История на България

[danielbonev]

Историята на България може да бъде условно разделена на четири големи периода: Древност, Средновековие, период на османo-турско управление и Трета българска държава.

Поради географското си положение, територията на днешна България е сред районите в Европа, най-рано заселени от хора. През 3 хилядолетие пр.н.е. тя е заета от траките, индоевропейски народ, за който се предполага че е дошъл на Балканите от североизток. Те създават свои държави, които достигат разцвет през елинистичния период. В средата на 1 век пр.н.е. траките са подчинени от Рим.

1. Праистория (до 12 век пр.н.е.)

През ранната енеолитна епоха се развиват металургията на медта и златото, благодарение на тяхното наличие по повърхността (много реки в България са златоносни). Предполага се, че през енеолита тук е създадена технология за леене на метали.

Има голям брой артефакти на различни места, които показват наличие на развита ранна енеолитна цивилизация - в комплекса Караново VI, Хотница, Варненският некропол. Предполага се, че тази цивилизация е най-старата в Европа. Предполага се и развита търговия със Средиземноморието още в началото на енеолитната или халколитна епоха, доказвана с вносни предмети - средиземноморската мида Spondylus. Иван Иванов твърди, че Вадим Масон приема украшенията от Spondylus като най-ранните домонетни форми в Европа.

2. Траки (12 век пр.н.е. - 1 век пр.н.е.)

Предполага се, че прото-траките се заселват в източната половина на Балканския полуостров, включително на днешната територия на България, през около 3500 г. пр.н.е. През 12 век пр.н.е. те вече са обособени в различни групи и населяват Балканския полуостров. Древногръцкият историк Херодот дава описание на траките в своята "История" (5-3), и казва че : „Тракийската народност е най-многобройна след индийската. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи."

В средата на 4 век пр.н.е. траките са подчинени от Филип Македонски и Александър Македонски и са включени в Древна Македония, но в края на века възвръщат самостоятелността си. През 3 век пр.н.е. групи келти се установяват в Тракия, но създадената от тях държава не просъществува дълго. В средата на 1 век пр.н.е. днешната територия на България е подчинена от Римската република, с което се слага край на самостоятелността на тракийските племена.

В Древна Гърция траките са смятани за войнствени, известни с нехарактерната за Гърция конница. Дори в римската епоха Тракия е важен източник на войници и гладиатори. Предводителят на най-голямото робско въстание срещу Рим - гладиаторът Спартак е тракиец от племето меди. Днес основен източник на сведения за траките са археологическите разкопки на големи тракийски гробници и селищни центрове, също така - откритите храмове и светилища. Знатните траки са погребвани в гробници с много имущество, при някои от тях с принесените в жертва жени, със съдове и други предмети, за които може би се смятало, че ще са им необходими в задгробния живот.

3. Средновековие (5 век - 1396)

Прабългарите, чиято прародина се предполага че е Памир (виж Произход на прабългарите), установяват няколко държави по пътя си към Европа. След разпадането на Велика България, която се е намирала в земите на днешна Южна Русия, една част от тях, водени от Аспарух и друга, водена от Кубер се преселват на Балканския полуостров и се сливат с дошлите от север в началото на VII век славяни. В следващите няколко века България воюва с Византийската империя, за да се наложи като сериозна сила в региона и да се разпростре на по-голямата част на Балканите (включвайки териториите на цяла днешна Румъния, цялата днешна Република Македония, части от сегашните Украйна, Молдова, Унгария, Сърбия, Гърция), като едновременно с това се утвърждава като значим културен център (Златен век (българско средновековие)) (Плисковско-Преславска култура). В края на XI век загубва държавността си и изцяло попада под Византийска власт (Първа българска държава). След 2 века отново възстановява независимостта си ( Втора българска държава), а в края на XIV век бива завзета от Османската империя.

А) Първа българска държава (632 - 1018)

По време на Римската империя днешната територия на Северна България е била наречена провинция Мизия и е имала смесено население от траки, гърци и даки, повечето от които говорят гръцки или произлезлият от латински – романски. Славяните се населват през средата на 7 век.

През 632 г. прабългарските племена, начело с кан Кубрат, намиращи се до тогава под властта на Тюркския хаганат, се отделят и основават държавата Велика България. През 60-те години на VII век Велика България води войни с Хазарите. През 680 г прабългарите в съюз със славянски племена водят война с Византия, около р. Дунав. След като предводителят на прабългарите кан Аспарух извоюва победа над една от армиите на император Константин IV, тогавашният глава на Византийската империя. Битката е проведена южно от делтата на р Дунав. След победата се сключва споразумение между кан Аспарух и византийския император. Според това споразумение прабългарите и славяните получават територията между Стара планина и р. Дунав.

Различните учени дават различно тълкувание на тези факти и някои определят договора с Византия от 681 г. като момент на създаване на съвременна България. Според други мирният договор не е фактор определящ създаването на една държава и годината на създаване на съвременна България е 632. За повече детаили вижте статията Зараждане на българската държава.

По време на управлението на кан Крум (803-14) България се разраства на югоизток, населвайки територията на днешна София през 811 г. и днешен Одрин през 813 г.. Побеждава император Никифор I в битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и от черепа му си прави обкована чаша. Достига до портите на Константинопол, но не успява да ги премине. Въвежда много строги закони, включително за изкореняване на лозята и членовредителни наказания за крадци.

Хан Омуртаг (814 - 831]] г.) Той продължил административната реформа започната от Крум, като разделил страната на области наречени комитати, на чело с комити. В българската история Омуртаг е познат още с прякора си Строителя. Той е създал известният надпис "Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му".

Княз Борис I - Михаил (852-889 г.) приема християнството за официална религия. Съпротивата в лицето на някои боляри е смазана жестоко, тези които не желаят да приемат новата религия са преследвани и избивани. Детронира и ослепява първородния си син княз Владимир Расате (889-893 г.), заради опита му да върне езичеството.Княз Борис I предприема този ход, за да обедини прабългари и славяни, които по онова време имат коренно различни религии, както и за да укрепи международния престиж на България в "семейството" на християнските държави. Българите получават правото на собствена архиепископска църква. Борис приема учениците на Кирил и Методий Климент, Наум и Ангеларий в България. Така новосъздадената азбука (глаголица) от братята Кирил и Методий идва в българските земи около 886 г.. В началото на 10 век се разработва нова азбука, наречена кирилица, на основата на гръцката писменост и глаголицата.

Битува хипотезата, че славяните са били по-многобройни от прабългарите, което довежда до постепенното претопяване на последните (между 7 век и 10 век). Около 900 г. от смесицата между прабългари, славяни, а и според някои историци траки, формират новата народност на българите. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.[3] Те се класифицират като южно-славянски народ, каквито са например сърбите, а не като урало-алтайски (каквито са били прабългарите). След покръстването титлата кан се заменя с княз.

