Р. Теодосиев

Историята, разбира се е пълна със загадки, но някои от тях са траен обект на интерес и всевъзможни спекулации, особено в края на 20-ти век: 1.Джак изкормвача Един от най-известните неразрешени случаи с убийства в света, са извършени от митичен убиец, наречен от пресата Джак Изкормвача който е насаждал страх в сърцето на викториански Лондон и завладява въображението на хората до днес. Между август и ноември 1888 година, пет проституки са убити във Уайтчапъл - район, намиращ се в източния край на Лондон. Въпреки богатството на викторианската столица, т.нaр. Източен край е бил много беден район на града-дом на много бежанци от Русия, Полша, Ирландия и Румъния. Уайтчапъл е имал най-високия праг на престъпност в града. Всичко в убийствата изглежда обвито в мистерия, от самоличността на убиеца до писмата които са били изпратени до полицията. Дори броят на жертвите се разглежда внимателно. Обикновено се смята , че жертвите на Изкормвача са 5: Мери Анн (Поли) Никълъс (31-ви август, 1888 г.), Ани Чапман (30-ти септември, 1888), Елизабет Страйд (30-ти септември, 1888), Катерин Едоуз (30-ти септември, 1888) и Мери Джейн (Мари Жанет) Кели (9-ти ноември,1888). Някой източници твърдят, че е имало само 4 жертви, докато други казват, че е имало поне 9 жертви. Що се отнася до писмата, смята се, че те са дело на измамник, въпреки съдържащите се в тях ярки детайли на убийствата. Доскоро се е считало, че Том Булинг, журналист от Централната новинарска агенция е написал писмата. Някои вярват обаче, че всички или поне част от писмата са били написани от убиеца, особено онова което е било изпратено до Джордж Лъск, лидер на гражданска група за защита в Уайтчапъл, с добавка половин човешки бъбрек. Историята на Джак Изкормвача има реален ефект не само върху останалата част на Лондон, но и върху цялата Британска империя. Легендата намиа добра почва в страховете на британците, че бедността, престъпността, болестите и социалното недоволство са на прага им. Джак Изкормвача е станал въплъщение на всички тези страхове. За последните 120 години случаят с убийствата в Уайтчапъл е останал неразгадан и довежда до много теории, които включват като заподозрени стотици лондончани. Най-общоприетите заподозрени са Монтагю Джон Друит, Майкъл Острог, Аарон Космински, Джордж Чапман, Томас Кътбръш и отскоро д-р Франсис Джей Тъмбълти. Други заподозрени включват принц Алберт Виктор Крисчън Едуард (който по-късно става крал Едуард 7-ми), дори и писателят и математик Люис Карол, д-р. Ти. Нийл Крийм, престъпникът Фредерик Дийминг, Уолтър Сикърт, художник на мрачни картини, поетът Франсис Томпсън и дори нзнайна жена която е наречена Джил Изкормвача. Всички тези версии, или повечето от тях, са илюстрации колко далеч и колко настойчиви могат да бъдат спекулациите по тема която няма начин да получи обяснението си. При тогавашното ниво на криминалистиката, не може да се постигне много. Неразкритите престъпления обикновено потъват в мрак... 2.Кехлибарената стая „Кехлибарената стая“ е изумително произведение на изкуството, представляващо помещение стените на което са били облицовани с кехлибар, изработено с изключителна вещина. Стаята се е разпростирала на повече от 55 квадратни метра площ и е създавана повече от 10 години, от 6 тона балтийски кехлибар, сневероятно майсторство и пищност. Направена е през 1701 за краля на Прусия, но скоро е изпратена в Русия като подарък за Петър Велики. Царица Елисавета я мести в Зимния дворец в Петербург. Когато армията на Хитлер навлиза на територията на Съветския Съюз, уредниците на музея опитват да преместят стаята още един път, но кехлибарът е станал чуплив и затова го скриват зад обикновен тапет. Немците обаче са знаели къде да търсят известното произведение на изкуството и войници разглобяват стаята за да бъде изпратена в Кьонингсберг, тогавашната столица на немската област Източна Прусия, а днес – руския град Калининград. Замъкът в Кьонинсберг, в който тя се е намирала, е бил тежко бомбардиран от британските кралски военновъздушни сили по-късно през войната и допълнително унищожен от настъпващата Съветска армия. Въпреки някои доклади, че кехлибарената стая е преживяла войната, тя не е видяна повече. След завземането на Кьонигсберг от съветските войски, от стаята няма и следа. Някои вярват, че кехлибарената стая е унищожена от бомбардировките и е загубена завинаги. Оформят се обаче и няколко други теории: че все още е скрита в подземен бункер в Кьонинсберг, че е погребана в мина намираща се в планините Оре или, че е е на борда на подводница или кораб в балтийско море който е бил потопен от съветската флота. През 1997 г., един мозаичен фрагмент който е украсявал стаята е бил открит в Западна Германия, у семейството на войник който е помагал да се разглоби стаята. Останалата част никога не е намерена, въпреки наличието на различни данни за нея, които разбиа се, са твърде противоположни. В СССР по времето на социализма е публикувана книгата на известния криминален писател Юлиан Симеонов „Тайната на Кехлибарената стая“. В нея, както и в други публикации се изказва версията, че стаята е демонтирана и преместена на запад, с помощта на нацисти и американски военни. Публикациите изобилстват с истории как, след попадение на бомби върху двореца, в който се съхранявала стаята, конвой от шест немски камиона изнесъл внимателно пакетирани сандъци в извън града, но, пак поради бомбардировките старшият на конвоя заповядал товарът да се свали и да се закопае в стара пивоварна... Изобилието от противоречиви сведения подържа любопитството и на Изток, и на Запад, през цялата Студена война. След което...... след което, загадката по всяка вероятност бива разгадана. Появява се версия, че „Кехлибарената стая“ е унищожена от първите съветски войници, превзели замъка, в пристъп на вандализъм или неволно. Друга версия твърди, че английската бомбрадировка е предизвикала пожара. Началникът на музеите в Кьонигсберг, професор Роде непрекъснато настоява пред съветските власти, че стаята е изгоряла и охотно ги развежда из залата, в която тя се е намирала. Твърди се, че някои свидетели на скриването на стаята били намерени убити, преди да успеят да съобщят местонахождението й на съветските власти. Най-вероятно обаче, всички версии за мистериозното изчезване на стаята са по всяка вероятност мистификации от съветска страна, с цел, да скрият факта, че самите съюзници са унищожили стаята, а от друга страна – да я включат в евентуални репарационни претенции към Германия. Днес стаята отново е в Русия и принадлежи на законният й собственик – руската държава. Разбира се, това не е унищоженият оригинал. През 2003 година, с решаваща немска финансова помощ, най-вече от компанията „Рур-газ“, Кехлибарената стая е възстановена изцяло и днес може да бъде видяна в пълния й блясък в „Екатерининския дворец“ /наречен още „Голям Царскоселски дворец“/ край Санкт Петербург. 3. Гробницата на граф Дракула Най-известния вампирски герой на Брем Стокър (1847-1912 http://bg.wikipedia.org/wiki/Брам_Стокър ), графът-вампир Дракула, всъщност е бил влашки принц, защитник на власите от турците. Макар да се счита за национален герой на Румъния, той е изобразяван и като безмилостен злодей, поради огромната си жестокост, нетипична дори за неговата мрачна епоха. Днес някои биха открили в проявите му характеристиките на сериен убиец. Така или иначе, Влад Дракула бил безмилостен владетел за когото се смята, че е набождал на колове и измъчвал между 40,000 и 100,000 свои врагове, както турци така и негови сънародници и трансилвански немци. След престой в затвора и властвуване над Влахия три пъти, прекъсвани поради различни премеждия, Влад Цепеш /наречен така заради набиването на хора на колове/, е убит в битката срещу турците близо до Букурещ през 1476 година. Турците отрязват главата му и я пращат на султан Мехмед II. Последното мястонахождение на останалата част от тялото му е незнайно. След романа на Брам Стокър, публикуван в началото на 20 век и особено след падането на Берлинската стена, личността на княза и свързаните с нея безброй верни и неверни истории стават отново обект на интерес. Голямата загадка, тръгнала от един американски документален филм, е мястото, където тялото на княза е погребано. Най-разпространената теория за гробницата на Влад Цепеш е, че се намира в манастира Снагов, построен на остров в ез.Снагов. След няколко археологически разкопки на острова обаче тялото му не е намерено. Други предполагат, че мъртвецът може да е първоначално погребан в манастира Комана, но мястото е построено наново през 17-ти век и там не е намерено никакво тяло. Други версии пък идват от суеверията, защото по онова време във Влаихия има много легенди за вампири. Влад може да е бил преместен някъде за да не нападне монасите в съня им...... Най-вероятното обяснение, разбира се, е и най-просто. Обезглавеният от турците княз или е погребан на мястото на битката, или пък изобщо не е бил погребван и кой знае - духът му може би все още обикаля Румъния. По материали от: http://www.toptenz.net/top-10-historical-mysteries.php Превод: Велимир Макавеев

