Актуализирани планове на космонавтиката на Русия през януари 2026 г.

[SAlexandrov]

Днес Роскосмос представи плановете си, които звучат като вицове

На снимката: космическият апарат „Бион-М“ №2. Фото: Роскосмос

27 януари 2026 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. Днес Роскосмос публикува новини, касаещи текущото състояние на руския космически отрасъл, а също така представи и своите планове за бъдещето. Заредете се с купа пуканки – смехът ви е гарантиран.

Да започнем с най-важното: Роскосмос реши да строи новата си стара станция „Рос“ в орбита с наклон 51.6 градуса, а не в полярната орбита, какъвто бе оригиналният план. По този въпрос вече писах. Но не си мислете, че причината за промяната на решението е недостигът на средства или липсата на нов пилотиран космически кораб, който може да лети в полярна орбита от космодрума Восточний. Не – вече има научна обосновка! Според Дмитрий Баканов, ръководителят на Роскосмос, биологичният спътник „Бион-М“ №2, който бе изстрелян миналата година, е открил, че радиацията в полярна орбита е по-силна от тази на Международната космическа станция. Човек би казал, че това е факт, за който досега не знаехме. Но все пак браво на руските спътници – откриха Америка! Извинявайте, земните полюси…

Що се касае до инцидента на космодрума Байконур, който остави Русия без възможност да изстрелва кораби „Союз“ и „Прогрес“ до МКС, т.е. без възможност за пилотирана космонавтика за обозримо бъдеще – имаме виновни! Тук поне няма изненада – според Игор Бармин, научният съветник към директора на ЦЕНКИ, виновен е наземният персонал, който е пренебрегнал инструктажа. Ремонтът на щетите ще струва на Роскосмос 10 милиона рубли. Пак не е много.

Сега преминаваме към плановете. Оказва се, че Русия работи по ъпгрейд на лекотоварната си ракета „Ангара-1.2М“, който ще позволи на ракетата да извежда 3.5 тона провизии в ниска околоземна орбита. Тази осъвременена лекотоварна ракета ще е готова… след 2035 година.

Руският аналог на ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“ с метанови двигатели „Амур-СПГ“ ще е готов за полет след 2030 година. Доскоро Роскосмос обещаваше, че прототип „Амур-СПГ“ ще излита на кратки атмосферни полети през 2025 г., което бе пределно ясно от самото начало, че няма как да стане. Реалността е, че „Амур-СПГ“ кисне на чертожната дъска от 2020 г. без перспективи да се случи нещо повече. Сега, след като дебютът няма да е факт преди 2030 г., може да кажем, че Русия изостава от САЩ или по-точно от СпейсЕкс с две десетилетия.

Възвръщемата микроракета „Иркут“ с товароподемност 780 килограма до орбита също е насрочена да лети след 2030 година. Очевидно това е последната реинкарнация на проекта „Байкал“.

Полетът на „Ангара-А5М“ с модерна степен на водород и кислород? След 2030 година. Очевидно, според графика на Роскосмос, великите събития в руската космонавтика ще разцъфтят през 30-те години.

Минаваме на лунната програма. Орбиталната мисия „Луна-26“, която трябваше да лети през тази година, сега е насрочена за 2028 година. Спускаемата роботизирана мисия „Луна 27А“ – за 2029 година. А роботизирана мисия с цел взимане на проби, по подобие на съвременните китайски, е насрочена за 2034 година.

Следващият космически телескоп „Спектр-УВ“ е насрочен за 2031 година. А по-следващите „Спектр-М“ и „Спектр-РГН“ не ги чакайте преди 2036 година. Дългоочакваната следваща мисия на Русия до Венера на име „Венера-Д“ трябва да излети през 2036 година. Имайки предвид, че СССР за последно изстреля мисия до Венера през 1984 година, това се очертава да е 52-годишна пауза. Ще чуем ли феновете на руската космонавтика, които не спират да мрънкат как НАСА не е изпращала хора на Луната половин век, да приложат същите стандарти за Русия?

Но пък, ако вярвате на популярните публикации в медиите, Русия ще строи ядрени реактори на Луната и ще изпраща пилотирани експедиции към Марс с плазмени двигатели.

Ще, ще.

За тези и още новини – четете в Туитър страницата на блогърката Катя Павлюшченко.

https://cosmos.1.bg/space/2026/01/27/roscosmos-plans/