По-късно, синът на княз Борис I, Симеон I 893-927 г., приема титлата Цар на Българите и император на българи и гърци (наречена от някои историци Западна българска империя), за да се разграничи от урало-алтайските земи, населявани от прабългарите, които по онова време живеели в поречието на река Волга). Титлата император е призната от папата, но не и от византийския император.

Времето на Симеон I е наречено златен век на българската държава (Златен век (българско средновековие)). Сам получил образованието си в Константинопол изгражда множество книжовни центрове из цяла България. Симеон I се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя. След множество военни успехи си поставя за цел да превземе Константинопол. Провъзгласява се за император.

След смъртта на Симеон I силата на България спада. Появява се богомилството. По същото време цар бил Петър I, появило се и отшелничеството. Петър е най-дългоуправлявалият български владетел, в началото на управлението си сключил мирен договор с Византия, но след изтичането му се започнало война с гръцката държава. По времето на цар Самуил българите губят битката срещу Василий II, който избива хиляди и нарежда 14 000 пленници да бъдат ослепени. Заради тази си постъпка византийският император е наречен българоубиец. Когато цар Самуил ги вижда умира. До 1018 г. страната е превзета от Византия. Това е краят на Първата българска държава.

Б) Византийска власт (1018 - 1185)

През 1018 година след близо половинвековна борба България е завладяна от Византия. В България е въведено византийското административно деление, Българската патриаршия става архиепископия, а българската аристокрация е изселена в Мала Азия, като са и дадени византийски титли. На отделни места продължават борбата български местни първенци и престолонаследникът Пресиян II, но без успех.

След смъртта на Василий II положението на българите се усложнява повече. Данъците са увеличени и заменени с натурални, а на мястото на българския Охридски архиепископ Йоан, който починал, е назначен византиец. Това е причина да бъде организирано въстанието на Петър Делян през 1040 година, което избухва в Белград. Той е провъзгласен за цар. Въстаниците напредват на юг и се съединяват с въстаниците от Албания, начело с Тихомир. Последният обаче е убит. Обединените български въстаници настъпват на юг, към Солун, като по пътя са разгромени ромейски части. Тогава обаче се появява провинилият се братовчед на Петър Делян Алусиан. Петър Делян му прощава и му повелява 40 000 армия, за да превземе града, но той се оказва некадърен военачалник и бива разбит. На една вечеря Петър Делян е ослепен от братовчед си. Алусиан се предава на ромеите, а въпреки съпротивата на въстанието е сложен край.

През следващите години българите страдат от варварски и нормански нашествия. Те ограбват и избиват българско население. Българите трябва да се справят с тях сами. Освен това през България минават и кръстоносци, които правят същото като варварите. В крайна сметка Византия успява да се справи с тези опасности.

През 1072 година избухва бунтът на Георги Войтех, но и той е потушен. Надигат се още българите в Тесалия, начело с Никулица Делфина (1066), Нестор (1074), павликяните в Пловдив (1074), Добромир в Несебър през 1078 година и други. Всички те обаче са неуспешни. През 1185 година е вдигнато въстание, начело с Асен и Петър, което донася свобода за българския народ.

В) Втора българска държава (1186 - 1396)

В резултат на въстанието на Асен и Петър България е възстановена през 1185 година.За цар е определен по-големият брат-Петър, но той не се справял добре с властта, затова през 1187 година отстъпва трона на брат си Асен. През следващите години страната започва да възвръща територията си - при двамата братя тя си връща Белградската и Браничевската област, част от отвъддунавските земи, Мизия, Северна Тракия и земите по Горна Струма. Византия, която е в криза, не може да спре напредването на българите. През 1196 година Асен е убит от братовчед си Иванко, а боляри убиват и царувалия отново за кратко след това Петър. Властта е поета от третия брат Калоян (1197) година , който е бил няколко години във византийска плен, но успява да се спаси. Той успява да превземе последната ромейска крепост в Северна България - Варна. Освен това сключва уния с папа Инокентий III, с което страната получава международно и авторитетно признание. Разширява България към Македония и Тракия. Цар Калоян успява да разгроми рицарите от Четвърти кръстоносен поход и така да спре експанзията им. В резулат на заговор е убит, на чело на многохилядна войска пред портите на Солун. На престола застава племенникът му Борил. При него страната губи част от териториите си. Освен това е подозиран от народа в убийството на Калоян. Свален от завърналият се в страната син на цар Асен 1, Иван Асен II през 1218 година.

При Иван Асен II България постига най-голямото си териториално разширение по време на Втората Българска държава и отново границите и са на три морета. При Клокотница разбива епирския владетел Теодор Комнин и така той не успява да възстанови Византия. По времето на българския владетел Българската архиепископия става патриаршия (1235). Иван Асен II умира през 1241 година и оставя на наследниците си една обширна страна. След смъртта му обаче България изпада в криза. Страната губи много територии. Татарите започват да нападат България и страната изпада в зависимост от тях. Въпреки опитите на сина му Михаил II Асен да спре упадъка, страната е в криза. За кратко се разгаря гражданска война, която завършва с възкачването на трона на Константин Асен. Политиката му не дава желаните резултати. Убит през 1277 година от Ивайло. Ивайло разбива на няколко пъти татари и византийци, но не може да се задържи дълго на власт. Наследен е от Георги I Тертер. При неговото управление хегемонията на татарите е пълна, но е предоляна от сина му Светослав Тертер. Той присъединява някои територии, което прави и сина му Георги II Тертер.

Михаил III Шишман Асен опитва да разшири България в Македония, но е победен при Велбъжд. Иван Александър разширява България на юг. Води последната в историята война с Византия. При неговото управление обаче започват експанзията си османските турци. Османците навлизат на Балканския полуостров като дружини, на които се плаща да се бият на страната на наемателя. Те се уверяват колко плодородна е земята и така за пръв път нападат Византия. Страната предлага съюз на Сърбия и България (1352) година , но и от двете страни той бива отхвърлен. Османците не успяват да превземат Византия, затова се устремяват към Българските царства (Търновско царство на цар Иван Шишман, Видинско царство на цар Иван Страцимир и Добруджанско деспотсво на деспот Добротица). Успяват да превзремат българските крепости Ямбол, Пловдив и София. Стигат чак до Кюстендил. През 1380 година на Косово поле се завързал кървав бой. Един християнин помолил да влезе в палатката на султан Мурад I, пуснали го, а той извадил от пазвата си нож и убил султана. Синът му Баязид I Светкавицата заел неговото място. Той окуражил войните си да отмъстят за подлото деяние и така християните били разгромени. През 1389 година било покорено Добруджанското деспотство. Баязидовите орди се впуснали настървени към Търновското царство, през това време Иван Шишман се бил укрепил в крепостта Царевец и чакал подкрепа от унгарския крал. Кръвожадният султан обсадил столицата Търново, българите се сражавали достойно окуражавани от храбрият патриарх Евтимий, но врагът превзел крепостта. Патриархът бил заточен в Бачковския манастир, Светкавицата с измама събрал болярите в една църква и там ги избил. Така през юли 1393 година било сложено край на Търновското царство. Видинското царсво издържало още три години. Иван Страцимир получил многобройна войска от унгарския крал и се устремил към Никопол, Баязид разгромил рицарите в крайдунавските мочури и наредил всички пленници да бъдат избити. Той отвел Страцимир в Мала Азия, а унгарският крал избягал с кораб по Дунава. Така Видин, оставен на произвола на съдбата било лесно превзет през 1396 година. Така България паднала под османска власт.

