Антирелативизмът в България

[Пeтков]

Здравей luboznatelnia,

Май вече ги разбиваш тотално види им се краят

То се видя , че ше ги тепеме.. ама те що не могат да схванат какво ги чака..

[Doris]

Тебе на политика ли те подпали ?.. Да не почеш сеги да скандираш "СДС!..СДС!..СДС!"..

Ти си по скандирането, я аз по анализирането. С толкова много емпиричен материал имам възможност да стана експерт по анализирането на антирелативизма в частност и лъженауката като цяло .

[Пeтков]

Здравей Дорис,

Ти си по скандирането, я аз по анализирането. С толкова много емпиричен материал имам възможност да стана експерт по анализирането на антирелативизма в частност и лъженауката като цяло .

И какво изанализира та почна да приказваш за комунистите ?.. А?..

[Doris]

Ако те интересува, прочети цялата тема.

[Пeтков]

Ако те интересува, прочети цялата тема.

Прочел съм я.. пише и за конгресите на комунистите..

[Doris]

Пише какво представлява антирелативизма в България. По голямата доза субективизъм антирелативизмът прилича на комунизма. По силното желание за самоизтъкване, изразено в писането с главни, големи и червени букви - също.

[Doris]

С антирелативистки лозунги, с каквито и букви да ги пишеш не можеш да ме впечатлиш, но с картини - може би, трябва ми известно време за да ги разгледам .

[Doris]

Никой не е твърдял до сега, че антирелативизмът е "български специалитет". Водени от субективизма и желанието за самоизтъкване антирелативистите често извъртат и шикалкавят. Когато целта е на всяка цена да бъдеш забелязан , а не да стигнеш до обективната истина, така става.

[Пeтков]

Никой не е твърдял до сега, че антирелативизмът е "български специалитет". Водени от субективизма и желанието за самоизтъкване антирелативистите често извъртат и шикалкавят. Когато целта е на всяка цена да бъдеш забелязан , а не да стигнеш до обективната истина, така става.

Към каква известност се стреми тоя :

академик Логунов Анатолий Алексеевич

Бе сестричке .. та той е известен от всякъде..

[Doris]

Този е от старата съветска школа. Макар че се е изявявал и след ВСВ с израстване в кариерата на административните и партийни длъжности може да бъде причислен към предвоенните опоненти на Айнщайн.

[Doris]

Пак извърташ, роден е през 1926 г. , към края на сталинизма - 1956 г. е бил на 30 години. А е известно, че значимото интелектуално развитие и големите открития във физиката са горе-долу до такава възраст.

[Doris]

През 1687 година издава и най-известния си труд „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“

Тогава е намерил спонсор.

Обаче е известно че:

Всичко най-важно, свързано с името на Нютон и познато ни още от ученическия чин - неговите закони, схема на телескоп, открития в математиката, механиката, оптиката - той прави на младини по време на епидемия от чума, от която се спасява в Уулстроп и където може би действително е видял падането на своята знаменита ябълка (1665-1666 г). В Уулстроп Нютон пристига с напълно определени представи за законите, действуващи в заобикалящия ни свят... http://www.zapiski.info/view.php?id=941

Все пак, утешително за теб е че художниците създават шедьоври на всякаква възраст.

[Magister militum]

Здравей,

Извинявам се за забавения отговор....но бях зает!

До тук всичко е нормално. Независимо че вакуумът има различни степени, нужно е да се изпълни едно условие: остатъчното вещество в него да не преизлъчва съществена част от движещата се във вакуума светлина, за да не се променя нейната основна скорост.

Т.е. необходимо е да изпълним все пак едно,макар и никак немаловажно условие за да измерим с = const. - вакуумната среда трябва да придобие точно определено количество остатъчно вещество.С други думи казано,може да манипулираме скоростта на светлината /включително и мнимата и константност/ ,променяйки параметрите на вакуума до точно определени стойности,което на прост език с известно приближение е възможно да се каже и така- за различните степени на вакуум ще измерваме различни стойности на уж константната величина.

