Р. Теодосиев

OPTIX – ПРОЕКТ, ФИНАНСИРАН ОТ ЕС, НАПРАВИ ПРОБИВ В ОТКРИВАНЕТО НА ЕКСПЛОЗИВИ Устройство, базирано на авангардна оптична технология, открива под 1 мг експлозиви на разстояние от 20 метра. Консорциумът Оптикс (Optix) успешно разработи и тества прототип на преносимо устройство за откриване на изключително малки количества експлозиви на разстояние 20 м. С тази иновация Консорциумът предоставя безценно средство в борбата срещу бомбените атентати на полицията и охранителните служби. Няма друга развойна организация или компания, която да е постигала подобен резултат, издигащ европейската индустрия в безпрецедентната позиция да предоставя на пазара иновативна технология. Консорциумът Оптикс е получил 2.4 милиона евро финансиране от Комисията на ЕС и се оглавява от испанската консултантска компания Индра (Indra). "Откриването на взривни следи от разстояние ще увеличи сигурността при всеки от възможните сценарии. Освен значителното подобряване на сигурността, използването на тази неинвазивна и безопасна система за откриване на експлозиви ще намали и неудобствата за гражданите,” пояснява Алберто Калво, Директор по сигурността в Индра. Как работи Оптикс - системата за откриване на експлозиви Системата използва напреднала оптична технология. Нивото на прецизност се постига благодарение на лазери, които разпознават атомната и молекулярна структура на експлозива. Устройството моментално сканира от разстояние съответните обекти, например автомобил, багаж или непрозрачен контейнер, като отчита остатъчните следи. В действителност е почти невъзможно експлозивите да се обработват и транспортират без да останат следи: малки количества полепват както по повърхността на предметите, в които се транспортират, така и по ръцете на хората, работили с тях, следователно и по всичко, което те докоснат. За да се бъде системата Оптикс преносима, ще бъде интегрирана в платформа на колела, която лесно може да бъде транспортирана в бус със стандартни размери. Платформата би могла да бъде пусната в действие на паркинг или улица например, където да сканира за следи от експлозиви места като волана или вратата на превозното средство. Полицейски служител ще контролира платформата дистанционно от преносим компютър-лаборатория, който обработва данните, получени от детекторите на подвижната Оптикс система. Положителни резултати от теста и възможности за приложение Прототипът Оптикс вече е успешно тестван в лабораторни и полеви условия, симулиращи ситуации от ежедневието, както и при различни метеорологични условия. Следващите изпитания са в посока увеличаване чувствителността, прецизността и здравината на системата преди да бъде предоставена на европейските полиция и охранителни служби. Масовото производство на системата би оказало двойна полза: от една страна - увеличена сигурност на хората, а от друга - увеличена конкурентост на европейската индустрия, което допринася за намаляване зависимостта на Европа от вносни технологии. Освен приложението в дистанционното откриване на експлозиви, лазерната технология, разработена от Консорциума Оптикс, показва ценни качества и в други области, например в съдебните разследвания. За да се гарантира успеха на програмата, е необходимо да се включат активно и крайните потребители - европейските полиция и охранителни служби, специализирани в откриване и обезвреждане на взривни вещества. По този повод са проведени и работни сесии с експерти от Guardia Civil (Испанската национална полиция), Mossos de D´Esquadra (Каталунската полиция), Ertzaintza (Баската полиция), както и с от Полицейските служби на Румъния, Полша и Италия. Идеята на сесиите е експертите да се запознаят подробно с технологията и възможностите за нейното приложение. Оптикс е един от множеството проекти, подкрепяни от програмите на ЕС за изследователска и развойна дейност. За Консорциума Оптикс Консорциумът Оптикс, воден от Индра, включва промишлени и академични партньори: Шведската агенция за изследвания в областта на отбраната (FOI); SMEs Ekspla (Литва) и Avantes (Холандия); техническите университети Клаущал, Дортмунд (Германия) и Виена (Австрия), и Университета на Малага (Испания), както и TEDAX-звеното на испанската полиция за работа с взривни вещества (Мадрид) в качествата му на потребител на технологията и на институционален партньор. Техническа информация: Проектът Опиткс е фокусиран върху развиването и комбинирането на две технологии за откриване на експлозиви: Индуцирана лазерна спектроскопия LIBS, която идентифицира емисиите, генерирани от разпадането на атоми и молекули при насочване на високо-енергиен лазер. Светлината, излъчена от плазмата, съдържа аналитичната информация за съдържанието на пробата и Раманова спектроскопия, която измерва промените в трептенето на молекулите, към които е насочен лазер, чрез което безпогрешно се установява молекулярната структура. Като част от проучването за проекта, беше постигнат резултат и в прилагането на разновидност на Рамановата спектроскопия, наречена SORS (Spatial Offset Raman spectroscopy). Този метод позволява високо-качествен химически анализ на обекти, намиращи се под тъмни повърхности. Така става възможно да се откриват експлозиви и в съдове от плътни тъмни материали. Демонстрация на системата Оптикс е показана в следния видеоматериал: http://vimeo.com/48946352 Допълнителна актуална информация за иновативни технологии и изследователски проекти, финансирани от ЕС, може да се проследява и чрез следните профили в социалните медии: http://www.facebook.com/innovation.union http://twitter.com/innovationunion