4. България през 15 век - 16 век - Османо-турски феодализъм в българските земи

България първа от балканските страни под османска власт през 1396 година. Покорени са всички български земи. Но българите не се примиряват с новата власт. Още в началото на 15 век те вдигат първото въстание против турците - през 1404 година, а според други източници, четири години по-късно в Северозападна България. Негови ръководители са сина на цар Иван Срацимир - Константин II Асен, и сина на цар Иван Шишман, Фружин. То обаче не завършва с успех. През 1454 година обаче е заловен войводата Радич - белег, че в България възниква хайдушкото движение.

През следващите години политическата активност на българите се изразява в подкрепа срещу враговете на турците. Българи участват в походите на крал Владислав III и Янош Хуняди. След загубата им при Варна много българи се изселват на север от Дунав.

През 1598 година е вдигнато Първото търновско въстание. Международната обстановка е благоприятна - в ход е война между Австрия и Османската империя, а и влашкият войвода Михай Витязул подпомага австрийците. Начело на въстанието застават Тодор Балина, дубровнишкият търговец Павел Джорджич и гръцкият духовник Дионисий Рали. И то обаче завършва с неуспех.

Османското владичество унищожава система от административни, правни, фискални, военни, културни и други институции. Унищожена е църковната йерархия, държавата и българския елит, които са главната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена, поради което обществото остава без организатори и водачи. Силно е намален демографския потенциал - част от българите са избити, много от тях са принудени да се изселят. Чрез различни форми на антиосмански съпротиви българското общество притъпява експлоатацията, поддържа жива историческата памет и държи будно българското самосъзнание.

Налагането на османските структури предизвиква сблъсък на две коренно различни обществено-икономически системи. В тяхното обособяване участват българо-византийски, монголо-ирански и азиатски елементи. През първите три века Османската империя е във възход и това обяснява защо преобладават пасивните съпротивителни действия и защо всички въстания завършват с неуспех. Независимо от неблагоприятният им изход те са важен фактор за оцеляването на българите. В 1352г. османците овладяват първата крепост на Балканите Цимпе, а през 1354 г. крепостта Галиополи.От 1355 г. в ръцете на османците попада цяла Одринска Тракия. Българската държава е разпокъсана на Търновско, Видинско и Добруджанско царство и това води до политическа недалновидност на балканските владетели. На 21 септември 1371 българските боляри Углеша и Вълкашин(бащата на Крали Марко) организират първият отпор при с.Черномен, но заплащат дързостта си с живота си. Османската инвазия се насочва в нова посока на север по долината на р.Марица. Падат Ихтиман, Самоков, а през 1386 година и София. Същата година османците достигат Ниш, балканските владетели правят опити за антиосманска коалиция и през 1387 година ги разбиват при Плочник. Османците се мобилизират и в 1389 г. разбиват съюзниците при Косово поле. На 17 юни 1393 османците овладяват Търново. В 1395 г. османците побеждават в битката при Ровине, Никопол също е завладян. През 1396 г. османците завладяват Видин. С падането на Видинското царство е сложен край на средновековната българска държава. Османското завладяване довежда до масов психологически шок. Нашествениците имат изключително добра стратегия - поетапно завземане на отделните територии, укрепване на властта в завладените земи, изграждане на силна военна организация, централизиране на властта, характерни за номадския и полуномадския начин на живот. Основен проблем в първите десетилетия от османското владичество е физическото оцеляване на българите и запазването им като етнос. Антиосманска коалиция създава унгарският крал Сигизмунд Люксембурски. В коалицията участват сръбския деспот Стефан Лазаревич, влашкия войвода Мирчо Стари, босненския крал Остоя и видинския владетел Константин. През 1408 г. бойните действия се активизират в северозапад и към Константин се присъединява братовчед му Фружин. Това принуждава Сюлейман паша да организира поход срещу тях и въстанието е потушено. През 1439 г. опит за нова антиосманска коалиция правят християнската и католическата църква, но без особен резултат. Нов опит за отхвърляне на чуждата власт българите правят по време на организиралите се през 1443-1444 г. кръстоносни походи от полско-унгарския крал Владислав III Ягелонски и унгарския войвода Янош Хуниади. Армията нанася тежко поражение на османците на 3 ноември 1443 г. край Ниш. Настъпилата люта зима принуждава кръстоносците да подпишат мир със султана. Обмисля се обаче по-мащабна операция. И през есента на 1444 г. кръстоносците достигат до Варненско поле, където обаче биват победени от османците. На 29 юни 1453 Мехмед II Завоевателя завладява Константинопол, преименува го на Истанбул и го прави своя столица. Причините за нестихващата антиосманска съпротива се крият в непрекъснатото влошаващо се положение на българите. Те не могат да участват в административно-управленския механизъм, третирани са като безправна социална група - рая. Важна причина за съпротива е народностната и религиозната дискриминация. Според исляма едно от най-важните задължения на мохамеданина в ислямската държава е "войната за вярата" или Свещенната война - Джихат. Тази политика на неравнопоставеност е прокарана във всички институции на османската държава. Жестока форма на асимилация е "кръвния данък" - момчета в детска и юношеска възраст са отвличани, помохамеданчвани и специално обучавани за попълване на войската (еничарския корпус). Този данък често е наричан Еничарство. Събирането на деца е утвърдено със специален закон и продължава до края на XVIв. съпроводено с много жестокости и насилие. Съществена причина за съпротивата срещу чуждата гнет е политиката на помюсюлманчване на българското население. Ислямизирането на българите с различна интензивност протича през целия период от османското владичество. То протича в три основни форми-единични, групови и масови. Единичните са най-опасни за народността защото водят до откъсване от етническата среда, поетапно загубване на езика и потурчване. Груповите засягат отделни райони или села при неподчинение и/или неизпълнение на задълженията си. Масови има в XVI в. в Чирмен, Никопол, Беломорието и Македония. Чуждата политическа власт, непосилният икономически гнет, езиковите и верските различия, дискриминационната политика, политическото и юридическото безправие предизвикват борбата на българите срещу чуждото потисничество. Съпротивата протича през целия период на чуждото владичество и обхваща цялата етническа територия. През първите три века целите на борбата са: опазване на народността, съхранение на нейния демогравски потенциал, противодействие срещу системата на експлоатация, като се намали степента и борба за политическо освобождение. Формите и методите на борбата се делят на активни и пасивни. Упорството и неприемането на чуждата вяра е форма на пасивна съпротива, която съществува непрекъснато. Активните форми на съпротива се срещат по-рядко, защото са необходими водачи и по-добра организация-това са бунтовете и въстанията. В периода 1593-1606 г. се поставя началото на антиосмански съюз наречен "Свещена лига". В него влизат Трансилвания, Влашко, Молдова и владетели на някои италиански градове-републики. Военната слабост на Османската империя води до криза в политическия и икономическия живот, което активизира борбите на българите.