Предприемаческа активност в сферата на алтернативния туризъм в района на Добруджа Доц. д-р Теодорина Турлакова Гл. ас. д-р Гергана Славова Увод Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0 Селските общини в България заемат основен дял от територията от страната и обхващат близо половината от населението на страната. Налице е диспропорция в развитието на градските и селските райони както по отношение на икономическото развитие, така и по отношение на образователното равнище, демографско състояние, достъп до основни услуги и др. Еднотипно е състоянието на селските райони в Добруджа като единственото предимство на тези части от България е високия относителен дял на селскостопанската дейност. Политиката на ендогенно развитие на селските райони в Европа, прилагана преди години не даде максималният резултат, който се очакваше. Към настоящият момент се прилагат екзогенен или смесен подход за преодоляване на диспропорциите между развитието на селските и градските райони. Те предполагат участието на местните общности чрез предприемачески инициативи за съживяване на местната икономика. Приоритет сред тези инициативи има алтернативния туризъм и разнообразяването към неземеделски дейности (занаяти, производство на зелена енергия и др.). Алтернативния туризъм в селските райони се разглежда като граничен междуотраслов сектор на икономиката, който интегрира резултатите от селското, горското и водното стопанство, туризма, хранително-вкусовата индустрия и др. Развитието на алтернативния туризъм като стратегическа цел местните власти в района на Добруджа и като печеливш бизнес за местното население предполага да се идентифицират подходящите пазарни и предприемачески ниши. Финансирането и насърчаването на бизнес дейностите чрез различни програми и фондове на ЕС са важно условие за подобряване качеството на живот в изостаналите райони. Целта на настоящата студия е да се анализира предприемаческата дейност чрез алтернативни видове туризъм в селските райони на Добруджа и да се предложат нови насоки за тяхното развитие. Задачите на настоящото изследване са: Да се разяснят основните въпроси на аграрното и селското предприемачество; Да се разкрият особеностите на алтернативния и селски туризъм като разновидност на селското предприемачество; Да се оценят тенденциите, възможностите и перспективите за развитие на алтернативния туризъм в различните селски райони на Добруджа; Да се акцентира на възможностите за финансиране на алтернативния туризъм по ос 3 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в периода 2007-2013. Участието на авторите в разработката е както следва: част I и т.3 от част III – доц.д-р Теодорина Турлакова; част II и т.1 и 2 от част III – гл.ас.д-р Гергана Славова. Основни аспекти на аграрното и селско предприемачество Аграрно и селско предприемачество в контекста на ОСП на ЕС. България е страна, в която аграрният сектор винаги е бил водещ за икономиката. Това до много висока степен се дължи на развитието на предприемаческа дейност, т.е. поемането на висок риск за започването на нов вид дейност без да има гаранция за възвръщаемост на вложените средства и успех на бизнеса като цяло. Подкрепата на държавата по отношение на този вид дейност никога не е била достатъчна - не са вземани конкретни мерки за финансиране на предприемачите. От 2007 година България е страна-членка на Европейския Съюз (ЕС). Този факт променя досегашното положение на потенциалните и реалните аграрни предприемачи, защото на територията на страната ни започва да действа Общата Селскостопанска Политика (ОСП) на ЕС. Благодарение на конкретни програми за финансиране, фондове и механизми се осъществява финансово подпомагане за различните видове дейности, което дава по-голяма сигурност при стартирането на нов бизнес или доразвиване на вече съществуващ такъв. С цел да конкретизираме по-нататъшните си изследвания ще изясним субституцията на понятието „предприемачество”, тъй като то може да бъде многостранно разглеждано и тълкувано. От една страна се свързва с творческата природа на човека и се акцентира върху психологическите характеристики на икономическия субект, а от друга се интерпретира като съвкупност от практически дейности по изграждане на нов бизнес, по създаване на нов продукт, по внедряване на иновации в съществуващи фирми . Според исторически данни понятието предприемачество се въвежда в теорията на Ричард Кантилон през 1725г.. Той разграничава лицето, което осигурява капитал от лицето, което поема риска. Предприемачът добива популярност благодарение на Жан Баптист Сей (1800г.), който го определя като лице, което е в състояние да пренасочи икономически ресурси от една област с по-ниска към друга с по-висока производителност и печалба. Австрийският икономист Йозеф Шумпетер (1934г.) характеризира дейността на предприемача като „творческа деструкция”, а предприемачеството като дейност по реализиране на нови комбинации в производството и създаване на нови изделия. В качеството на класическо е възприето следното негово определение: „Предприемачите са стопански субекти, функциите на които се изразяват в осъществяване на нови комбинации”. Според Шумпетер предприемачът е този, който прави първия ход в икономическото развитие и неговата функция е да извършва иновации, разбирани като: Въвеждане на нов продукт (или подобряване на съществуващ); Разкриване на нов пазар; Въвеждане на нов метод на производство; Снабдяване с нов материал или полуфабрикат; Създаване на нов тип организация на производството; Шумпетер заявява, че само крупната корпорация с нейния мениджмънт е по-добре приспособена към научно-техническия прогрес. Най-популярното и консенсусно съвременно тълкуване на предприемачеството е това на американския икономист Питър Дракър. Той разграничава предприемачеството от големината на бизнеса, собствеността и конкретния субект. Според него: „ Предприемачеството не е наука, нито изкуство, предприемачеството е просто практика” и още „ Предприемачите винаги търсят промяната, реагират на нея и я експлоатират като възможност” . Освен горепосочените учени има още много други, които обръщат сериозно внимание на понятието предприемачество. Такива са: Джордж Вридевелт, Ернандо де Сото, Роберт Хисрич, Алберт Шаперо, Ронстад и други. Редица български учени също обръщат сериозно внимание на въпросите, свързани с развитието на предприемачеството. Изследвания на предприемачеството в България преди 1944г. правят проф. д-р К. Бобчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и проф. Ив. Ранков от Висшето Търговско училище-Варна. Проф. д-р К. Бобчев характеризира предприемачеството като опосредстваща дейност и се спира на икономическата природа на предприемаческата печалба. Проф. Ранков разглежда функциите на предприемача при съчетаване на факторите