Р. Теодосиев

Време е да ви представим двама от нашите изключителни стажанти - Деана Ангелова и Деян Стефанов - тандем, който се срещна със Светлин Пенков и неговите сладки роботи на събитието "Из света на роботите" - Sofia Science Festival / Софийски фестивал на науката 2015. Ще ни простите леките звукови дефекти, нали?

Моника Коперска: Напишете писмо върху стъкло Автор: Габриела Панчева, стажант Как да складираме информация, така че да оцелее и да бъде използвана в бъдещето? В природата нищо не е вечно, сподели полската химичка Моника Коперска в рамките на Софийския фестивал на науката. С времето материалите се разграждат – металът корозира, пластмасата остава за дълго време в природата, но във формата на малки частици, така че не може да се използва за съхранение на информация, хартията, в зависимост от какво е направена, памук или дървесина, и как се съхранява, има различна продължителност на живота, която все пак не надхвърля няколко стотин години. Стъклото е един от най-издръжливите материали и компанията Hitachi създава устройство за запаметяване на информация, което ако не завинаги, то ще оцелее поне няколко стотин милиона години. Направено е от кварцово стъкло, в което е въведен бинарен код, и информацията може да бъде разчетена с микроскоп. Друго устройство, за което производителите твърдят, че би оцеляло повече от 1000 години, е M-disc. Един от слоевете на диска е изграден от вещество, подобно на камък, което с течение на времето не деградира. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация. През 2012 година учени „отпечатват“ милиони книжни копия върху ДНК с размер на нокът. Няма материал, който да побира повече информация от ДНК. Знаейки това, Вие какъв материал бихте използвали, ако искате да изпратите писмо на някого в бъдещето? От сайта: http://nauka.bg/a/%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BA%D0%BB%D0%BE

Религиозните войни са феномен на човешките общества от най-ранна древност. Дали религията е била преди войната или войната - преди религията е въпрос, чийто отговор никога няма да получим. Факт е, обаче, че двете са неизменно свързани през всички епохи от историята. Без значение за коя част на света става въпрос, без етноса, цвета на кожата или дори конкретната религия да имат определено отношение - войната винаги присъства в религията и религията винаги е част от войната. С термина "Религиозни войни", историците свързват най-вече периода XVI-XVII век, когато Европа е разтърсена от кървавите конфликти между протестанти и католици, шлифовали съдбата на днешните държави. Но дали наистина религиозните войни са феномен само на онова време? Дали не ги е имало и преди това? Дали ги няма и днес? Отговорите на тези въпроси ще получите на 21ви май, от 18:00 часа, в зала 212, Първи корпус на НБУ Лектори: др. Георги Проданов, Руслан Трад и Александър Стоянов Очакваме ви!

Българският проект Valkyrie спечели престижния хакатон на НАСА International Space Apps Challenge 2015 в категорията за най-добър хардуер ("Best use of hardware") с тяхната уникална разработка на 'умна' ръкавица! Победителите ще имат възможността да наблюдават на живо изстрелването на осмата мисия на SpaceX към МКС. Поздравления на победителите! Повече информация за проекта вижте тук: https://2015.spaceappschallenge.org/project/valkyrie/ Списание "Българска Наука" е медиен партньор и организатор в гр. Бургас на събитието NASA Space Apps Challenge - 2015.

British Pathé са качили най-големият архив от видеа в YouTube. Повече от 80 000 клипове заснели истории и кадри от първите видео записвания. Нека в тази тема да пускаме различни моменти от човешката история заснети на видео и показващи най-интересни и любопитни кадри.

В далечния космос е открит квартет от квазари - невиждано досега и малко вероятно събитие. http://news.nationalgeographic.com/2015/05/150315-quadruple-quasar-mystery-space-astronomy/#.VVbIpN2vEq8.linkedin Оригинална работа: Science 15 May 2015: Vol. 348 no. 6236 pp. 779-783 DOI: 10.1126/science.aaa5397 и на адрес http://xxx.lanl.gov/find

Все се надяваме, че някой друг знае отговорите, че някое друго място ще е по-добро, някой друг път нещата ще се подредят. Но животът е тук и сега. Никой не знае отговорите, няма по-добро място, а нещата вече са подредени. Лао Дзъ

Ей тази поредица препоръчвам за всички, които искат да се запознаят със средновековен Китай! http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17562 Аз лично смятам да я започна в най-скоро време...

Не виждам проблем в това, какви са твоите съображения по въпроса?