Световни учени пристигат у нас на международен форум Световни учени от областта на библиотечното дело пристигат у нас за участие в международния форум „Дигиталната библиотека – технологични и социални проблеми“. Организатор на събитието е Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” /ФНАБИС/. Конференцията започва в 9.00 часа на 15 май, в хотел „Шератон“, а сред имената на участниците са проф. Робърт Дарнтън - директор на университетската библиотека в Харвард и професор в същия университет, Ан Тортън - директор на Нюйоркската обществена библиотека и Орен Вайнберг - директор на Националната библиотека на Израел. Професор Робърт Дарнтън е специалист по история на американската култура и водещ експерт по културна история на Франция от XVIII в. Завършва Харвард (1960), получава докторска степен по история в Оксфорд (1964). Работи като репортер за „Ню Йорк Таймс” от 1964 до 1965 г. През 1968 г. постъпва в Принстънския университет като преподавател по европейска история и получава стипендия „МакАртър” през 1982 г. Той ще участва във форума с лекция на тема „Американската дигиталната обществена библиотека и дигиталното бъдеще от перспективата на Харвад». През 2012 г. Ан Торнтън е назначена за директор „Андрю Мелън” на Нюйоркската обществена библиотека (НОБ). Отговаря за четири от най-известните специализирани библиотеки, което включва грижи за разрастването и опазването на фондовете, за справочните отдели, за образованието, стипендиите, програмите и изложбите в тях, както и за 87 браншови библиотеки. Орен Вайнберг ще говори за влиянието на Израелската дигитална библиотека върху образователната система. Специален панел във форума е посветен и на дигитализирането на ценни издания и у нас. Със своя лекция „Дигиталната библиотека на Националната библиотека – реалност и мечта“ ще участва проф. дфн Боряна Христова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. По време на форума ще бъде дискутирано бъдещето на книгите и политиката за дигитализиране на ценни и редки издания, както и възможностите за библиотеките и книгоразпределителите да се възползват от т.нар. облачни технологии. Форумът ще бъде открит от посланика на Съединените щати, н.п. Марси Рийс. Гостите ще приветстват и Карл Форцхаймър, председател на борда на директорите на Фондация Америка за България, Динчо Кръстев – директор на ФНАБИС и Синика Сипила – президент на Международната федерация на библиотечните асоциации. Фондация НАБИС е автор на проекта за създаване на единен своден онлайн каталог на академичните библиотеки в България, който да дава възможност за интегрирано търсене чрез интернет в каталозите на тези библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. До момента 27 библиотеки са се включили в проекта, като мрежата на участниците постепенно и постоянно се разширява. Издирването и ползването на библиографски източници, нужни на учени, преподаватели, студенти и специалисти във всекидневната им работа е трудно и отнема много време. Проектът за Сводния каталог НАБИС решава тези проблеми буквално с един клик, затова мотото е „Клик към знанието“. Проектът е финансиран от Фондация „Америка за България“. Кратки биографии на участниците в годишния форум на Фондация НАБИС Робърт Дарнтън Директор на университетската библиотека в Харвард Професор Робърт Дарнтън е специалист по история на американската култура и водещ експерт по културна история на Франция от XVIII в. Завършва Харвард (1960), получава докторска степен по история в Оксфорд (1964). Работи като репортер за „Ню Йорк Таймс” от 1964 до 1965 г. През 1968 г. постъпва в Принстънския университет като преподавател по европейска история и получава стипендия „МакАртър” през 1982 г. От 1 юли 2007 е почетен професор в Принстън и е назначен за директор на университетската библиотека в Харвард. Специализирал е в множество университети и академични институции, а освен това е участвал в управлението на Нюйоркската обществена библиотека и Оксфордското университетско издателство в САЩ. Президент на Американската историческа асоциация (1999) и на Международното дружество за изследване на XVIII в. Проф. Дарнтън е един от първите изследователи в областта на историята на книгата. Пише по въпросите на електронното публикуване и е основател на проект „Гутенберг”, финансиран от Фондация „Андрю Мелън”. Автор и редактор на много книги, между които The Business of Enlightenment: A Publishing History of the Encyclopédie (1979, ранен опит за утвърждаване на историята на книгата като научна област), The Great Cat Massacre and Other Episodes in French Cultural History (1984, преведена на 17 езика), Berlin Journal, 1989-1990, (1991, разказ за падането на Берлинската стена и краха на Източна Германия) и The Forbidden Best-Sellers of Prerevolutionary France (1995, изследване на нелегалната търговия с книги). Една от последните публикации на проф. Дарнтън е посветена на Aмериканската национална дигитална обществена библиотека. Проф. Дарнтън олучава многобройни награди и признания: на Американското сдружение на литературните критици, Френския почетен легион, както и награда „Гутенберг”. През 2012 г. американският президент Барак Обама му връчва Националния медал за хуманитарни науки, за усилията му да направи знанието достъпно за всички. Ан Торнтън Директор на Нюйоркската обществена библиотека През 2012 г. Ан Торнтън е назначена за директор „Андрю Мелън” на Нюйоркската обществена библиотека (НОБ). Отговаря за четири от най-известните специализирани библиотеки, което включва грижи за разрастването и опазването на фондовете, за справочните отдели, за образованието, стипендиите, програмите и изложбите в тях, както и за 87 браншови библиотеки. Ан Торнтън постъпва в НОБ през 1996 г. като първи координатор на обучението в библиотека „Наука, индустрия и бизнес”, след което става заместник-директор на библиотека „Електронни източници”, заместник-директор на библиотека „Хуманитарни и социални науки”, директор на Справочно-библиографски отдел и изпълняващ длъжността директор „Андрю Мелън” на НОБ. Ан Торнтън получава бакалавърска степен по английски език от Университета на Северна Каролина в Чапъл хил и магистърска степен по библиотекознание и информационни науки от Държавния университет на Флорида. В началото на кариерата си тя работи като системен библиотекар в библиотеките на Хюстънския университет. През 2009 г. е стипендиaнт по програмата „Лидерство в академичните библиотеки”, финансирана от американската Асоциация на академичните библиотеки. Ан Торнтън е член на Библиотечния съвет на библиотеките в Ню Йорк и на Консултативния съвет по библиотечни въпроси към Факултета по образование в Нюйоркския държавен университет. Орен Вайнберг Главен изпълнителен директор на Националната библиотека на Израел Орен Вайнберг е главен изпълнителен директор на Националната библиотека на Израел от 2010 г. От 2004 до 2010 г. е директор на Университетската библиотека в Хайфа, където по-рано изпълнява различни ръководни функции, вкл. мениджър на отдел „Информационни ситеми” (2000–2004), мениджър на отдел „Обслужване” (1996–2000) и мениджър на отдел „Заемане” (1993–1996). Получава бакалавърска степен по история на изкуствата в Университета в Хайфа и магистърска степен по библиотекознание и информационни технологии в Университета „Бар-Илан”. Боряна Христова Директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” Проф. Боряна Христова е директор на Националната библиотека от 1998 г. Под нейно ръководство Националната библиотека участва във всички национални програми, насочени към изследването на книгата и на библиотеката в съвременния свят, както и в много международни програми, напр. „Паметта на света” и „Четене за всички” (програма за опазване на библиотечните източници) на ЮНЕСКО, програми на Фондация „Отворено общество” и на Международната федерация на библиотечните асоциации. Проф. Христова завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” (магистър по българска, английска и класическа филология), където става професор през 1998 г. Защитава докторската си дисертация през 1996 г. на тема, посветена на Рилската книжовна школа от XV в. Основните интереси на проф. Христова са в областта на славянската палеография и дипломация, архивистиката, научната и духовната история на Балканите, ранното книжовно наследство от същия регион, сравнителното религиознание и религиозна толерантност, алтернативните културни феномени (история на европейските апокрифи), историята на култовете към светици в християнския свят и към православни светци, монашеските библиотеки през Средновековието. Открива и публикува многобройни текстове, свързани с ранната история на южните славяни. Александър Сотников Заместник-директор на Суперкомпютърния център на Руската академия на науките Проф. Александър Сотников е заместник-директор на Суперкомпютърния център на Руската академия на науките – най-големият и мощен руски компютърен център за наука и образование. Проф. Сотников е и член на Надзорния съвет на руските национални библиотечни ресурси. През последните няколко години проф. Сотников ръководи разработването и използването на бази данни, уеб-базирани технологии и дигитални библиотеки в Руската академия на науките. Проф. Сотников е програмен директор на проекта „Руска дигитална библиотека на научното наследство”, който цели архивиране и съхраняване, създаване и поддръжка на библиотечни колекции, свързване на различни видове дигитални ресурси и осигуряване на безплатен достъп до знанието. Мартин Иванов Председател на Държавна агенция „Архиви“ Доц. д-р Мартин Иванов е председател на Държавна агенция „Архиви“ от 2011 г. Магистър по история (СУ „Св. Кл. Охридски”) и по право (ЮЗУ „Неофит Рилски“). Доктор по история след защита на дисертация “Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931–1934 г.”. Има над 100 научни публикации През последното десетилетие работи в Института за исторически изследвания при БАН. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и в Националния университет на Ирландия. Синика Сипила Избрана за президент на Международната федерация на библиотечните асоциации (IFLA) Синика Сипила е генерален секретар на Финландската библиотечна асоциация от 1997 г. През 2011 г. тя е избрана за президент на IFLA за периода 08. 2013 г. – 08.2015 г. Мотото на нейния президентски мандат – „Силни библиотеки = силни общества: демоктратизиране на достъпа до знанието посредством библиотеките” – подчертава значимостта на библиотеките за идеите на откритостта и равнопоставеността. С. Сипила ще заеме длъжността си на 79-ия Световен библиотечно-информационен конгрес на IFLA в Сингапур през август 2013 г. Изключителният принос на С. Сипила за международното развитие на библиотеките включва: насърчаването на сътрудничеството между скандинавските, балтийските и европейските библиотечни асоциации; представянето на Финландската библиотечна асоциация в официалната делегация на Финландия на Световната среща на върха по въпросите на информационното общество, организирана от ООН, както и участието ѝ в екипа на IFLA на тази среща в Женева през 2003-2005 г.; включването ѝ в Управителния съвет на IFLA през 2007-2009 и 2009-2011 и председателстването ѝ на Постоянната комисия на IFLA за мениджмънт на библиотечните асоциации (2007-2009). Мати Шем Тов Президент и главен изпълнителен директор на ExLibris Group Мати Шем Тов заема дължността главен изпълнителен директор на ExLibris Group през май 2003 г. и оттогава успешно издига компанията като водеща в областта на академичните, националните и изследвателските библиотеки. Основни негови постижения са разширяването на продуктовата гама и разгръщането на клиентската мрежа в повече от 70 страни, както и основаването на нови филиали и дистрибутори. Г-н Шем Тов получава бакалаварска степен по икономика и компютърни науки, както и магистърска степен по бизнес администрация от Университета „Бар-Илан”. Програмата: pokana 2013.pdf