на производството-труд, земя, капитал. Според него предприемачът е личност, която работи за чужда сметка. Като прокарва разликата между предприемаческата и административно-управленската работа в предприятието, която според него се заключава във волевия акт на управлението. С тази характеристика авторът се доближава до съвременните разбирания за предприемачеството. В условията на преход към пазарна икономика се очертават няколко източника на разширяване на предприемачеството: Процесът на делегиране на стопанисването на собствеността, намиращо израз в увеличение на броя на малките и средните предприятия в селските райони, включително в сферата на алтернативния туризъм; Разширяване на икономическата автономия на професионалистите, откривайки нови полета за тях като икономически субекти; Разширяване пазарно-конюнктурния режим на стопанисване като среда и климат за свободна предприемаческа дейност. След всичко посочено за същността на предприемачеството могат да се обобщят следните две обстоятелства в теоретичен план, които определят посоките на анализ на този феномен: Многостранност на съдържанието; Относителност на неговата оценка в зависимост от конкретното равнище на икономическо развитие; Динамично протичащите процеси в социално-икономическото пространство и взаимовръзките предприятие-среда водят до разглеждането на предприемачеството като процес, развиващ се във времето. Предприемаческият процес очертава от една страна фазите на жизнения цикъл на предприятието, а от друга възможните подходи за адаптация към средата на всеки етап, чрез избор и реализация на подходяща организационна структура и стратегия. Н. Църев формулира предприемаческия процес през призмата на динамичните предприемачи. Той акцентира върху избора на възможности. Възможностите се класифицират в три групи: За разширяване на продуктовата линия или пазар; За преструктуриране на бизнеса; За фундаментална промяна на икономическите характеристики и капацитета на целия бизнес. Факторите, влияещи върху избора на възможност, са сведени до следните четири: личностни ценностни критерии, обкръжение (бизнес среда), ограничения и бариери, бизнес култура. Й. Коев описва предприемаческия процес като реализация на намеренията на предприемачите, изискващи влагането на неподозирано много труд, ресурси, време и енергия . Разглеждайки различните авторови мнения, той разработва предприемачески процес, като описва множеството поддетайлности, осъществявани в предприемаческата дейност и дефинира поддетайлностите по определени критерии. Предприемаческият процес според Й. Коев има три основни фази. Фазата ориентация обхваща: решение за собствен бизнес, оценка на възможностите, откриване на нов продукт. Фазата на организирането обхваща: създаване на нов продукт, анализ на външната среда, оценка на ресурсите, локализация на предприемаческата дейност, изработване на предприемачески план. Фаза на предприемаческо действие включва управление и закриване на предприемаческата дейност. Н. Янков разглежда предприемаческия процес като не моментно развиващо се явление. Характерно за предприемаческия процес е, че той завършва след създаването на организацията – обект на предприемаческа инициатива . Стадиите на предприемаческия процес са следните: Наличие на идея; Тестване и доказване на идеята; Избор на път към пазара; Комбиниране на необходимите ресурси; Избор на стратегия за запазване на позиции на пазари и пазарен растеж; Д. Каменов разглежда предприемаческия процес, като поставя за водещ предприемача. Процесът, който описва, започва със създаване на бизнес идеята, първоначална оценка и подбор на рационални идеи, формулиране на концепция за собствен бизнес и разработване на бизнес план. В. Божинова подразделя авторите, работещи върху предприемаческия процес в зависимост от степента на детайлизация, в две направления: очертаващи най-общо фазите на процеса и такива, които го декомпозират на значителен брой съставни елементи . Анализирайки много автори, тя изгражда модел на продължителността и последователността на отделните етапи на предприемаческия процес. Предприемаческият процес обхваща следните етапи в съответната последователност: Възможност или идея за собствен бизнес; Оценка на идеята; Конкретизиране; Анализ на външната среда и пазара; Локализация; Институционализация; Предприемачески план; Организация и управление на промишлената дейност; Предприемаческият процес според В. Божинова е свързан с жизнения цикъл на фирмата и е многократно повтарящ се. Предприемачеството може да се разглежда от гл.т. на всеки един отрасъл на икономиката. Така например се обособяват строително предприемачество, индустриално предприемачество, търговско предприемачество, аграрно предприемачество и други. Всеки една от тези разновидности на новаторската дейност сама по себе си се формира под действието на различни фактори и притежава уникални характеристики. Формирането на аграрното предприемачество в България се осъществява в условията на свободен пазар, което го ориентира към рутинни дейности, които обаче нямат аналог в своите параметри и в мозаичната подреденост на ресурсите . Аграрното предприемачество е производствен тип предприемачество. Според предмета на дейност е популярно групирането на производствено, финансово и търговско предприемачество. Някои автори застъпват тезата за групиране на предприемачеството по този критерий като: индустриално, финансово и търговско. Формулирането на предприемачеството като производствено дава възможност да се разшири отрасловата база и да се присъединят аграрното предприемачество, предприемачеството в строителството, в туризма и други. Аграрното предприемачество може да се дефинира по следния начин: намиране на възможности, иницииране и осъществяване на успешен аграрен бизнес Според дейностите, които извършва аграрния предприемач може да класифицираме следните по-важни видове предприемаческа дейност: дейност, свързана с производство на непреработена селскостопанска продукция; предприемачество в сферата на преработката на селскостопанска продукция, услуги и търговия; смесен тип аграрно предприемачество. Трябва да отбележим, че между понятията”аграрно предприемачество” и „селско предприемачество” (или „предприемачество в селските райони”) съществува коренна разлика. Широко обсъжданото в литературата „селско предприемачество”обхваща всички бизнес дейности-търговия, туризъм, индустрия, преработка и др., пространствено разположени в селските райони. Позовавайки се на класификациите за аграрно предприемачество и поясненията за селско предприемачество следва да подразбираме аграрния туризъм като част от аграрното предприемачество, а алтернативния туризъм като разновидност на т.нар.селско предприемачество. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0