Софийският фестивал на науката е за тези, които искат да открият и разберат чудесата на света около нас. Той цели да повиши интереса на младите хора и децата към науката и да информира широката общественост за най-новите теми, по които работят учените в България и по света. По традиция четирите дни на фестивала, от 14 до 17 май, ще предложат богата програма от над 60 събития за всяка възраст, професия и занимание. Фестивалните сцени в Театър София и шатрите в парка Заимов ще съберат учени от България, Обединеното кралство, Ирландия, Полша и Испания, за да покажат красотата на науката. През 2015-та Софийският фестивал на науката отбелязва своя 5-годишен юбилей със забележителна по своя размах програма. Фестивалът се организира от Британски съвет и се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката, в партньорство с Мтел и Столична община. Това е мястото, където границата между култура и наука не съществува, затова събитието е част от Календара на културните събития на Столична община. Проф. Ричард Докинс за първи път в България Българската публика за първи път ще може да се срещне на живо с едно от светилата в науката и вероятно най-известния атеист в света – еволюционния биолог професор Ричард Докинс, автор на "Себичният ген", "Делюзията Бог" и "Сказанието на прадедите". Професор Докинс пристига в България по покана на издателство "Изток-Запад" и Британски съвет, за да се срещне със свои читатели и да участва в Софийския фестивал на науката. Билетите за първата обявена презентация на проф. Докинс "По странна отколкото можем да предположим" на 16 май (свършиха) само за 1 ден. Поради огромния интерес проф. Докинс се съгласи на още една допълнителна презентация на същата тема на 14 май (четвъртък) от 12:00ч. Билетите за нея също свършиха за по-малко от 1 ден. Има запазени ограничено количество покани за журналисти, които можете да зявите на ЛИНКА ЗА АКРЕДИТАЦИЯ. Акценти от фестивала Освен презентацията "По-странна отколкото можем да предположим" на световноизвестния еволюционен биолог проф. Ричард Докинс, на фестивала тази година ще видим още двама значими британски учени. Професорът по невронауки и ръководител на департамента по офталмология на Университета Оксфорд Ръсел Фостър ще говори за"Светлината, часовниците и съня" – как светлината създава и регулира 24-часовите циркадиеви ритми и съня. Президентът на Обществото за защита на грозните животни Саймън Уот, биолог и водещ на популярно научно предаване по БиБиСи, ще ни провокира да мислим за биологичното разнообразие с комедийната вечер "За жабите и хората". Британският илюзионист DMC, познат от предаването"Отвъд магията" на National Geographic Channel, ще покаже на живо как особеностите на човешкия мозък могат да бъдат използвани, за да виждаме невероятни и привидно магични неща. Доц. д-р Леандър Литов ще поведе неизлечимо любопитните на"Виртуална разходка из ЦЕРН" с помощта на технологиите и колегите му от различни страни, които работят по най-големия експеримент на човечеството. Астрофизикът и главен редактор на сп. "BBC Знание" д-р Владимир Божилов, ще разкрие "Мистерията на квазарите". Химикът, докторант в Универеситета Упсала в Швеция Божидар Стефанов ще разкрие малко "Зла химия" – кога водата може да стане отровна, какво е общото между миризмата на горяща дума и тероризма, защо не бива да се пие вино по време на сафари и други химични истории. Светлин Петков, докторант в Единбургския университет и Виктория Атанасова от Нов български университет ще говорят за "Изкуствен интелект – от мечтата на Тюринг до ръба на познанието днес". Ирландският учен и постдокторант в Института Макс Планк Порик Флъд ще разкаже "Защо са ни необходими ГМО продукти" и защо смята, че технологиите за генно модифициране са важни за оцеляването на човешката цивилизация. Докторантката по химия Моника Коперска от Полша ще разкрие "Ще изяде ли мишката книжката?" или кой е най-надеждният начин за съхраняване на информация. Испанският математик Едуардо де Кабазон ще смае публиката с "Големи, огромни и чудовищни числа", а българските математички от Центъра по забавна математика ще му пожелаят "Късмет, Жоро!" със своето шоу за вероятността да спечелим от хазартни игри. Специален акцент на фестивала тази година е дебатът "Стволовите клетки – да бъдат или не?". Медицината залага големи надежди на лечението със стволови клетки, които да изградят здрава система в един болен организъм и така да излекуват човека. Възможността да се вземат стволови клетки от човешки ембриони обаче поставя редица етични въпроси, които вълнуват хората навсякъде по света. Участват юристът и преподавател по Медицинско право и биоправо Стоян Ставру, и генетикът проф. Румен Панков, зам.-ректор на СУ „Кл. Охридски“. Това са само малка част от темите на Софийския фестивал на науката през 2015 година. Пълната програма можете да намерите онлайн наwww.sofiasciencefestival.bg. Освен събития, фестивалът предлага и много щандове с експерименти и демонстрации, където можете да видите науката в действие. Шатра "Експлораториум“ и "Зона 42" ще работят през цялото време на фестивала и за тях не е необходим пропуск или билет. На 14 и 15 май е специалната Училищна програма за организирани групи от ученици. Създадени специално за по-млада публика, тези едновременно забавни и образователни събития предлагат атрактивни обяснения на научни теми от учебния материал по математика, физика, химия, биология и география. Пълната училищна програма можете да намерите онлайн http://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival/schools. Специален акцент тази година са презентациите"Интернет за всички – как да сърфирам безопасно в мрежата", разработени в партньорство с Мтел. Достъпът до всички събития за деца и за повечето от събитията за възрастни, както и до шатрите с демонстрации, е свободен. Необходимо е само да се вземе безплатен пропуск от щанд "Информация“ на фестивала. Местата са ограничени и пропуските ще се раздават до изчерпване на количествата. Някои от събитията са с билети, както е указано в програмата. По традиция билетите са на достъпната цена от 5 лв., а за пенсионери и деца до 18г. са по 4лв. Могат да бъдат закупени от касата на Театър София и онлайн чрез сайта на театъра www.sofiatheatre.eu. Софийският фестивал на науката се организира от Британски съвет, под патронажа на Министерството на образованието и науката, в партньорство с Мтел и е част от Календара на културните събития на Столична община. Основни партньори са Aurubis, Siemens, Издателство "Изток-Запад", BEA Solutions, Dunkin’ Donuts, The Famous Grouse. Институционални партньори са Администрацията на Президента, Президентски награди "Джон Атанасов", Национален природонаучен музей, Национален политехнически музей, Музейко, София Тех Парк, Форум Демокрит, Посолство на Ирландия, Полски институт – София, Институт Сервантес, Театър София, Централен куклен театър, Съюз на учените в България и др. Медийни партньори са БНТ, National Geographic Channel Bulgaria, безплатен културен гайд "Програмата", Метрореклама, bTV radio, Radio N-Joy, сп. BBC Знание, сп.БГ Наука, Geograf.BG, сп. Фото-мания, Sofia Globe., peika.bg Повече на: http://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival Откриваме 5я Софийски фестивал на науката в Театър София. Предстоят 4 дни пълни с показване на науката, която винаги е около нас. Не забравяйте да си запазите пропуск! Тази година наистина е много силна и пълна с емоции! Снимка: https://www.facebook.com/pockoc?fref=nf&pnref=story

