Космическата 2026: Какво да очакваме?

[SAlexandrov]

Космическата 2026: Какво да очакваме?

През 2026 г. може най-сетне да станем свидетели на пилотирана обиколка около Луната. Image credit : NASA

Днес представям втората и най-дългоочаквана от поредицата „празнични статии“, защото в нея ще разкажа какво предстои да се случи през Космическата 2026 година. Първата статия, в която представих Топ 10 космически снимки през 2025 година, е достъпна на този линк.

8 декември 2025 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. След като през 2025 г. станахме свидетели на роботизирани кацания на Луната и на полети на безпилотни мисии към Марс и астероидите, новата 2026 г. идва с обещания за пилотирана обиколка на Луната, нови роботизирани кацания на лунната повърхност, комерсиална станция в околоземна орбита, безпилотна мисия в орбита около Меркурий и амбициозен проект за доставка на проби от марсианската луна Фобос.

Астронавти не са летели до Луната от 19 декември 1972 г., когато корабът „Аполо 17“ се завърна след успешна експедиция до лунната долина Тавър Литроу. Това може да се промени през новата 2026 г., когато „Артемис 2“ най-сетне се очаква да излети с астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Гловър, Кристина Кук и Джереми Хансън. Ако всичко мине по план, четиримата ще трябва да облетят Луната (без да кацат на нея), след което ще се завърнат на Земята. Изстрелването на „Артемис 2“ бе отлаганo непрекъснато през последните няколко години, а сега е насрочено за не по-късно от края на април, с потенциални възможности през февруари и март. Разбира се, ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“, като продукти на стария космически отрасъл, винаги могат да ни изненадат неприятно и да се стигне до още забавяния, но до декември 2026 г. има още много време и се надяваме, че догодина пилотираните лунни мисии най-сетне ще бъдат рестартирани.

Но не всичко, свързано с Луната през 2026 г., се върти около „Артемис 2“. Възможно е да станем свидетели на още няколко интересни роботизирани лунни кацания, осъществявани от частни космически компании. Ако всичко мине по план, през новата година Блу Ориджин ще изстреля първия си спускаем товарен апарат „Блу Муун“, който се очаква да постави рекорд за най-тежкия спускаем апарат, кацнал на Луната от началото на космическата епоха. След неуспех през 2024 г. американската фирма Астроботик ще се опита да се реваншира, като изстреля втория си лунен спускаем апарат „Грифин-1“. Първоначално „Грифин-1“ трябваше да достави на лунната повърхност и амбициозния луноход на NASA на име „Вайпър“, но сега агенцията се доверява за тази задача на Блу Ориджин и на спускаемия апарат „Блу Муун“. Не на първия (който ще излети догодина), а на по-нататъшен. Американската фирма Файърфлай, която постигна меко кацане на Луната през март 2025 г., се готви да изстреля още един спускаем апарат от серията „Блу Гоуст“ през 2026 г., като на борда му ще лети и луноход, създаден от Обединените арабски емирства (ОАЕ), на име „Рашид 2“.

На илюстрацията: мисия „Чанг’e 7“ ще включва „хопър“, който ще търси воден лед на Луната. Image credit : CNSA

Седмата мисия на Китай до Луната от серията „Чанг’e“ ще бъде изстреляна през лятото на 2026 г. За разлика от предишните мисии, които кацаха на лунната повърхност, събираха проби, след което отлитаха с пробите и се завръщаха на Земята, „Чанг’e 7“ няма да е възвръщаема мисия. Вместо възвръщаема ракета ръководството на мисията е добавило богат набор от научни инструменти, които ще издирват залежи от воден лед на Южния полюс на Луната. Сред тези инструменти присъства и подскачащо устройство (или „хопър“), което ще скача от едно на друго място сред вечнозатъмнените кратери на лунния Южен полюс. За разлика от предходните мисии на Китай, които включваха предимно китайски научни инструменти и бяха с пренебрежимо международно участие, „Чанг’e 7“ ще притежава прибори и от други държави: Русия, Египет, Бахрейн, Тайланд, Швейцария и, изненадващо, САЩ. Необичайното сътрудничество с американците включва оптичен телескоп, предоставен от асоциацията ILO.

Насочваме сега вниманието си към Марс. Изстреляните през ноември спътници „Блу“ и „Голд“, съставляващи мисията на NASA „Ескапейд“, ще престоят известно време около точката на Лагранж L2 от системата Земя Слънце, след което в края на 2026 г. ще започнат самостоятелното си пътешествие към Червената планета. Мисията на NASA „Психея“ до астероида със същото име ще посети транзитно Марс през май 2026 г., като целта е гравитационна маневра, благодарение на която „Психея“ ще се отправи към основната си научна цел.