Нова банкнота в Канада ще изобразява космическите постижения на страната Линк: http://www.theverge.com/2013/4/30/4288240/canadian-5-bill-features-space-robots

Хонг Конг e на площ от 1108 кв/км, живеят 7 070 000 души. Поради исторически, политически и географски причини, само 23,7% от земята в Хонг Конг се развива, 76 кв/км от площа на града е разработенa за жилищно ползване, която заема само 6.8% от общата площ на града. Поради високата гъстота на населението, причиненa от ограничения на земя за строеж, 7.07 милиона души живеят предимно в жилищни небостъргачи. Има общо 6588 високи сгради в целия Хонг Конг, далеч надхвърлящи Ню Йорк с 5818 сгради, превръщайки се в истинска "град небостъргач".

Дискусията я преместих тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14962

Какво правят котките, когато се видят в огледалото

Списанието е чудесно!!! Ние си партнираме с тях от много време и им препубликуваме някой статии, които смятаме, че ще бъдат интересни на нашите читатели. От този брой сме избрали една статия за новият брой на списание "Българска Наука"... правя темата важна

Всеки може да изгледа предаването от тук: http://www.binar.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A0%D0%98%D0%91%D0%95%D0%9D-%D0%91%D0%A3%D0%9A%D0%92%D0%90%D0%A0/item/1773-%D0%92-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-22-03-2013.html

Английско-български аграрен, бизнес лесотехнически речник Цветина Цакова Речникът е предназначен за агрономи, ветеринарни лекари, лесоинженери, ландшафтни архитекти, еколози, аграрни инженери, биолози, геодезисти, икономисти, юристи, преподаватели, студенти и за всички, които работят както в областта на аграрните и лесотехническите науки, така и в сферата на бизнеса. Обхваната е терминологията на всички аграрни и лесотехнически отрасли и свързаната с тях търговска и финансова лексика. Този специализиран Английско-български речник съдържа около 50 000 думи и фрази от аграрната, лесотехническата и икономическата терминология. За растенията и животните, причинителите на болести по тях и вредителите са дадени и научните им названия на латински език. По този начин се изключват възможни грешки поради неправилна употреба на синоними. При създаването на специализирания терминологичен речник са използвани различни справочници, аграрна, лесотехническа и икономическа литература, английски и американски, търговски и финансови периодични печатни издания. Купи: http://aph.bas.bg/www/book.php?l=b&id=988&cart=y&pr=2

Раждането на една нова държава: Република Македония между югославизма и национализма Автор: Ангел Димитров АИ Проф.Марин Дринов Историята лесно може да бъде превърната в мит. Трудно е зад мита да видим реалностите на миналото. Това ни помага да направим изследването на Ангел Димитров. Книгата има два центъра. Първият е разположен в историята на съвремеността и анализира разпадането на Югославия и обстоятелствата, при които Република Македония се превръща в независима държава. Другият насочва вниманието към сложния, противоречив и моделиран отвън път към македонската държавност. В това първо по своя интегрален исторически подход изследване на произхода на съвременната македонска държава авторът не оставя без отговор и най-сложните въпроси за нейния образ и перспективи за развитие, за състоянието на историческата приемственост, за взаимоотношенията между история и политика. Тази книга ни помага да разберем не само миналото, но и настоящето. Защото ни предлага анализ колкото на младата македонска държава, толкова и на българската национална драма. Ангел Димитров е историк и дипломат. Научната му кариера е свързана с Института за исторически изследвания при БАН, а дипломатическата - с Република Македония, където става първият български посланик /1992-2001/.