Фондация НАБИС е основанана 15 април 2009 г. с подкрепата на Фондация Америка за България (ФАБ) от 3 академични институции: Централната библиотека на БАН, Софийския университет и Американския университет в България (АУБ). Първоначалната и все още основна цел на проекта е изграждането на Национална академична библиотечно-информационна система (НАБИС) и на Своден (т.е. обединен) онлайн каталог на включените в проекта библиотеки. За постигането й е закупена необходимата софтуерна платформа (2009) и е създадена Националната академична бибиблиотечно-информационна система (2010), преведени са международно установени библиотечни стандарти, снабдени са с речници и са проведени курсове за обучение на библиотекари. Проектът започва с интегрирането на каталожните записи на библиотеките учредителки: 50-те библиотеки на БАН, 27-те на Софийския университет и Библиотека „Паница” на Американския университет в България. Сводният каталог НАБИС е достъпен за потребителите от 24 септември 2010 г. Две години и половина по-късно мрежата на НАБИС обхваща 24 асоциирани членове в България: 14 университетски библиотеки, 5 академични библиотеки 5 големи обшествени библиотеки. През май 2013 г. каталогът съдържа почти 2 милиона записа, лесно и свободно достъпни през уебпортал, даващ достъп и до голямо количество онлайн издания (платени бази данни), а също така до дигитални обекти на 3 от библиотеките в консорциума и до дигиталната колекция от фотографии на ФНАБИС. Фигура 1 показва нарастването на броя записи в Своден каталог НАБИС(СК НАБИС): Фиг. 1: Своден каталог НАБИС през годините По предложение на Съвета на експертите беше създадена facebook страница, която редовно се актуализира с новини, документи на седмицата и информация за събития, свързани с включените в проекта институции. На страницата има и два бутона – единият е за бърз достъп до профила на ФНАБИС в youtube, през който са достъпни всички визуални материали, включително и двете видеоръководства за търсене в библиотечните каталози и за търсене във външните бази данни, интегрирани в СК НАБИС. Тези дейности започват през март 2013 г. и повишават броя на търсенията в СК НАБИС, както е показано на фиг. 2. Фиг. 2: Разтеж на търсенията в Своден каталог НАБИС Нов етап в проекта е привличането на чуждестранни членове от Югоизточна Европа. Предварителни разговори са проведени с: Национална и университетска библиотека на Косово, Прищина (сключен договор); Централна университетска библиотека „Карол І”, Букурещ; Университетска библиотека „Светозар Маркович”, Белград. През 2012 г. започва работата по изграждане на дигитални колекции на три от институциите, използващи DigiTool – две от учредителките и една асоциирана. Самата фондация също изгражда голяма дигитална колекция от ценни стари фотографии, достъпна онлайн. В резултат сега са налице 4 352 дигитални обекта, някои от които достъпни чрез СК НАБИС (основно старопечатни книги, тъй като те имат и каталожни записи). Графиката на фиг. 3 отразява нарастването на каталога на дигиталните колекции по институции и месеци: Фиг. 3: Нарастване на дигиталните колекции, достъпът до които е осигурен от ФНАБИС Тези постижения са резултат от внимателна подготвителна дейност: разработка на модел за описание на дигитални обекти и дигитални колекции; програма за създаване на метаданни към съответните изображения; конфигуриране на нормализационни правила в DigiTool и мапинг на метаданните в MARC 21 към Dublin Core; синхронизиране между ALEPH и DigiTool; подобрения в интерфейса на DigiTool и разработка на програма за конвертиране на метаданни от MARC/DigiTool в LIDO/ESE Europeana. През 2012 г. ФНАБИС става партньор в два международни проекта Europeana Photography и World Digital Library, както и в две национални стратегии по дигитализация. Primo – за откриване и предоставяне на библиографска информация, ALEPH – интегрирана библиотечна система за управление на книжни колекции (необходима и за ретроспективната конверсия); SFX – за изграждане на връзки към научни източници, предоставяни по електронен път; MetaLib – за метатърсене и DigiTool – за управление на дигитални колекции. http://www.nalis.bg/

Български онлайн каталог предлага търсене в почти 2 млн. библиографски записа Единен онлайн каталог дава възможност за извършване на търсене на заглавия на книги, на списания, архивни материали и други библиографски данни сред почти 2 милиона записа. Търсенето е абсолютно безплатно и е достъпно за всеки чрез Сводния каталог НАБИС - http://nalis.bg/, проект на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система“. Главната цел на проекта НАБИС е създаването на единен своден онлайн каталог на академичните библиотеки в България, който да дава възможност за интегрирано търсене чрез интернет в каталозите на тези библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. До момента 27 библиотеки са се включили в проекта, като мрежата на участниците постепенно и постоянно се разширява. Издирването и ползването на библиографски източници, нужни на учени,преподаватели, студенти и специалисти във всекидневната им работа е трудно и отнема много време. Проектът за Сводния каталог НАБИС решава тези проблеми буквално с един клик, затова мотото е „Клик към знанието“. Учредители на Фондация НАБИС, която развива проекта за Сводния онлайн каталог, са Централната библиотека на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Американския университет в България, а финансирането е осигурено от фондация „Америка за България“. В съвета на експертите на фондацията участват зам.-директорът на Бодлеанската библиотека в Оксфордския университет Ричард Овъндън, директорът на университетската библиотека в Харвард и професор в същия университет Робърт Дарнтън и Диана Маркъм от Конгресната библиотека на САЩ. НАБИС е включена и в проекта на ЕС - Europeana Photography(http://www.europeana-photography.eu/), чиято цел е да интегрира в Европейската дигитална библиотека уникални и качествени дигитални изображения от първите сто години на фотографията (1839–1939). Проектът и едноименният консорциум обединяват престижни европейски архиви, библиотеки и музеи и предоставят достъп до внимателно подбрани колекции от ценни, интересни и красиви снимки от изключително динамично време, наситено с разнообразни художествени, социални и политически събития. Фондация НАБИС участва в проекта с 15 000 изображения, предоставени от български архиви, библиотеки, музеи и частни колекции. На 15 май от 9,30 часа в хотел Шератон фондацията организира и Международна конференция „Дигиталната библиотека – технологични и социални проблеми“. Във форума ще вземат участие проф. Робърт Дарнтън - директор на университетската библиотека в Харвард и професор в същия университет, Ан Тортън - директор на Нюйоркската обществена библиотека, Орен Вайнберг - директор на Националната библиотека на Израел, проф. дтн А.Н.Сотников - заместник-директор на Суперкомпютърния център на Руската академия на науките и други национални и международни специалисти.