С два бронзови медала се завърна българският отбор от 49 Международна Менделеевска олимпиада по химия (ММОХ), която се проведе от 2 до 9 май 2015 г. в Ереван, Армения. Състезателите от отбора Пенчо Бейков, Силян Янев, Янислав Данчовски и Илиян Гуляшки се справиха отлично със задачите – със задачите в два теоретични и един практически кръг. Ръководители на отбора са доц. Христо Чанев и ас. Марко Костадинов. http://nauka.bg/a/%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%8F

Честит Празник! Може от тук да го гледате:

Българският национален отбор по математика с 6 медала от Балканската олимпиада Любен Личев (МГ Плевен) - 30 точки, сребърен медал Виолета Найденова (СМГ) - 30 точки, сребърен медал Деница Маркова (СМГ) - 29 точки, сребърен медал Александър Чергански (СМГ) - 29 точки, сребърен медал Емилиян Рогачев (СМГ) - 25 точки, сребърен медал Александър Тенев (СМГ) - 13 точки, бронзов медал Цялата новина: http://nauka.bg/a/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80-%D0%BF%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%81-6-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0

Автор: Мария Кирова, стажант През последните няколко месеца светът беше разтърсен от „решението“, на един на пръв поглед, млад, усмихнат и професионалист в работата си, пилот, да „приземи“ самолет с 150 души на борда и да реши съдбата им. Започна разнищване на случая – а въпросът какво е накарало, един психически здрав човек, в разцвета на силите си, да отнеме собствения си живот и живота на толкова невинни души, остава без ясен отговор. България също се нареди в списъка с агресивни прояви на работното място със случая на акушерка, с дългогодишен опит, професионализъм и добра репутация, която пребива 4-дневно бебе. И отново редица психолози, психиатри, репортери и граждани се заемат с това да отговорят на въпроса какво е довело до тук. Как за една нощ можеш да полудееш и да не виждаш реално света около себе си? Една от възможните теории е „професионалното прегряване”или синдромът BURNOT. Някои го наричат чумата на века, други – болестта на XXI век, но с какво по-точно се характеризира, нашумелият и излязъл от кабинета на психолога, синдром BURNOUT, ще разкрием в следващите редове. През не дотам далечната 1974г., един американски психолог и психиатър, на име Хърбърт Дж. Фройденбергер, пише статия озаглавена „Прегарянето: Високата цена на високите постижения”. С нея се появява и термина BURNOUT или т.нар. „изпепеляване/изгаряне на мозъка“. До преди това симптомите му се обозначавали като стресиране, депресия и пр., причинени от предозиране от работа. Няколко години по-късно (1980г.) психологът издава и книга по темата с пълното разяснение за синдрома, неговите отличителни белези и стадии на развитие. Синдромът BURNOUT е психологическо състояние при здрави хора, с добра и успешна кариера, но работещи най-често в емоционално напрягаща работна среда, с отговорност към околните. Фройденберг го описва така: „изчерпване на енергията при професионалистите в сферата на социалната помощ, когато те се чувстват претоварени от проблемите на хората, с които работят“. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BC-%D0%B2-%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D1%80%D0%B0

Много голям популяризатор на животните и природата! Да е жив и здрав!

Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система“ /НАБИС/ има удоволствието да Ви покани на откриването на IV МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ Предизвикателството да си сътрудничим в дигиталната ера 12 май 2015 г. (вторник), 09:30 – 13:00 часа зала „Бална”, Радисон блу гранд хотел, София Престижната конференцията, организирана от фондация НАБИС, е една от проявите с ярко международно присъствие в дните на Националната библиотечна седмица. Гост-лекторите, директори на елитни европейски и американски библиотеки и библиотечни консорциуми, ще дискутират участието на доброволци в процеса на дигитализация, начините и възможностите за достъп и ползване на дигитализирани обекти с научна и културна стойност. Основен акцент ще бъде сътрудничеството на местно и глобало ниво в дигиталната ера чрез конкретни примери от Бодлеанската библиотека на Оксфордския университет, Нюйоркската обществена библиотека, две от най-големите библиотечни обединения в Европа – австрийската библиотечна мрежа и белгийската библиотечна система. Очаква се на форума да присъстват зам.-министърът на образованието и науката Ваня Кастрева, кметът на София Йорданка Фъндъкова, президентът на Американския университет в България Кевин Аспегрен и др. официални лица. В конференцията ще участват Ричард Овъндън – директор на Бодлеанската библиотека в Оксфордския университет, Ан Торнтън – директор на Нюйоркската обществена библиотека, Волфганг Хамедингер – директор на австрийската библиотечна мрежа /OBVSG/, Йо Радемакерс – директор на белгийската библиотечна система /LIBIS/ и Антонела Фреза – директор на консултантската фирма Promoter, участник в много европейски проекти.