Учени разработиха уникални по рода си таблици на индекса на телесната маса по националност. Те показват колко тежат средно възрастите мъже и жени във всяка държава по света, предаде в. „Дейли мейл”. Така стана ясно кои са „най-дебелите” и „най-слабите” страни на земята. Някои от резултатите може да ви изненадат. Когато става въпрос за индекс на телесна маса (ИТМ), повечето хора инстинктивно нареждат на първо място богатите любители на бърза и вредна храна от САЩ. Истината е, че Щатите са „чак” на второ място в глобалната класация по затлъстяване. Призът за дебелина всъщност отнася Кувейт. Там са най-пълните жени в света и най-тежките граждани като цяло. Най-едри мъже обаче живеят в Аржентина, следвани веднага от американците. Сред страните с най-висок ИТМ - между 25 и 30 - се нареждат още Египет, Мексико, Великобритания, Саудитска Арабия, Гърция и Беларус. В тази графика преобладават държави от Южна Америка и арабските държави. (Кликнете върху снимките, за да ги увеличите.) http://www.manager.bg/news/koi-sa-nay-debelite-i-nay-tanki-darzhavi-na-zemyata България се нарежда в златната среда между държавите с ИТМ между 23 и 26. Средният ИТМ на българина е 25,7. При жените у нас той е точно 25, а при мъжете – 26,3. За идеален ИТМ при зрелите хора се смята този със стойности между 18,5 и 24,9. Индексът се изчислява, като телесното тегло се раздели на квадрата на ръста. Формулата дава мерна единица от кг/м₂. http://www.dailymail.co.uk/health/article-2301172/Fattest-countries-world-revealed-Extraordinary-graphic-charts-average-body-mass-index-men-women-country-surprising-results.html

На 27-ми март (сряда) 2013 г., от 17 часа в Конферентната зала на СУ "Св. Климент Охридски" ще бъде представена книга втора на „Философски изследвания на виртуалната култура". Както първата, така и тази книга е резултат от усилията на екип от преподаватели и докторанти от специалност Философия на Философския факултет при СУ „Св. Кл. Охридски”, ангажирани с реализацията на научноизследователски проект на тема „Философска виртуална лаборатория”. По своите цели и резултати проектът е естествено и успешно продължение на поредица от предшестващи го сродни научни изследвания, реализирани през последните пет години с подкрепата на сектора за Научно-изследователска дейност на Софийския университет. Проектът беше планиран като едногодишен и стартира през месец май 2012 г. За краткото време, с което разполагаше екипът, бяха събрани, систематизирани и дискутирани голям обем изследователски материали, презентации и авторски текстове с актуални анализи и оценки за различни феномени, окачествявани като виртуални, които до момента не са описвани и изследвани философски: виртуален свят, виртуален контрол, епистемична отговорност в мрежата и др. Кои са тези явления и процеси и как изглеждат те през призмата на философското осмисляне ще можете да научите от настоящото издание, което ще бъде представено от проф. д.ф.н. Пламен Макариев и издателя на книгата г-н Йордан Детев.

През 2013 година се навършват 125 години от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Юбилеят на най-старото и престижно висше училище и средище на духовност ще бъде отбелязан с множество научни, културни и празнични прояви. Водени от мотото на 125-годишнината „Знанието прави силата“, преподавателите и студентите на Алма Матер започват серия от публични представяния в най-големите български общини под надслов „Ден на Софийския университет“. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е средището, където през последните 125 години постоянно се формира знание. В тежкото ни време на несигурност и лутане от ключово значение е тъкмо знанието да се превърне в основен приоритет, за да може да бъде гарантиран просперитетът на обществото ни. Воден от мисията си да има ключова роля в този нелек процес, опирайки се на академичните си традиции и огромния си потенциал, Софийският университет има амбицията да покаже в най-големите български общини сферите на знание, в които младите хора могат да се изградят като специалисти. Градовете в България полагат усилия за образоването на своя елит, а Софийският университет е естественото място, където младите хора ще влязат в мрежата на националния елит. По този начин печелят градовете, а оттам – и цялото общество. По време на публичните представяния „Дни на Софийския университет“ преподаватели от Алма Матер ще изнасят лекции в различни сфери на познанието. Предвидена е прожекция на филм за живота на Софийския университет. На специални щандове ще бъдат представени всички възможности за обучение в трите степени, които Софийският университет предлага – бакалавърски, магистърски и докторски, както и дейността на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. На 27 март 2013 г. в 16.00 часа в залата на общината във Враца ще се състои второто публично представяне на Софийския университет. На 20 март 2013 г. домакин на първото събитие от поредицата беше Бургас.

Блестящият ум на Оливър Сакс разплита загадките на мозъка чрез „Окото на съзнанието” Оливър Сакс е английски невролог, който прави по-голямата част от кариерата си в САЩ и става международно известен със своите книги, основани на опита му с различни и чудновати пациенти, а„Окото на съзнанието” (ИК „Изток-Запад”) е един от най-значимите му и вдъхновяващи трудове. В „Окото на съзнанието“ изтъкнатият учен Оливър Сакс разказва историите на хора, които успяват да се движат в света и да общуват с другите, въпреки че са загубили смятаните от мнозина от нас за задължителни сетива и способности. Сред тези способности са силата на речта, зрението, разпознаването на физиономии, усещането за триизмерно пространство, способността да се чете. За всички тези хора предизвикателството е да се адаптират към радикално нов начин да съществуват в света, например: Лилиан, концертна пианистка, която загубва способността си да разчита нотите и в крайна сметка е неспособна дори да разпознае всекидневни вещи, а също и Сю, невробиолог, която никога не е виждала в три измерения, докато най-накрая се сдобива със стереоскопично зрение в 50-те си години. Пат, която пресъздава наново себе си като грижовна баба и активен член на общността си, въпреки факта, че има афазия и не може да произнесе дори едно изречение, както и Хауард, плодовит романист, който трябва да открие начин да продължи живота си като писател дори след като инсулт поразява способността му да чете. Самият д-р Сакс, който разказва историята на рака на едното му око и странните и объркващи ефекти вследствие на това... „Окото на съзнанието“ е възхитително странство из дебрите на ума, а великолепният Сакс дръзва да изследва някои много странни парадокси – хора, които могат да виждат идеално, но не могат да разпознаят собствените си деца, и слепи хора, които стават хиперзрящи или се ориентират в света благодарение на „зрение чрез езика“. Всички тези случаи и истории превръщат „Окото на съзнанието“ в истинско книжно събитие с общокултурна, социална и чисто човешка значимост. * „Оливър Сакс притежава видимо неизчерпаем талант за убедително и хуманно обяснение на най-тайнствените и чудати неврологични дисфункции на мозъка.” Time Magazine

Петър Берон Книгата съдържа богати сведения за карста и пещерите във всички страни по света, за най-дългите, най-дълбоките и най-интересните от тях. Разгледани са основните проучвания (със съответната литература), както и българският принос в спелеологията. Включени са описания на някои от нашите експедиции, а също и общи познания за пещерите и пещерната фауна. Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=997 Петър Берон завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". До 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към БАН. Специализации по биоспелеология във Франция и паразитология в Прага. От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН. Доктор е на биологическите науки от 1975. През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН. Ръководител и участник в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 80 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея и др. От 1993 до 2005 г. е директор на Националния природонаучен музей към БАН. Преподавал е зоогеография в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и акарология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Изследванията на ст.н.с., д-р Петър Берон са най-често насочени към пещерната фауна, фауната (предимно акари) на високите планини в света, към прилепите и технитеектопаразити, към историята на зоологията. Автор е на голям брой научни и публицистични трудове.