Първото Търновско въстание избухва през 1598 г. Организаторите му са Търновският архиепископ Дионисий Рали, търговеца Павел Джорджович и Тодор Балина. Принос в антиосманската съпротива имат и българските католици. Стремежът на папите да разпространят влиянието си на Балканите се засилва след завладяването им от османците.

5. Българско Възраждане - XVIII век - 1878 г.

6. Трета българска държава (след 1878 г. ) - Нова история

Третата българска държава започва съществуването си на 3 март 1878 г., когато в Сан Стефано е сложен край на Руско-турската война. Първоначално територията е обхващала населените с българи територии от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море. Притеснени от новата голяма държава на Балканите великите сили приемат на конгрес в Берлин Мизия и Софийското поле да се обособят като васално на Турция Княжество България. В рамките на Османската империя остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават в територията на Османската империя. На 6 септември 1885 в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя. През 1912 – 1913 България участва в Балканската война, в резултат на което се променя територията и. По време на Първата световна война и Втората световна война България е на страната на победените.

А) България в началото на Първата световна война

Цар Фердинанд поверява управлението на страната на коалиционен кабинет, оглавен от либерала Васил Радославов. Съставът на новото правителство показва и промяната във външнополитическата ориентация – от Русия тя се обръща към Германия. Само година след българската катастрофа от лятото на 1913 г. Балканите отново приковават вниманието на цяла Европа. На 28 юни 1914 г. при атентат в Сараево е убит австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд, а това убийство поставя началото на кървавата жътва, отнасяща милиони европейци (и не само европейци) през следващите четири години. Двете вече оформени военнополитически групировки – Антантата(Франция, Великобритания и Русия) и Централните сили (Германия и Австро-Унгария), използват убийството на престолонаследника като повод да започнат на 1 август 1914 г. своя голям спор за надмощие в Европа и света. Голямата война (както наричат Първата световна до избухването на следващата) променя съотношението на силите и на Балканите и дава надежди на България, че може да си върне загубените след Междусъюзническата война територии.

През първата военна година България се чувства твърде слаба от преживяното поражение, за да мисли за нова война. Правителството на Радославов заявява, че България ще остане неутрална, но продължава внимателно да следи събитията "с пушка при нозе". Още до края на 1914 г. става ясно, че воюващите групировки имат изравнени сили, затова усилията им се насочват в търсене на нови съюзници. Тогава цената на България започва да расте – тя има благоприятно разположение в центъра на Балканския полуостров, близо е до Проливите (Босфора и Дарданелите), контролира пътищата от Централна Европа към Турция и Персийския залив, граничи с всички балкански държави, а при това разполага и със силна, доказала боеспособността си армия. Дипломатите и от Антантата, и от Централните сили не крият желанието си да привлекат България на своя страна. Решението на българското правителство обаче зависи най-вече от онова, което могат да й предложат бъдещите съюзници.

Влизане на България във войната на страната на Централните сили

Обещанията на Централните сили са относително щедри: германците обещават почти цяла Македония и Южна Добруджа (Документ № 2 и 3), докато Съглашението гарантира само Източна Тракия (линията Мидия – Енос) и безспорната зона в Македония (Документ № 1). Политическите сили в България също имат своите предпочитания – опозиционните са на страната на Антантата, докато правителството предпочита сътрудничеството с Централните сили. Главен мотив за решението на коя страна да застане България е съдбата на Македония, но военните успехи на германските войски през 1915 г. също накланят везните в полза на присъединяването към Централните сили. На 24 август (6 септември) 1915 г. правителството на В. Радославов едновременно с османското правителство подписва съюзен договор с Германия и Австро-Унгария. Турция веднага отстъпва на България територия от 2 хил. кв. км по долното течение на р. Марица.Много скоро идва времето и за действия – на 14 октомври 1915 г. цар Фердинанд издава манифест за война със Сърбия. От този момент България воюва на страната на Централните сили срещу Съглашението – Англия, Русия и Франция й обявяват война. България мобилизира всичките си сили – 530-хилядна армия, която до края на войната нараства до 850 хил. души. За главнокомандващ е назначен ген. Никола Жеков. Българската армия отново се сражава успешно – разбива сръбските войски, които напускат територията на страната, прехвърляйки се на о. Корфу. На 1 септември 1916 г., мотивирана от желанието да си върне Добруджа, България обявява война и на Румъния. Трета българска армия, предвождана от ген. Стефан Тошев, разбива румънските войски и ги отхвърля далеч на север. За момента изглежда, че България е направила верния избор, защото е възстановила загубите си от 1913 г. Но войната не завършва в този момент, а предстоят още две години изтощителни и кръвопролитни сражения.

Поражение на България във войната

Гръцкият министър-председател Венизелос успява да наложи волята си на краля и да включи Гърция на страната на Антантата, което изравнява позициите на Балканите. Фронтовете се стабилизират и войната на Балканите, също както и на Западния фронт, става позиционна. В такава война нито България, нито нейните съюзници могат да победят. Лишена от суровини и достатъчно работна ръка, българската икономика не издържа на напрежението. Селското стопанство изпада в тежка криза – обширни площи остават незасети, намалява произведеното зърно, войниците по фронтовете започват да гладуват, както и населението в страната. Икономическите проблеми изменят положението и по фронтовете, и в тила – започват гладни бунтове. През юни 1918 г. правителството на В. Радославов пада от власт, а новото правителство на демократа Александър Малинов не успява да изведе България от войната. През есента на 1918 г. идва заключителният етап на войната – през септември войските на Антантата пробиват българския фронт при Добро поле и бързо настъпват към вътрешността на страната. На 29 септември 1918 г. България е принудена да сключи примирие в Солун при много тежки условия. (Документ № 4) Тя първа от Централните сили излиза от войната, а нейното поражение предвещава капитулацията на цялата коалиция. Очертава се втората българска национална катастрофа.

