Япония и Русия се връщат към ситуация на противопоставяне

[Р. Теодосиев]

Япония и Русия се връщат към ситуация на противопоставяне

Цялата статия: https://drmjournal.org/2026/03/18/yaponia-rusia-kurilski-ostrovi/

Курилските острови, които се простират от японския Хокайдо до руския полуостров Камчатка, са под руски контрол от 1945 г. насам. Япония обаче предявява претенции към четирите най-южни острова – Итуруп (Еторофу), Кунашир (Кунашири), Шикотан и групата Хабомай – и ги нарича свои „Северни територии“. GIS

Автор: Калоян Тренов

Докато погледът на международните наблюдатели е насочен към горещите точки по света – войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток, териториалните претенции на Китай за Тайван и по-агресивната външна политика на САЩ през изминалите месеци, някои места с тлеещо напрежение минават на заден план. Такъв пример са и обтегнатите взаимоотношения между Япония и Руската федерация, в основата на които стои стремежът на Токио да подсили военното си присъствие в региона и статутът на Курилските острови (наричани в Япония „Северните територии“).

Курилските острови: въпрос на география и икономика 

Курилските острови са част от руската Сахалинска област, като най-западният от тях се намира на по-малко от 30 км. от втория по големина японски остров Хокайдо. Вулканичният архипелаг, с население под 20 000 души, се състои от 20 големи и повече от 30 малки острова, като само 8 от тях са населени. 

 

(Фигура 1) Обща карта на региона, включваща документираното разположение на руските военни сили до 10 октомври 2024 г. Автор: David Batashvili. „Russian Military Forces: Interactive Map“. Georgian Foundation For Strategic and International Studies, 2026.

Те имат стратегическо значение за Русия, тъй като разделят Охотско море от Тихия океан и са ключови за свободното движение на руския Тихоокеански флот. Освен това предоставят добри възможности за разузнавателни дейности и са удобни за разполагането на военна техника, чрез която да се оказва натиск върху съседна Япония.

Основният икономически отрасъл на архипелага е риболова, който също често е причина за спорове. Освен това на островите има значителни находища на вулканична сяра и пирит. По време на изследване в периода между 2012 г. и 2013 г. близо до островите са открити залежи на газохидрати, но към момента все още няма опити за използването им като енергиен източник.

История на надпревара за контрол на територия

Двете държави имат дълга история на конфликти и напрежение от установяването на дипломатическите и търговските им взаимоотношения през 1855 г., като основната причина е била контролът върху Корейския полуостров и Манджурия (историко-географски регион, който съвпада с днешен североизточен Китай и части от Руския далечен изток). Съревнованието между двете държави води до Руско-японската война от 1904-1905 г. , която завършва с японска победа. До началото на Втората световна война надпреварата между двете държави за контрол над региона не спира, като също така не липсват и погранични сблъсъци. През 1941 г. СССР и Япония подписват пакт за неутралитет, който позволява на двете държави да се фокусират върху другите фронтове. Въпреки това СССР обявява война на Япония през август 1945 г. , като основна цел за руснаците, освен Манджурия и полуостров Корея, стават и Курилските острови.

Инвазията е успех за СССР и Япония губи контрола върху архипелага. Между двете държави така и не е подписан официален мирен договор, което и до днес подхранва напрежението за статута на Курилските острови. През Студената война Япония остава в сферата на влияние на САЩ, поради което отношенията със СССР  продължават да бъдат обтегнати, а спорът за Курилските о-ви и нуждата от официален мирен договор остават на преден план за дипломатите от двете страни. Опити за сближаване и разрешаване на въпроса са направени през 1990-те години, но без особен успех. 

Структура на военните сили

Руските сили в региона са разположени на няколко ключови позиции: Владивосток и околностите му, най-южните части на о. Сахалин, Курилските о-ви и южните части на п-в Камчатка. 

(Фигура 2) Базата на Тихоокеанския флот във Владивосток. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“.

Във Владивосток се помещава командването на руския Тихоокеански флот, състоящ се от 23 подводници (14 ядрени подводници и 9 дизелови подводници) и 57 бойни кораба. Те включват: един ракетен крайцер, пет миноносци, пет разрушителя, пет фрегати, осем корвети, други 17 кораба за патрул и брегова охрана, 12 миночистача, както и четири десантни кораба, и пет десантни катера. Основната част от тях се намират във военноморските бази във Владивосток, Фокино, Корсаков (южната част на о. Сахалин) и Петропавловск-Камчатски (п-в Камчатка). Към силите на Руската федерация в Тихия океан се включват и 77-те кораба на бреговата охрана от различен тип. Сухопътните сили на флота се състоят от две морски пехотни бригади, един морски пехотен полк, един военноморски батальон на специалните сили, три брегови артилерийски бригади, един брегови артилерийски батальон, две брегови артилерийски батареи.

(Фигура 3) Командването на 5-та армия в Усурийск. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“.

На ключови позиции са разположени множество зенитно-ракетни комплекси RS-SA-10B „Grumble“ (С-300ПС) и RS-SA-12 „Gladiator/Giant“ (С-300В „Фаворит“), RS-SA-21 „Growler“ (С-400 „Триумф“), RS-SA-22 Greyhound (Панцир С-1), ракетни комплекси за брегова отбрана RS-SSC-5 „Stooge“ (3К55 „Бастион“) и  RS-SSC-6 Sennight  (3К60 „Бал“), както и други видове ракетни установки, и гаубици. Също така сухопътните сили притежават голям брой бронирани транспортьори и танкове, най-вероятно модел Т-80. 

(Фигура 4) Силите на Русия на остров Сахалин и на южните Курилски острови. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“.

Военновъздушните сили на Русия в региона разполагат с различни модели изтребители МиГ-31 („Foxhound“), Су-27 и Су-30 („Flanker“), различни модели хеликоптери Ка-27 и Ка-29 („Helix“), противолодъчни и разузнавателни самолети (ИЛ-38) „May“ както и други транспортни, разузнавателни и противолодъчни летателни апарати. 

Отделените от Тихоокеанския флот сухопътни сили са под командването на 68-ми армейски корпус, разположен на остров Сахалин. Частите, от които се състои са една „картечно-артилерийска“ дивизия, с местоположение на Курилските о-ви, и една механизирана бригада, с местоположение на о. Сахалин. 

На север от Владивосток в град Усурийск, близо до границата с Китай, се намира щабът на руската 5-та армия, състояща се от механизирана дивизия, механизирана бригада, артилерийска бригада, ракетна бригада и огнехвъргачен батальон. Освен големия брой бронирани транспортни средства, танкове, гаубици, ракетни установки, минохвъргачки и противотанково снаряжение, 5-та армия има и 12 балистични ракети с малък обсег RS-SS-26 „Stone“ (9К720 „Искандер-М“) с обсег до 500 км. Ракетите „Искандер“ могат да бъдат и оборудвани с ядрени бойни глави.

(Фигура 5) Силите в Петропавловск-Камчатски, полуостров Камчатка. David Batashvili, „Russian Military Forces: Interactive Map“.

 

Цялата статия: https://drmjournal.org/2026/03/18/yaponia-rusia-kurilski-ostrovi/