Ранното евразийство и българските му съседи (По)мислимостта на друг(ия) Йордан Люцканов Трудът „Ранното евразийство и българските му съседи“ изследва руско-българската (междукултурна) (не)взаимност, като се съсредоточава върху конкретно събитие от 1920–1921 г. В София, поселена от десетина хиляди руски бежанци и емигранти, възниква течението в руската култур-философия, което нарича себе си „евразийство“. Книгата историзира позицията на своя автор: полага я като продължение и част от обекта на изследването (Уводна глава). Анализиран е мултикултуралистичният и диалогичен (диалогичностен) потенциал на ранното евразийство (Първа глава); авторът преглежда реципирането на инициационните му текстове (книгите „Европа и человечество” и „Исход к Востоку”) в България през 20-те–40-те години (Втора глава); идентифицира български култур-философски инвенции със сходен потенциал (Трета глава). Очертава се дълбоко и устойчиво руско-българско междукултурно неразбиране, съвместно попадане на двете култури в капана на порочен комуникативен стереотип, което е действено както през 20-те, така и днес. Проучен е теоретичният капацитет на едната страна да се освободи от посочения стереотип: изследва чувствителността на българската философска и околофилософска култура към основополагащи интуиции на персонализма (Заключителна глава). Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1032

Прекрасни задачи, направени с много вкус - кандидатстудентски изпит по Математика I В 09:00 часа тази сутрин започна кандидатстудентският изпит по Математика I. Тема № 3 изтегли от три възможни варианта Теодора Николаева от Видин в зала 255 на Ректората на Софийски Университе "Св. Климент Охридски". 640 кандидат-студенти се явяват на изпита днес. „Прекрасни задачи, направени от колеги с много вкус“. С тези думи деканът на Факултета по математика и информатика проф. дмн Иван Сосков постави началото на кандидатстудентския изпит по Математика I. Доц. д-р Милена Стефанова, зам.-ректор на Софийския университет, пожела на кандидатите успех и изрази надежда, че ще ги види наесен в най-старото и авторитетно висше училише у нас. При изтеглянето на темата с обичайното си чувство за хумор доц. Стефанова допълни, че Тема № 3 изисква най-малко 3. Математика I е „вход“ към специалностите с най-добра реализация на пазара на труда във ФМИ, както и към голямо разнообразие от специалности в останалите факултети: Философия, Социология, Публична администрация, Библиотечно-информационни науки, Математика, Информатика, Приложна математика, Математика и информатика, Компютърни науки, Софтуерно инженерство, Информационни системи, Статистика, Физика, Инженерна физика, Ядрена техника и ядрена енергетика, Физика и математика, Астрофизика, Метеорология и геофизика, Физика и информатика, Медицинска физика, Комуникации и физична електроника, Квантова и космическа теоретична физика, Фотоника и лазерна физика, Оптометрия, Химия, Химия и информатика, Компютърна химия, Инженерна химия и съвременни материали, Геология, Стопанско управление, Икономика. Нивото на проведения изпит днес е с коефициент, равен на коефициента на матурата, тъй като нивото на задачите се базира на задължителната подготовка по математика за средните училища.

Снощи в Радио Бинар в предаването "Рибен Буквар" водещ бях отново аз, а за гост имахме нашият приятел Марко Иванов или както е известен тук goshawk , в най-скоро време ще имаме всички предавания качени в youtub от където ще можем да ги гледаме всички...