Втора национална катастрофа

Пробивът при Добро поле поставя началото на лавинообразни събития. За поражението войниците обвиняват управляващите, които изправят България пред голяма опасност. Без да създадат нормални условия за снабдяване на армията, те я хвърлят в неравна война срещу почти всички балкански държави. На 24 и 25 септември 1918 г., малко преди примирието, войниците сформират първи въстанически отряди. Разгневени, те се отправят към Кюстендил, където арестуват офицери от Главната квартира. Правителството се опитва да спре бунта в зародиш, като освобождава от затвора популярните земеделски водачи Александър Стамболийски и Райко Даскалов (затворени заради антивоенните си позиции) и ги изпраща с мисия при бунтарите. Но когато Р. Даскалов вижда окъсаните и изгладнели войници, той предпочита не да ги успокоява, а да ги оглави и на 27 септември в Радомир обявява България за република. Войниците провъзгласяват за председател на републиката Ал. Стамболийски и настъпват към София. Правителството е уплашено и вика в столицата германски части с артилерия и картечници. Силите на разбунтувалите се войници са крайно недостатъчни – те достигат до южните предградия на София, където са разбити и стотици от тях загиват.След поражението във войната и неуспешното Войнишко въстание, изправило българи срещу българи, цар Фердинанд не може да остане повече на власт. На 3 октомври 1918 г. със специален манифест той се отказва от престола. (Документ № 5) За втори път в кратката история на Третото българско царство държавният глава се принуждава да абдикира. Този път обаче вече има престолонаследник – българският престол е зает от цар Борис III.

България е оставена на милостта на победителите – френски, английски и италиански войски я окупират, запазват се военното положение и цензурата, пленяват се 100 хил. войници и офицери, а българската територия се използва за продължаване на военните действия срещу Централните сили. Съглашенското командване налага и политическа смяна в България. Съставя се ново правителство на Теодор Теодоров, в което влизат партиите, противопоставяли се на присъединяването на България към Централните сили.

През август 1919 г. са произведени избори за ново Народно събрание, които показват голямата промяна в българския политически живот. Най-много гласове получават земеделците, втора по сила излиза комунистическата партия, а всички традиционни партии, управлявали България до момента, претърпяват тежки загуби. Макар и първа сила, БЗНС на Ал. Стамболийски няма абсолютно мнозинство в Народното събрание, затова се съставя коалиционен кабинет, начело на който застава безспорният земеделски водач Ал. Стамболийски. В условията на окупация правителството няма голяма възможност за избор на действия. Една от първите му стъпки е да арестува членовете на правителството на Радославов, което довежда до поражението на България във войната (самият Радославов бяга в Германия). Народното събрание гласува закон за съдене на виновниците за втората национална катастрофа и бившите министри очакват процеса в затвора.Политическото развитие на България много зависи от икономиката, която е в дълбока криза. Трудните условия за живот, както и общото олевяване, демонстрирано от изборните резултати на комунистите, стимулират работниците към стачни действия. Най-мащабна и опасна е общата транспортна стачка. За да овладее положението, правителството на Стамболийски прибягва до сила – то изпраща полиция и въоръжени земеделски отряди (т.нар. оранжева гвардия) срещу стачкуващите.

Истинският размер на втората национална катастрофа се очертава по време на преговорите за мир на Парижката мирна конференция през 1919 г. Съседните на България съюзници на Антантата искат да разширят територията си за нейна сметка, докато никой не възнамерява да се съобразява с българските доводи. Условията на мирния договор с България не се обсъждат с българската делегация на Парижката мирна конференция, а й се представят едва след като са изработени и имат формата на диктат.

Според Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г., Сърбия получава Струмишка околия, Босилеградско, Царибродско, села от Трънско и Кулско; Румъния – Южна Добруджа, а войските на Антантата окупират Западна Тракия, която по-късно е предадена на Гърция. България трябва да заплати на победителите и репарации в размер от 2,25 млрд. златни франка, както и хиляди глави добитък и хиляди тонове въглища. Армията й е ограничена до 20 хил. доброволци и 13-хилядна гранична стража. (Документ № 6)

Изключително тежките клаузи на Ньойския договор погазват националното достойнство на българите и предопределят изпитанията, които преживява България в своята вътрешна и външна политика през следващите две десетилетия. Надеждата, че българският национален проблем може да се реши със сила, която тласка България към война, е прекършена за втори път само за няколко години. Българите заживяват с усещането за безнадеждност, което се утвърждава от поредната национална катастрофа. Изчезва оптимистичният заряд, с който те са започнали да възстановяват и изграждат самостоятелната си държава след Освобождението.

Редактирано Юни 22, 2009 от ISTORIK

[Last roman]

Нещо 1 и 2 период не са структурирани и систематизирани добре.

Освен това "История на България", какво включва? Територията, на която се намира България или Българската държава, или българският народ? Тогава 1 и 2 период категорично трябва да отпаднат от темата ти.

[danielbonev]

7. Най-нова и съвременна история

А) Втората световна война

Втората световна война е световен военен конфликт, протекъл през средата на 20 век. Наречена е така, защото бойни действия се водят на пет от седемте традиционни континента и в три от океаните (Атлантическия, Тихия и Северния ледовит), и в тях участват всички развити страни в света по това време.

Като резултат от агресивната политика на редица държави избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война - японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др.

През 1938 г. след остра политическа криза Австрия се присъединява към Германия (аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение.

На 23 август 1939 г. се сключва Договорът Молотов - Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР. Два дни по-късно този договор е последван от съюзнически договор между Полша и Великобритания.

Начало на войната

На 1 септември 1939 г. първо Германия, а на 17 септември и СССР нахлуват в Полша. Това води до обявяването на война на Германия от страна на Великобритания и Франция. След капитулацията на Полша в средата на месеца, войната навлиза в период на сравнително ниска активност, известен като Странната война. На 28 септември Германия и СССР сключват Договор за дружба и граници. На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада Финландия и води до 12 март 1940 г. т. нар. Зимна война, заради което е изключен от Обществото на народите. След поражението си Финландия предава Карелския полуостров и град Виборг на СССР. На 9 април 1940 г. Германия напада Дания и Норвегия, един ден, след като английското правителство обявява, че норвежките териториални води са минирани, за да попречат на преминаването на немски кораби. До края на месеца, съпротивата на норвежците е сломена.

