Как се изписва звукът ЙЪ?

[Їwaнь]

ЙЪ

Как би следвало да се изписва това чудо особено след съгласна?

[Tyroglyphos]

ЙЪ

Как би следвало да се изписва това чудо особено след съгласна?

След гласна може да се изписва като йъ. А след съгласна в български не би трябвало да се среща такава комбинация. Ако имаш предвид случаи като "(аз) вървя", "(аз) седя", при тях имаме мека съгласна, следвана от ъ, което се изписва като върв'ъ, сед'ъ (знакът ' е бил използван за обозначаване на меките съгласни в старобългарски; другата възможност е мекотата да се означи с ь).

[glishev]

С йотувана голяма носовка

[Зитко]

Би било правилно да се добави нова буква в съвременната ни азбука за означававане на дифтонга "йъ",понеже има твърде много думи,които реално завършват на този дифтонг-благодаря,родя,следя и т.н.

Българската азбука е може би най-точно възпроизвеждащата звуковия спектър на езика,но има още накъде да се усъвършенства в този аспект

[Їwaнь]

има и то много в сервеняшките говори. всеки трети звук е Ъ и ЙЪ, но това последното наистина е предизвикателство за изписване

при Дриновския правопис е било тѣ вървѭтъ

[Tyroglyphos]

има и то много в сервеняшките говори. всеки трети звук е Ъ и ЙЪ, но това последното наистина е предизвикателство за изписване

при Дриновския правопис е било тѣ вървѭтъ

И Дриновският правопис, и сегашният в подобни случаи отразяват по един и същ начин йъ и 'ъ (ъ, предшествано от мека съгласна), т. е. и двата не са напълно издържани. Буквата ѭ - както днес ю и я - се е употребявала за две съвсем различни неща - правилно за комбинация йъ, каквото собствено представлява тази буква, напр. в стоѭ, и не толкова правилно за ъ, предшествано от мека съгласна, напр. вървѭ. По същия начин сега използваме ю и я не само за йу и йа/йъ, а и за 'у и 'а/'ъ - напр. яма [йама] и пясък [п'асък]. Затова още първата следосвобожденска правописна комисия е искала да премахне както ѭ, така и я и ю, но за я и ю общественото мнение винаги е надделявало и те са били запазени.

[glishev]

Това е то, искаме си обратно голямата носовка (хем йотувана, кога си требе) и ятовата гласна Може и титата мусикословесна да си върнем

[Христо Тамарин]

ЙЪ

Как би следвало да се изписва това чудо особено след съгласна?

Според възприетия правопис, във всички случаи, когато според възприетия правоговор се чува ЙЪ или пък Ъ след мека съгласна, се пише буквата Я.

Вероятно това означава, че в текстовете на български език случаите, когато буквата Я се чете като ЙЪ (или Ъ след мека съгласна) са повече от случаите, когато буквата Я се чете като ЙА (или А след мека съгласна).

Практиката показва, че използването на буквите Ю и Я за означаване съответно на ЙУ (или У след мека съгласна) и на ЙА (или А след мека съгласна) в български и руски е много удобно.

Това пък означава, че в българската азбука липсват две подобни букви: за ЙО (или О след мека съгласна) и за ЙЪ (или Ъ след мека съгласна).

В руската азбука няма такъв проблем: в руски Ъ няма, а при нужда може да се използва буквата Ё (йо).

Ето защо би било добре да се добавят две нови букви в българската азбука: едната да прилича на Ю (подчертано Ю) и да означава ЙО (или О след мека съгласна), а другата да прилича на Я (подчертано Я) и да означава именно ЙА (или А след мека съгласна). Нормалната буква Я е по-добре да се остави за ЙЪ (или Ъ след мека съгласна).

Тук илюстрирам с подчертаване, но би било допустимо да се използва трема (две точки), както в руската буква Ё. И както в руски, писането на тази трема да не е задължително. А пък над Я тремата да се пише само под ударение, понеже на всичките си равнища нашият език не различава А от Ъ в неударена позиция.

И разбира се, възстановяването на буквата Ят (пиша я Ь) доста би помогнало и тук. За нас, българите, именно тази буква е мусикословесна.