Да, прав сте, че резултатите от тези експерименти могат да се обяснят и от други теории. Затова те се считат само за експерименти, чийто резултат е в съгласие с ТО. Основно се считат като потвърждение не на вторият, а на първият постулат на ТО - че не може с никакъв, включително и оптичен експеримент да се определи някакво абсолщтно движение на инерциаялната система. Тоест те подкрепят обобщеният принцип на относителност.

Бъдете сигурен, в ЦЕРН разполагат с вакуум в изобилие, те там само с това работят. Пускането на въздух в ускорителите е страшно скъпоструващо мероприятие, след него следва месеци денонощно изпомпване за да се върне ускорителят в действие. Във въздух дори не може да се включи ускоряващото напрежение. Тука не трябва да се съмнявате в условията на експеримента.

По това време - 70-те и 90-те години, са проведени още много и най-различни важни експерименти в тази насока. Те се делят на два класа: определяне на изотропията на скоростта на светлината при двупосочно разпространение (както при Кенеди-Торндайк), и тест на изотропията при еднопосочно разпространение на светлината. Ето накратко някои по-възлови от тях.

Експериментът на Брилет и Хал от 1979 г. Това е изключителен по точност тест за проверка на изотропията на скоростта на светлината (в зависимост от различни направление по отношение на траекторията на земята) при двупосочно разпространение на светлината. Основава се на измерването на биенето на честотите на два високостабилизирани лазера, единият от които е на въртяща се платформа. Резултатът проверява константността на скоростта на светлината в зависимост от направлението с точност 30 м/с.

Друг експеримент е този на Чен от 1997 г., "Experimental Test of the Isotropy of Two-way Light Speed", който е почти два порядъка по-точен от предичния! Той също е на основа двупосочно разпростряанение на светлината.

От полу-еднопосочните експерименти бих споменал за този на Радулски от 1997 г., в който той използува класическата двупосочна схема на Кенеди-Торндайк, но в двете посоки светлината се движи в различни среди. Това осигурява по-голяма разлика във скоростите в двете рамена, което чувствително вдига точността. Резултатът е: прагът на анизотропия на скоростта на светлината е под 0.13 м/с

Да не забравя тука класическият експеримент на Айзък от 1970 г., където той с помоща на въртящ се мьосбауеров детектор и фиксиран абсорбер поставя горна граница за анизотропията 3 м/с, при еднопосочно разпространение на гама лъчи!

Може да се спомене известното измерване на Бирд и Уилфорд от 1979 г. по точно определяне на скоростта на светлината, на чиято стойност е закотвена със стандарт скоростта на светлината.

Това бяха експерименти които определят зависимостта на скоростта на светлината от възможна анизпотропност в просранството през което се движи земята при движението си около слънцето, включвайки влиянието от движението през някаква светоносна среда. В тези експерименти източникът (в повечето от тях) е неподвижен относно детектора.

Друга серия експерименти тестват зависимостта на скоростта на светлината от движението на самият източник (относно детектора). Характерен експеримент тук е наблюдението на Бречер от 1977 г. на основа извънземен източник. Той наблюдава движението на двоен пулсар, по което може да съди за разлика в скоростта на светлината (рентгенови лъчи) идваща от двете съставки. Резултатите са в полза на константността на светлината, възможната променлива съставка свързана с движението на пулсарите разделена на абсолютната скорост на светлината е от порядъка на 10^-9.

Има много богата серия експерименти с движението на земни източници на светлина, както и с движението на наблюдаващият светлината обект. Такива са опитите на Бабкок и Бергман (1964), Бекман и Мендикс (1965) и много други от по-ново време. Бекман и Мендикс съчетават в себе си подвижен източник и подвижен наблюдател. С подвижен наблюдател има експериментио базирани на ефекта на Мьосбауер, където детектора може да се движи с постижимо ниска скорост относно източника (цитирам по памет, сега не мога да намеря източника). И всичкото това е само върха на сладоледа, както се казва. Всеки от тези опити, взети по отделно, сигурно може да се обясни и с още някоя и друга теория. Но всички заедно водят само до вторият принцип на Айнщайн и неговите следствия. Особено важното е, че няма експеримент който да противоречи на този принцип.