Падането на Франция

На 9 май 1940 г. германските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург. Френското и английското правителство изпращат подкрепления на белгийците. На 13 май Ротердам се предава, а на 14 май холандската армия капитулира. На 17 май немски танкови дивизии навлизат дълбоко в Северна Франция, придвижвайки се по долината на река Сома към Ламанша. Английските и белгийски армии във Фландрия се оказват отрязани от главните френски армии. След падането на Брюксел и Намюр, английските и белгийски армии се оттеглят към Остенде и Дюнкерк. След капитулацията на Белгия, англичаните са обградени при Дюнкерк. Там те са оставени от немското командване да се изтеглят на спокойствие, с надеждата това да улесни евентуалното подписване на мирно споразумение с Англия. Немските войски предприемат решително настъпление срещу главните френски сили. На 10 юни Италия обявява война на Франция и Англия и италианската армия нахлува в Южна Франция. На 13 юни Париж бива изоставен без бой на настъпващата немска армия, а на 17 юни френският маршал Анри-Филип Петен моли Германия за примирие. На 22 юни е подписано Компиенското примирие, с което Франция се задължава да демобилизира армията си и да остави по-голямата част от териториите си под немска окупация. В неокупираните части на страната се установява режимът на маршал Петен със столица Виши. На 24 юни е подписано примирие с Италия. На 3 юли англичаните опитват да принудят френските бойни кораби да се присъединят към тях. След като получават отказ британците откриват огън, унищожавайки четири кораба, а петият успява да избяга в южното пристанище Тулон. На 4 юли всички френски кораби, намиращи се в британски пристанища, биват конфискувани. На 5 юли френското правителство във Виши прекъсва дипломатическите си отношения с Англия.

След като става ясно, че английското правителство няма желание за примирие с Германия, на 8 август Луфтвафе започва въздушна офанзива срещу летищата и промишлеността на Англия. Англичаните отвръщат с нощни бомбардировки на Берлин, Дюселдорф, Есен и други големи немски градове. Германия обявява тотална морска блокада на Англия. Англичаните бомбардират пристанищата на континента, включително Антверпен, Остенде, Кале, Дюнкерк. В крайна сметка Луфтвафе не успява да установи въздушно превъзходство и нахлуването в Англия се отлага за неопределен срок.

На 27 септември в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия, Япония и Италия.

Югоизточна Европа

На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. Румъния освен това връща северна Трансилвания на Унгария, загубена пак през Първата световна война, и Молдова на СССР. На 8 октомври същата година немските войски влизат в Румъния. На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт, последвана от Румъния на 23 ноември и Словакия на 24 ноември.

Италианското нахлуване в Гърция през ноември 1940 г. се превръща в катастрофа, след като италианските войски са изтласкани в Албания, окупирана от Италия още от 1939 г. На 3 декември, гръцките войски нахлуват в Албания, завземайки Саранда, Гирокастра, и около 1/4 от албанската територия. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, и немски войски влизат в София. На 25 март Югославия се присъединява към същия пакт, но два дни по-късно югославското правителство е свалено от власт, чрез организиран от британското разузнаване военен преврат. В резултат на това, в началото на април немските войски нападат през българска, румънска и унгарска територия Югославия, а през българска територия и Гърция. Целта на това германско нашествие е да помогне на съюзниците си и да изгони британските войски от Гърция, предотвратявайки по този начин евентуална заплаха за находищата на нефт в Румъния от страна на вражеските войски. Вермахтът успява за три седмици да наложи властта си на Балканите, отблъсквайки британските подкрепления. На 20 май немски парашутисти завземат остров Крит, а остатъците от разбитата английска армия се оттеглят към Кипър и Египет. България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия, както и други територии от Гърция и Югославия. Създава се Независима хърватска държава, която включва и Босна...

Близкият Изток и Северна Африка

След като през юни 1940 г. Италия обявява война на Англия и Франция, италианските войски в Либия са подложени на атака от страна на британците в Египет. Италианските въоръжени сили скоро поемат инициативата - окупират Британска Сомалия през август, и нахлуват в Египет през септември. Британските войски първоначално губят почва, но през декември се пращат подкрепления, които довеждат до обрат, и на 12 декември нахлуват в Либия. През януари англичаните нахлуват в Сомалия, Етиопия и Еритрея от Кения и Судан. През февруари 1941 г. немците пращат войски, които да помогнат на италианците в Либия - т.нар. Африкански корпус (специално обучен за водене на боеве в пустинни условия), воден от генерал Ервин Ромел. На 3 април англичаните са принудени да се оттеглят. На 20 април немското настъпление е спряно на египетската граница. На 18 юни Турция (дотогава съюзник на Англия) подписва пакт за ненападение с Германия и остава неутрална във войната (до началото на 1945 г.).

На 2 май 1941 г. министър-председателят на Ирак Рашид Али ал-Гайлани моли немците за помощ, в резултат на което страната му бива нападната от Великобритания. На 31 май Рашид Али напуска страната, подписано е примирие с англичаните. На 8 юни англичаните нахлуват в Сирия и Ливан, премахвайки френската администрация там. Това им позволява да оказват натиск върху Иран. На 16 август е поставен британско-съветски ултиматум, който изисква експулсирането на всички немци от Иран. Шахът на Иран отказва да се подчини, оставайки неутрален. На 25 август Иран бива нападнат и по-късно окупиран от британски и съветски войски. По този начин съюзниците си осигуряват достъп до нефтените находища на Иран. През октомври, същият ултиматум е поставен на Афганистан. Афганистанското правителство се съгласява.

На 10 декември британците отново атакуват Либия. Немските резерви в Африка са изчерпани заради откриването на Източния фронт срещу СССР. На 26 май 1942 г. Ромел отново напада Египет, и бива спрян при Ел Аламейн, на 100 км от Александрия. През октомври следва третата британска офанзива в Северна Африка. На 8 ноември англо-американски морски сили нападат френско Мароко и Алжир. Френските гарнизони в Казабланка, Оран и град Алжир са превзети. На 24 януари 1943 г. британски войски окупират Триполи. Немско-италианските сили се оттеглят към Тунис. На 12 май англо-американските сили завземат град Тунис. Съпротивата в Северна Африка е сломена. На 9 септември 1943 г., Иран обявява война на Германия.

Съветският съюз

Съветският съюз напада Полша на 17 септември 1939 г. съгласно споразумение с Германия от 23 август същата година (вижте Пактът Рибентроп-Молотов) и окупира източната част от страната, която и след войната остава в рамките на СССР. Сталин получава множество директни предупреждения за готвеното германско нашествие спрямо СССР от съветски агенти в Германия, Япония и косвени предупреждения от Чърчил, но приема всичко това като заблуда на разузнавачите и дезинформация от страна на англичаните, с цел да го въвлекат в самоубийствена война срещу Германия, тъй като му е известно че те постъпват по същия начин и с германците, предвид неговото собствено превъоръжаване на армията, което се очаква да завърши към 1942-43 г.

