Отиди на
Форум "Наука"

Плантагенети срещу Капетинги


Recommended Posts

  • Потребители

Понеже оспамихме темата за демографията и градовете на средновековна България заради моя непредпазливо даден пример с Франция, нека прехвърлим страничната дискусия тук.

parms.jpg

(Гербът на Плантагенетите след 1337)

William_Conqueror_Bayeux_Tapestry.jpg

(Уилям Завоевателя)

Всички знаем причините за конфликтите между Плантагенетите и Капетингите. В 1066 г. нормандският дук Гийом Бастарда завладява Англия и остава в историята като крал Уилям Завоевателя. Той обаче е обвързан с политически интереси на континента, най-вече във Франция, което води до сериозни последици за кралствата от двете страни на Ламанша. Между 1337 и 1454 се води поредица от войни между Англия и Франция, наречена с общото име Стогодишната война.

henry_ii_of_england.jpg

(Хенри ІІ)

В 1154 Анри Плантажене (или Плантагенет), граф на Анжу и втори съпруг на бившата френска кралица Алиенор, дукеса на Аквитания, получава обещаната му от умиращия крал Стивън корона на Англия и Нормандия под името Хенри ІІ, което го превръща в господар на по-голяма част от Франция от тази под контрола на Капетингите в Париж. Неговата и на преките му наследници пълна титла гласи: "..., по Божията милост крал на Англия, дук на Нормандия и Аквитания, граф на Анжу, владетел на Ирландия". Англия и Франция се оказват вплетени в неразрешимите спорове на двете кралски династии за стотици години напред. В конфликтите им ще се окажат въвлечени много от европейските страни.

eleanor.jpg

(Алиенор Аквитанска)

dreillard-vip-blog-com-896186piece-Philippe-Auguste.jpg

(Филип ІІ Август)

В 1214 френският крал Филип ІІ печели битката при Бувин, вследствие на която Анжу, Поату, Нормандия и част от Аквитания преминават под пряк капетингски контрол. Филип си прикача титлата Август, на английския крал Джон му остава неласкавото прозвище "Безземни", а англо-нормандската аристокрация е на път да се превърне в чисто английска, защото губи владенията си на континента - което пък кара бароните на Джон да го принудят да подпише Великата харта на свободите, където наред с всичко друго всички политически решения на английския монарх трябва да бъдат преценявани от двайсет и петчленна комисия барони ("Поставихте двайсет и петима крале над мен!", ще извика Джон безпомощно на моравата при Рънимийд, където е поставено началото на английския парламентаризъм).

На континента английската корона запазва само Гийена и Гаскония, тоест част от аквитанското наследство на Алиенор.

John_of_England_(John_Lackland).jpg

charles-iv-france-1-sized.jpg

(Шарл ІV, това е относително късно изображение)

Тук има карти на Стогодишната война.

Ето подвижна карта:

Hundred_years_war.gif

В 1337, девет години след смъртта на Шарл ІV Френски, английският крал Едуард ІІІ се сеща да предяви претенциите си към френската корона въз основа на това, че майка му Изабел е била по-пряка наследница на Франция отколкото новият владетел в Париж, братовчед й Филип VІ дьо Валоа,наследник на младшия клон на Капетингите.

250px-Phil6france.jpg

(Филип VІ дьо Валоа)

Причините за конфликт са много - спорове за границата на владението в Гийена и обявяването му за отнето в полза на френската корона, подкрепата на французите за шотландския крал Дейвид ІІ, приютяването в Англия на Робер ІІІ д'Артоа, осъден от кралската курия на континента и поддръжката на Англия за фламандските градове срещу френските им сеньори. Претенциите на Едуард ІІІ веднъж са били отхвърлени в 1328 с аргумента, че френската корона не се предава по женска линия (отстранил вече, макар и не изцяло, младата Жана Наварска, дъщеря на Луи Х, от наследството). Тогава английският крал е положил клетва за вярност заради гийенското си владение и е потвърдил законността на коронацията на Филип VІ, но сега се готви за война.