El Vendedor de Humo

http://youtu.be/uENITui5_jU

Избраха първите финалисти в конкурса за българското лице на науката за 2013-та година За 7-ма поредна година конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” търси млади учени, които могат да говорят за наука по разбираем и атрактивен начин. Последният кастинг е на 6 април. Вече са ясни първите трима финалисти в конкурса за популярна наука „Лаборатория за слава FameLab”. Те бяха избрани след първия кастинг в София и ще се състезават на националния финал на конкурса. Един от тях може да бъде новото лице на науката в България. Димитър Желев бе отличен като „победител за деня” сред избраните на кастинга. Чрез неговата на пръв поглед странна тема за „връзката между лалетата, лостовете и Ледената епоха” Димитър обясни как се променя географията на някои части на света. Например Холандия в момента потъва, защото Скандинавският полуостров се издига. Той е потънал през последната ледникова епоха заради натиска на ледниците. Връзката между Холандия и Скандинавския полуостров може да бъде обяснена като си представим, че се намират на двата срещуположни края на един лост. Димитър Желев е учител по География в Американския колеж в София и докторант в катедра "Ландшафтознание и опазване на природната среда" на Геолого-географския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Виктория Миланова разкри какво е общото между артрита и зъбния кариес. Виктория обясни каква е значението на имунната система и придобития имунитет за заболяванията на костите. В крайна сметка се оказа, че похапването на сладко не винаги е виновно за развалянето на зъбите. Виктория Миланова е Магистър по Биохимия в специалност Молекулярна биология. В момента е докторант по специалност Имунология в Институт по микробиология „Стефан Ангелов” в БАН. Аспарух Камбуров разказа как GPS сигналите за глобално позициониране се използват за изследване на земната йоносфера, топенето на ледниците и геодинамиката на тектонските плочи в района на о-в Ливингстън, Антарктида. Аспарух се завърна от там в началото на тази година. Той участва в 21-вата Българска полярна експедиция, в рамките на която бяха извършени първите български двучестотни GPS измервания с милиметрова точност в района на о-в Ливингстън. Аспарух Камбуров е асистент в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ и доктор по „Обща, висша и приложна Геодезия“. Журито определи и една резерва. Наско Стаменов получава правото да премине Майсторски клас по Комуникация на науката, заедно с останалите финалисти. Той може да участва и на националния финал по преценка на журито в зависимост от броя и качеството кандидатите на следващите кастинги. Наско Стаменов говори за т.нар. „Е-та”, които виждаме върху етикетите на повечето хранителни стоки. Толкова ли са опасни колкото си мислим или всъщност много от тях означават съвсем безобидни съставки? Наско Стаменов е студент във Факултет по Химия и Фармация на СУ „Св. Климент Охридски”. Последният кастинг ще се проведе на 6 април 2013г. от 11:00ч в сградата на Британски съвет в София. Регистрацията става онлайн чрез сайта на конкурса www.famelab.bg , а крайният срок е 5 април. Удивително е как на пръв поглед сложни въпроси могат да бъдат обяснени по съвсем кратък и разбираем начин. Това е магията на единствения по рода си конкурс „Лаборатория за слава FameLab”, който за 7-ма поредна година търси българското лице на науката. Търси онези млади учени, които притежават такава страст към науката, че са способни да заразят с нея хора от най-различни възрасти и професии. Правят го чрез трите златни правила на „Лаборатория за слава FameLab”: Съдържание, Яснота, Харизма. Конкурсът, създаден от Челтнъмския фестивал на науката в Обединеното кралство, вече е международен и благодарение на Британски съвет се провежда в над 20 страни по целия свят. Подобно на една "Евровизия за учени” международният финал събира националните победители от всички участващи държави и има своя вярна публика в Обединеното кралство, където се провежда. От скоро финалите се излъчват и на живо по интернет, за да могат да се гледат и от зрители по целия свят. Преди да стигнат до международния финал обаче кандидатите трябва да се преборят за сърцата на публиката и журито в своите собствени държави. България участва в конкурса още от самото му начало преди 7 години благодарение на партньорството между Британски съвет, Министерството на образованието, младежта и науката и Форум Демокрит. От тази година „Лаборатория за слава FameLab” се подкрепя и от Walltopia – българска компания, световен лидер в производството на стени за катерене със собствен отдел за научни разработки. Стаж в Walltopia е специалната награда, която компанията ще даде на един от финалистите. Кой може да участва? Целта на конкурса „Лаборатория за слава FameLab” е да докаже, че за наука може да се говори разбираемо и забавно, пред неспециализирана публика, при това без компромис с научното съдържание. Кандидатите могат да бъдат от цялата страна, но трябва да са от природо-математическите науки – това могат да са например преподаватели в училище или ВУЗ, работещи в изследователски или приложни институти, или студенти със задълбочени познания и опит от своята област. Формат на конкурса Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” се провежда във формат, добре познат от популярни телевизионни предавания – регистриралите се кандидати се явяват на живо на първоначален кастинг. Всеки трябва да подготви две 3-минутни представяния на научна тема, които трябва да са научно-достоверни, атрактивни и разбираемо поднесени. Явяването на кастинга е с изпълнение във формат по избор на кандидата. То може да включва песен, танц, поезия, изображения или да бъде представено по друг атрактивен начин, но без компютърни презентации. Темите трябва да са от природо-математическите и инженерни науки, но могат да разясняват както фундаментални понятия, така и съвременни научни открития. Регистрация Пълна информация за условията за участие, както и онлайн формуляр за регистрация може да бъде намерен на уебсайта на конкурса www.famelab.bg График 2013 Последният кастинг е на 6 април от 11:00ч. и ще се проведе в сградата на Британски съвет в София. При засилен интерес от участници от страната има възможност за организиране и на регионални кастинги. Финалистите от кастингите ще преминат майсторски клас по комуникация на науката в края на месец април. След тази подготовка участниците ще се явят на националния финал, който вече за трета поредна година ще се проведе в рамките на Софийския фестивал на науката (www.sofiasciencefestival.bg) през месец май. Тази година националният финал е насрочен за 10 май. Жури Жури от учени и журналисти следят 3-минутните представяния да са научно верни, поднесени достъпно и харизматично. Членове на журито на кастингите тази година са Вера Гоцева – журналист, блогър и фотограф, Ивайло Славов – физик, синоптик в ТВ-Мет и Георги Балджиев – финалист в Лаборатория за слава FameLab 2007, биолог, Българска агенция по безопасност на храните. Награди Една от най-големите награди за всички финалисти, които бъдат избрани на първоначалните кастинги, е участието им в майсторски клас по комуникация на науката. В него ще могат да усъвършенстват своите умения за комуникация, с помощта на британски и български преподаватели. Тази година майсторският клас ще бъде воден от звездата на Би Би Си Куентин Купър. За спечелилите първо, второ и трето място на националния финал са предвидени парични награди съответно по 1000 лв., 700 лв. и 500 лв. Освен това победителят ще представи страната ни на международния финал в Обединеното кралство и ще бъде гост на Челтнъмския фестивал на науката като Британски съвет поема всички разноски по пътуването и престоя му. Ще има и специални награди от Walltopia, книжарници Orange Center, компания Нетинфо, Майкрософт България, сп. BBC Знание, Съюзът на учените в България и др. * * * Националните издания на конкурса „Лаборатория за слава FameLab” във всяка от участващите държави се организират чрез местните офиси на Британски съвет. В България основни съорганизатори са Министерството на образованието, младежта и науката и сдружението на учени-комуникатори Форум Демокрит. Конкурсът се провежда със специалната подкрепа на компания Walltopia. Партньори на „Лаборатория за слава” са също Българската академия на науките, Съюзът на учените в България, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Столична община, Майкрософт България, книжарници Orange Center, Издателство РОЙ Комюникейшън, сп. Обекти, в. Аз-буки, сп. BBC Знание, Българската национална телевизия, Нетинфо (Vesti.bg), безплатният културен гайд Програмата, сп. БГ Наука и др. Желаещите да участват могат да получат повече информация за конкурса, подготовката и формуляри за регистрация на: www.famelab.bg Бележки за редакторите · Британски съвет е международната организация на Обединеното кралство за културен и образователен обмен. Създаваме възможности за хора от целия свят и Обединеното кралство да се опознаят и изградят трайни отношения на доверие помежду си. Работим в областите Изкуства, Английски език, и Образование и общество – в това число наука и спорт, и по този начин допринасяме за повишаване на сигурността и просперитета на Обединеното кралство и повече от 100 държави по целия свят, където имаме представителство. За нас това е израз на културни взаимоотношения. Ние сме неполитическа организация, която работи на ръка разстояние от правителството. · Walltopia е българска компания, световен лидер в производството на стени за катерене. През 2012г. Тя бе отличена с награда за "Най-иновативна компания", отличие за високите резултати на отдела по научни разработки. Компанията е пример затова как инвестициите в научни изследвания допринасят за растежа и успеха на една компания. · Сдружение "Форум Демокрит" е неправителствена организация, чиито усилия са насочени изключително към подобряването на диалога между науката и обществото, и завръщането на науката в лоното на културата, посредством всички известни практики на научната комуникация. Димитър Желев Виктория Миланова Аспарух Камбуров Наско Стаменов