Сталин не желае да предизвиква по никакъв начин немците и не е убеден във възможността от германско нападение, защото смята, че това ще е самоубийство за Хитлер, а германската армия за неспособна да осъществи цялостна успешна военна кампания срещу Съветския съюз (в което в крайна сметка се оказва прав), и защото не открива убедителни доказателства, че германската армия действително се готви да воюва в СССР през 1941 г. Например липсват всякакъв вид зимно оборудване, облекла, горива и оръжие, годни да се използват зимно време на съветска територия.

Немските военни операции в Гърция и Северна Африка отлагат с няколко седмици заплануваното германско нападение, започнато на 22 юни 1941 г. Прахосана е голяма част от хубавото лятно време (за подробности относно военните операции вижте Операция Барбароса). Три дни по-късно, на 25 юни 1941 г. СССР е нападнат и от Финландия.

Широко е разпространено мнението, че до момента на немското нападение съветското командване не приема никакви сериозни отбранителни контрамерки. Според Виктор Суворов Съветският съюз изпълнява собствени планове за превантивно нападение срещу германските войски (виж Операция Буря), с което може да се обясни неподготвеността на Червената армия за отбранителна война и изненадата на Сталин от германското нападение. Всъщност не става въпрос за изненада, защото руснаците усещат, че нещо се готви още на 17 юни, но срещу около 3 000 000 немска армия те имат около 5 000 000 руска с по-голям брой танкове, ала това е армия, която преди година е бита от малочислените войски на финландците, танковете ѝ са стари модели и тя е в процес на превъоръжаване и обновяване на командния състав, стратегията и тактиката си. Вермахтът в началото бързо и успешно се справя със съветската съпротива.

След германското нападение Съветският Съюз е на прага на военно-политическа катастрофа. Нацистка Германия успява да концентрира около 70% от въоръжените си сили, подсилени със съюзнически сили срещу СССР. Съветските войски не са подготвени да окажат сериозна съпротива и биват почти напълно разгромени. Едва 24 часа след нападението германските ВВС успяват да унищожат 1200 съветски самолета. Милиони военнослужещи в Червената Армия доброволно се предават в плен. През есента на 1941 г. Москва е обхваната от паника, а правителството и чуждестранните дипломатически мисии са евакуирани в град Куйбишев (Самара).

Далечният Изток и Тихият Океан

Япония окупира Манджурия през 1931 г. и Северен Китай през 1937 г. През 1940 г. те поставят марионетно правителство в Нанкин, което администрира китайските територии под техен контрол. На 9 август същата година, британските гарнизони в и около Шанхай се оттеглят. След като френското правителство във Виши позволява на Япония използването на пристанища и авиобази в Индокитай, японските въоръжени сили започват окупация на Индокитай и навлизат в Китай от Виетнам. Американското правителство въвежда ембарго за износ на желязо и стомана за всички държави от Източното Полукълбо, с изключение на Англия. Японският посланик във Вашингтон обявява това за "недружески акт". Американското ембарго има за цел да разруши японската икономика, и Япония трябва да направи избор между изтегляне от Китай или нападение над Холандска Източна Индия за завоюване на нефтените находища там. Американският президент предупреждава японците да не правят последното. На 13 април 1941 г. Япония и СССР подписват пакт за ненападение. На 26 юли американското и британското правителство замразяват всички японски банкови сметки в техните страни. На 7 декември 1941 г., Япония напада американската военна база Пърл Харбър. На следващия ден, САЩ обявяват война на Япония. На 11 декември, в съответствие с Тристранния пакт, Германия и Италия обявяват война на САЩ.

През 1941 и началото на 1942 година Япония завзема Малайзия, Сингапур, Индонезия, Филипините, Бирма, и подписва десетгодишно съюзническо споразумение с Тайланд. Британските сили в Хонконг се предават на японците. Англия превзема френската колония Мадагаскар. Обратът във войната става при морското сражение около атола Мидуей, където японският флот се проваля в атаката си, губейки четири самолетоносача, а САЩ - само един. По-късно същата година американските морски пехотици превземат Соломоновите острови.

През 1944—45 година американските войски овладяват Маршаловите и Марианските острови, Нова Гвинея. На 16 юни 1944 г. започват въздушни бомбардировки срещу Япония, използувайки новозавладените острови като бази. През октомври започва овладяването на Филипините. На 1 април 1945 г. американците нахлуват в японския остров Окинава. Съпротивата там не спира до края на юни. В края на април са унищожени три японски армии в Китай [източник?]. Върху японския град Хирошима на 6 август 1945 е хвърлена втората в света атомна бомба, разработена тайно от американското правителство (първата е използвана за тест два месеца преди това). Тя унищожава 80% от града и повече от 80000 души (през следващите няколко месеца, още 60000 умират от радиацията). На 8 август 1945 г. Съветският Съюз обявява война на Япония, съветските войски навлизат в Манджурия, разгромяват японската Квантунска армия и завземат Североизточен Китай, Северна Корея, Южен Сахалин и Курилските острови. На 9 август американците хвърлят втора, по-мощна атомна бомба върху Нагасаки. На 10 август японското правителство моли за примирие. Американските окупационни сили навлизат в Япония на 26 август. Капитулацията е подписана официално на 2 септември 1945 г. на борда на американския военен кораб "Мисури". Мирен договор не е подписан, и американските сили остават до ден днешен в страната. На 9 септември 1945 г. японските армии в Китай, наброяващи един милион човека, се предават на Чан Кай Ши. Китай си възвръща Вътрешна Монголия и Манджурия, както и островите Тайван и Хайнан. Хонконг е окупиран отново от британците, които приемат капитулацията на японските сили в югоизточна Азия.

Първи значителни поражения на Германия

Първото значително поражение на Германия е по време на контранастъплението на СССР под Москва през зимата на 1941 - 1942 г. Германия обявява война на САЩ веднага след атаката на Япония срещу американската военноморска база в Пърл Харбър през декември 1941 г. От началото на войната САЩ снабдяват и предлагат все повече невоенна помощ на Великобритания, но от този момент цялата боеспособност на американската войска и огромният военно-промишлен потенциал на Съединените щати се насочват срещу Германия. Първото значително поражение на германците в Северна Африка е във втората битка при Ел Аламейн през 1942 г. Приблизително по това време се влошава ситуацията за немците на Източния фронт. През пролетта и лятото на 1942 г. Вермахтът постига големи успехи срещу Червената армия (например в битката при Керч и при обсадата на Севастопол), но в битката при Сталинград (юли 1942 - февруари 1943 г.) търпи тежко поражение.