Една статия от Капитал: Векът на Азия Цялата статия: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2015/05/01/2523784_vekut_na_aziia/ Много интересен доклад, който според мен отива в категорията "прогностика". Не съм много убеден, че нещата ще се случат по описания начин, но звучи достоверно...

Един от „четирите велики романа“ от късното китайско средновековие излиза на български език За първи път на български език излиза знаковият за класическата китайска литература роман „Сън в алени покои“ на великия китайски писател Цао Сюецин. Ценното издание, което е в превод от старинен китайски, е част от поредицата „Тезаурус“ на издателство „Изток-Запад“, и съдържа автентичните китайски илюстрации от първото печатно издание на романа от 1791 г. Квинтесенцията на старинните китайски бит, култура и душевност са умело вплетени в художествения шедьовър „Сън в алени покои“ на гениалния китайски писател и поет Цао Сюецин (ок. 1715—ок. 1763). Произведението не е просто роман, а своеобразна енциклопедия, която проследява – при това в детайли – живота на всяка прослойка от китайското общество през ХVІІІ век: от императора до просяка. Книгата е грандиозен принос – в нея са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, държавната администрация, музиката и театъра, поезията и калиграфията, та дори и традиционните кулинарно изкуство и медицина на Китай… Сюжетът на този първи том проследява заплетената любовна история между главния герой Дзя Баою – наследник на богатия род Дзя, красивата, но болнава Лин Дайю и Сюе Баочай, която „се отличаваше с нежна красота и спокойна изисканост“. Още от самото начало на книгата сюжетът се разклонява, явяват се елементи на мистерия, престъпление, любов и изневяра, разврат и конфуцианска добродетел, изненада и парадокс, към които се вплитат нови герои, една загадка води към друга и въпреки любопитството, което тласка читателя напред, действието се разгръща с плавната величественост, присъща на класически Китай. Написването на романа отнема на Цао Сюецин повече от десет години – обемът му е приблизително два пъти по-голям от този на „Война и мир“ на Лев Толстой. Първоначалното му заглавие е „Записки за Камъка“ или „Историята на Камъка“. В преписа от 1784 г. за първи път се назовава познатото ни днес заглавие „Сън в алени покои“. Още преди завършването му, произведението става любимо из цял Китай и негови преписи се търсят трескаво из земите на Поднебесната. Днес мнозина определят „Сън в алени покои“ като „Роман на хилядолетието“. Книгата е преведена от старинния китайски език на ранната династия Цин, и е дело на китаиста Петко Т. Хинов, който е превел на български и други скъпоценни свидетелства за китайската писмена култура като „Тридесет и шестте стратегеми“ – книга по военно и дипломатическо изкуство, създадена от неизвестно лице през късното китайско средновековие като обобщение на богатия военен опит и изключителната военна мисъл на древен Китай, огромния роман на нобеловия лауреат на Китай Мо Йен „Уморен да се раждам и да умирам“ (наречен от Улрих Барон „литературен делириум, какъвто и Рабле не би могъл да сътвори по-шеметен, ужасяващ и комичен, циничен и все пак изящно поетичен“), и първата от „трите чудни книги на житейската мъдрост“: „Нощни разговори край огнището“ на Уан Юнбин. Очаква се „Сън в алени покои“ да излезе в четири тома на български език, като преводачът замисля и пети, тълкувателен том. В обобщение Хинов споделя: „Сън в алени покои“ е титаничен опит да се съберат песъчинките на хилядолетната китайска култура, които вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв „Сън“, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение.“ Откъс от „Сън в алени покой“, Цао Сюецин Да продължим разказа. След като жената на Джоу Жуй изпрати баба Лиу, тя отиде при госпожа Уан да ѝ предаде за станалото, ала отде да знае, че госпожата не бе в горната стая? Госпожа Джоу попита слугините и узна, че господарката е отишла да си поприказва с леля Сюе. Като чу това, жената на Джоу Жуй веднага излезе през вратата на източния ъгъл, прекоси източния двор и се упъти към градината „Крушево ухание“. Когато стигна до дворната врата, тя неочаквано видя слугинята на госпожа Уан, Дзинчуан, да си играе с малко момиче на стъпалата отпред. Като я видя да се задава, Дзинчуан разбра, че е дошла да предаде нещо, и показа с брадичка навътре към двора. Жената на Джоу Жуй лекичко повдигна завесата и влезе. Вътре видя госпожа Уан и леля Сюе да приказват надълго и нашироко за домашни работи и хорски одумки, затова тя не посмя да ги прекъсне, но направо влезе в дома. Видя, че там е Сюе Баочай във всекидневно облекло, косата ѝ бе завита около главата. Девойката седеше навътре върху кана, надвесена над масичка, заедно с прислужницата си Инър рисуваше модели за бродерия на цветя. Като видя госпожа Джоу, Баочай остави четката, обърна се и със сияещо от усмивка лице я покани: – Седнете, сестро Джоу! – Здравейте, госпожице! – побърза да отговори жената на Джоу Жуй също с усмивка и седна на ръба на кана, като додаде: – От два-три дни не съм Ви виждала да се разхождате навън, та си помислих да не би Баою да Ви е досадил с нещо? – Нищо подобно – засмя се Баочай, – само дето старата болест пак ме прихвана, та трябваше два дена да остана на спокойствие. – Не думайте! Каква е тая болест, госпожице, която тъй Ви тормози? – рече жената на Джоу Жуй. – Трябва колкото се може по-рано да се повика лекар, да се лекувате както подобава. Вие сте тъй млада още, а вече Ви е прихванала болест, не е шега работа! Като чу тия думи, Баочай се усмихна: – Нека не говорим вече за тая болест. Не зная колко лекари се изредиха да ме преглеждат, колко церове погълнах, колко