Паркът на Дарина

[К.ГЕРБОВ]

Коя е Дарина, ще разберете от последната снимка. Вероятно паркът не е неин в буквалния смисъл на думата, защото на всяка пейка виждаме герба на София и текст „Столична община”. Пространството обаче, намиращо се почти в центъра на столицата (между хотел „Хилтън” и басейна „Спартак”) е много добре поддържано и се създава впечатление, че освен общината тук участва и някакъв спонсор.

За добрия вид на парка допринася и един важен фактор: на територията му няма нито едно атракционно съоръжение или павилион за подкрепителни храни и напитки! Едновременно с това редовно се коси и почиства. Алеите, които дори не са покрити с асфалт, са винаги в приветлив вид. Поне такова е впечатлението, ако не сте редовен посетител, а минавате от време на време (като мене).

Освен с просторния си вид, паркът дава възможност на разходилия се из него да се наслади на гледката от там към околността в посока североизток-югозапад. Особено през сезоните, когато дърветата нямат листа, се разкриват просторни изгледи към Националния дворец на културата, хотелите „Хилтън”, „Хемус” и „Кемпински-Зографски”. На баира Лозенец пък се извисява сградата на бившия „Енергопроект”. На времето, а май и до днес, това е най-високото здание в София.

Като погледнете към квартал Лозенец, може да видите нещо подобно на панорамата на Велико Търново: подаващи се едно над друго здания. Е, в Търново те са възрожденски къщи, а в Лозенец са смесица на сгради от „ранния” и „зрелия социализъм”, и „прехода към демокрация”. Тази панорама още не е завършена: там все още се строи.

Пак от парка се открива и внушителна гледка към Витоша. Вижда се северното протежение на цялата планина от Черни връх до Копитото с Телевизионната кула. За съжаление и в най-слънчевия ден планината е така огряна от слънцето, че не могат да се получат снимки с бляскави и релефно очертани нейните контури и детайли.

Приятно впечатление правят няколкото бабуни, „разхвърляни” в различните краища на парковото пространство. Едва ли те са естествени образования или тракийски могили. Присъствието им разчупва иначе монотонния вид на парка, което е природна даденост. От тези височинки се откриват панорамни гледки съм целия парк и заобикалящата го околност.

Художникът може да си позволи в своите пейзажи да предаде и внуши определени настроения, воден от своите виждания и конкретни чувства. Безстрастната фотокамера, обаче, запечатва в хубавите дни парка на Дарина, като едно пространство, излъчващо спокойствие и уют.