Изкуството през ранното средновековие

[astrologa]

Ние съдим за великите западни цивилизации по паметниците от миналото, които ги символизират.Египетските пирамиди, Вавилонските зикурати, Партенона в Атина, Колизеума в Рим. Средните векове от своя страна ще бъдат представени от готическата катедрала — вероятно "Нотър Дам" в Париж, френската "Шартър" или английската "Солсбъри". Изборът ни е богат, но която и да предпочетем, тя ще се намира някъде на север от Алпите (на територията на някогашната Римската империя). Най-важният фактор за Средновековието е центърът на европейската цивилизация - премества там, където са били северните граници на римския свят. Средиземно море, което векове наред обединява земите около бреговете си, се превръща в гранична зона. (Географският поглед на Европа трябва да се разгланичава от и в периоди. В един период от време едно и също нещо изглежда по различен начин.)

През 323 г. от сл. Хр. Константин Велики взел решение да премести столицата на Римската империя в гръцкия град Византион, по-късно известен като Константинопол, а днес познатия ни Истанбул. Шест години по-късно, след грандиозна строителна кампания, преместването официално приключило. Новата столица освен това символизирала новата християнска основа на римската държава, тъй като била в сърцето на най-християнизираната част от империята.

Под владичеството на Юстиниан (упр. 527-565 г.), Източната (или Византийската) империя добила нова власт и стабилност. Латинският запад, от друга страна, скоро станал жертва на нахлуващите германски народи: вестготи, вандали, франки, остготи и ломбарди. До края на шести век и последната следа от централизираната власт изчезнала, въпреки че императорите на Константинопол не се отказвали от претенциите си към западните провинции. Все пак обаче, след като нашествениците се установили в новите си земи, те възприели модела на късната римска, християнска цивилизация, макар и не в идеалния и вид. Местните кралства, които създали — вандалите в Северна Африка, вестготите в Испания, франките в Галия, остготите и ломбардите в Италия — били провинциални държави в периферията на Византийската империя, всички с излаз към Средиземно море и зависими от имперската военна, търговска и културна власт. Чак през 630 г., след като византийските армии си възвърнали Сирия, Палестина и Египет от сасанидските перси, връщането на западните провинции също се превърнало в сериозна възможност. Десет години по-късно тази възможност престанала да съществува, тъй като една непредвидена нова сила — ислямът — се появила на изток.

Под знамето на исляма арабите завзели африканските и близкоизточните части на империята. До 732 г., век след смъртта на Мохамед, те завладели Испания и заплашвали да завоюват Западна Франция. През единайсети век турците окупирали голяма част от Мала Азия. Междувременно последните византийски земи на запад (в Южна Италия) били завзети от норманите, дошли от Северозападна Франция. Източната империя, чиито територии се свили до Балканския полуостров, включително и Гърция, удържала до 1453 г., когато турците превзели Константинопол.

На изток ислямът създал нова цивилизация, простираща се чак до Индуската долина (сега Пакистан). Тази цивилизация достигнала разцвета си много по-бързо, отколкото западната през Средните векове. Багдад на река Тигър бил най-важният ислямски град през осми век. Неговият блясък превъзхождал този на Византион. Ислямското изкуство, наука и занаяти оказали голямо влияние върху Европа през Средновековието — като се започне от арабските орнаменти, производството на хартия, арабските цифри, и се стигне до разпространението на гръцката философия и наука чрез съчиненията на арабски учени. (Западните езици пазят в наследство думи като algebra)

Трудно бихме преувеличили влиянието на бързото развитие на исляма. Византийската империя, лишена от западните си провинции в Средиземноморието, с всички сили се опитвала да държи исляма на разстояние далеч на изток. На запад империята имала слаби и незначителни позиции в италианските земи. Европейските брегове в западната част на Средиземно море, от Пиренеите до Неапол, били изложени на арабски набези от Северна Африка и Испания. Така западна Европа била принудена да развива своите собствени ресурси — политически, икономически и духовни.

Процесът обаче бил бавен и труден. Ранният средновековен свят е в състояние на непрестанен смут и представлява постоянно променяща се картина. Дори и кралството на франките, управлявано от династията на Меровингите от 500 г. до 751 г., а след това от тази на Каролингите, започващи от крал Пипин III, не успяло да установи по-продължителен ред. Като единствена по рода си международна организация християнството изиграло ключова роля за налагането на стабилност. Въпреки това и то се разделило между папската власт, чието влияние било ограничено на монашеските ордени, които бързо се разпространили из Европа и останали до голяма степен независими от римската църква.

Бързото разпространение на християнството, както и на исляма, не може да се обясни лесно от институционална гледна точка, тъй като църквата не е съвършено въплъщение на християнските идеали. Освен това успехът на християнството не бил гарантиран. Християнството, изглежда, имало изключително влияние от духовна и морална гледна точка над тълпите, които чували посланията му. Няма как иначе да си обясним бързото покръстване на Северна Европа.