Историята, разбира се е пълна със загадки, но някои от тях са траен обект на интерес и всевъзможни спекулации, особено в края на 20-ти век: 1.Джак изкормвача Един от най-известните неразрешени случаи с убийства в света, са извършени от митичен убиец, наречен от пресата Джак Изкормвача който е насаждал страх в сърцето на викториански Лондон и завладява въображението на хората до днес. Между август и ноември 1888 година, пет проституки са убити във Уайтчапъл - район, намиращ се в източния край на Лондон. Въпреки богатството на викторианската столица, т.нaр. Източен край е бил много беден район на града-дом на много бежанци от Русия, Полша, Ирландия и Румъния. Уайтчапъл е имал най-високия праг на престъпност в града. Всичко в убийствата изглежда обвито в мистерия, от самоличността на убиеца до писмата които са били изпратени до полицията. Дори броят на жертвите се разглежда внимателно. Обикновено се смята , че жертвите на Изкормвача са 5: Мери Анн (Поли) Никълъс (31-ви август, 1888 г.), Ани Чапман (30-ти септември, 1888), Елизабет Страйд (30-ти септември, 1888), Катерин Едоуз (30-ти септември, 1888) и Мери Джейн (Мари Жанет) Кели (9-ти ноември,1888). Някой източници твърдят, че е имало само 4 жертви, докато други казват, че е имало поне 9 жертви. Що се отнася до писмата, смята се, че те са дело на измамник, въпреки съдържащите се в тях ярки детайли на убийствата. Доскоро се е считало, че Том Булинг, журналист от Централната новинарска агенция е написал писмата. Някои вярват обаче, че всички или поне част от писмата са били написани от убиеца, особено онова което е било изпратено до Джордж Лъск, лидер на гражданска група за защита в Уайтчапъл, с добавка половин човешки бъбрек. Историята на Джак Изкормвача има реален ефект не само върху останалата част на Лондон, но и върху цялата Британска империя. Легендата намиа добра почва в страховете на британците, че бедността, престъпността, болестите и социалното недоволство са на прага им. Джак Изкормвача е станал въплъщение на всички тези страхове. За последните 120 години случаят с убийствата в Уайтчапъл е останал неразгадан и довежда до много теории, които включват като заподозрени стотици лондончани. Най-общоприетите заподозрени са Монтагю Джон Друит, Майкъл Острог, Аарон Космински, Джордж Чапман, Томас Кътбръш и отскоро д-р Франсис Джей Тъмбълти. Други заподозрени включват принц Алберт Виктор Крисчън Едуард (който по-късно става крал Едуард 7-ми), дори и писателят и математик Люис Карол, д-р. Ти. Нийл Крийм, престъпникът Фредерик Дийминг, Уолтър Сикърт, художник на мрачни картини, поетът Франсис Томпсън и дори нзнайна жена която е наречена Джил Изкормвача. Всички тези версии, или повечето от тях, са илюстрации колко далеч и колко настойчиви могат да бъдат спекулациите по тема която няма начин да получи обяснението си. При тогавашното ниво на криминалистиката, не може да се постигне много. Неразкритите престъпления обикновено потъват в мрак... 2.Кехлибарената стая „Кехлибарената стая“ е изумително произведение на изкуството, представляващо помещение стените на което са били облицовани с кехлибар, изработено с изключителна вещина. Стаята се е разпростирала на повече от 55 квадратни метра площ и е създавана повече от 10 години, от 6 тона балтийски кехлибар, сневероятно майсторство и пищност. Направена е през 1701 за краля на Прусия, но скоро е изпратена в Русия като подарък за Петър Велики. Царица Елисавета я мести в Зимния дворец в Петербург. Когато армията на Хитлер навлиза на територията на Съветския Съюз, уредниците на музея опитват да преместят стаята още един път, но кехлибарът е станал чуплив и затова го скриват зад обикновен тапет. Немците обаче са знаели къде да търсят известното произведение на изкуството и войници разглобяват стаята за да бъде изпратена в Кьонингсберг, тогавашната столица на немската област Източна Прусия, а днес – руския град Калининград. Замъкът в Кьонинсберг, в който тя се е намирала, е бил тежко бомбардиран от британските кралски военновъздушни сили по-късно през войната и допълнително унищожен от настъпващата Съветска армия. Въпреки някои доклади, че кехлибарената стая е преживяла войната, тя не е видяна повече. След завземането на Кьонигсберг от съветските войски, от стаята няма и следа. Някои вярват, че кехлибарената стая е унищожена от бомбардировките и е загубена завинаги. Оформят се обаче и няколко други теории: че все още е скрита в подземен бункер в Кьонинсберг, че е погребана в мина намираща се в планините Оре или, че е е на борда на подводница или кораб в балтийско море който е бил потопен от съветската флота. През 1997 г., един мозаичен фрагмент който е украсявал стаята е бил открит в Западна Германия, у семейството на войник който е помагал да се разглоби стаята. Останалата част никога не е намерена, въпреки наличието на различни данни за нея, които разбиа се, са твърде противоположни. В СССР по времето на социализма е публикувана книгата на известния криминален писател Юлиан Симеонов „Тайната на Кехлибарената стая“. В нея, както и в други публикации се изказва версията, че стаята е демонтирана и преместена на запад, с помощта на нацисти и американски военни. Публикациите изобилстват с истории как, след попадение на бомби върху двореца, в който се съхранявала стаята, конвой от шест немски камиона изнесъл внимателно пакетирани сандъци в извън града, но, пак поради бомбардировките старшият на конвоя заповядал товарът да се свали и да се закопае в стара пивоварна... Изобилието от противоречиви сведения подържа любопитството и на Изток, и на Запад, през цялата Студена война. След което...... след което, загадката по всяка вероятност бива разгадана. Появява се версия, че „Кехлибарената стая“ е унищожена от първите съветски войници, превзели замъка, в пристъп на вандализъм или неволно. Друга версия твърди, че английската бомбрадировка е предизвикала пожара. Началникът на музеите в Кьонигсберг, професор Роде непрекъснато настоява пред съветските власти, че стаята е изгоряла и охотно ги развежда из залата, в която тя се е намирала. Твърди се, че някои свидетели на скриването на стаята били намерени убити, преди да успеят да съобщят местонахождението й на съветските власти. Най-вероятно обаче, всички версии за мистериозното изчезване на стаята са по всяка вероятност мистификации от съветска страна, с цел, да скрият факта, че самите съюзници са унищожили стаята, а от друга страна – да я включат в евентуални репарационни претенции към Германия. Днес стаята отново е в Русия и принадлежи на законният й собственик – руската държава. Разбира се, това не е унищоженият оригинал. През 2003 година, с решаваща немска финансова помощ, най-вече от компанията „Рур-газ“, Кехлибарената стая е възстановена изцяло и днес може да бъде видяна в пълния й блясък в „Екатерининския дворец“ /наречен още „Голям Царскоселски дворец“/ край Санкт Петербург. 3. Гробницата на граф Дракула Най-известния вампирски герой на Брем Стокър (1847-1912 http://bg.wikipedia.org/wiki/Брам_Стокър ), графът-вампир Дракула, всъщност е бил влашки принц, защитник на власите от турците. Макар да се счита за национален герой на Румъния, той е изобразяван и като безмилостен злодей, поради огромната си жестокост, нетипична дори за неговата мрачна епоха. Днес някои биха открили в проявите му характеристиките на сериен убиец. Така или иначе, Влад Дракула бил безмилостен владетел за когото се смята, че е набождал на колове и измъчвал между 40,000 и 100,000 свои врагове, както турци така и негови сънародници и трансилвански немци. След престой в затвора и властвуване над Влахия три пъти, прекъсвани поради различни премеждия, Влад Цепеш /наречен така заради набиването на хора на колове/, е убит в битката срещу турците близо до Букурещ през 1476 година. Турците отрязват главата му и я пращат на султан Мехмед II. Последното мястонахождение на останалата част от тялото му е незнайно. След романа на Брам Стокър, публикуван в началото на 20 век и особено след падането на Берлинската стена, личността на княза и свързаните с нея безброй верни и неверни истории стават отново обект на интерес. Голямата загадка, тръгнала от един американски документален филм, е мястото, където тялото на княза е погребано. Най-разпространената теория за гробницата на Влад Цепеш е, че се намира в манастира Снагов, построен на остров в ез.Снагов. След няколко археологически разкопки на острова обаче тялото му не е намерено. Други предполагат, че мъртвецът може да е първоначално погребан в манастира Комана, но мястото е построено наново през 17-ти век и там не е намерено никакво тяло. Други версии пък идват от суеверията, защото по онова време във Влаихия има много легенди за вампири. Влад може да е бил преместен някъде за да не нападне монасите в съня им...... Най-вероятното обяснение, разбира се, е и най-просто. Обезглавеният от турците княз или е погребан на мястото на битката, или пък изобщо не е бил погребван и кой знае - духът му може би все още обикаля Румъния. По материали от: http://www.toptenz.net/top-10-historical-mysteries.php Превод: Велимир Макавеев