Напротив!....Експеримента на Лене Хау и сътрудници през 1999 г. показва,че светлината може да се движи със скорост 17 м/сек.А в екперимента на Михаил Лукин проведен съвсем наскоро през 2003 г.,екипа от учени успя да спре напълно разпространението на светлината,насочвайки я в нажежен рубидиев газ.Може да се спомене и екпериментът на Майкелсън-Гейл,проведен 15 години след ММ при който разликите в сумите въобще не говорят в полза на константността на светлината.

Това по-горе нямане на експериментални данни ли изглежда?

Това по-горе показва единствено,че скоростта на разпространение на електромагнитните вълни /и светлината в това число/ зависи от свойствата на средата.

[scaner]

Здравейте Magister militum!

Няма значение колко късно сте успял да отговорите, по-добре късно отколкото никога

За скоростта на светлината. Ама разбира се, че скоростта на светлината в някаква среда е различна, това е известно още от 18-ти век. Изобщо даже не ми е хрумнало да повеждам разговора в такава насока. И опитите на Лене Хау, и опитите на Лукин, и на Бойд, и на още куп експериментатори се отнасят за движение на светлината в специални среди.

Целият ни разговор се отнася за скоростта на светлината във вакуум. Да, до известна степен величината на вакуума влияе на скоростта на светлината, но само до известна степен. Дори при сравнителнио високи (за една нормална вакуум-помпа) налягания разреждането е такова, че вероятността фотон да срещне по пътя си атом е много ниска (т.е. много малък процент от минаващата светлина се манипулира от атомите, и не влияе на крайният резултат. Съвременните измервания на светлината се правят в добър вакуум, за което може да се прочете в съответните статии. Експериментите които съм цитирал, след 1960 г., всичките са във вакуум. Резултатът от много повторения сочи едно и също.

А експериментът на Майкелсън и Гейл е версия на интерферометър на Саняк, което е уред който се влияе от неинерциалността на една система, в случая установява въртенето на земята около оста и. В интерферометъра на Саняк двата срещуположни лъча се движат с еднаква скорост, няма никакви основания да се счита обратното.

[Пенчо Бойчев]

ГЛУПАВИЯ И НА МЛАДИНИ СИ Е ГЛУПАВ!

Я да видим някой пример:.. Най голямия физик на всички времена Нютон е идеален за пример :

Нютон е роден на 4 януари 1643 година (стар стил 25 декември 1642 година, Коледа) в Улсторп при Колстъруърт, селце близо до град Грантъм в английското графство Линкълншир

.............

През 1687 година издава и най-известния си труд „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“, в който обобщава Законите за движение, които стават основа на класическата механика.

1687- 1642 = 45 (дано не съм сгрешил в тая сложна математика че с това третокласно образование за никъде не съм !).. Ъхъ! .. хихихи ..

Да не говорим че великите бай Ст.Йордан и бай Петков откриха ХСВ на още по голяма възраст .. Ъхъ !..

Такива ти ми работи сестро .. За умния мозък възраст няма .. Глупавия си е глупав от детинство!.. Ъхъ !.. хихихи.. айнщанистчетата от малечки са си глупавички оти са зомбирани горкинките .. Зомбирания мозък на две магарета сеното не мой да раздели и на 10 и на 20 и на 30 годин.. хохохо..

Нютон е един от великите умове във физиката, но не бих го нарекъл "най-великият". Защото трите му закона за механика на движение, плюс закона за гравитация подлежат на опровержение, в различна степен са погрешни. За най-велик физик бих посочил Кеплер, макар че още малко хора разбират идеите му. Специално в закона за гравитация Нютон не е отчел ролята на магнитното поле на централното тяло като центробежна сила. Откъдето следва, че не съществува универсална гравитационна константа. Айнщайн е преписал на готово този сбъркан закон в ОТО, като му дава триизмерна форма и въвежда необосновано ограничението скорост на светлината за еквивалент на скорост на гравитацията. Поради тези причина ОТО на Айнщайн пет пари не струва. Да не говорим за измисления принцип на еквивалнетност на тегловна и инертна маса. Дали една маса ще наречем инертна или тегловна зависи само от положението (гледната точка) на наблюдателя.