Първите години от войната протичат мудно: англичаните маневрират из Фландрия, французите отказват да се сражават. Едуард ІІІ напразно се опитва да си върне Гийена.

edward_III_plantagenet.jpg

(Едуард ІІІ)

В 1341 избухва Войната за бретонското наследство, в която Англия се намесва на страната на един от претендентите. Френските опити за събиране на флот и десант в Англия са осуетени.

Чак в 1345-46, в навечерието на предстоящата чумна епидемия английските войски успяват да постигнат предимство: поредният им опит да заемат някаква част от френските територии е насочен към Нормандия, а не към Бретан или Аквитания, където са очаквани. "Десантът в Нормандия" се оказва успешен и част от областта с града Каен попада в ръцете на Едуард. В 1346 битката при Креси се превръща в истинска катастрофа за Франция. Скоро след нея е превзет Кале - град, който ще се превърне в най-важната английска крепост на материка за над двеста години напред.

В 1348-1349 Черната смърт отнася между една трета и половината от населението на Франция в гроба, а в 1350-51 разтърсва също толкова жестоко и Британските острови. Филип VІ умира в 1350 (не от чумата). Единственото му постижение е покупката на графството Виеноа (или Дофине).

В този период между Рим и новата папска резиденция Авиньон често пътува Франческо Петрарка, дипломат при папската курия, отказал се от свещеническото поприще, откривател и коментатор на частните писма на Цицерон, дълбоко повлиян от провансалската любовна лирика и автор на прочутия сборник със сонети, посветен на благородничката Лаура дьо Нов (който лично аз намирам за ужасно досаден - колкото и да е значим, Петрарка е сух педант и според мен лишен и от капка дарба за поезия).

Jean_II.jpg

(Жан ІІ)

Жан ІІ, син и наследник на Филип и доскорошен дук на Нормандия, още при възкачването си губи областта, която преминава почти изцяло под английски контрол: несъмнен успех със символично значение за Едуард ІІІ.

В 1356 г. крал Жан е разбит и пленен от англичаните при Поатие, след което е отведен в Англия. По време на пленничеството на краля синът му Шарл (бъдещият Шарл V) поема управлението на Франция в момент, когато парите повече от всякога не достигат. Нуждата от пари за армията и за откупа на Жан ІІ водят до конфликт между принца и парижкия прево Етиен Марсел, когато френската буржоазия за първи път се изправя срещу кралския авторитет в опита си да състави Генерални щати с представителство на третото съсловие.

В 1360 г. в Бретини е сключен мирен договор между Англия и Франция. Жан е освободен от плен срещу огромен откуп в злато и остава крал на Франция. Освен с парите, Едуард ІІІ се задоволява с това да му бъде върната Гийена и към нея да бъдат добавени земите на графство Перигор, също част от някогашна Аквитания. Нормандия е върната на французите. Кале остава в английски ръце. Четири години по-късно "добрият крал Жан" умира (отново на път към Англия), оставяйки Франция в съсипни. Особено вредно за Фанция се оказва предаването на дукството Бургундия на най-младия му и любим син Филип Смели, което по-късно разделя Франция на две враждуващи държави. Самият Жан наследява Бургундия и има възможността да я инкорпорира към короната, както някога е постъпил Филип Август с Нормандия и Анжу, но вместо това завещава областта на предпочитания си наследник.

Charles_V_France.jpg

(Шарл V)

В 1364-65 Шарл V подкрепя с наемните си отряди една от страните на гражданската война в Кастилия - другата, разбира се, е поддържана от Едуард ІІІ. Франция се отървава от отрядите мародерстващи войници, което донякъде успокоява страната.

В 1369 Франция обявява война на Англия заради отказа на Черния принц Едуард (син на Едуард ІІІ, регент на Аквитания и победител при Поатие) да се яви в Париж на съд по обвиненията в самоуправство от страна на своите аквитански васали - на теория Аквитания оставала под суверенитета на френската корона и управителят на областта, макар и назначаван от английския крал (и местен дук) формално бил задължен да спазва клетвата към владетеля в Париж.

edwardprince.jpg

(Едуард, Черният принц)

До 1374 Перигор и Гаскония са възвърнати за Франция, английските отряди, плячкосващи из Бретан и Нормандия са прогонени, а англичаните са изолирани в Кале и Гийена, но по-голямата част от западна Франция е в руини.

