Отиди на
Форум "Наука"

Великден ( Възкресение Христово )


Recommended Posts

  • Потребители

Още от древни времена хората са се интересували от живота след смъртта. Благодарение на този техен интерес възникват множество древни религии. В повечето древни религии съществува култ към плодородитето.

Природата обаче не винаги е била благосклонна към земеделците в миналото. Причинените от природните стихии земеделски щети древните хора са си ги обяснявали със смъртта на някои от боговете. Такъв е случая с египетския бог Озирис, който постоянно умира и възкръсва. Древните египтяни смятали, че бог Озирис покровителства урожая.

За разлика от Озирис гръцката богиня Персифона не умира, но тя в определен период от време слиза в подземното царство на Хадес. Тогава много от растенията загиват. Това време се отъждествява със зимата и смърта.

Самото плодородие е свързано с живота. Така се появяват множество култове посветени на боговете на плодородието в античния свят. Една от най-почитаните богини на плодородието са : вавилонската Ищар, гръцката Деметра и римската Церера.

Така тази религиозна доктрина за вечно умиращите и възкръсващи богове, с която се олицетворяват умиращата и възкръстваща природа се разпространяват в целия древен изток. Източните религиозни учения намират влияние в римската империя.

Като противовес на тези източни учения в Юдея през І век се заражда една нова религия – хриситянството. Тази нова религия не отрича напълно източната религиозна философия. Самото християнство възприема идеята за смъртта и възкресението. Така според свещенната книга Библията, която е съставена от Стария и Новия завет и четирите Евангелия на Матей, Йоан, Лука и Марко-Христос се ражда за да умре. Според светите писания Исус умира за да изкупи първородния човешки грях.

На смъртта и възкресението на Христос е посветен най-големия пролетен християнски празник – Великден. Той заема важно място в църковния календар на Източната и Западната църкви.

Възкресение Христово или Великден е най-големия православен празник. За разлика от католиците – източно православните християни обикновено го празнуват една седмица по-късно . Но не винаги е така. Понякога разликата между двата празника може да е и цял месец както например е тази година. Макар метода на изчисляване на датата на Великден да е един и същ, това несъответствие в празничната дата се дължи на календара. Католиците и православните използват различни календарни системи. Това са Юлианския и Григорианския календари.

И понеже двата календара са луно-слънчеви православните и католическите свещеници изчисляват по фазите на луната евентуалната дата на празника. Обикновено това е времето на първото палнолуние след пролетното равноденствие . Поради това отбелязването на празника става в интервала 3. ІV - 8. V. за православните християни. Това е така, защото православния Великден не може да се празнува преди самата на еврейската Пасха. Той не може да се празнува и на една дата с еврейския празник.

В същото време католическия Великден не се влие от това.

Още през 1582г. папа Григорий ХІІІ заменя стария Юлиански календар с нов, който по-късно става известен като Григориански календар или нов стил. В същото време в православните храмове се служи по стария Юлиански календар.

След приемането на християнството от българите този голям църковен празник навлиза в бита на народа. Понеже Възкресението е свързано с пролетта, той става любим на много българи.

Според народните и църковни традиции подготовката за Великден започват още с началото на 40 дневните пости, но същинските приготовления започват едва седмица преди самия празник. Тази седмица се нарича Страстна неделя. През тази седмица строго се забранява всякаква домашната работа. Забранява се къпането. То е разрешено единствено в четвъртък и събота. Тогава се боядисват яйцата и се пекат козунаците.

На Велики четвъртък първото яйце, което снася кокошката се боядисва се боядисва в червено. Боядисването с червена боя не е случайно, тъй като този цвят е символ на живота и на кръвта, а кръвта е живот. Червения цвят един от най тачените от българите. Не е случайно той се среща в българската шевица и амулети. Поради тази причина в миналото всички яйца са били оцветявани в червено. Другите краски са дошли по-късно под влияние на Западн Европа. Освен боите се използват и други техники на украсяването. В миналото нашите баби са ползвали пчелен восък за тяхната украса. В някои райони на страната и до днес се използват различни растения. Най-често обаче се използват листата на здравеца. Самото име на това растение говори защо българите го използват така често. То е свързано със здравето, затова присъства във всички наши обичаи и обреди без траурните. С първото боядисано яйце домакинята обикновено това е най-възрастната жена в семейството отърква с него лицето и челото на децата. След като се боядисат всички яйца едно от тях се слага на мястото на старото. То ще стои там една година – до следващия Велик Четвъртък. Когато се подмени старото е яйце с новото, тогава бабата го взема и започва да гадае по него.

Яйцето като символ е познато още от древността. Много от древните жители на Египет, Месопотамия и Балканския полуостров са го възприемали като символ на началото. Според древните религиозни философии от яйцето води началото си светът. Не е случаен и вечния философски въпрос "кое по-напред е излязло – яйцето или кокошката ? " На този въпрос и до ден днешен няма отговор.

Като народ наследник на древни култури сме възприели този символ и той става един от основните символи в българската празнична великденска обрядност.

Приготовленията за празника Великден обаче не приключват с боядисването на яйца. Пак на Велики Четвъртък и Велика Събота се пече празничен обреден хляб, който се нарича козунак. В някои райони на страната той се нарича и количи. Този хляб се различава от обикновения. Първо заради продуктите от които се прави и второ самата формата на козунака е различна. За разлика от обикновения хляб козуначеното тесто се меси по-трудно. Естествено, че количито трябва да втасва повече. Обикновено козуначеното тесто трябва да се точи на конци и тогава да се плете. Познати са два вида козуначени плетки. Това са двойна и тройна плетка. Втасалото тесто се уплита на кръг и се пече. Като се опече в него се слага едно червено яйце в средата.

В по ново време освен обикновения плетен козунак се приготвя и тъй нареченото козуначено руло. Както в козунака, така и в рулото се слагат ядки и стафиди.

Този обреден хляб, както и великденските яйца се ядат вече на самия празник Великден. Яйцата се носят в църквата и след като настъпи Възкресението миряните започват да се борят с тях. На когото яйцето излезе здраво той е победител.

Седмицата след Великден се нарича Светла неделя. В края на тази седмица е тъй наречената Томина неделя или Малък Великден. На него ден се носят яйца и козунак на починалите близки. Те се оставят на гробовете за да не са гладни мъртвите .

В продължение на 40 след Възкресение Христово православните християни се поздравяват с поздрава "Христос Възкресе ", на който се отговаря "Во истина възкресе ".

Великден е един от големите пролетни празници, който става повод се събира цялото семейството. На този ден празнуват Велико и Велика, Величко и Величка.

Весели празници!

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...