Предприемаческа активност в сферата на алтернативния туризъм в района на Добруджа Доц. д-р Теодорина Турлакова Гл. ас. д-р Гергана Славова Увод Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0 Селските общини в България заемат основен дял от територията от страната и обхващат близо половината от населението на страната. Налице е диспропорция в развитието на градските и селските райони както по отношение на икономическото развитие, така и по отношение на образователното равнище, демографско състояние, достъп до основни услуги и др. Еднотипно е състоянието на селските райони в Добруджа като единственото предимство на тези части от България е високия относителен дял на селскостопанската дейност. Политиката на ендогенно развитие на селските райони в Европа, прилагана преди години не даде максималният резултат, който се очакваше. Към настоящият момент се прилагат екзогенен или смесен подход за преодоляване на диспропорциите между развитието на селските и градските райони. Те предполагат участието на местните общности чрез предприемачески инициативи за съживяване на местната икономика. Приоритет сред тези инициативи има алтернативния туризъм и разнообразяването към неземеделски дейности (занаяти, производство на зелена енергия и др.). Алтернативния туризъм в селските райони се разглежда като граничен междуотраслов сектор на икономиката, който интегрира резултатите от селското, горското и водното стопанство, туризма, хранително-вкусовата индустрия и др. Развитието на алтернативния туризъм като стратегическа цел местните власти в района на Добруджа и като печеливш бизнес за местното население предполага да се идентифицират подходящите пазарни и предприемачески ниши. Финансирането и насърчаването на бизнес дейностите чрез различни програми и фондове на ЕС са важно условие за подобряване качеството на живот в изостаналите райони. Целта на настоящата студия е да се анализира предприемаческата дейност чрез алтернативни видове туризъм в селските райони на Добруджа и да се предложат нови насоки за тяхното развитие. Задачите на настоящото изследване са: Да се разяснят основните въпроси на аграрното и селското предприемачество; Да се разкрият особеностите на алтернативния и селски туризъм като разновидност на селското предприемачество; Да се оценят тенденциите, възможностите и перспективите за развитие на алтернативния туризъм в различните селски райони на Добруджа; Да се акцентира на възможностите за финансиране на алтернативния туризъм по ос 3 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в периода 2007-2013. Участието на авторите в разработката е както следва: част I и т.3 от част III – доц.д-р Теодорина Турлакова; част II и т.1 и 2 от част III – гл.ас.д-р Гергана Славова. Основни аспекти на аграрното и селско предприемачество Аграрно и селско предприемачество в контекста на ОСП на ЕС. България е страна, в която аграрният сектор винаги е бил водещ за икономиката. Това до много висока степен се дължи на развитието на предприемаческа дейност, т.е. поемането на висок риск за започването на нов вид дейност без да има гаранция за възвръщаемост на вложените средства и успех на бизнеса като цяло. Подкрепата на държавата по отношение на този вид дейност никога не е била достатъчна - не са вземани конкретни мерки за финансиране на предприемачите. От 2007 година България е страна-членка на Европейския Съюз (ЕС). Този факт променя досегашното положение на потенциалните и реалните аграрни предприемачи, защото на територията на страната ни започва да действа Общата Селскостопанска Политика (ОСП) на ЕС. Благодарение на конкретни програми за финансиране, фондове и механизми се осъществява финансово подпомагане за различните видове дейности, което дава по-голяма сигурност при стартирането на нов бизнес или доразвиване на вече съществуващ такъв. С цел да конкретизираме по-нататъшните си изследвания ще изясним субституцията на понятието „предприемачество”, тъй като то може да бъде многостранно разглеждано и тълкувано. От една страна се свързва с творческата природа на човека и се акцентира върху психологическите характеристики на икономическия субект, а от друга се интерпретира като съвкупност от практически дейности по изграждане на нов бизнес, по създаване на нов продукт, по внедряване на иновации в съществуващи фирми . Според исторически данни понятието предприемачество се въвежда в теорията на Ричард Кантилон през 1725г.. Той разграничава лицето, което осигурява капитал от лицето, което поема риска. Предприемачът добива популярност благодарение на Жан Баптист Сей (1800г.), който го определя като лице, което е в състояние да пренасочи икономически ресурси от една област с по-ниска към друга с по-висока производителност и печалба. Австрийският икономист Йозеф Шумпетер (1934г.) характеризира дейността на предприемача като „творческа деструкция”, а предприемачеството като дейност по реализиране на нови комбинации в производството и създаване на нови изделия. В качеството на класическо е възприето следното негово определение: „Предприемачите са стопански субекти, функциите на които се изразяват в осъществяване на нови комбинации”. Според Шумпетер предприемачът е този, който прави първия ход в икономическото развитие и неговата функция е да извършва иновации, разбирани като: Въвеждане на нов продукт (или подобряване на съществуващ); Разкриване на нов пазар; Въвеждане на нов метод на производство; Снабдяване с нов материал или полуфабрикат; Създаване на нов тип организация на производството; Шумпетер заявява, че само крупната корпорация с нейния мениджмънт е по-добре приспособена към научно-техническия прогрес. Най-популярното и консенсусно съвременно тълкуване на предприемачеството е това на американския икономист Питър Дракър. Той разграничава предприемачеството от големината на бизнеса, собствеността и конкретния субект. Според него: „ Предприемачеството не е наука, нито изкуство, предприемачеството е просто практика” и още „ Предприемачите винаги търсят промяната, реагират на нея и я експлоатират като възможност” . Освен горепосочените учени има още много други, които обръщат сериозно внимание на понятието предприемачество. Такива са: Джордж Вридевелт, Ернандо де Сото, Роберт Хисрич, Алберт Шаперо, Ронстад и други. Редица български учени също обръщат сериозно внимание на въпросите, свързани с развитието на предприемачеството. Изследвания на предприемачеството в България преди 1944г. правят проф. д-р К. Бобчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и проф. Ив. Ранков от Висшето Търговско училище-Варна. Проф. д-р К. Бобчев характеризира предприемачеството като опосредстваща дейност и се спира на икономическата природа на предприемаческата печалба. Проф. Ранков разглежда функциите на предприемача при съчетаване на факторите