В 1376 г. Шарл подкрепя Великата схизма в римо-католическата Църква, признавайки Климент VІІ за папа (за да продължи да има папавАвиньон и под френски контрол, разбира се), докато в Англия, естествено поддържат канонично избрания Урбан VІ, резидиращ в Рим.

В 1377 старият Едуард ІІІ Английски най-сетне умира и на негово място се възкачва внукът му Ричард ІІ. Черният принц е починал още преди баща си.

В 1380 Шарл V умира, оставяйки короната си, войната и донякъде закрепеното кралство на непълнолетния си син Шарл VІ.

charles_VI.jpg

(Шарл VІ)

Вътрешната политика на Шарл V включва мащабна строителна и културна програма, която оставя значими следи във Франция и му създава името на блестящ меценат.

В Англия към края си е кариерата на може би първия ренесансов британец - Джефри Чосър, автор на "Кентърбърийски разкази".

В 1380-1388 Франция е управлявана от регент до навършването на пълнолетие от новия владетел. По това време конфликтът между Арманяци и бургундци се изостря особено много, а след реалнотоси възцаряване кралят се оказва луд, вероятно шизофреник. По времето на лудостта на краля, чичовците му - дуковете на Бургундия и Бери и брат му, Орлеанският дук си оспорват властта над кралството. По това време дук дьо Бери

Duc_de_Berry.jpg

(Дук дьо Бери, рисуван от братя Лимбург)

е прочут с разкошните си замъци и начин на живот докато Филип Смели превръща Бургундия в свое частно владение, на практика независимо от френската корона. В 1407 дукът на Орлеан е убит от привърженици на бургундската партия, вследствие на което започва гражданска война и последва същинското отделяне на Бургундия от Франция. През цялото време английските грабежи из страната не спират докато в 1396 малолетната дъщеря на Шарл не е дадена за съпруга на Ричард ІІ Английски.

richard_ii_of_england.jpg

(Ричард ІІ)

Приблизително по същото време френският маршал Бусико предвожда френските и бургундските части в катастрофалния поход на унгарския крал и бъдещ германски император Сигизмунд към Никопол.

Ричард е свален от власт в 1399 и на власт идва братовчед му, Хенри ІV Болинбрук, но временният мир с Франция се запазва. Докато Стогодишната война още не е напълно приключила, Англия вече се готви за междуособиците между партиите Ланкастър и Йорк, тоест за Войната на Розите между двата клона на династията Плантагенет.

В 1400-1401 Шарл VІ и Хенри ІV последователно посрещат византийския василевс Мануил ІІ, който предприема обиколка из европейските дворове, за да моли за помощ срещу османската заплаха.

manuel2palaiologos.jpg

(Мануил ІІ Палеолог, обърнете внимание на изпълнението на това и на останалите изображения от епохата)

101863_003.jpg

(Хенри ІV Болинбрук, това е картина от ХVІ в.)

В 1413 г. Хенри ІV умира и е наследен от сина си Хенри V (може би предпочитаният ми от всички Шекспирови герои - заради монолога преди битката, изпълнен от Кенет Брана). Младият крал се оказва доста по-способен отколкото показва при царуването на баща си, осигурява си разбирателство с Църквата и Парламента, успява за известно време да успокои вътрешните конфликти в кралското семейство, потушава вълненията, предизвиквани от лолардите и се стреми да придобие подкрепата на уелските си поданици, които доскоро са се бунтували срещу английската власт (не без френско насърчение). Всъщност френските опити да подбуждат уелсците и ирландците към метеж са основен повод Хенри V да поднови войната на континента и претенциите на Плантагенетите към френската корона.

Henry5.JPG

(Хенри V)

В 1415 Хенри обсажда и превзема Арфльор в Нормандия, в устието на Сена. На път към Кале той е спрян от от неколкократно по-голяма френска сила край замъка Аженкур, където напълно неочаквано нанася жестоко поражение на противниците си и заповядва да бъдат избити пленниците от неблагороден произход. В 1416-1419 Хенри методично завладява цяла Нормандия като проявява особено настървение при обсадата на Руан. Тези му прояви го правят своего рода национален герой на Англия, но и ожесточават французите срещу английската власт в окупираните области. Постепенно сближавайки се с бургундците, Хенри подготвя крайно неизгоден мир за Франция. В 1416-1417 той умело преговаря с император Сигизмунд Люксембургски (същият крал на Унгария от битката при Никоол), отчуждавайки го от френската страна и придобивайки в негово лице съюзник и приятел.