Войната в Италия [редактиране]

Немското и италианско поражение край Сталинград и в Северна Африка позволява на съюзниците да разработят планове за откриването на нов театър на бойни действия на юг. Провежда се десант в Сицилия през юли 1943 г., след който повечето от съратниците на Бенито Мусолини се обръщат против него. Маршал Пиетро Бадолио е обявен за министър-председател на 25 юли 1943 г. Той започва мирни преговори с англо-американците. На 3 септември съюзниците преминават от Сицилия към вътрешността на страната. Същия ден се подписва примирие и много от италианските войници са взети в плен от немците, които превземат много от големите градове, включително Рим. Мусолини (намиращ се в затвора) е освободен от германски въздушен десант под командването на Ото Скорцени на 15 септември. Той обявява капитулацията на 8 септември, подписана от режима на Бадолио, за противоконституционна, а държавния преврат, извършен от него - за неуспешен. Бадолио бяга на юг, заедно с кралското семейство, а Вермахтът поема командването, след като италианската армия е изоставена от главнокомандващите си. На 1 октомври американците превземат Неапол, но не успяват да се придвижат на север при зимни условия. Чак на 15 март 1944 г. те атакуват защитната линия при Монте Касино, която пада на 18 май. На 4 юни Рим е превзет от тях. На 12 август след сериозна съпротива пада Флоренция, но американците не успяват да се придвижат по-нататък. Те контролират страната на юг от линията Ливорно-Анкона. Мусолини създава т.нар. Италианска Социална Република със столица Сало в Северна Италия. Докато той се занимава с преследване на политическите си противници, реалната власт в републиката принадлежи на немското военно командване. Тази държава просъществува до края на войната, когато немските дивизии са принудени да се предадат, а Мусолини е разстрелян заедно с любовницата си Кларета Петачи и телата им са обесени с главата надолу в Милано.

Настъплението на Червената армия в Източна Европа

След битката при Сталинград, пораженията на немците се превръщат в провал. Червената армия завзема Великие Луки, Моздок, и освобождава Ленинград от 879 дневната блокада. С второто зимно настъпление руснаците превземат Курск, Белгород, Ростов, Харков, Ржев и Вязма. Повече от 500000 немци и техни съюзници са убити или пленени. На 15 март 1943 г. немците предприемат контранастъпление, успявайки да си върнат Харков и Белгород. Тогава фронтът временно се стабилизира, двете страни се подготвят за нови битки. През юли немците настъпват в сектора Белгород-Орел, но са спрени след една седмица. През август, руснаците превземат Харков, Таганрог, а през септември - Брянск и Смоленск. През октомври достигат Днепър, превземайки Киев на 6 ноември. През декември пада Житомир, през януари - Новгород. През февруари 1944 г. влизат в Естония и Червената армия се оказва на довоенната полска граница. През март руснаците вече са на румънската граница. Одеса пада на 10 април. До 9 май немците са изхвърлени от Крим, както и от цяла Украйна. През юни се извърша офанзива срещу Финландия, след което Виборг се оказва в ръцете на руснаците. На юг падат Витебск и Минск. Отвореният втори фронт в Нормандия не позволява на германските сили да изпратят подкрепления на Източния Фронт. Талин пада на 22 септември 1944 г., а Рига - на 13 октомври.

В края на август Червената армия е на границите на Източна Прусия и навлиза в Полша и Румъния. На 24 август румънското правителство капитулира, след като съветските войски достигат делтата на Дунав и превземат Кишинев и Яш. На 5 септември СССР обявява война на България. Три дни по-късно българското правителство моли за примирие, но е свалено от власт с военен преврат, а на 16 септември съветските войски влизат в София. Немските войски в Югославия не успяват да спрат съветското настъпление, подпомогнато от партизаните на Тито, както и от румънската и българската армия, и на 20 октомври руснаците влизат в Белград. Две седмици по-късно те са пред вратите на Будапеща. Унгарската столица, в която са разположени части на Вермахта, се съпротивлява жестоко, и не може да бъде превзета чак до 18 февруари 1945 г.

Битката за Германия

На 12 януари 1945 г. Червената Армия навлиза дълбоко в Полша, превземайки Варшава на 17 януари, и Тарнов, Краков и Лодз два дни по-късно, принуждавайки немците да изоставят линията на река Висла. Англо-американските сили усилват бомбардировките върху Източна Германия. На 13 февруари те бомбардират Прага и Дрезден. В резултат на тази бомбардировка в Дрезден загиват повече от 140000 цивилни, много от които са бежанци от източните немски провинции, междувременно окупирани от СССР. На 20 февруари съветските танкови дивизии достигат до 50 км от Берлин. От 4 до 12 февруари се провежда Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на Европа. Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг. На 11 април те достигат река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в околностите на Берлин. На 25 април американската и съветската армия се срещат при Елба. На 28 април немската съпротива в Северна Италия е сломена. На 1 май съветската армия навлиза в Берлин, а немското радио обявява че Хитлер е мъртъв, и на негово място застава адмирал Карл Дьониц. Един милион немски и италиански войници в Италия и в Австрия се предават. Три дни по-късно, дивизиите в Холандия, северозападна Германия и Дания капитулират. На 7 май група немски военни лидери подписват капитулация в Реймс. На 8 май Чърчил и президентът Труман обявяват края на войната в Европа. Рано сутринта на 9 май немските ръководители в Берлин подписват подобна капитулация спрямо съветската армия, и маршал Сталин обявява края на войната.

Последици от войната

Две седмици по-късно правителството на Дьониц е разтурено, а самият той, вече ненужен на победителите, е арестуван заедно със своите колеги. Съюзническото военно командване поема директен контрол върху Германия. По-късно източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от СССР на Полша, а Източна Прусия е разделена между Полша и СССР.Западните германски провинции Елзас и Лотарингия са предадени на Франция, Судетската област на Чехословакия. Германия губи почти половината от територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от бившите германски територии в Полша и Чехословакия. Австрия е отделена от Германия в старите си граници.

През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. Договорите са изготвени от съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 г. Италия губи четири малки гранични региона в полза на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия в полза на Югославия, няколко острова в полза на Гърция, и освен това се отказва от суверенитет върху колониите си в Северна Африка. Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР, но получава обратно Трансилвания от Унгария. Унгария остава в границите си от 1938 г. с незначителни териториални изменения в полза на Словакия, а България - в границите от 1 януари 1941 г. Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на СССР и така остава без достъп до Северния Ледовит Океан.

Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разделена, става политически и икономически зависима от тях.

С цел поддържане на следвоенния ред, страните-победителки във Втората Световна Война създават Организацията на Обединените Нации, където влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за сигурност.

През 1949 г. трите западни държави (САЩ, Великобритания и Франция) образуват от окупационните си зони Федерална Република Германия, а в отговор на това СССР образува Германската Демократична Република от остатъка на своята окупационна зона.

Край

---

Надявам се да ви е харесало...

Редактирано Юни 22, 2009 от ISTORIK