Атлантическият клуб в България организира конкурс за НАУЧНО ЕСЕ ПО МЕЖДУНАРОДНО КОСМИЧЕСКО ПРАВО на следните теми: 1.Ролята на космическото право и международното право в България. 2.Бъдещето на България в Европейската космическа агенция. 3. Регулиране на човешката дейност на Международната космическа станция. Право на участие, по една от трите теми, имат студенти и млади учени от всички специалности и университети. Журито е съставено от специалисти по международноправни и космически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, Института по космически науки и технологии към БАН, Национална астрономическа обсерватория - Рожен, Народна астрономическа обсерватория “Н. Коперник” - Варна. Победителите ще получат награди и ще имат възможност да представят своите разработки на церемония по награждаването през м. юни 2013. Оформяне на страниците: формат А4, шрифт Times New Roman, размер 12,междуредие 1,5, подравняване Justify. Максимален обем: до 15 стр. Срок за участие: 15 май 2013 г. Есетата изпращайте на: mariyas@atlantic-club.org За повече информация посетете: www.atlantic-club.org, www.spacelaw-bg.com Покана ЕСЕ Space law_bgnauka.pdf

Днес се отбелязва денят на "пи" π (произнасяно пи ) е математическа константа, която представлява отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър и обикновено се използва в математиката, физиката и техниката. Името на гръцката буква π се произнася „пи“. π е познато още като Лудолфово число и като Архимедова константа (да не се бърка с Архимедовото число). Числото π е приблизително равно на 22/7 или на 3,14 с точност до третата значеща цифра. Числовата стойност на π, закръглена до 100-ния знак след десетичната запетая, е 3,14159 26535 89793 23846 26433 83279 50288 41971 69399 37510 58209 74944 59230 78164 06286 20899 86280 34825 34211 70679 ...

Тракийско-български мегалитен светилищен комплекс "Св Мина", село Мечкул, община Симитли е неотразимо свидетелство за древните вярвания и обичаи на местното население. Предания и документирани събития сочат, че това величествено място е арена на ключови, за българската история събития, още от древни времена. Сдружение "Опазваме българските светилища" възнамерява да възстанови достъпността до мегалитните структури, чрез възстановяване на занемарените пътеки на и около светилището, както и да осигури иформационни табели за бъдещите посетители и да подобри наличните елементи на туристическа инфраструктура. Акцията по обхождане и замерване на обекта "Св Мина" ще се състои между 12 и 17 април 2013. Участието в акцията ще се осъществява изцяло за собствена сметка на участниците и доброволците. Възможностите за нощувка в района между селата Стара Кресна и Брежани, община Симитли се разнообразни. Има няколко къщи за гости, механи, Минерални бани (с възможност за нощувка – 5 лв./човек), зоопарк, мандра. Също така на светилището ще се организира палатков лагер. За акцията ще бъдат надлежно уведомени всички органи на сигурността и местната власт. Дейностите включват: 1ви ден – пристигане, установяване и ориентация 2ри ден – обхождане и замерване на централната част на светилищния комплекс – от кръстовете на юг (ляво / долу). 3ти ден – посещение на минералните бани (село Ощава – 10 км.) и други оброчища в района. 4ти ден – обхождане и замерване на пътеката от чешмата до водопада. 5ти ден – прибиране / посещение на връх Пирин Очакваме въпроси и заявки за участие на е-поща: obs.pazimestata@gmail.com. http://www.facebook.com/events/132770843568680

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски” ще представи за пръв път новата инициатива Дискусионен мамут 01 – „Абсолютно и относително”. Заповядайте на 15 март 2013 г. от 18:00 часа в Конферентната зала на Ректората. Дискусионният мамут е форум, на който големи и необятни научни теми ще се предлагат за обсъждане по повод на конкретни книги или събития. Темата на първата среща от тази серия е “Абсолютно и относително”, а книгата, дала повод за подобен разговор е “Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт” от Васил Видински. Поканените дискутанти са Миглена Николчина (която ще води дискусията), Димитър Денков, Ани Илков, Лилия Гурова, Георги Господинов, Васил Видински. Събитията и книгите са само отправна точка. От тях ще бъдат подбирани и извличани достатъчно широки теми, така че да са споделими и предизвикателни по отношение на различни хора, дискурси и общности. С обхвата си “Дискусионният мамут” цели да събере хуманитарните и точните науки, да направи възможен (или по-скоро да поднови) техния диалог. За книгата и автора Книгата Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт проследява зараждането на един от най-важните и продължителни исторически конфликти във философията на природата: борбата между релативисти и абсолютисти по отношение на пространството, времето и движението. Катализатор на този конфликт е Рене Декарт - първият, опитващ се да създаде последователна релационистична система във физиката (Principia Philosophise, 1644), която обаче започва да ерозира още с възраженията на Нютон (Philosophiae Naturalis Principia Mathematics, 1687). Изследването разкрива и разгръща фундаменталните светогледни позиции на двамата учени през персонална, понятийна и контекстуална рамка. Ако използваме клишета, то в крайна сметка бащата на модерната философия (Декарт) и бащата на модерната физика (Нютон) се разминават - точно както се разминават непрестанно идеите и понятията. Васил Видински е преподавател в катедра История на философията, Софийски университет „Св. Климент Охридски". През 2007 защитава докторска дисертация: „Взаимодействие между философия и физика при Рене Декарт и Исак Нютон (проблемът за относителността)".