Portrait%20of%20Emperor%20Sigismund%20of%20Luxembourg-s.jpg

(Сигизмунд Люксембургски, крал на Унгария и германски император, рисуван от Пизанело. Има и портрет от Дюрер, рисуван в диптих с Карл Велики)

Същевременно се нагърбва с енергична подкрепа за провеждането на Констанцкия събор (ХV Вселенски според католическата традиция), където Великата схизма между френски Авиньон и каноничен Рим трябва най-сетне да бъде преодоляна. На събора, между другото, участва и Григорий Цамблак, по това време митрополит Киевски и член на православната делегация заедно с пратениците на Мануил ІІ.

По това време братята Лимбург създават прекрасните си миниатюри за Разкошния часослов на дук дьо Бери.

Les_Tr%C3%A8s_Riches_Heures_du_duc_de_Berry_septembre.jpg

(Разкошният Часослов на дук дьо Бери. "Септември". Братя Лимбург)

В 1419 Париж за кратко е владян от бургундците и сетне предаден на Хенри. Английският крал принуждава французите и лудия Шарл VІ да му дадат принцеса Катрин, дъщеря на Шарл, за жена, да го признаят за регент и наследник на Франция и да провъзгласят младия Шарл, дотогавашния дофин, за незаконен син на френската кралица, лишен от наследствени права над короната. Това е най-големият успех на Англия в Стогодишната война: Нормандия, Аквитания и Париж са в ръцете на Плантагенетите, остатъкът от Франция е разделен между Бургундия и безумния Шарл VІ и по всичко изглежда, че при смъртта на последния неговият дял също ще премине под управлението на Хенри заедно с короната на рода Валоа. Убеден, че Бог подкрепя усилията му, Хенри V дава обет да тръгне на кръстоносен поход към Йерусалим, щом бъде коронован в Реймс. Междувременно обезнаследеният дофин праща свои приближени да убият бургундския дук, Жан Безстрашни.

John_the_Fearless_Louvre.JPG

(Жан Безстрашни)

Съдбата отрежда друго: в 1421, по време на обсада срещу силите на отчаяния дофин, Хенри е повален от дизентерия. Кралят умира край Париж, оставяйки брат си, Бедфордския дук за регент на Франция и новородения си син Хенри VІ за наследник на английското и френското кралство. Два месеца по-късно умира и Шарл VІ, така че Хенри VІ и дофинът Шарл (бъдещият Шарл VІІ) едновременно са провъзгласени за крале на Франция.

В началото на 20-те години дофинът Шарл разчита на закрилата на Йоланда, кралица на Арагон, за чиято дъщеря Мария се жени. В следващите няколко години резидира ту в Бурж, ту в Шинон на Лоара, но не пресича реката и англичаните продължават да контролират Северна Франция и Аквитания. Всъщност до края на живота си Шарл ще зависи до голяма степен от помощта на арагонците.

41_00367859~_n-m--dyudin_jeanne-d%27arc.jpg

(Жана д'Арк, романтично изображение)

В 1429 г., когато Орлеан е под английска обсада и англичаните напредват към Бар, в Шинон пристига лотарингската девойка Жана д'Арк от Домреми, която твърди, че има видения от Бога и е изпратена, за да заведе дофина да получи короната и помазването си от свещената ампула на Хлодвиг в Реймс. Жана успява да убеди Шарл, сетне й е поверено командуването на кралската армия (доколкото такава е останала) и тя действително успява да свали обсадата на Орлеан, което обръща хода на войната. Французите навсякъде се обръщат срещу английските си господари, а и в Англия облаците се сгъстяват докато партиите на Йорк и Ланкастър си оспорват регентството, така че контролът над Франция се изплъзва на английския двор.