на производството-труд, земя, капитал. Според него предприемачът е личност, която работи за чужда сметка. Като прокарва разликата между предприемаческата и административно-управленската работа в предприятието, която според него се заключава във волевия акт на управлението. С тази характеристика авторът се доближава до съвременните разбирания за предприемачеството. В условията на преход към пазарна икономика се очертават няколко източника на разширяване на предприемачеството: Процесът на делегиране на стопанисването на собствеността, намиращо израз в увеличение на броя на малките и средните предприятия в селските райони, включително в сферата на алтернативния туризъм; Разширяване на икономическата автономия на професионалистите, откривайки нови полета за тях като икономически субекти; Разширяване пазарно-конюнктурния режим на стопанисване като среда и климат за свободна предприемаческа дейност. След всичко посочено за същността на предприемачеството могат да се обобщят следните две обстоятелства в теоретичен план, които определят посоките на анализ на този феномен: Многостранност на съдържанието; Относителност на неговата оценка в зависимост от конкретното равнище на икономическо развитие; Динамично протичащите процеси в социално-икономическото пространство и взаимовръзките предприятие-среда водят до разглеждането на предприемачеството като процес, развиващ се във времето. Предприемаческият процес очертава от една страна фазите на жизнения цикъл на предприятието, а от друга възможните подходи за адаптация към средата на всеки етап, чрез избор и реализация на подходяща организационна структура и стратегия. Н. Църев формулира предприемаческия процес през призмата на динамичните предприемачи. Той акцентира върху избора на възможности. Възможностите се класифицират в три групи: За разширяване на продуктовата линия или пазар; За преструктуриране на бизнеса; За фундаментална промяна на икономическите характеристики и капацитета на целия бизнес. Факторите, влияещи върху избора на възможност, са сведени до следните четири: личностни ценностни критерии, обкръжение (бизнес среда), ограничения и бариери, бизнес култура. Й. Коев описва предприемаческия процес като реализация на намеренията на предприемачите, изискващи влагането на неподозирано много труд, ресурси, време и енергия . Разглеждайки различните авторови мнения, той разработва предприемачески процес, като описва множеството поддетайлности, осъществявани в предприемаческата дейност и дефинира поддетайлностите по определени критерии. Предприемаческият процес според Й. Коев има три основни фази. Фазата ориентация обхваща: решение за собствен бизнес, оценка на възможностите, откриване на нов продукт. Фазата на организирането обхваща: създаване на нов продукт, анализ на външната среда, оценка на ресурсите, локализация на предприемаческата дейност, изработване на предприемачески план. Фаза на предприемаческо действие включва управление и закриване на предприемаческата дейност. Н. Янков разглежда предприемаческия процес като не моментно развиващо се явление. Характерно за предприемаческия процес е, че той завършва след създаването на организацията – обект на предприемаческа инициатива . Стадиите на предприемаческия процес са следните: Наличие на идея; Тестване и доказване на идеята; Избор на път към пазара; Комбиниране на необходимите ресурси; Избор на стратегия за запазване на позиции на пазари и пазарен растеж; Д. Каменов разглежда предприемаческия процес, като поставя за водещ предприемача. Процесът, който описва, започва със създаване на бизнес идеята, първоначална оценка и подбор на рационални идеи, формулиране на концепция за собствен бизнес и разработване на бизнес план. В. Божинова подразделя авторите, работещи върху предприемаческия процес в зависимост от степента на детайлизация, в две направления: очертаващи най-общо фазите на процеса и такива, които го декомпозират на значителен брой съставни елементи . Анализирайки много автори, тя изгражда модел на продължителността и последователността на отделните етапи на предприемаческия процес. Предприемаческият процес обхваща следните етапи в съответната последователност: Възможност или идея за собствен бизнес; Оценка на идеята; Конкретизиране; Анализ на външната среда и пазара; Локализация; Институционализация; Предприемачески план; Организация и управление на промишлената дейност; Предприемаческият процес според В. Божинова е свързан с жизнения цикъл на фирмата и е многократно повтарящ се. Предприемачеството може да се разглежда от гл.т. на всеки един отрасъл на икономиката. Така например се обособяват строително предприемачество, индустриално предприемачество, търговско предприемачество, аграрно предприемачество и други. Всеки една от тези разновидности на новаторската дейност сама по себе си се формира под действието на различни фактори и притежава уникални характеристики. Формирането на аграрното предприемачество в България се осъществява в условията на свободен пазар, което го ориентира към рутинни дейности, които обаче нямат аналог в своите параметри и в мозаичната подреденост на ресурсите . Аграрното предприемачество е производствен тип предприемачество. Според предмета на дейност е популярно групирането на производствено, финансово и търговско предприемачество. Някои автори застъпват тезата за групиране на предприемачеството по този критерий като: индустриално, финансово и търговско. Формулирането на предприемачеството като производствено дава възможност да се разшири отрасловата база и да се присъединят аграрното предприемачество, предприемачеството в строителството, в туризма и други. Аграрното предприемачество може да се дефинира по следния начин: намиране на възможности, иницииране и осъществяване на успешен аграрен бизнес Според дейностите, които извършва аграрния предприемач може да класифицираме следните по-важни видове предприемаческа дейност: дейност, свързана с производство на непреработена селскостопанска продукция; предприемачество в сферата на преработката на селскостопанска продукция, услуги и търговия; смесен тип аграрно предприемачество. Трябва да отбележим, че между понятията”аграрно предприемачество” и „селско предприемачество” (или „предприемачество в селските райони”) съществува коренна разлика. Широко обсъжданото в литературата „селско предприемачество”обхваща всички бизнес дейности-търговия, туризъм, индустрия, преработка и др., пространствено разположени в селските райони. Позовавайки се на класификациите за аграрно предприемачество и поясненията за селско предприемачество следва да подразбираме аграрния туризъм като част от аграрното предприемачество, а алтернативния туризъм като разновидност на т.нар.селско предприемачество. Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0