пари похарчих, и ей толкова полза не получих. После за щастие се яви някакъв будистки монах, който тъкмо незнайни болести умееше да лекува, та го помолихме да ме види. Той рече, че това е вродено заболяване с пристъпи на висока температура, за щастие съм устойчива по рождение, та не е толкова важно. Рече ми, че ако пия обикновени лекарства, полза няма да има, но ми каза и за една чудодейна рецепта от задморски страни[1], даде ми също и някакъв прах с необикновен аромат, който да послужи за основа на лекарството. Каза ми когато болестта ме прихване, да взема хапче от тоя лек и ще ми стане добре. Странното е, че наистина това лекарство ми действа. Жената на Джоу Жуй се учуди: – Що за рецепта е това? Ако ми я кажете, аз хубаво ще я запомня, за да я споделя и с други. Ако тая болест сполети другиго, ще мога да сторя едно добро. – По-добре да не питате за нея – усмихна се Баочай. – Тя е толкова сложна, че човек може да се побърка. Съставките за това лекарство не са много, но главната трудност е в думите „подходящото време“. Нужни са: дванайсет ляна тичинки от бял божур, разцъфтял напролет; дванайсет ляна тичинки от бял лотос, разцъфтял през лятото; дванайсет ляна тичинки от бял хибискус, разцъфтял наесен, и дванайсет ляна тичинки от бяла слива, разцъфтяла зиме. Всичките тези тичинки се изсушават точно в деня на пролетното равноденствие на следващата година и се разбъркват с праха, докато хубаво се смесят. След това е нужно да се добави дванайсет циена дъждовна вода от първия ден на дъждовния сезон... – Леле мале! – разсмя се жената на Джоу Жуй – Излиза, че това са цели три години време! А ако не завали точно на тоя ден, какво се прави? – Затова Ви казах – със смях рече Баочай, – кога ли ще завали тъй чудесно в тоя ден! Остава да се чака търпеливо и толкова. Но за лекарството трябват още: дванайсет циена роса от деня на бялата роса, дванайсет циена скреж от деня на първия скреж и дванайсет циена сняг от деня на малкия снеговалеж. Всички тези течности се смесват с останалите съставки, после се омесват на топчета, големи колкото плод на лонган, захлупват се в старинен порцеланов съд и се заравят под корените на цветя. Ако болестта пламне, изважда се едно хапче и се изпива с отвара от амурски филодендрон в количество един циен и два фъна. Като чу това, жената на Джоу Жуй се засмя: – Буда милостиви! Безобразно сложно е, ами че то десет години могат да минат, без да можеш да завършиш рецептата. – Не беше чак толкова зле, още една-две години откак тоя монах си тръгна и по някаква щастлива случайност се сдобихме с всичко. Така, макар и със затруднение, успяхме да забъркаме сместа. Сега сме си донесли от къщи и я заровихме под крушовото дърво. – А това лекарство има ли си име или не? – рече отново жената на Джоу Жуй. – Има – отговори Баочай. – Пак оня монах ни го каза, казва се „Хапчета на хладното благоухание“[2]. Чу това жената на Джоу Жуй и кимна с глава: – Какво точно е чувството, когато се разбуди болестта? – Не е нещо кой знае какво – отговори Баочай, – малко недостиг на въздух, малко кашлица, като си взема хапче – всичко преминава. Госпожа Джоу искаше да каже още нещо, когато неочаквано госпожа Уан запита кой е вътре. Жената на Джоу Жуй тозчас отговори и веднага отиде да разкаже за случката с баба Лиу. Мина известно време, а госпожа Уан все още мълчеше, затова жената на Джоу Жуй понечи да си тръгне, но в тоя миг се обади леля Сюе: – Почакай мъничко, имам нещо да ти дам да занесеш у дома си. След тия думи тя извика: „Сянлин!“ Завесата на вратата прошумя и в стаята влезе момичето, което си играеше с Дзинчуан, и попита: – За какво ме викате, господарке? – Донеси цветята от оная кутия – нареди леля Сюе. Сянлин се поклони и донесе малка кутия в брокат. Леля Сюе рече: – Тук има дванайсет цветя от нов вид, изработени в двореца от надиплена дантела. Вчера си спомних, че от дълги дни стоят там непобутнати, та си рекох, защо не ги дам на момичетата да ги носят? Вчера възнамерявах да ги изпратя, но взех, че забравих. Тъкмо си дошла днес, най-добре ти ги занеси. Дай по две на всяко от трите момичета у вас, а от останалите шест дай две на госпожица Лин, а останалите четири предай на сестра Фън. – Остави ги на Баочай да ги носи, какво си се загрижила за другите? – намеси се госпожа Уан. – Вие не познавате нашата Баочай – възрази леля Сюе; – тя е толкова странна, никога не е харесвала такива цветя и украшения. След тия думи жената на Джоу Жуй взе кутията и напусна стаята. Навън видя Дзинчуан, която още бе на същото място и се печеше на слънцето. Госпожа Джоу я попита: – Кажи ми за онова девойче Сянлин – тя ли е момичето, за което говорят, че е купена преди да дойдат в столицата и заради което е имало съд за убийството на човек? – Ами да, това е тя – потвърди Дзинчуан. Още говореха и Сянлин с весел смях излезе навън. Тогава жената на Джоу Жуй я улови за ръка и внимателно я огледа, па с усмивка рече на Дзинчуан: – Като я гледам, нещо у нея ми напомня за жената на господин Жун от източния дом на имението ни. – И аз така казвам– съгласи се Дзинчуан. Тогава жената на Джоу Жуй се обърна към Сянлин: – На колко години беше, когато те приеха в това семейство? Къде са родителите ти? На колко си години сега? Откъде си родом? На всички тия въпроси момичето поклати глава с думите: – Не помня. Нищо друго не остана на госпожа Джоу и Дзинчуан след тия думи, освен да въздъхнат. [1] Има се предвид древна легенда, според която отвъд морето на изток има безсмъртно лекарство, безсмъртно биле и безсмъртно дърво с вълшебно действие. [2] Несъществуващо лекарство: според един от коментаторите в името му е скрит намек за хладината на Баочай и превъзходството ѝ над останалите по ум и красота.