През юли 1429 г. Шарл VІІ е коронован и помазан като крал на Франция.

chas_vii.jpg

(Шарл VІІ)

Жана д'Арк настоява кампанията срещу англичаните да продължи с поход към Париж, но командуването й е отнето. Заедно с малцина верни придружители тя е заловена от бургундците и предадена на англичаните. Съдена е за ерес и изгорена в Нормандия от френски епископски съд в английските територии през 1431, близо двайсетгодишна.

Още докато Шарл VІІ е жив, френските войски методично се справят с все по-намаляващите английски части във Франция и към 1453 г., докато Англия на свой ред затъва в хаос, Франция най-сетне се обединява и излиза от войната в разруха, но с надеждата за бъдеща сила.

Henry6.JPG

(Хенри VІ)

Към 1453-54 г. Хенри VІ, който така и не се връща в родната си Франция, е принуден да сключи примирие с вуйчо си Шарл VІІ. По същото време Константинопол е превзет от османците, а Гийом Дюфе композира "Оплакване на светата майка, Константинополската Църква". Средните векове са към края си. Всъщност италианският Ренесанс тече с пълна сила вече над век, Бургундия с холандските си владения преживява едновременно последните отблясъци на средновековната цивилизация, така добре описани от Йохан Хьойзинха в "Залезът на Средновековието".

Стогодишната война всъщност е поредица от войни, предизвикана от чисто династични, но и от икономически причини като поводите за подновяването на бойните действия са най-разнообразни. Целта на Франция е да премахне всички владения на Плантагенетите на континента и да затвърди властта си над Фландрия - първата е постигната, но не и втората, защото след края на бургундското дукство териториите му са разделени - самата Бургундия е върната на Франция, но Фландрия преминава в ръцете на австрийските и испанските Хабсбурги.

Английската цел е - ни повече, ни по-малко - възстановяването на всички владения на Плантагенетите от времето на Хенри ІІ и короната на Франция. В крайна сметка войната е пълен неуспех за Англия. И за двете страни тя съдейства за избистрянето на националната идентичност, а за Англия се превръща и в основен източник на приходи по времето на Едуард ІІІ (за когото започва с огромни разходи с малко вероятна възвръщаемост) и Хенри V.

От смъртта на Хенри VІ до смъртта на Елизабет І пълната титла на английските крале гласи: "..., по Божията милост крал на Англия, Франция и Ирландия" в знак на претенциите на Плантагенетите и Тюдорите към старите владения на континента.

Шекспировият монолог на Хенри V преди битката при Аженкур, изпълнен от Кенет Брана (предпочитам го пред Лорънс Оливие):

Но все пак Лорънс Оливие е надъхвал британците през Втората световна ето така:

Нахъсващо, нали? Има и българско произведение по Стогодишната война - пиесата "Жана д'Арк" на Маргарит Минков. Много е добра, но и много мрачна.

Обърнете внимание на знамето с трите корони в края на първата минута на клипчето с Оливие. Това е исторически достоверен детайл във филма от 1944: Хенри V е носел т. нар. "герб на крал Артур".

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ти сигурен ли си, че това е крал Хенри VI? Та той удивително много напомня на артиста, който играе ролята на Джийвс. :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това ще е първия ми пост в историческа тема, затова ви моля за снизходително отношение, ако бъркам някъде..

Но но мога да се стърпя да попитам.

Смятате ли, че Гобленът от Байо може да се смята за исторически достоверен източник, както например един писмен източник от дадена епоха?

Гледах цял филм по Хистори базиран на този гоблен.

Поздрави Б.

П.С. Глишев, поздрави за темата..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами, Историк, може Джийвз (или по-скоро артистът) да е последният Плантагенет ;)

Богданов, Гобленът е адски популярен като извор. Ползват го примерно археолози, риенактъри и, разбира се, историците на изкуството. Даже гобленът може да се сметне за по-подробен по отношение на материалната част. Там виждаш как, примерно, изглежда дадена ризнциа, а не четеш просто "ризница" като в писмения източник. Някъде четох, че изображението на Харолд, който се заклева върху два олтара, може да е знак за неговото двуличие (поне според нормандската страна, а нали Гобленът обслужва победителите).

Галахад, и на мен ми беше забавно докато пишех постинга, а особено докато търсех картинкажа.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...