Примери:

• благодаря, врят, кипят, .. (пишат се, както досега)
  
• аз вървя, те вървят (пишат се, както досега)
  
• той вървя, те вървяха (досега: той вървя, те вървяха)
  
• той вървЬ, те вървЬха (ако имахме тази полезна буква)
  
• царят, пъдарят, денят, деня (пишат се, както досега)
  
• буря, воля, България, София (пишат се, както досега, понеже я не е под ударение)
  
• мараня над полята
  
• бай Ганю, чорбаджи Юрдан, маюр, сервитюр, Георгювден.
  
• бай Ганя, чорбаджи Яне, леяр, измекяр (сравнете този ред с горния, да видите как броят на буквите се подравнява)
  

[Їwaнь]

Ограничените ми познания трудно ми дават да си обясня как Ю е започнало да се чете като ЙУ, като е ютирано О. Помогнете.

Ꙗ Ѥ Ѩ Ѭ

Също не разбирам разликата между голям и малък юс (и йотираните им допълнения).

[Tyroglyphos]

Ограничените ми познания трудно ми дават да си обясня как Ю е започнало да се чете като ЙУ, като е ютирано О. Помогнете.

Ꙗ Ѥ Ѩ Ѭ

Също не разбирам разликата между голям и малък юс (и йотираните им допълнения).

В глаголицата знакът за Ю също е подобен на свързани І и О. Има две възможности за произхода на буквата - едната е да е възникнала от непълно изписано гръцко IOY [ю], а другата е да е било първоначално обърнато, т. е. О-І (такава форма се среща в някои ранни надписи и ръкописи) и да е от гръцкото ОІ, което по онова време се е четяло като [ü].

Големият юс (ѫ) обозначава носово О [о^н] (затова първият елемент на буквата за голям юс в глаголицата е знакът за О), а малкият (ѧ) - носово Е [е^н]. В среднобългарския период звученето се променя, юсовете започват да се объркват с други букви или един с друг. По-късно под руско влияние малкият юс започва да се употребява за обозначаване на [я], тъй като такова е било произношението му в руски, въпреки че в български развитието му е в Е - например старобълг. рѧдъ, руски ряд, новобълг. ред, в някои диалекти е било запазено и като ренд-; носовият елемент е запазен и в други езици, където думата съществува като стара заемка от български; в българския думи от този корен с "я" като изряден и заряд са русизми. В руски ѧ още в ранните паметници се заменя произволно с ꙗ; буквата Я като форма идва от изписването на малкия юс в руския скоропис.

При нас големият юс още от среднобългарския период е започнал да се използва за [ъ], както се е развило старобългарското ѫ в голяма част от българските диалекти, и съответно в ръкописите се бъркат ѫ с ъ и ь. В руски ѫ още в най-ранните ръкописи се заменя с оу, съответно ѭ с ю, и постепенно изчезва, тъй като няма нужда от две букви за у и ю. От руски идва и названието юс, на български по-правилно щеше да е да се нарича йъс (на старобълг. о^нс/йо^нс).

[Зитко]

Ами тези фонетични несъответствия в българската писменост възникват след въвеждане на "петровицата",даже ми е чудно защо сме приели този дериват на българицата,при положение,че реформата на Петър I е направена само за интересите на Русия - нормално е ние,като създатели на тази азбука да си отстояваме класическия вариант,като евентуално го доразвием и пригодим към новобългарския фонетичен спектър.

[Їwaнь]

Погребването на йъс и ят е с помощта на скъпите нам руснаци.

НО иначе, да, букви имаме. И то много. Имаме и простотии като променливо я и преобладаващо йъ, но язък.

[Tyroglyphos]

Погребването на йъс и ят е с помощта на скъпите нам руснаци.

Напротив, ако не бяха руснаците и Стамболов не беше паднал от власт, щяхме да имаме съвременен правопис без ят, юс и краесловни ерове още в края на ХІХ век, почти 20 години преди руснаците да се сетят да се отърват от ят, краесловно ъ и останалите си излишни букви (сегашният руски правопис е създаден през 1912 г.).

[Їwaнь]

Знам кога е създаден.

Инак в граматиката на Петър Пашов йъ след съгласна се изписва като ьъ.

[Tyroglyphos]

Ами не е особена гордост, че руснаците са ни изпреварили с 30 години, вместо ние тях с 20.

Изписването с ьъ е неудобно поради сходството на двете букви ь и ъ, затова съм го споменал на второ място. В академичните издания, например при записи на народни песни, се предпочита 'ъ.

P.S. За любителите на Дриновския правопис - статията на М. Дринов "За новобългарското азбуке" от 1870 г.

DrinovAzbuke-1.pdf

DrinovAzbuke-2.pdf