Църквата и държавата постепенно стигнали до извода, че не могат една без друга. Необходим бил здрав съюз между една силна светска власт и една обединена църква. Този съюз станал реалност, когато католическата църква, спечелила вече доверието на религиозните ордени, прекъснала последните си отношения с Изтока и потърсила подкрепа от Германските народи на север. Там през втората половина на осми век, при управлението на сина на Пипин III — Карл Велики, и неговите потомци от династията на Каролингите, кралството на франките се превърнало във водеща сила. Карл Велики заграбил земите на брат си Карломан от неговите наследници. След това завладял по-голямата част от Европа — от Северно море до Испания и на юг чак до Ломбардия. Когато през 799 г. папа Лъв III се обърнал към него за помощ, Карл Велики отишъл в Рим. На Коледа през 800 г. папата го дарил с титлата император — нещо, което Карл Велики нито търсил, нито искал.

Терминът готически първоначално е въведен за архитектурата и именно в нея този стил е най-ярко изявен, макар че говорим също и за готическа скулптура и живопис. В продължение на век — от около 1150 г. до 1250 г., времето на Великите катедрали — архитектурата имала доминираща роля. Първоначално готическата скулптура била строго архитектурна по характер, но след 1200 г. станала по-независима. Най-великите й постижения са между годините 1220 и 1420. Живописта от своя страна достига своята кулминация между 1300 г. и 1350 г. в Централна Италия. След около 1400 г. тя става водеща художествена форма на север от Алпите. Наблюдаваме постепенно изместването на акцента от архитектурата към живописта. Ранната готическа скулптура и живопис отразяват строгия ред, който определял величествената им архитектурна рамка, а късната готическа архитектура и скулптура се впускат в живописни ефекти.

Над този модел се разполага още един: международното разпространение, противопоставено на местната независимост. Готическото изкуство, което от Ил дьо Франс било пренесено в останалата част на Франция, а после и в цяла Европа, е известно като opus modernum или opus francigenum (модерно или френско творчество). През тринадесети век новият стил започнал постепенно да губи характера си на нещо привнесено отвън и започнали да се проявяват местните разновидности. Към средата на четиринадесети век се наблюдава нарастваща тенденция на влияние между тези регионални стилове, докато накрая се установил един "интернационален готически" стил, който към 1400 г. преобладавал почти навсякъде. Скоро след това единството се разпаднало. Италия, с Флоренция начело, създала напълно новото изкуство на Ранния ренесанс. На север от Алпите Фландрия поела лидерството в развиването на късната готическа живопис и скулптура. И накрая, един век по-късно, Италианският ренесанс станал основата за друг интернационален стил.

Подпомогнати от постоянно променящи се съюзи с папството, кралете на Франция и Англия, за сметка на Германия, се утвърдили като водещи сили в началото на тринадесети век, който бил предимно време на мир и благоденствие. При тези благоприятни условия били създадени Францисканският и Доминиканският орден, а католицизмът открил св. Тома Аквински, своя най-блестящ ум след св. Августин и св. Джером от около 850 години по-рано. След 1290 г. обаче равновесието между силите било нарушено. А през 1305 г. френският папа Клемент V преместил папството в Авиньон, Франция, където то останало повече от 70 години.

Библиография:

Йонов, М. Николов, М. Христоматия по история на средните векове: Първа част. Наука и изкуство, София 1975

Жорж Люби. Времето на катедралите, Изкуство и общество 980-1420. Агата-а, София 2002

The Oxford Doctionnary of Byzantium V. 1-3

Historical dictionnary of Byzantium

http://www.newyorkcarver.com/museum.htm

http://www.artlex.com/

http://witcombe.sbc.edu

[alvassareiro]

Темата е интересна.

Най-общо, през Средновековието се изреждат последователно няколко стила в архитектурата, живописта, литературата. Започваме от романо, или римски, т.нар. класически стил запазил се до 8-9, минаваме през романико, романски, останал до 12 век, следва готиката, след нея ренесанс, наречен в Испания платереско, наследен от барока. През 18 век се възражда неокласиката, следва необарок, последват от арт нуво. Всички етзи стилове имат своите специфики, наложени от обществения климат на съответанта епоха. Всеки е наложен по специфични социални, политически по-малко причини.

Еволюцията на тези стилове е добре илюстрирана на бакнотите от евро. На 5 евро имаме класическа арка, на 10 евро - романска, 20 евро - готическата арко апунтадо, 50 евро - ренесансова арка, 100 евро - барок, 200 евро арт нуво, 500 евро...такова не съм виждал нацяло

Това е и идеята на европейската комисия. Да покаже приевствеността в артистичното развитие на Европа.

[glishev]

Тури барем нещо картинка. Пък и като ще е ранно Средновековие, готиката изобщо няма защо да се споменава, а е добре да се добавят разни неща за Северна Европа.

Франките не могат да минат за зависими от византийската военна власт.