Р. Теодосиев

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ КИРИЛ И МЕТОДИЙ” СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ ПУБЛИКАЦИИ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ ОТ КАТЕДРА „БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ” 2005 - 2009 БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ ТЕОДОР ИВАНОВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО 2009 ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ Настоящият библиографски указател съдържа публикациите на научния състав на катедра „Библиотекознание и масови комуникации” при Стопански факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, за периода 2005 – 2009 г. Включените книги, студии, статии, рецензии и интервюта, представят многообразието от теми, които са обект на дългогодишната изследователска дейност на преподавателите от катедрата. Материалите са подредени в зависимост от научната степен или звание. Първо са представени трудовете на професорите, след това на доцентите и т.н. Библиографските описания за отделните лица са обособени по следния начин: 1. Книги (автор, съставител, редактор); 2. Студии и статии в сборници; 3. Студии и статии в периодични издания и сборници; 4. За него / За нея. В първия раздел са представени монографии, сборници, библиографски указатели, ръководства, на които членовете на катедрата са автори, съставители и редактори. Рецензиите са поместени до произведението, за което се отнасят. Вторият раздел включва изследвания, публикувани в персонални или отраслови сборници, както и издания от международни и национални научни конференции, кръгли маси и др. форуми с подобен характер. В третия раздел са представени статии от списания, вестници и периодични сборници. Четвъртият раздел е включен в структурата само при наличие на публикации, засягащи жизнения и творческия път на конкретния учен. Подреждането в отделните рубрики е хронологично – азбучно. Указателят съдържа 273 книжни и електронни публикации, които са дело на 13 хабилитирани и нехабилитирани преподаватели и докторанти. Аналитико-синтетичната обработка на документалните източници е извършена съгласно действащите в България стандарти. Библиографските описания са направени ”de visu”, като съобразно спецификата на указателя са взети следните методични решения: - всички заглавия са представени с главни букви; - името на конкретния автор не се дублира; - при колективни трудове, името на разглеждания автор е заменено с многоточие, а останалите са дадени в забележка; - направените съкращения са съобразени със стандартите и терминологията на съответната научна област; - еднаквите по съдържание публикации, са представени чрез сводно описание. - на произведения, чиито заглавия не носят достатъчно информация, са направени справочни анотации. За повишаване на информационно-търсещите възможности на указателя, всички библиографски единици са номерирани във възходящ ред с арабски цифри и са изработени именен и географски показалец. Широкият тематичен диапазон на библиографския указател, позволява той да бъде успешно използван от научни работници, университетски преподаватели, студенти и специалисти от най-различни области на човешкото знание. Изтеглете указателя от тук: UKAZATEL.doc

Президентът на Венецуела Уго Чавес заяви, че най-високият водопад в света твърде дълго се е наричал Анхел и трябва да върне името, което са му дали местните индианци, преди да бъде открит от американски пилот през 1933 г., предаде АП. В седмичното си телевизионно предаване "Ало, господин президент!" Чавес заяви, че водопадът вече ще се нарича Керепакупай-Меру. Как могат венецуелците да приемат, "че най-високият водопад на света е открит от човек, дошъл от САЩ със самолет?", запита Чавес в ефир. "Трябва да сменим това име, нали? При цялото ми уважение към този човек, който е дошъл и го е видял". Първоначално Чавес каза, че водопадът трябва да се прекръсти на Чурун-Меру, но се поправи, след като получи бележка от дъщеря си Мария, в която пишеше, че оригиналното име, дадено на водопада от индианците Помон, е Керепакупай-Меру, информира БТА. Водопадът, който е една от най-големите туристически забележителности във Венецуела,е висок 979 м, като водата пада свободно цели 807 м в националния парк Канайма в Южна Венецуела. Той носи името на американския пилот Джими Ейнджъл - първият чужденец, който го открил, докато летял със самолета си през 1933 г. "Можем да кажем, че той е първият човек, видял водопада от самолет, но колко милиона коренни жители са го виждали преди него и са се молили пред него?", пита риторично Чавес. "Вече никой не бива да го нарича водопада Анхел", поне не и поддръжниците на президента, дори опонентите му да предпочетат да използват старото име, заяви Чавес. http://dariknews.bg