[Doris]

Това просто не е вярно.

[Пенчо Бойчев]

Това просто не е вярно.

Кое по-точно? Че не съществува гравитационна константа или че ОТО не струва да се чете, или че принципът на еквивалентност е тафтология, най-обикновено невежество?

Защото всяко твърдение може да се докаже. Лесно е да се каже: Такова животно нема!

[Doris]

От изучаването на антирелативистите си направих извод, че колкото и аргументирано да имобясняваш елементарни и по-сложни явления, те нищо не щат да възприемат. За това вече ми омръзна да си правя този труд. Поле е едно понятие, сила - друго. Гравитационното взаимодействие няма връзка с електромагнитното. Гравитационната и инертната маса са равни.

Теорията на относителността на Айнщайн е в основата на открития, които промениха коренно човешката история.

[Пенчо Бойчев]

От изучаването на антирелативистите си направих извод, че колкото и аргументирано да имобясняваш елементарни и по-сложни явления, те нищо не щат да възприемат. За това вече ми омръзна да си правя този труд. Поле е едно понятие, сила - друго. Гравитационното взаимодействие няма връзка с електромагнитното. Гравитационната и инертната маса са равни.

Теорията на относителността на Айнщайн е в основата на открития, които промениха коренно човешката история.

Противоречията в Теорията на относителността са толкова очевидни, че и аз не виждам смисъл, нито имам желание да споря с някого. Още повече, че релативистите са фанатици и като опълченци с последни усилия защитават отдавна доказани неистини. И никой не желае да чуе научно обосновани аргументи. Гравитационното поле се различава от електромагнитното, но не се различава от магнитното поле. Гравитацията е вид налягане на етерни частици, каквото е и магнитното поле, имам в предвид магнитно поле на космическо тяло, а не на постоянен магнит.

Гравитационната и инертната маса не са равни, а са синоними на едно и също взаимодействие. Ще дам най-простия пример, за да разберете какво искам да кажа. Когато чукът удря върху наковалнята, учените го наричат действие на инертна маса, а когато наковалнята удря чука - наричат това въздействие на гравитационна маса. И се бият в гърдите, че са открили Америка, т.е. двете взаимодействия били равни. Всъщност Принципът на еквивалентност е следствие на най-обикновено невежество, маскировка на липса на яснота, какво представлява гравитацията.

Вярно е, че Теорията на относителността забави развитието на науката със сто години и скоро ще отиде завинаги в историята както много други остарели теории. Но още докато е бил жив Айнщайн е имало достатъчно интелигентни учени, като Ръдърфорд, Бор, Майкелсон, които са видели нейната несъстоятелност и са я отхвърлили. И комитетът за Нобеловите лауреати я отхвърля. Фактът, че днес по-голяма част от учените я приемат, не я прави по-истинска. В науката въпросите, слава Богу, не се решават с гласуване. Известно е, че откритията в науката се правят от 0,1 процент от учените, останалите 99,9 % са консервативно настроени разпространители на знания, както в България популярно се наричат - даскали.

Аз признавам Айнщайн за голям учен, но както СТО, така и ОТО са най-големите му провали в науката.

[Flatline]

Еми хайде заемете се и я опровергайте пред света! Искам нобелов лауреат- Българин. Защо, след като толкова много учени я отричат и самата теория била отдавна доказани неистини, вече не е в архивите? Разбирам твърде малко от физика, но едно е ясно: Или релативистите са много заблудени или антирелативистите нямат хал-хабер от физика. Но на вторите се пада като че ли по-тежката задача да затворят устите на първите. Но, за да стане това, е крайно време двата лагера да си изяснят основните понятия и да се спори по същество.