„Първостроителите на българската държавност“ – нови сведения за първите български владетели На базата на множество писмени извори и археологически находки проф. Георги Атанасов предлага на читателите нови факти за ранната българска история в изследването „Първостроителите на българската държавност“ (ИК „Изток-Запад“). Аналитичният стил и интердисциплинарният подход на автора правят книгата ценен източник на факти за всички, които се интересуват от историята. „Първостроителите на българската държавност“ предлага всеобхватен и аналитичен поглед върху периода 619─716 г., когато са поставени основите на българската държава. Това е век на ускорено развитие и на реализиране на идеята за българска държавност, като проф. Атанасов отделя специално внимание на забележителната тривековна предистория, предшестваща разглеждания период. Голямо предимство на книгата е богатият илюстративен и снимков материал, а също и цитираните исторически извори и обширната библиография. Авторът разглежда ролята на държавно-творческата фамилия Дуло за създаването на самостойната българска държава. Специално внимание е отделено на личността на Органа, вуйчо на Кубрат, който според проф. Атанасов е човекът, положил темелите на българската държавност. Изследването продължава с делото на Кубрат – основател на „Старата Велика България“, Владетелят, който успява създаде държава с имперски измерения (и то в обкръжението на големи империи като Тюркската, Аварската и Византийската). Аспарух е разгледан като пряк наследник на Кубрат, който, водейки племето уногондури, успява да премести центъра на държавността в Дунавска България и създава първата успяла във времето и узаконена държава в пределите на земите, владение на някогашната римска империя. Последният владетел, представен в научния труд е Тервел. Неговото управление е градация от знакови събития с важни последици за бъдещето на българската държава. България придобива завършен облик и легитимност на европейска държава. Не на последно място Георги Атанасов застъпва тезата за християнското вероизповедание на първите български владетели, което е от значение за възприемането на държавата в тогавашния европейски свят, доминиран от Византийската християнска империя. Проф. дин Георги Атанасов е роден на 06.01.1957 г. в гр. Алфатар, Силистренско. През 1982 г. завършва специалност история във Великотърновския университет. Автор е на над 220 научни публикации, сред които 15 книги и над 40 статии в авторитетни издания в Германия, Русия, Франция, Австрия, Молдова, Румъния и Чехия. В сферата на творческите му интереси влизат християнската археология, скалните манастири, владетелските знаци и др. Откъс от „Първостроителите на българската държавност“, Георги Атанасов Повече: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