От Стопанската камара са притеснени от възможни верижни фалити в икономиката ни Над 60 милиарда лева повече са просрочените междуфирмени задължения у нас. В резултат на финансовата криза те са нарастнали с над 60 на сто. От организацията са притеснени от възможни верижни фалити в икономиката ни. Ако до миналата година компаниите у нас са дължали просрочени задължения едни на други за около 100 милиарда лева, то кризата е променила нещата. По оценки на Стопанската камара тази сума е нараснала до 160 милиарда лева. За сравнение - това е около 2 пъти целия Брутен вътрешен продукт на страната "Големият проблем е, че в тези условия на намален брой поръчки, значи фирмата произвежда, продава и доставя стоката и услугата, но няма насреща плащане в договорния срок", коментира Камен Колев, зам.-председател на БСК, цитиран от bТВ. Така колелото се завърта - вие дължите и на вас ви дължат. Но, докато вие не си съберете парите, не може да върнете дълга. Едновременно с това приходите на компаниите, с които те са планирали да обслужват задълженията си, са намалели с 10 на сто. Така фирмите се блокират една друга и създават опасност от верижни фалити "Това е реална възможност за тези верижни фалити, което означава, че трябва да се мисли за ускоряване на процедури за събиране на вземания, за начини за продаване на тези дългове. В момента няма къде да се продават. Защото даже и вие да сте коректен, след като не ви платят, вие не може да се разплатите с вашите доставчици и контрагенти, тоест влизате в този кръг на междуфирмена задлъжнялост", каза още Колев. Изходът от кръга обаче не е ясен. Според икономисти това е повишената производителност и ръст на икономиката. Те обаче зависят от това как фирмите се разплащат. Така кръгът се затваря. http://tax.bg Парите само от забавено ДДС и неплатени обществени поръчки са 2 миларда лева, изостават и парите по европейски проекти, само по САПАРТ няма да получим 120 мил. евро. в. "Новините днес"

Бойник - Philomachus pugnax (ДТ 28 см). У нас се среща по време на прелета на ята покрай реки и по морското крайбрежие. Интересно е оперението на възрастните мъжки през размножителния период, когато варира от бяло до черно през пъстрокафяво. храни се с безгръбначни.

Турилик - Burhinus oedicnemus (ДТ 41 см). Обитава открити сухи и каменисти места, често и покрай реки или морски бряг. Гнезди на земята в малка вдлъбнатина. Храни се с дребни безгръбначни. По време на полет дългите му крака се скриват от опашката. Издава характерно подсвирване, откъдето идва и името му.

Извинявам се, че се намесвам така във вашия спор, но само искам да вметна нещо... Ще дам няколко линка за японската религия: http://ci.nii.ac.jp/naid/110007153087/en http://www.upiasia.com/Blogosphere/Harumi/...se_religiosity/ Или направо да дам това: http://www.google.bg/search?q=Japanese+religiosity В темата Какъв е проблемът на японските мобилни телефони? споменах няколко неща за икономиката на Япония... г-н Итами каза нещо много важно, че в следващите години Япония трябва да преодолее своите традиции, за да може да върви така напред както до сега...и тя (Япония) трябва да бъде актуална и модерна... Това говори изцяло за едно традиционно общество...

Саблеклюн - Recurvirostra avosetta ( ДТ 43 см). Обитател на засолени блатисти терени край морското крайбрежие. У нас гнезди най-много в Атанасовското езеро край Бургас. С извитата си нагоре човка "коси" наляво и надясно във водата и така събира дребни водни организми, с които се храни.

Кокилобегач - Himantopus himantopus ( ДТ 28 см). В полет изглежда прекомерно дълъг с източените си и поклащащи се зад опашката крака. Обитава засолени терени - крайморски лагуни и солници. Гнездото си строи на земята от кал. Рядък вид у нас.

На скоро бях на една лекция водена от г-н Кубаяши ( Saburo Kobayashi - http://www.ics.hit-u.ac.jp/faculty/detail.php?id=985 (EN) - http://www.us-lighthouse.com/ustrend/e-10195.html (JP) ) работим над 30 години в Хонда ( Honda). Разказа много интересни неща и доста съвети даде за добрия успех! Аз след всичките тези близо 3 часа стигнах до извода, че Япония е един отделен (икономически) свят, където са на поне 20-30 години преди останалия свят. Това затруднява (въпреки очакваното) както въприятието така и самото искане на продукта. Защото хората не са готови за тези нови технологии, показаха една много хубава диаграма, на която се вижда фирмите, които произвеждат свръх технологии са само за Япония, а фирмите, които излизат извън япония са все по Автомобилното производство...Какво ни говори това... Не е достатъчно просто една реклама, защото примерно аз не познавам никой с японски телефон, но ако аз си го купя, то всички ще ми се чудят...защо пък японски...и какво ще го правя...Идеята е, че хората още не са стигнали до там, до това, което ни предлагат... Тук има две интересни презентации, като едната е на г-н Кубаяши, а другата на г-н Итами, един от комисията за разработване на нова икономическа стратегия на Япония. http://wwwsoc.nii.ac.jp/aos/teireikai/teireikai3-13html.html

И той взе че спря http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12188

Има места, на които с колела не може да се мине...това минава от тях... Ето един пример:

„Бионични очи” могат да помогнат на слепите за виждат. Ретинални протези частично възстановяват зрението Цялата статия: http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12199 ScienceDaily Превел: Тихомир Георигиев Илюстрация на ретината в човешкото око (Credit: iStockphoto/Nurbek Sagynbaev) Създадена е нова изкуствена ретина – матрица от електроди имплантирани в задната част на окото, тази изкуствена ретина възстановява частично зрението на напълно слепи хора. При проучване на 15 слепи участници, на които е поставен имплант за поне три месеца, 10 от тях, при последвалите тестове, са били способни да определят посоката на движение на предмети. Изследването е представено на Neuroscience 2009 – годишната среща на Дружеството за невробиология и най-големият източник в света на новини относно научните открития и здравеопазването в областта на невробиологията. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12199

Лиска - Fulica atra (ДТ 38 см) Живее в сладководни водоеми. Свадлива птица и в честите схватки нанася удари с крака. Излита трудно и след дълго тичане по водната повърхност. Гнездото си строи над водата сред водни растения. Предпочоита растителната храна. У нас зимуват голям брой лиски от северноевропейските страни.

Зеленонога водна кокошка - Gallinula chloropus (ДТ 33 см) Среща се по блата, езера, бавнотечащи реки и канали, рибарници. Храни се с животинска и растителна храна. Прелетна, но отделни индивиди остават да презимуват в незамръзващи водоеми.

Пъдпъдък - Coturnix coturnix (ДТ 18 см) Най-дребната от дивите кокошеви птици у нас. Много рядко може да се види на открит терен. Когато лети се чува бръмчащ звук. През размножителния период издава характерен звук, от който е получила наименованието си. Храни се главно със семена. Гнезди на земята.

Планински кеклик - Alectoris graeca (ДТ 33 см) Обитава скални територии. Постоянен вид у нас. Основната му популация е в Гърция, западната част на Балканския полуостров и Южна Италия. Много подобен на тракийския кеклик, но с друго характерно обаждане.

Тръстиков блатар - Circus aeruginosus (ДТ 52 см) Женските са тъмно кафяви със златисто теме, а мъжките са със сиво-бели криле и кафяв гръб. Улавя всякакви обитатели на блатата - птици, водни змии, земноводни, мишевидни гризачи. Гнездото си прави сред тръстиките. Снася 4-5яйца.

Сокол скитник - Falco peregrinus (ДТ 38-48 см) Ловува над открити пространства, включително и влажни зони и устия на реки. Обитава проломи, дефилета, скални местности. Гнезди по скали. Хваща цертвите си в полет при висока скорост (до 250 км/ч)

Обикновена ветрушка (Черношипа ветрушка) - Falco tinnunculus (ДТ 34 см) Най-често срещаната граблива птица у нас. Обитава обитава открити местности, но гнезди по дървета, скални издатини и постройки. Често "увисва" във въздуха, като се оглежда за плячка - дребни бозайници, птици, гущери и по-едри насекоми.

Малък ястреб - Accipiter nisus (ДТ 28-38 см) Среща се в гористи местности. Лети покрай храстите или между дърветата, за да атакува изненадващо плячката си. Храни се главно с малки птички, които улавя в полето. Маховете му са чести и бързи поради късите криле. Гнезди по дървета. Избягва човека.

Орел-рибар или речен орен - Pandion haliaetus (ДТ 51-58 см) Високо специализирана граблива птица, която се гмурка от въздуга, за да хване риба с ноктите си. Среща се в гористи или блатисти райони край водоеми. Гнезди по дърветата или на скални корнизи в близост до езера или реки.

Осояд - Pernis apivorus (ДТ 51-58 см) Потайна птица, среща се в гористите райони. Храни се с главно с насекоми (най-вече оси и пчели), разравяйки гнездата им с крака. Гнезди по големи дървета. По време на полета се събира ба групи и може да се наблюдава по Черноморието.

Черна каня - Black Kite (ДТ 56см) Среща се във всички видове местообитания, особено в близост до водоеми. Избягва гъсти гори. Храната й е разнообразна, често яде мърша. В някои страни се среща в голям брой на сметища край населените места. Гнезди по дърветата. По време на полет понякога "увисва" във въздуха и често разклаща опашка.

Червена каня - Milvus milvus (ДТ 56 см). Среща се в различни местообитания покрай водоеми, но най-честа е в заливните гори покрай реките. Храни се с риба, но яде и птици, особено млади, които ловко отмъква от гнездата им. Отличен летец, маневрира ловко в полет, а нерядко разкъсва и изяжда плячката си летейки.

Учени откриват ахилесовата пета на грипа – антиоксидантите http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12186 ScienceDaily Превел: Тихомир Георгиев Докато се справяме с недостига на ваксини за грипа H1N1, екип от изследователи в Алабама ни обнадеждиха, че са открили ахилесовата пета на всички щамове на грипа – антиоксидантите. В статия, която ще излезе в ноемврийския брой на FASEB Journal1 те показват, че антиоксидантите – същите субстанции, открити в храните от растителен произход, могат да бъдат ключа към предотвратяване на възможността групния вирус да сее опустошения в нашите бели дробове. http://nauka.bg/index.php?mod=front&fn...e&pid=12186 Многообещаваща тройна комбинация от лекарства срещу H1N1.