[scarecrow]

Пенчо, ти не можеш да спориш, защото ти липсват елементарни познания по физика, както и по много други науки, както неведнъж ти доказах в другите теми.

[Doris]

Известно е, че откритията в науката се правят от 0,1 процент от учените, останалите 99,9 % са консервативно настроени разпространители на знания, както в България популярно се наричат - даскали.

Истината е, че болшинството физици се занимават с експериментална и приложна (инженерна) физика. За тях теориите са инструмент, средство за постигане на определени задачи и ако не вършеха работа те щяха да бъдат захвърлени като счупена отвертка или изгорял поялник.

Айнщайн измислил E=m.c². Екипът на Лиза Майтнер и Ото Хан го потвърдил експериментално. А за прилагането на откритието на практика - атомната бомба е бил необходимо цяло градче от физици.

Атомната бомба слага началото на студената война и надпреварата във въоръжаването. Високите технологии, създадени благодарение на постиженията на съвременната физика днес са движещ елемент на цивилизацията.

На антирелативизма силно му куца математиката и количествения анализ, а експериментална и приложна част изобщо липсва.

[Пенчо Бойчев]

Истината е, че болшинството физици се занимават с експериментална и приложна (инженерна) физика. За тях теориите са инструмент, средство за постигане на определени задачи и ако не вършеха работа те щяха да бъдат захвърлени като счупена отвертка или изгорял поялник.

Айнщайн измислил E=m.c². Екипът на Лиза Майтнер и Ото Хан го потвърдил експериментално. А за прилагането на откритието на практика - атомната бомба е бил необходимо цяло градче от физици.

Атомната бомба слага началото на студената война и надпреварата във въоръжаването. Високите технологии, създадени благодарение на постиженията на съвременната физика днес са движещ елемент на цивилизацията.

На антирелативизма силно му куца математиката и количествения анализ, а експериментална и приложна част изобщо липсва.

Формулата F = mc² 3/4 е дадена за първи път от Томсън, Айнщайн я доуточнява. И друг път съм писал, че това е единственото вярно нещо от СТО, което ще остане в учебниците. Това не е единствената му заемка. Той взема Лоренцовите преобразувания, ползува Римановата геометрия и 4 мерното пространство на Минковски, използува Нютоновия закон за гравитация с всичките му грешки, без да успее да ги забележи, използува работата на математици и създава една смешна теория, едно недоносче. Масата на тялото се увеличавала със скоростта. В същото време, движението е относително. Кое от двете е вярно? Не може и двете да са верни!Само второто. На Айнщайн му липсва обяснение на процеса на гравитация - това е най-слабото звено, откъдето следват всичките му проблеми. Не може един израз от рода на "изкривяването на времепространството" или "изкривяване на нищото" да се нарече теория за гравитацията. Защото той нищо повече не е измислил или написал за гравитацията. Всъщност не е бедата само в Айнщайн, в съвременната наука все още липсва теория на гравитацията.

СТО е сгрешена в няколко пункта, а в ОТО няма абсолютно нищо вярно, което да послужи на науката.

[Magister militum]

От изучаването на антирелативистите си направих извод, че колкото и аргументирано да имобясняваш елементарни и по-сложни явления, те нищо не щат да възприемат. За това вече ми омръзна да си правя този труд. Поле е едно понятие, сила - друго. Гравитационното взаимодействие няма връзка с електромагнитното. Гравитационната и инертната маса са равни.

Теорията на относителността на Айнщайн е в основата на открития, които промениха коренно човешката история.

 

Doris,вече многократно дъвкахме това.Защо не вземеш най-после да кажеш кои открития в чиято основа са СТО и ОТО са,цитирам дословно : променили коренно човешката история .Сещам се за много други фундаментални открития,дело на физиката,но в нито едно от тях не виждам решаващо място да заемат Специалната или Общата теория на относителността.   

[Doris]

Атомната енергия за мирни и немирни цели.

(Няма връзка с формулите на Дж.Дж.Томпсън)