Кои са „По-добрите ангели на нашата природа“? Още един от големите трудове на видния канадски учен проф. Стивън Пинкър излиза на български език. Обемът на „По-добрите ангели на нашата природа“ (ИК „Изток-Запад“) надхвърля 1000 страници, в които авторът на достъпен език изследва защо насилието не само не се е увеличило, а значително е намаляло в хода на човешката история. След „Материалът на мисълта“, „Езиковият инстинкт“ и бестселърът „Как работи умът?“, сега на български език излиза и друг мащабен труд на изтъкнатия канадски учен-когнитивист проф. Стивън Пинкър – „По-добрите ангели на нашата природа“. От книгата научаваме повече за психологията на насилието и ненасилието, за еволюцията на човешкия мозък – как той се справя с променящите се обстоятелства през годините, кои са „по-добрите ангели на нашата природа“ и др. Позовавайки се на множество изследвания, статистически данни и експерименти Стивън Пинкър се опитва да установи кои са промените в културната и материалната среда на човека, които са дали надмощие на „по-добрите ангели“ у нас. В търсенето на тези фактори, облагодетелствали промяната, авторът проследява „шест тенденции, пет вътрешни демони, четири по-добри ангели и пет исторически сили“. На базата на изводите, които извлича от тях, Пинкър смята, че днес подхождаме грешно към темата за човешкото насилие, разглеждайки го като знак колко ниско можем да паднем в поведението си, а не колко високо са се издигнали стандартите ни. Лайтмотивът в „По-добрите ангели на нашата природа“ е: „Въпросът дали аритметичният знак на тенденциите в насилието е положителен, или отрицателен има отношение и към представата ни за човешката природа. Макар теориите за човешката природа, изхождащи от биологията, често да са свързвани с фаталистично отношение към насилието, а теорията, че умът е чиста плоча да е свързвана с прогреса, според мен нещата стоят точно обратното. Как следва да разбираме живота в естественото състояние от времената, когато е възникнал нашият вид и историческите процеси са започнали своя ход? Възгледът, че насилието се е увеличило, внушава, че светът, който сме създали, ни е покварил – може би необратимо. Възгледът, че то е намаляло внушава, че сме започнали доста зле и че изобретенията на цивилизацията са ни придвижили в по-благородна посока, в която можем да се надяваме и да продължим.“ Преводът на книгата е от английски език, а преводач е Елена Филипова. Неин е още преводът на друга книга на автора – „Как работи умът?“, както и на други основополагащи трудове на световни учени като проф. Джордж Стайнър и неговият „След Вавилон“, „Подсъзнателното“ на Ленард Млодинов и др. За „По-добрите ангели на нашата природа“ известният американски бизнесмен Бил Гейтс казва: „Една от най-значимите книги, които съм чел – не само тази година, а изобщо.“ Откъс от „По-добрите ангели на нашата природа“, Стивън Пинкър Спадът на убийствата в Европа Преди да се опитаме да обясним това забележително развитие на нещата, нека първо се уверим, че то е реално. След публикуването на графиката на Гър няколко историци криминолози се заровили по-надълбоко в историята на убийствата. Криминологът Мануел Айснер е събрал много по-голям обем данни за нивото на убийства в Англия през вековете, черпейки от съдебно-медицински разследвания, съдебни дела и местни архиви. Всяка точка от графиката на фиг. 3–2 е стойността за някой град или съдебен район, отново дадена в логаритмичен мащаб. До XIX в. британските власти вече водели годишен отчет за убийствата в цялата страна, които са изобразени на графиката като сива линия. Друг историк, Дж. С. Кокбърн, е събрал системни данни за град Кент между 1560 г. и 1985 г., които Айснер налага върху собствените си данни като черна линия. И отново виждаме спад в ежегодните нива на убийствата, и то немалък – от 4 до 100 убийства на 100 000 души през Средновековието до около 0,8 (осем десети от убийство) на 100 000 през 50-те години на ХХ в. Хронологията показва, че високият процент на убийствата през Средновековието не може да се припише на социалните вълнения, последвали Черната смърт около 1350 г., защото много от стойностите предхождат тази епидемия. Айснер посветил немалко внимание на въпроса доколко следва да се доверяваме на тези числа. Убийството е предпочитаното престъпление за преценяващите насилието, защото каквато и дефиниция за престъпление да имат хората от някоя далечна култура, един труп трудно може да бъде елиминиран чрез дефиниция, а и той винаги буди любопитство кой или какво го е произвело. Данните за убийствата следователно са по-надежден показател за насилието, отколкото данните за грабежите, изнасилванията или нападенията, и обикновено (макар и невинаги) показват корелация с тях. И все пак, логично е да се запитаме как са реагирали на тези убийства хората от различни епохи. Дали са били също толкова склонни като нас да делят убийствата на умишлени и случайни, дали са ги преследвали, или са ги оставяли без последици? Дали хората в по-ранни времена винаги са убивали в същия процент, в който са и изнасилвали, грабели и нападали? Какъв успех са имали в опазването на живота на жертвите на нападение, предотвратявайки съответно превръщането им в жертви на убийство? За щастие, тези въпроси подлежат на проучване. Айснер цитира изследвания, които показват, че когато на хората днес бъдат представени обстоятелствата около някое убийство отпреди векове и им бъде поставен въпросът дали според тях то е било умишлено, те обикновено стигат до същото заключение като хората навремето. Той показва, че през повечето периоди нивото на убийствата наистина е в корелация с нивата на другите насилнически престъпления. Отбелязва, че всеки исторически напредък в съдебната медицина или в ефективността на системата на наказателното право неизбежно ще подценява спада в убийствата, защото днес биват залавяни, съдени и осъждани по-голям процент от убийците, отколкото преди векове. Що се отнася до животоспасяващите медицински грижи, лекарите преди ХХ в. са били шарлатани, които са убивали също толкова пациенти, колкото са и спасявали; въпреки това най-големият спад се осъществява между 1300 г. и 1900 г. Тъй или иначе, фоновият шум, който създава толкова главоболия на социалните учени, когато преценяват как някаква стойност се е променила с една четвърт или с половина, не е чак такъв проблем, когато си имат работа с промяна в десетократен или петдесетократен размер. Дали англичаните не са необичайни сред европейците с постепенния си отказ от убийствата? Айснер разгледал и други западноевропейски страни, за които криминолозите били събрали данни за убийствата. Фиг. 3–3 показва, че резултатите са подобни. На скандинавците са им трябвали два века допълнително, преди да размислят относно взаимното си убиване, а италианците са взели задачата насериозно чак през XIX в. Но до ХХ в. годишното ниво на убийствата във всички западноевропейски страни е спаднало до една тънка ивица, въртяща се около 1 на 100 000.

