Отиди на
Форум "Наука"

За света, Ursa Minor и световната пустош.


Recommended Posts

  • Потребител

Звездите пазят много тайни. Само трябва внимателно да ги погледнем. През 2007 г., наблюдавайки звездата Мира в съзвездието Кит, известна ни от преди 4 столетия, астрономите направиха поразително откритие. Този червен гигант има опашка, като при кометите. Тази опашка се вижда най-добре в ултравиолетовия диапазон. Простира се на около 13 светлинни години, което е три пъти повече от разстоянието от Слънцето до звездата Проксима Кентавър. Астрономите не бяха виждали нищо подобно: "звезда-комета". На всеки десет години, Мира губи толкова газообразно вещество, колкото е теглото на Земята. За последните 30 хиляди години (възрастта на опашката) изхвърленото вещество, можеше да се създадат не по малко от девет планети като Юпитер.

Името на тази звезда произлиза от латинската дума мира, която може да се преведе като "чудо" И наистина, Мира е непресъхващ източник на "чудеса" Тя се движи не по дължината на диска на нашата галактика, а напреки. Скоростта и е необичайно голяма - около 500 000 километра в час. Както изглежда, гравитационните полета на звездите покрай които тя минава, я ускоряват. При тази скорост, тя силно компресира и нагрява газовете пред нея, те се "стичат", смесват се с изхвърляното от нея вещество и се получава непрекъснато удължаващата се опашка. Толкова е нагорещена, че свети в ултравиолетово, и за това, преди, с обикновените телескопи, не можела да се види. При това, Мира, е като хамелеон сменящ цвета си - на всеки 332 дни потъмнява, а след това, отново става светла. В момента, когато достига най-голяма яркост, свети петстотин пъти по-силно. С други думи, този червен гигант изменя своя блясък от десета до втора звездна величина. Пулсирането, започнало след изгарянето на водорода, след това хелия и последващото раздуване, сега подсказва за близката смъртта на звездата. След известно време (милиони години), Мира, с последното си избухване ще изхвърли външните слоеве вещество и ще се превърне в бяло джудже, заобиколено от планетарна мъглявина.

Мира, е най-интересна на учените заради предстоящата си смърт: с помощта и, те могат да научат какво бъдеще има нашето Слънце.

Трябва да се добави, че "спринтьорът-хамелеон" с опашка на комета, в момента се на мира на 350 светлинни години от Земята.

Калвера

Не отдавна, американски астрономи откриха особено рядък екземпляр неутронна звезда, в Малката Мечка. Учените я кръстиха "Калвера" - името на злодея от уестърна "Великолепната седмица". Това е, така наричаната, единична неутронна звезда. Като правило, тези мрачни джуджета са двойка с друга звезда, която постепенно изяждат.

До сега са били намерени само седем самотни неутронни звезди. Те получили името "Великолепната седмица". Тези обекти са много млади - не повече от милион години. Някои от тях могат да бъдат видени даже в оптическия диапазон. Светят много слабо и е възможно да ги видим само защото

са разположени сравнително близко до Слънчевата система.

Откриването на Калвера е по-скоро случайно. Разглеждайки каталог с обекти излъчващи видима светлина, инфрачервени лъчи и радиовълни, Робърт Ратледж го сравнил с каталог на източници на рентгеново лъчение. Той обърнал внимание на обекта 1RXS J141256.0+792204, който излъчвал само рентгенови лъчи.

През август 2006, астрономите насочили телескопа на обсерваторията "Суифт" в посоката в която се намира този загадъчен източник, и отново го открили. Нямало никакви съмнения: там се намирала неутронна звезда, и може би даже от неизвестен тип.

И разположението и е странно - намира се високо над галактическия диск, на разстояние само 250 - 1000 светлинни години от Земята. Но във всеки случай, това е най-близката до Земята неутронна звезда. Впрочем, както предполага един от откривателите, Дерек Фокс, "може да има десетки такива звезди". А не може ли те да са причината за масовите измирания в историята на планетата ни? Подобни катастрофи се повтарят на всеки няколко десетки милиони години.

Планетата на Георги Мандушев.

През 2006 година, американски астрономи от обсерваторията Лоуел, открили най-голямата планета, от досега известните ни в нашата Галактика (официално за откритието е съобщено чак през лятото на 2007). Открили я защото звездата около която се въртяла, понякога започвала да свети по слабо от обикновено. Очевидно, нещо пречело на светлината - пред нея минавала планета.

Планетата TrES-4, разположена на разстояние 1400 светлинни години от Слънчевата система, в съзвездието Херкулес, е 1.674 пъти по-голяма от Юпитер,. Учудващо, но тази планета се оказала и с по-малка плътност. С 0.24 грама на кубичен сантиметър, тя повече напомня на коркова тапа. Подобен факт съвсем не се вписва в съществуващите теории за формирането на планетите. Прекалено голяма е за масата си. Както се шегуват астрономите, ако в космоса имаше океан, тя щеше

да плува по него.

Около родната си звезда, планетата се завърта само за три дни. Земният уикенд там се равнява на цяла година. Разстоянието до нея е 2.8 милиона километра - по-малко от два процента от разстоянието от Земята до Слънцето. Основно, планетата е съставена от водород и съдейки по нейната температура от 1260°С, е лишена от твърда повърхност. Гравитацията на тази прекалено раздута планета е много слаба. Тя даже не можа да задържи заобикалящата я газова обвивка и постоянно я губи. Изследователите смятат, че планетата си има огромна опашка, наподобяваща кометните.

