Феноменът поколенчески песимизъм

[vvarbanov]

Той се появява във всяка епоха, независимо дали говорим за античност, Средновековие или TikTok. 

Следния цитат  се приписва  на Сократ (V в. пр.н.е.)

„Нашата младеж обича разкоша, подиграва се с властта, няма уважение към по-възрастните и предпочита бърборенето пред упражненията.  Днешните млади са тирани, не стават от столовете си, противоречат на родителите си и са роби на удоволствията.“

Това също изглежда написано вчера :  „Няма вече надежда за бъдещето на нашия народ, ако той зависи от днешната младеж; защото тази младеж е непоносима, безнравствена и безразсъдна.“ Хезиод (VIII в. пр.н.е.)

Сенека (I в.) също мрънка в типично римски стил: „Младите са изгубили дисциплината, презират труда и живеят в излишества.“

Защо това се повтаря винаги? 

Има няколко дълбоки причини:

Паметта е измамна
Помним себе си и нашето поколение в най-добрия му вариант. Забравяме мързеливите, безотговорните и „изгубените“ от нашето време.

Младите са адаптирани към нов свят
Те не са „по-лоши“ — те са други, защото средата е различна. Това винаги плаши по-възрастните.

Ценностите се изместват, не изчезват
Дисциплина ↔ автономия
Йерархия ↔ равнопоставеност
Търпение ↔ бързина

Еволюционна тревога
Подсъзнателно: „Ако те са такива, дали светът ще оцелее без мен?“

Ако древните автори са били прави…
  цивилизацията трябваше да е приключила още преди 2500 години.

А тя вместо това:

оцелява,

трансформира се,

и всеки път новото поколение я носи по свой начин.