Първият поход на Владислав III срещу турците

[plamen_starbov]

Публикувам тая тема като информативна, пък да видим как ще се развие. Обикновено в учебниците се говори повече за загубата при Варна, отколкото за първия поход на Владислав III и Янош Хунияди, което е разбираемо, защото вторият поход определя събитията на югоизток за дълъг период от време. Имаше една тема на Byzantiner за битката при Варна, затова реших да пусна такава за първия поход. Информацията е за един учебник по история. Може би е неточна, непълна, но все пак. Ето я:

През 20-те години на XV век най-последователна в антиосманската си политика остава Унгария. Известен е опитът на крал Сигизмунд за сформиране на противоосмански съюз през 1425 година с участието на власи и сърби и съдействието на Фружин (с бойни сили от средите на българските изселници в областта Липа, Унгария). Съюзните войски завладяват Видин и Оряхово, но успехите им са нетрайни. Според французина Бертрандон дьо ла Брокиер, преминал с разузнавателна цел през Балканите през 1432-1433 година, миланският дук Йоан Висконти е преговарял с българите да избият всички турци и се подчинят на Сигизмунд. През 40-те години на XV век на османската агресия най-активно се противопоставят полско-унгарският крал Владислав III Ягело (1434-1444), трансилванският войвода Янош Хунияди и известният като Скендербег албански аристократ Георги Кастриоти.

Идеята за нов кръстоносен поход става популярна в европейските политически среди още през 30-те години. В тази насока съдейства и търсената помощ от страна на византийския император Йоан VIII Палеолог от европейските дворове и сключената Фераро-флорентинска уния от 1439 година между Константинополската патриаршия и Римокатолическата църква. В началото на 1443 година папа Евгений IV издига призив за защита на християните на Изток от неверниците и въвежда събирането на кръстоносен десятък. В реализацията на кръстоносната идея се включват Венеция, Генуа, Бургундското херцогство, а в Мала Азия тя е подкрепена от караманския владетел. През лятото на 1443 година в Смедерево започва да се събира кръстоносна армия от унгарци, поляци и чехи, към които се присъединява и сръбският деспот Георги Бранкович и бойци от Влашко. Целта на събраната 25 000 войска е да се проникне с бързи настъпателни действия до Одрин и да се неутрализира отбраната му. През октомври кръстоносците навлизат в османска територия, а на 3 ноември е спечелена първата победа в сражението между Алексинац и Ниш. Българите от различни обществени среди проявяват радушно отношение към християнската армия и открито се противопоставят на османците. Изворите свидетелстват за участието им в боевете при Пирот, Ниш и с конен отряд при превземането на София. Отстъплението на османските военни сили на изток е съпроводено с поредното опустошение на българските селища и опожаряването на Софийското поле. Кръстоносната войска достига до прохода, наречен в изворите Златица (най-вероятно Траянови врата, близо до Ихтиман), но поради тежките зимни условия и липса на продоволствие е принудена да отложи по-нататъшното си настъпление. По обратния си път тя разгромява силита на Касъм бег при София и планината Куновица (между Пирот и Ниш) и през февруари 1444 година тържествено влиза в Буда с плененити османски военачалници. Мурад II предлага мир. След дълги преговори той е ратифициран през юли в град Сегед.

Сегедският мир слага край на така наречения „Дълъг поход”. Военните успехи и пряката ангажираност на османците в конфликта с Караманския бейлик, мотивират Владислав III и Янош Хунияди да организират втори поход през същата година.

Между другото ако искате може да обсъдим и ролята на българите в похода.