Японската мисия MMX. Image credit : JAXA

Но най-интересната марсианска мисия, планирана за изстрелване през 2026 г., е японската MMX. Япония ще се опита да направи нещо, което Русия неуспешно се пробва да осъществи през 2011 г. с „Фобос-Грунт“, а именно да събере проби от марсианската луна Фобос и да ги достави на Земята за по-нататъшен анализ. Мисията се осъществява в сътрудничество с NASA, Френската и Немската космическа агенция. Любопитен факт е, че най-сериозният принос на Европа е френско-немският всъдеход „Идефикс“, който ще кацне на Фобос и ще се „разхожда“ по повърхността на луната.

На илюстрацията: „Тянвън-2“. Image credit : CNSA

Изстреляната през май 2025 г. китайска мисия „Тянвън-2“ се подготвя за посещението на голямата си цел, астероида 469219 Kamoʻoalewa, което ще стане през юни 2026 г. „Тянвън-2“ ще трябва да събира проби от повърхността му, след което през април 2027 г. мисията ще се отправи обратно към Земята.

Европейската космическа агенция се готви за няколко големи събития през 2026 г. През ноември 2026 г. мисията „Хера“, която вече е на път, ще влезе в орбита около астероида Дидим, за да картографира неговата луна Диморф. Именно върху тази луна през септември 2022 г. NASA целенасочено разби мисията „Дарт“, която изпробва технологии за астероидна защита. Сега задачата на Европа е да изследва подробно резултатите от това разбиване, за да се потвърди, че „Дарт“ е сработила според очакванията.

Снимка на Меркурий, заснета от „БепиКоломбо“ през 2024 година. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM

Меркурий е най-слабо изучаваната скалиста планета от Слънчевата система, като досега тя е изследвана само от две мисии: американските „Маринър 10“ (през 1974 г.) и „Месинджър“ (2011-2015 г.). Сега съвместната мисия между Европейската космическа агенция и Япония „БепиКоломбо“, която вече направи няколко предварителни облитания на Меркурий, се готви за окончателното си навлизане в орбита около планетата. Това ще се случи през ноември 2026 г. В случай че навлизането в орбита е успешно, от Меркурианския трансферен модул ще се разделят двата научни спътника: европейският „Меркуриански планетарен орбитър“ и японският „Мио“.

Европейската космическа агенция и Китай планират своята съвместна мисия „Смайл“, която ще бъде изстреляна през пролетта на 2026 г. с европейска ракета „Вега-С“. Задачата на „Смайл“ е да проведе безпрецедентни наблюдения на магнитосферата на Слънцето в рентгеновата и ултравиолетовата област на електромагнитния спектър. Мисията ще работи в силно издължена орбита, която ще я отвежда на една трета от разстоянието до Луната (121 182 километра).

Европейският космически телескоп „Платон“. Image credit : ESA

Съвсем в края на 2026 г. очакваме още едно любопитно европейско изстрелване – на космическия телескоп „Платон“ посредством ракета „Ариана 6“. Задачата на телескопа е да изследва и характеризира извънслънчеви планети, т.е. планети, обикалящи около други звезди.

Сега насочваме вниманието си към пилотираната космонавтика (изключвайки „Артемис 2“). Китайците ще продължат с експлоатацията на орбиталната си станция „Тянгон“, като в края на 2026 г. очакват да изстрелят и да разположат до нея дълго отлагания космически телескоп „Сюнтян“. Очаква се той да съперничи на телескопа на NASA „Хъбъл“.

След рухването на единствената стартова площадка за руски пилотирани космически кораби „Союз“, през 2026 г. Международната космическа станция ще се сблъска с най-голямата заплаха за своето съществуване, като предстои да видим какви мерки ще вземат Русия, САЩ и останалите международни партньори. Макар че САЩ и Япония разполагат с мощни товарни космически кораби, голяма част от основните функции на МКС се поемат от руските товарни кораби „Прогрес“ и дори и теоретично да е възможно тези функции да се прехвърлят на американски мисии, досега това не е правено на практика.

След известни забавяния, сега изстрелването на комерсиалната космическа станция „Хейвън-1“ е насрочено за пролетта на 2026 година. Image credit : Vast

Но Щатите вече се готвят усилено за периода, когато МКС ще бъде пенсионирана и изведена от орбита. Наближава епохата на комерсиалните космически станции. Първата комерсиална космическа станция на име „Хейвън-1″, построена от фирмата Васт, се очертава да бъде изстреляна не по-рано от май 2026 г. Планирано е „Хейвън-1“ да бъде посетена от три или четири пилотирани космически експедиции. Тук е уместно да напомня, че през 2025 г. Васт вече изпрати в орбита демонстрационен спътник на име „Хейвън-Демо“, който изпробва нужните системи за експлоатация на орбиталната станция.