Нова банкнота в Канада ще изобразява космическите постижения на страната Линк: http://www.theverge.com/2013/4/30/4288240/canadian-5-bill-features-space-robots

Хонг Конг e на площ от 1108 кв/км, живеят 7 070 000 души. Поради исторически, политически и географски причини, само 23,7% от земята в Хонг Конг се развива, 76 кв/км от площа на града е разработенa за жилищно ползване, която заема само 6.8% от общата площ на града. Поради високата гъстота на населението, причиненa от ограничения на земя за строеж, 7.07 милиона души живеят предимно в жилищни небостъргачи. Има общо 6588 високи сгради в целия Хонг Конг, далеч надхвърлящи Ню Йорк с 5818 сгради, превръщайки се в истинска "град небостъргач".

Дискусията я преместих тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14962

Какво правят котките, когато се видят в огледалото

Списанието е чудесно!!! Ние си партнираме с тях от много време и им препубликуваме някой статии, които смятаме, че ще бъдат интересни на нашите читатели. От този брой сме избрали една статия за новият брой на списание "Българска Наука"... правя темата важна

Всеки може да изгледа предаването от тук: http://www.binar.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%A0%D0%98%D0%91%D0%95%D0%9D-%D0%91%D0%A3%D0%9A%D0%92%D0%90%D0%A0/item/1773-%D0%92-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%A0%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-22-03-2013.html

Английско-български аграрен, бизнес лесотехнически речник Цветина Цакова Речникът е предназначен за агрономи, ветеринарни лекари, лесоинженери, ландшафтни архитекти, еколози, аграрни инженери, биолози, геодезисти, икономисти, юристи, преподаватели, студенти и за всички, които работят както в областта на аграрните и лесотехническите науки, така и в сферата на бизнеса. Обхваната е терминологията на всички аграрни и лесотехнически отрасли и свързаната с тях търговска и финансова лексика. Този специализиран Английско-български речник съдържа около 50 000 думи и фрази от аграрната, лесотехническата и икономическата терминология. За растенията и животните, причинителите на болести по тях и вредителите са дадени и научните им названия на латински език. По този начин се изключват възможни грешки поради неправилна употреба на синоними. При създаването на специализирания терминологичен речник са използвани различни справочници, аграрна, лесотехническа и икономическа литература, английски и американски, търговски и финансови периодични печатни издания. Купи: http://aph.bas.bg/www/book.php?l=b&id=988&cart=y&pr=2

Раждането на една нова държава: Република Македония между югославизма и национализма Автор: Ангел Димитров АИ Проф.Марин Дринов Историята лесно може да бъде превърната в мит. Трудно е зад мита да видим реалностите на миналото. Това ни помага да направим изследването на Ангел Димитров. Книгата има два центъра. Първият е разположен в историята на съвремеността и анализира разпадането на Югославия и обстоятелствата, при които Република Македония се превръща в независима държава. Другият насочва вниманието към сложния, противоречив и моделиран отвън път към македонската държавност. В това първо по своя интегрален исторически подход изследване на произхода на съвременната македонска държава авторът не оставя без отговор и най-сложните въпроси за нейния образ и перспективи за развитие, за състоянието на историческата приемственост, за взаимоотношенията между история и политика. Тази книга ни помага да разберем не само миналото, но и настоящето. Защото ни предлага анализ колкото на младата македонска държава, толкова и на българската национална драма. Ангел Димитров е историк и дипломат. Научната му кариера е свързана с Института за исторически изследвания при БАН, а дипломатическата - с Република Македония, където става първият български посланик /1992-2001/.

Учени разработиха уникални по рода си таблици на индекса на телесната маса по националност. Те показват колко тежат средно възрастите мъже и жени във всяка държава по света, предаде в. „Дейли мейл”. Така стана ясно кои са „най-дебелите” и „най-слабите” страни на земята. Някои от резултатите може да ви изненадат. Когато става въпрос за индекс на телесна маса (ИТМ), повечето хора инстинктивно нареждат на първо място богатите любители на бърза и вредна храна от САЩ. Истината е, че Щатите са „чак” на второ място в глобалната класация по затлъстяване. Призът за дебелина всъщност отнася Кувейт. Там са най-пълните жени в света и най-тежките граждани като цяло. Най-едри мъже обаче живеят в Аржентина, следвани веднага от американците. Сред страните с най-висок ИТМ - между 25 и 30 - се нареждат още Египет, Мексико, Великобритания, Саудитска Арабия, Гърция и Беларус. В тази графика преобладават държави от Южна Америка и арабските държави. (Кликнете върху снимките, за да ги увеличите.) http://www.manager.bg/news/koi-sa-nay-debelite-i-nay-tanki-darzhavi-na-zemyata България се нарежда в златната среда между държавите с ИТМ между 23 и 26. Средният ИТМ на българина е 25,7. При жените у нас той е точно 25, а при мъжете – 26,3. За идеален ИТМ при зрелите хора се смята този със стойности между 18,5 и 24,9. Индексът се изчислява, като телесното тегло се раздели на квадрата на ръста. Формулата дава мерна единица от кг/м₂. http://www.dailymail.co.uk/health/article-2301172/Fattest-countries-world-revealed-Extraordinary-graphic-charts-average-body-mass-index-men-women-country-surprising-results.html

На 27-ми март (сряда) 2013 г., от 17 часа в Конферентната зала на СУ "Св. Климент Охридски" ще бъде представена книга втора на „Философски изследвания на виртуалната култура". Както първата, така и тази книга е резултат от усилията на екип от преподаватели и докторанти от специалност Философия на Философския факултет при СУ „Св. Кл. Охридски”, ангажирани с реализацията на научноизследователски проект на тема „Философска виртуална лаборатория”. По своите цели и резултати проектът е естествено и успешно продължение на поредица от предшестващи го сродни научни изследвания, реализирани през последните пет години с подкрепата на сектора за Научно-изследователска дейност на Софийския университет. Проектът беше планиран като едногодишен и стартира през месец май 2012 г. За краткото време, с което разполагаше екипът, бяха събрани, систематизирани и дискутирани голям обем изследователски материали, презентации и авторски текстове с актуални анализи и оценки за различни феномени, окачествявани като виртуални, които до момента не са описвани и изследвани философски: виртуален свят, виртуален контрол, епистемична отговорност в мрежата и др. Кои са тези явления и процеси и как изглеждат те през призмата на философското осмисляне ще можете да научите от настоящото издание, което ще бъде представено от проф. д.ф.н. Пламен Макариев и издателя на книгата г-н Йордан Детев.