„Хъбъл“ показа пред света едно от най-впечатляващите си космически изображения Учените го нарекоха „ключово научно откритие, наподобяващо пищно небесно шоу от фойерверки“ България бе една от 60-те държави в цяла Европа, в които бе разкрито дълго пазеното в тайна мистериозно изображение, направено и представено от космическия телескоп (КТ) „Хъбъл“ в чест на своята 25-годишнина. Изображението беше показано на специално събитие на 23 април т.г. (четвъртък) в големия салон на Българската академия на науките. То предизвика небивал обществен интерес, като успя да събере близо 400 гости, повечето от които млади хора. Инициативата събра представители на научната общност, студенти, ученици и много любители на астрономията. Поради големия интерес, за правостоящите гости беше поставен проектор във фоайето. проф.дфн. Илиан Илиев Директорът на Института по астрономия-БАН доц. д-р Таню Бонев, проф. д.ф.н. Илиан Илиев и младите учени от Института впечатлиха с изчерпателна лекция, изложба на едни от най-популярните космически кадри, направени от КТ „Хъбъл“, и разбира се, с мистериозното изображение, показано на финала на събитието. Проф. Илиев започна лекцията си с възхищение и благодарност към присъстващите младежи: „Вие сте бъдещето! Никога не бях виждал толкова млади хора в салона на БАН. Това е изключително щастие за мен“, възкликна професорът. След официалното представяне в София, изображението ще бъде изложено на територията на Националната астрономическа обсерватория-Рожен, където ще може да бъде видяно от посетители през целия летен туристически сезон. Младите учени от Институра по Астрономия към БАН Още за Изображението: Дългоочакваното изображение, направено от КТ „Хъбъл“, се оказа необикновен астрономически обект на възраст от 2 млн. години. Огромният звезден куп Westerlund 2 впечатли научния свят с това, че въпреки крехката си възраст, в сравнение с доста по стари и мащабни космически образувания, съдържа някои от най-ярките, горещи и масивни звезди, които някога са били откривани. Този звезден куп носи името на шведския астроном Bengt Westerlund, който го открива през 1960 г. Намира се в област на активно звездообразуване, наречено Gum 29, на разстояние от около 20 000 светлинни години от нас, в съзвездието Carina. Част от тези мощни масивни звезди прорязват дълбоки кухини в заобикалящата ги материя чрез излъчване на огромно количество ултравиолетова светлина и звезден вятър – високоскоростни потоци от заредени частици. Действията на тези процеси върху родителската обвивка от водороден газ, от която звездите се раждат, са причина за причудливите и възхитителни форми на облаците от газ и прах. Повече: http://nauka.bg/a/%E2%80%9E%D1%85%D1%8A%D0%B1%D1%8A%D0%BB%E2%80%9C-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B2%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Академик Георги Марков: "Отидете в република Турция, там днес по официална статистика живеят около 2000 българи християни. Българи мохамедани има около 250 000/300 000 изселници. Две хиляди българи християни - ей това е етническото прочистване! Това е едно жестоко престъпление на малотурците Енвер паша, Талан паша и Кемал паша, че това е една ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ ЗА АРМЕНСКИЯТ ГЕНОЦИД!" Откъс от филма "Трагедия и слава" между 49:44 и 50:15 https://youtu.be/Dd8wKyqmDoE?t=49m44s

„Стълбата на светлината” представя история за възникването на съвременната човешка цивилизация. Съществуват различни теории за източниците на фундаменталните знания – често твърде противоречащи си едни с други, и читателят сам избира кое според него е най-логичното и реалистичното. Затова читателите ще срещнат на страниците на романа постулати от теорията на Елена Блаватская и нейната „Тайна доктрина”, преплетени с учението на Учителя Петър Дънов, ще се запознаят с основата на най-древната религия на света – Бон, или Бонпо, и нейния създател, и всичко това – на фона на съвременното разбиране за Бог и неговото значение за човека. На страниците на романа ще срещнете описания на едни от най-старите градове в света - Мохенджо-Даро и Мархаши, Ур, Вавилон и редица други, изготвени на базата на данните от археологическите разкопки. Там е възникнала и астрономията като наука, а чрез нея – календара и отмерването на времето, като древните мъдреци са разделили денонощието на 12 часа. В Междуречието и днешна Индия се поставят основите и на астрологията, аритметиката, геометрията и други науки. В романа са представени пред Вас реални исторически личности от зората на човешката цивилизация – като лугал Мескаламдуг, основал първата династия във великия Ур и поставил основите на процъфтяването на Шумер през следващите векове; като властолюбивите баща и син лугал Енмебарагеси и лугал Ага, владетелите на Киш, водили поредица от войни с Ур и Вавилон, с Урук и Ларса, разорили Елам и Арата, и накрая победени от великия Гилгамеш. Aвторът Емил Димитров след дебютният си исторически роман „Кан Тервел – Кошмарът на Халифата” и неочакваният му успех сред българските читатели, сега се представя в съвсем друга насока на интереси. Издател: Фабер Година на издаване: 2014 Брой на страници: 280 Корици: меки Език: български Тегло: 356 грама Размери: 14x21 ISBN: 9786190001799 Баркод: 9786190001799

Смятам да посетя Астрономичната обсерватория утре следобед, ако някой има време и желание можем и да се видим Програма на катедра Астрономия: Публична лекция в А205: 12:30 - 13:15 Близки срещи с Големия Взрив: за началото и края на Вселената д-р Владимир Божилов Астрономическа обсерватория (13:45): Непознатият Марс: на гости на Червената планета д-р Владимир Божилов и докторант Никола Каравасилев Демонстрации в учебни лаборатории 11:30 - 17:00 Дневни наблюдения на Слънцето (при ясно време), Посещение на Астрономическа обсерватория в Борисовата градина (съвместно с Астрономическа асоциация - София)