Руско-украинската война 2022-2026 година.

[vvarbanov]

Супер песничка за кризата за бензин в Русия ! 

https://www.facebook.com/reel/1354158993332374

[Warlord]

У нефт гази, на опашки за бензин се реди.

Що е то?

[Р. Теодосиев]

Александър Стоянов:

 

Днес официално вторият етап от войната в Украйна (2022–) стана по-дълъг от Първата световна война (1914–1918). Няколко седмици по-рано войната стана по-дълга и от т.нар. „Отечествена война“ на СССР срещу Нацистка Германия (1941–1945). Следващият исторически праг, който гоним, е конфликтът да задмине по продължителност Гражданската война в Русия (1917–1922) и евентуално съветската интервенция в Афганистан (1979–1989). Със своите около 1 500 000 убити и ранени руски войници войната в Украйна вече задмина интервенцията в Афганистан, но, слава Богу, остава далеч от човешките трагедии на Гражданската война и световните войни. При все това статистиката не бива да ни заблуждава — Украинската война е най-кървавият конфликт, воден между Русия и друга държава в цялата история на „Северната империя“, задминавайки Северната война със Швеция и войните срещу Османската империя.

 

Казвам всичко това, за да подчертая, че този конфликт създава огромно морално, материално и социално бреме за Русия — бреме, което нито ние, външните наблюдатели, нито самите руснаци осъзнаваме напълно. При сегашното развитие на фронтовете войната на теория може да продължи поне още три години, а ако вярваме на някои оценки на руски политици, Москва трябва да прегърне идеята за т.нар. „вечна война“ — т.е. конфликт с продължителност над десетилетие.

[Р. Теодосиев]

Frontline Monitor:

 

Въоръжените сили на Украйна разгърнаха нова масирана вълна от далекобойни ударни дронове срещу цели, разположени дълбоко на руска територия. Според местните мониторинг канали, във въздушното пространство на Руската федерация в момента са навлезли най-малко 280 апарата – както далекобойни витлови апарати (от типа на познатите украински „Лютий“ и „Бобър“), така и бързи реактивни дронове.

 

Векторите на атаката се разгръщат паралелно към пет направления – от Московска област до Поволжието – и по един обособен фланг над северозападната акватория на Черно море. Наблюдаваната дисперсия отново подлага на изпитание цялата архитектура на руската противовъздушна отбрана.

 

Червените вектори (витлови дронове от класа на „Шахед“, летящи с бавна скорост на ниска височина) съставят пет отделни оси дълбоко в руския тил, докато сините вектори (реактивни дронове, които развиват няколко пъти по-висока скорост и голяма височина на полета) са концентрирани почти изцяло по южния морски фланг, Крим и крайбрежието на Черно море. Насочването е равносилно на доктринално изказване: по-скъпият и по-бърз реактивен дрон е хвърлен точно там, където прозорецът за реакция е най-кратък, но целите са най-плътно защитени и подвижни: Черноморския флот и наситения пояс от ПВО в окупирания Крим. В същото време по дългите маршрути над сушата препускат масирани вълни с евтини витлови дронове, чието предимство започва да се откроява в нарастване на тяхното количество и ширината на фронта.

 

Следващият списък е базиран на посоката на векторите и анализ на публично известните съоръжения, които се намират в съответните райони. Те маркират потенциални цели, а не потвърдени такива или – още по-малко – потвърдени попадения, за каквито на този етап изглежда е равно да се говори.

‎

Москва и Твер: Най-плътният сноп стрелки тръгва от пространството Смоленск–Калуга и се насочва на север и североизток, към Московска и Тверска област. Тук попадат военните летища от пръстена около столицата (Чкаловски, Кубинка и Остафьево) и възела на транспортната авиация авиобаза Мигалово в Тверска облст; в същия коридор попада Московската рафинерия в Капотня, която многократно беше мишена на по-ранни атаки. Стойността на вектора е колкото военна, толкова и политическа: натискът срещу столицата би принудил руското командване да задържи усъвършенствани зенитно-ракетни комплекси, с които да брани московското небе, вместо да ги изнесе напред.

 

Тула: Обособен вектор сочи в източна поска право към един от 2-3 стълба на военно-промишления комплекс на Руската федерация. Тук се намират Конструкторско бюро по приборостроене „Шипунов“ (КБП), което проектира ЗРК (Панцир-С1, Панцир-М, Тунгуска-М1) и ПТРК (Корнет, Метис-М, Вихър); НПО „Сплав“ – хегемон в производството на РСЗО (ТОС-1А „Солнцепек“, БМ-21 „Град“, БМ-27 „Ураган“, БМ-30 „Смерч“) – и Тулския завод за патрони. Удар по този сектор е насочен не към техниката на фронта, а към способностите за нейното производство.

 

Брянск: Снопът около Брянск се разгръща на север и североизток. Градът е типичен логистичен възел от първа величина – пресечен жп пункт, по който минава логистиката за фронта, и зона със складове за гориво и муниции, които обслужват групировките. Тук векторът сочи към прекъсване на потока, а не към унищожаване на крайния потребител.

 

Воронеж и заход към Поволжието. Отделна група се насочва на изток-североизток, препускайки в небето над Воронежка област, към индустриално-енергийния пояс на Поволжието. Наблизо е Воронежкото акционерно дружество за оръжие (ВАСО) и военно летище Балтимор; продължилият на изток вектор е съвместим със заход към авиобаза Енгелс – дом на стратегическа авиация и част от нейните тежки бомбардировачи, която многократно беше мишена на удари от украински дронове в миналото.

 

Ростовска област и Донбас: От небето над Белгородска и Донецка област голяма група дронове се разгръща на изток-югоизток към Ростовска област. Тази посока има най-висока концентрация на тактическа авиация в близкия тил: летище Морозовск (база на изтребители-бомбардировачи Су-34) и летище Милерово, командните и логистични възли около Ростов на Дон, авиационния завод в Таганрог. Машини и инфраструктура, които поддържат ежедневно руския натиск върху южния фронт, поради което евентуални успешни удари ще имат пряко отражение върху операциите на фронта.

Южен морски фланг: Акваторията на Черно море и по-точно нейната северозападна част предлага оперативна картина, която е най-сложна за интерпретация. Червените вектори от Одеса до Крим сочат на югоизток към окупирания полуостров и отвъд – Новоросийск и брега на Краснодарски край, т.е. пристанища на Черноморския флот и съоръжения на петролна инфраструктура (военноморска база и терминал за износ „Шесхарис“ в Новоросийск, бази на военноморска авиация в Крим, Керченския мост).

‎

В обобщение, геометрията на полет тази вечер очертава не един, а два отделни замисъла. Петте направления над суша са поети от множество евтини витлови дронове, прилагащи метода на насищането – разпиляване на огъня към толкова едновременни посоки, че ограниченият ресурс от модерни комплекси С-300/400 и Панцир може да се окаже изправен пред избор кое да защитава и кое – не.

Крайните точки на полет издават каква може да е целта зад насищането – класове обекти, обикновено защитени именно от дълбочината: стратегическа и фронтова авиация, заводи за производство, петролни рафинерии и логистични възли. Черно море от своя страна дава коренно различна оперативна картина, тъй като там е концентриран скъпият реактивен ресурс, който надали ще бъде изразходен с лека ръка. Това ми дава основание да смятам, че точно срещу това направление ще има водеща оперативна тежест.

‎

--

‎‎

Frontline Monitor в социалните мрежи:

https://linktr.ee/FrontlineMntr

‎

Ако харесвате работата ми:

https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr

https://revolut.me/frontlinemntr