През 2013 година се навършват 125 години от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Юбилеят на най-старото и престижно висше училище и средище на духовност ще бъде отбелязан с множество научни, културни и празнични прояви. Водени от мотото на 125-годишнината „Знанието прави силата“, преподавателите и студентите на Алма Матер започват серия от публични представяния в най-големите български общини под надслов „Ден на Софийския университет“. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е средището, където през последните 125 години постоянно се формира знание. В тежкото ни време на несигурност и лутане от ключово значение е тъкмо знанието да се превърне в основен приоритет, за да може да бъде гарантиран просперитетът на обществото ни. Воден от мисията си да има ключова роля в този нелек процес, опирайки се на академичните си традиции и огромния си потенциал, Софийският университет има амбицията да покаже в най-големите български общини сферите на знание, в които младите хора могат да се изградят като специалисти. Градовете в България полагат усилия за образоването на своя елит, а Софийският университет е естественото място, където младите хора ще влязат в мрежата на националния елит. По този начин печелят градовете, а оттам – и цялото общество. По време на публичните представяния „Дни на Софийския университет“ преподаватели от Алма Матер ще изнасят лекции в различни сфери на познанието. Предвидена е прожекция на филм за живота на Софийския университет. На специални щандове ще бъдат представени всички възможности за обучение в трите степени, които Софийският университет предлага – бакалавърски, магистърски и докторски, както и дейността на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. На 27 март 2013 г. в 16.00 часа в залата на общината във Враца ще се състои второто публично представяне на Софийския университет. На 20 март 2013 г. домакин на първото събитие от поредицата беше Бургас.

Блестящият ум на Оливър Сакс разплита загадките на мозъка чрез „Окото на съзнанието” Оливър Сакс е английски невролог, който прави по-голямата част от кариерата си в САЩ и става международно известен със своите книги, основани на опита му с различни и чудновати пациенти, а„Окото на съзнанието” (ИК „Изток-Запад”) е един от най-значимите му и вдъхновяващи трудове. В „Окото на съзнанието“ изтъкнатият учен Оливър Сакс разказва историите на хора, които успяват да се движат в света и да общуват с другите, въпреки че са загубили смятаните от мнозина от нас за задължителни сетива и способности. Сред тези способности са силата на речта, зрението, разпознаването на физиономии, усещането за триизмерно пространство, способността да се чете. За всички тези хора предизвикателството е да се адаптират към радикално нов начин да съществуват в света, например: Лилиан, концертна пианистка, която загубва способността си да разчита нотите и в крайна сметка е неспособна дори да разпознае всекидневни вещи, а също и Сю, невробиолог, която никога не е виждала в три измерения, докато най-накрая се сдобива със стереоскопично зрение в 50-те си години. Пат, която пресъздава наново себе си като грижовна баба и активен член на общността си, въпреки факта, че има афазия и не може да произнесе дори едно изречение, както и Хауард, плодовит романист, който трябва да открие начин да продължи живота си като писател дори след като инсулт поразява способността му да чете. Самият д-р Сакс, който разказва историята на рака на едното му око и странните и объркващи ефекти вследствие на това... „Окото на съзнанието“ е възхитително странство из дебрите на ума, а великолепният Сакс дръзва да изследва някои много странни парадокси – хора, които могат да виждат идеално, но не могат да разпознаят собствените си деца, и слепи хора, които стават хиперзрящи или се ориентират в света благодарение на „зрение чрез езика“. Всички тези случаи и истории превръщат „Окото на съзнанието“ в истинско книжно събитие с общокултурна, социална и чисто човешка значимост. * „Оливър Сакс притежава видимо неизчерпаем талант за убедително и хуманно обяснение на най-тайнствените и чудати неврологични дисфункции на мозъка.” Time Magazine

Петър Берон Книгата съдържа богати сведения за карста и пещерите във всички страни по света, за най-дългите, най-дълбоките и най-интересните от тях. Разгледани са основните проучвания (със съответната литература), както и българският принос в спелеологията. Включени са описания на някои от нашите експедиции, а също и общи познания за пещерите и пещерната фауна. Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=997 Петър Берон завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". До 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към БАН. Специализации по биоспелеология във Франция и паразитология в Прага. От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН. Доктор е на биологическите науки от 1975. През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН. Ръководител и участник в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 80 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея и др. От 1993 до 2005 г. е директор на Националния природонаучен музей към БАН. Преподавал е зоогеография в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и акарология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Изследванията на ст.н.с., д-р Петър Берон са най-често насочени към пещерната фауна, фауната (предимно акари) на високите планини в света, към прилепите и технитеектопаразити, към историята на зоологията. Автор е на голям брой научни и публицистични трудове.

Ранното евразийство и българските му съседи (По)мислимостта на друг(ия) Йордан Люцканов Трудът „Ранното евразийство и българските му съседи“ изследва руско-българската (междукултурна) (не)взаимност, като се съсредоточава върху конкретно събитие от 1920–1921 г. В София, поселена от десетина хиляди руски бежанци и емигранти, възниква течението в руската култур-философия, което нарича себе си „евразийство“. Книгата историзира позицията на своя автор: полага я като продължение и част от обекта на изследването (Уводна глава). Анализиран е мултикултуралистичният и диалогичен (диалогичностен) потенциал на ранното евразийство (Първа глава); авторът преглежда реципирането на инициационните му текстове (книгите „Европа и человечество” и „Исход к Востоку”) в България през 20-те–40-те години (Втора глава); идентифицира български култур-философски инвенции със сходен потенциал (Трета глава). Очертава се дълбоко и устойчиво руско-българско междукултурно неразбиране, съвместно попадане на двете култури в капана на порочен комуникативен стереотип, което е действено както през 20-те, така и днес. Проучен е теоретичният капацитет на едната страна да се освободи от посочения стереотип: изследва чувствителността на българската философска и околофилософска култура към основополагащи интуиции на персонализма (Заключителна глава). Купи: http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=1032

Прекрасни задачи, направени с много вкус - кандидатстудентски изпит по Математика I В 09:00 часа тази сутрин започна кандидатстудентският изпит по Математика I. Тема № 3 изтегли от три възможни варианта Теодора Николаева от Видин в зала 255 на Ректората на Софийски Университе "Св. Климент Охридски". 640 кандидат-студенти се явяват на изпита днес. „Прекрасни задачи, направени от колеги с много вкус“. С тези думи деканът на Факултета по математика и информатика проф. дмн Иван Сосков постави началото на кандидатстудентския изпит по Математика I. Доц. д-р Милена Стефанова, зам.-ректор на Софийския университет, пожела на кандидатите успех и изрази надежда, че ще ги види наесен в най-старото и авторитетно висше училише у нас. При изтеглянето на темата с обичайното си чувство за хумор доц. Стефанова допълни, че Тема № 3 изисква най-малко 3. Математика I е „вход“ към специалностите с най-добра реализация на пазара на труда във ФМИ, както и към голямо разнообразие от специалности в останалите факултети: Философия, Социология, Публична администрация, Библиотечно-информационни науки, Математика, Информатика, Приложна математика, Математика и информатика, Компютърни науки, Софтуерно инженерство, Информационни системи, Статистика, Физика, Инженерна физика, Ядрена техника и ядрена енергетика, Физика и математика, Астрофизика, Метеорология и геофизика, Физика и информатика, Медицинска физика, Комуникации и физична електроника, Квантова и космическа теоретична физика, Фотоника и лазерна физика, Оптометрия, Химия, Химия и информатика, Компютърна химия, Инженерна химия и съвременни материали, Геология, Стопанско управление, Икономика. Нивото на проведения изпит днес е с коефициент, равен на коефициента на матурата, тъй като нивото на задачите се базира на задължителната подготовка по математика за средните училища.

Снощи в Радио Бинар в предаването "Рибен Буквар" водещ бях отново аз, а за гост имахме нашият приятел Марко Иванов или както е известен тук goshawk , в най-скоро време ще имаме всички предавания качени в youtub от където ще можем да ги гледаме всички...

El Vendedor de Humo

http://youtu.be/uENITui5_jU