Индия дълго се забави с разработката на пилотирания си космически кораб „Гаганян“, но през ноември страната се похвали, че е изпитала успешно парашутната му система. Сега дебютното му изстрелване с астронавти е насрочено за първата четвърт на 2027 г., но дали това ще се случи зависи от поредицата безпилотни тестове, насрочени за 2026 г. Става въпрос за три изстрелвания, като на борда на кораба ще пътува човекоподобният робот „Вайомитра“.

Редица нови ракети трябва да дебютират през 2026 г. Най-очакваната от тях, разбира се, е третата итерация на ракетата на СпейсЕкс „Старшип“ – като се надяваме, че за разлика от втората итерация, която летя през 2025 г., третата ще е далеч по-успешна. Принципно Илон Мъск е казал, че при добро стечение на обстоятелствата „Старшип“ може да се отправи към Марс още през 2026 г., но това е малко вероятно. Ние очакваме две големи събития да се случат през новата година: едното е възвръщаемост на горния компонент, т.е. самият „Старшип“, а не само долната степен „Супер Хеви“, чиято възвръщаемост е вече доказана. А другото е успешна демонстрация на презареждане с гориво в орбита. Именно от изпълнението на тези две цели зависи дали СпейсЕкс ще е в готовност да поддържа пилотирана експедиция до повърхността на Луната преди китайците да изпреварят американците.

Освен полета на лунния спускаем модул „Блу Муун“, Блу Ориджин очаква да мащабира производството на ракетите „Ню Глен“, както и да увеличи тяхната летателна честота.

След успешния първи полет през декември на метановата ракета на китайската фирма ЛандСпейс „Чжюкуе-3“, при който обаче кацането на първата степен все пак бе несполучливо, компанията ще се опита да постигне възвръщаемост през 2026 г. Още няколко комерсиални орбитални ракети на Китай с потенциална възвръщаемост трябва да дебютират през 2026 г., в това число „Тянлон-3“ (на Спейс Пайъниър), „Палада-1“ (на Галактик Енерджи) и „Небюла“ (на Дийп Блу Аероспейс).

Eвропейската ракета „Миура 5“ на „ПиЕлДи Спейс“ трябва да дебютира през 2026 година. Photo credit : PLD Space

2026 г. е определяща и за развитието на комерсиалния космически сектор на Европа. След като на министерско събиране през ноември т.г. бе разрешен въпросът за финансирането на младите европейски ракетостроителни стартъпи, догодина предстои подписването на рамковите договори с петте избрани фирми: Изар Аероспейс, Маяспейс, Орбитал Експрес, ПиЕлДи Спейс и Рокет Фактори Аугсбург. За много от ракетите, създадени от компаниите, датата за дебютното им изстрелване е 2026 г. Ракетата „Спектрум“ на Изар вече летя веднъж през 2025 г., но неуспешно – очакваме в близко бъдеще нейните следващи полети.

И накрая завършвам тази статия с няколко развръзки, които очакваме през 2026 година:

Върджин Галактик: по последна информация компанията на Ричард Брансън е в готовност през новата година да започне летателните изпитания на новите суборбитални пилотирани космически кораби „Делта“. Предстои да видим дали графикът ще бъде спазен. Брансън вече не желае да инвестира във Върджин Галактик, но компанията разполага с известно количество останали средства, които на теория биха могли да ѝ позволят да възобнови пилотирани изстрелвания.

Совалката „Дрийм Чейсър“ на Сиера Спейс: нейният дебют сега е насрочен за края на 2026 г. НАСА обаче не предвижда „Дрийм Чейсър“ да се скачва с Международната космическа станция. Евентуални товарни мисии до МКС могат да бъдат поръчани след евентуален успешен свободен полет в ниска околоземна орбита.

Сагата „Старлайнър“ ще продължи и през 2026 година. Photo credit : NASA

И накрая, разбира се, не мога да не обърна внимание на многострадалния „Старлайнър“ – пилотираният космически кораб на Боинг. След като през 2024 г. той остави двама астронавти на МКС, чакайки алтернативен превоз (т.е. кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“), следващото изстрелване на „Старлайнър“ е насрочено за пролетта на 2026 г. и то ще е безпилотен изпитателен полет. Това е най-най последният шанс на Боинг да докаже, че този път проблемите със „Старлайнър“ са наистина разрешени, за да може НАСА да се довери отново да качва хора на него.

https://cosmos.1.bg/space/2025/12/08/2026-what-to-expect/