"Природата ни е приготвила още немалко загадки, - казва американският астроном Алан Бос. - Съвършено непонятно, например е, как тази планета съществува с такава малка плътност.

Възможно е да съществува цял клас свръх леки планети. Така малко по-рано, била открита планетата НАТ-Р-1. Нейният диаметър, почти 400 хиляди километра, е 2.76 пъти повече от диаметъра на Юпитер, но за това пък тежи два пъти по малко, така че плътността и е четири пъти по-малка от тази на водата. Тази странна планета е разположена на 450 светлинни години от Земята, в съзвездието Гущер. Разстоянието до звездата и е двайсет пъти по-малко от това разделящо Земята и Слънцето. Едно пълно завъртане около звездата, тя прави за 4.5 денонощия. Подобни открития напомнят, че теорията за формирането на планетите иска уточнения.

Дупки във вехтия свят

През лятото на 2007, астрономи от университета на Минесота, откриват, че в космоса се е разтегнала, на почти един милиард светлинни години, загадъчна дупка. Пустош, в която блещука нито една звезда. Велико, тъмно Нищо. Там няма нито междузвезден газ, нито черни дупки, даже няма и тъмна материя, която трябва да се крие на всички мрачни места. Този феномен няма обяснение. Като че ли някой е отрязал част, както се случва с библиотечните книги. Съседната страница е изпълнена с ярки точки - каталог на галактики и звезди, а на тази - само точен прорез, като врата към друг свят, свят на паралелни вселени. Тази "дупка" се простира в средата на Еридан и е на разстояние 5-10 милиарда светлини години от Земята.

Отдавна са намирани пустоши в космоса, където няма нито тъмна материя, нито "светла". Но тази дупка е като изрязана по линия и сега на мястото на предишната материя зее гигантска дупка.

Коментарите на астрономите са доста обезкуражени. "Това което открихме не е нормално", - признава Лилия Уилямс, един от откривателите. "Тук, сигурно има нещо, което не трябва да приемаме сериозно", - каза, например, Брент Тули от Хавайския университет. Нали по-точни обяснения няма. А следи от дупки в космоса се откриват. Тули, открил неголяма "дупчица" на 12 милиона светлинни години от Земята.

Според учения, празни места, могат да се появят в близост до много масивни обекти, които привличали, като магнит, всичкото вещество от Вселената намираща се непосредствено до тях. Остава само решетъчния скелет на мирозданието, където на места има непрогледна пустош. Останали са само "сапунените мехури на Вселената"

Неотдавна природата ни зададе още една загадка. Астрономи откриха, че огромната централна част на гигантския галактически куп Абел 250, разположен на три милиарда светлинни години от нас, е напълно лишена от звезди и там цари непрогледен мрак. А в този участък, съдейки по гравитацията, трябва да има още нещо освен обикновен междузвезден газ. Тъмна материя? Но как е попаднала там? Учените са убедени, че купът е образуван при сблъсъка на две галактики, но в тях, по принцип, тъмната материя и звездите са разбъркани доста добре. Защо тогава, тук те изведнъж са се разделили. Нито едно от изчисленията и нито един от компютърните модели могат да дадат отговор на този въпрос, а обществото напрегнато чака от астрономите да разкрият тази мрачна тайна.

Пренаписване на учебниците?

Много векове, се смяташе и се пишеше в учебниците, че нашата галактика - Млечният Път - има два спътника, две галактики-джуджета - Големият и Малкият Магеланов Облак. И сега, астрономи от Кеймбридж и Мериленд, изучавайки в продължение на две години движението на тези джуджета, установиха, че скоростта им относително Млечния Път, е съответно 378 и 302 километра в секунда. Но ако наистина, те бяха наши спътници, тоест се въртяха около галактиката ни, тяхната скорост не би трябвало да надвишава 250 километра в секунда. Това значи, че след около 2-3 милиарда години Млечният Път може да се лиши от компанията на тези временни спътници - те ще отплуват в бездънния космос. Учените виждат и още една възможност: високата скорост на джуджетата може да се обясни с добавеното привличане на някакво невидимо вещество. Но това ще значи, че в галактиката ни има концентрация на "тъмно вещество", за което никой до сега не е подозирал.

А сега казват, че нашата скъпа Слънчева система, а значи и ние, е резултат от космическа случайност. Много астрономи казват, че сме се образували в резултат от избухването на свръхнова звезда. Тя изхвърлила газовите си вътрешности, съдържащи тежки елементи и този облак дал началото на Слънчевата ни система. Противник на тази теория, датският астроном Биззаро, решил да провери: ако е така, в най-старите метеорити трябва да има повишено съдържание на определен изотоп на желязото, който изхвърлят свръхновите. Такъв изотоп Биззаро не намерил, но за това пък открил изотоп на алуминия, който се образува само в свръх тежки звезди. Подобни звезди излъчват силен "звезден вятър". А такъв вятър, предполага Биззаро, е можело да сгъсти вече съществуващия облак газ и така давайки тласък за раждането на Слънчевата система. И както се вижда, по-леко не става. Сега вече не сме се родили от взрив, а ние донесъл вятъра.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...