граничи с езеро, а на запад е заобиколен от могъщ лес. От трите порти най-малката гледа на изток, към езерото“.

Според Адам Бременски замъкът е бил заобиколен от вода от всички страни и е имало само един вход към него по дървен мост. В допълнение на това замъкът е имал и девет порти.

В науката половинчатите мерки обаче носят само вреди. След като намери добър източник, човек трябва постепенно да черпи информация само от него и да отхвърля всичко останало. Докато повечето хора, водейки се по Адам Бременски, си представят Ретра като един остров, интерпретират „tricornis“ на Титмар като три точки по сушата и впоследствие напразно издирват древно светилище във всички езера в Мекленбург, Шухард стига до различна и, както накрая излиза, правилна интерпретация на описанието на Титмар: по времето на Титмар „Urbs“ е означавало укрепен замък, а не град или район. И когато Титмар говори за „трирог“ замък, заключава Шухард, „cornu“ не е значело нищо повече от висока кула над портата. Все пак „tricornis“ не означава „триъгълен“ нито на класически, нито на старолатински език. Триъгълникът е бил обозначаван с думата „triangulus“ и вероятно с думата „trigonus“. В този смисъл Плиний понякога използва термина „tricornis“ по отношение на бикове с три рога. Следователно Титмар, без да е лишен от проницателност, също си служи с този израз при обозначаването на „крепостта с три кули“, която от разстояние вероятно е изглеждала с „три рога“.

 

 

"Трирогата Ретра"

 

След като външният вид на старото светилище се изяснява на Шухард, както и факта, че замъкът е бил разположен нависоко и че е можело да бъде ясно видян отдалече, той разглежда всички места в Мекленбург, които според него са били подходящи за местоположението на замъка, накрая спирайки се на така наречения „Шлосберг“ в близост до Фелдберг.

От по-близко разглеждане става ясно, че планината граничи с голямото Узеринско езеро на изток, докато на запад все още има досег с гориста ивица. Той също така открива, че горната плоска част на Шлосберг, значително превъзхождаща по размер всички други славянски поселения, е заобиколена от стенен пръстен, в който веднага може да се открият две врати: една от северната, а друга от по-тясната южна част. Той се е надявал да намери и трета врата по време на разкопките, особено след като сходството между комплекса и Аркона е безспорно.

 

 

Шлосберг в близост до Фелдберг

 

Шлосберг край Узеринското езеро

 

През 1922 г. започват разкопките. По време на разкопките наистина е открита трета липсваща порта, удивително голяма по размер. Началото й започва в подножието на крепостното възвишение, продължавайки нагоре и достигайки вътрешността на крепостта. Портата е точно 20 метра висока и 4 до 4,5 метра широка. Тези размери са определени с голяма точност, тъй като фундаментът е бил съставен от големи камъчета и е останал непокътнат на височина до един метър.

При разкопките на това място е имало копаене на черни, обгорели отломки с дебелина от по няколко метра, образували се в резултат на пожар в дървената кула над портата. Подобни черни отломки също така са открити и при двете други порти. Северната порта е била широка колкото западната, само че по-ниска с около 6-8 метра. Източната порта обаче дава изненадващи резултати. Тя е била висока само 5 метра и широка 1,45 метра. Именно за тази порта се отнасят следните думи на Титмар:

„Tertia porta que minima est, orientem respicit et Tramitem ad mare iuxta positum monstrat!“ („Третата, най-малка, порта води на изток и сочи пътя към езерото в близост!“)

 

Издирването на мястото на храма обаче се оказва по-малко успешно. Нищо не е открито и на южното възвишение, най-високата точка на комплекса, нито пък по северните равнинни части. В центъра на комплекса обаче, на една линия с голямата порта, най-накрая се натъкнахме на равна площадка, постлана с камъни. Може смело да се предположи, че храмът се е намирал именно на това място.

В славянските поселения домовете са строени по валовете, оставяйки в средата свободно пространство, както вече беше упоменато. Такъв е и случаят при Шлосберг. В близост до източната и западната порти са открити хижи, две особено големи къщи. При всички случаи това са останките от жилищата и помещенията за стражи на жреците, като освен това е възможно и скъпоценните храмови съкровища, конкретно споменати от Саксо Граматик, да са били съхранявани там.

Горната крепост, Акропола на Ретра, е била с дължина от 115 метра и широчина от 45 метра. Тя се е намирала на 36 метра над нивото на Узеринското езеро, само няколко метра по-ниско от възвишението на Аркона над Балтийско море. Целият интериор на светилището и поразителното му сходство с Аркона са особено впечатляващи, когато са погледнати от външния вал. Този впечатляващ вал е сравнително добре запазен. От страната с лице към рова на някои места все още може да се види каменна облицовка. На върха на вала там най-вероятно е стояла стена от дърво и глина, подобна на тази около Акропола. Външната стена също има три порти, горе-долу съответстващи на портите на вътрешната стена.

Пространството между двете стени на комплекса Ретра съответства на празничния площад в Аркона, само че значително по-голямо. В Ретра е можело да се събират хиляди хора, като храмът е бил видим от всяка една точка.

 

 

Ретра изчезва точно 100 години преди Аркона, както показват и разкопките. Преди това се е смятало, че Ретра пада през 1151 г. Откритите славянски фрагменти, чиято възраст може да бъде определена с почти същата точност като при монетите, датират едва до средата на XI век. По това време (1068 г.) епископ Бурхард Халберщатски, като предводител на младия Хайнрих IV, предприема голям поход срещу славянските земи, които стават врагове заради въстанието от около 1066 г., убийството на епископ Йоан и разрушаването на замъка му Микилинбург.

Бурхард прониква до корена на злото и изгаря Ретра до основи. От светилището той взима велик свещен кон и го откарва обратно в Саксония начело на армията си като оскърбление към езическата вяра.

Покоряването на Ретра е окончателно. От този момент нататък краищата на редарите и толенските славяни престават да бъдат част от земите на лютичите. Храмът, чието разрушаване според документите се случва около 1151 г., се е намирал по на север, на другия бряг на река Пене в Гюцков, в земята на цирципаните [славянско племе]. Ото Бамбергски, който през 1123/24 г. и 1128 г. провежда мисионерски пътувания до померанците и лютичите, вече не е знаел за Ретра или редарите, точно както те вече не са споменавани в разказите за кръстоносния поход на саксонците срещу славяните през 1147 г.

През 1151 г. граф Адолф Холщайнски и ободритът Никлот, който разрушава Гюцков, а не Ретра, предприемат кръстоносни походи на север, между Пене и Прибалтика, сред пребиваващите там цирципани. Лопатата на археолога е разрешил тези древни исторически спорове. Създаденият от него образ на великите славянски светини не само е ясно възпроизведен пред нас, удивлявайки ни, но също така ни показва и пътя към по-нататъшното успешно проучване.

 

Източник:

„Ретра и Аркона, двете славянски светилища в Германия“ (Krueger Alb. G. ᛦ Rethra und Arkona, die beiden slawischen Heiligtümer in Deutschland), из „Германия: Ежемесечен журнал на германските проучвания за разбирането на немската същност“ (Germanien: Monatshefte für Germanenkunde zur Erkenntnis deutschen Wesens), официалния печатен орган на Аненербе под кураторството на Райхсфюрер-СС Хайнрих Химлер, септемврийско издание №9 от 1936 г

Редактирано Преди 1 час от Zara Thustra

[Zara Thustra]

 

Редактирано Преди 1 час от Zara Thustra

[Zara Thustra]

[Zara Thustra]

[Zara Thustra]