запъналко

Облеклото на Омуртаг в Мадридския ръкопис на хрониката на Скилица изобщо не е византийско, а местно "прабългарско". Образът на Борис в същата хроника твърде много си прилича с този от Учителното евангелие, а що се отнася до "канона" за изображения защо не погледнеш как са рисувани арабите или руснаците в същите тези хроники и дали имат прилика с ромеите. Между другото съм виждал изображения на ранните османци пак във византийски хроники и те са предадени с доста монголидни черти напълно отсъстващи при прабългарските изображения. Изображенията, които си дал въпреки, че са силно стилизирани определено не говорят за никаква монголоидност с изключение на едно - това от Евскиноград приемано днес от всички изследователи за фалшификат. Освен това ако се доверим на "монголофилите" трябва да приемем, че във Второто царство почти всеки трети ще да е бил монголоид - освен прабългарите силен генен отпечатък е трябвало да оставят и печенези, узи и кумани, а и татари. Само че точно в съвременните изображения по стенописи и миниатюри няма и един дръпнат монголоид. Изглежда местните художници или не са ги забелязвали, или е имало някакъв заговор да не ги рисуват. Що со отнася до т. нар. чембас - това е била прическа носена в редица райони на България чак до втората половина на 19 в. и да се счита, че всеки, който я е носел е монголоид не ми изглежда сериозно. Впрочем образът на малкия Исус в църквата от Бояна също има такъв чембас и очевидно, че той е бил носен от някое местно дете служило като прототип на художника. Единствено мога да ти пожелая успех с откриването на монголоидност в този образ, който е много близък до триизмерен портрет.

В североизточна България има силно изразена монголоидност при татарите и при малка част от турците. В Източните Родопи обаче частична и дори цялостна монголоидност при турското население съществува и това е наследство от юруците, на които източнородопските турци се явяват частично наследници. Знам, че след Освобождението много татари постепенно се турцизират или се женят за турци/туркини, така че е възможно монголоидността при турците от Североизточна България да е резултат и на това. Що се отнася до смесени бракове между татари и българи или турци и българи такива наистина съществуват и дори не бих казал, че вече са голяма рядкост. Но все пак в миналото, поне до към 50-те, 60-те години са били изключения. Така че ако има монголоидност при българите тя едва ли се дължи на татарско или турско влияние. Но лично аз наистина не съм бил в селища, в които българското население масово да притежава в по-малка или в по-голяма степен монголоидни черти. Дори не съм и чел изследвания на антрополози за съществуването на подобни селища. Възможно е при отделни индивиди да има някакви монголоидни белези, но на мен ми се струва, че Равен доста често взема желаното за действително. Сега се сещам за един друг източник на информация от средновековието - а това са стенописите и миниатюрите. Например във византийските миниатюри прабългарите са предавани като типични европейци - известни са няколкото изображения на Омуртаг в хрониката на Скилица, които макар и да са от 11 в. изглежда се опират на някакви по-ранни изображения. Изображението на Борис от Учителното евангелие (а това си е неподправен български източник) носи типичните белези на медетирански тип, което означава, че в Крумовата династия едва ли е имало монголоиди. Ако се обърнем към съхранените стенописи и сборници с миниатюри от 13-14 в. там никакъв монголид няма да открием, а много от изображенията от този период носят силни индивидуализирани черти доближаващи се до портрета. Единственото монголоидно изображение, което съм срещал го засякох в пресата - бяха публикувани някои от стенописите, които Овчаров беше открил при разкопки в двора на църквата св. Петър и Павел. Според информацията на вестника (ако се не лъжа Стандарт), това беше изображение на висш духовник от 15 век. Това изображение наистина беше типично монголоидно - със силно изпъкнали скули и дръпнати очи.

Мен ако питате, тези петна, ако наистина показват някакъв монголоиден произход, трябва да се свържат с власите. Всъщност, колкото и чудно да ви се вижда, именно власите през средните векове поглъщат основната част от настанилите се на Балканите и във Влахия тюркски племенни групи, а изглежда, че през ранното средновековие, заедно с протоалбанците са се намирали в близък контакт и с аварите. Що се касае до монголоидността в Североизточна България тя е добре известна сред татарите и част от турците. Селища със силно изразена монголоидност на населението съм откривал и далеч на юг, югоизток в Източните Родопи. Всички те обаче са били турски села. До сега не съм попадал на нито едно българско селище, където населението да притежава доминиращи монголоидни черти, докато такива турски и особено татарски има.

Добре, нямам нищо против да продължавате с фантасмагорийте. В крайна сметка и в Гагаузия, както и в Македония културните и политически елити са се насочили към създаването на нови нации. Те съответно се нуждаят от славно минало. Но поне почерпете малко опит от скопската школа - там като твърдят, че да речем Климент Охридски е македонец подменят в историческите извори българин с македонец и миллета вярва, че това е оригиналният извор. Та и вие поне подменете българин с гагаузин, та да изглежда малко по-правдоподобно. Да ти дам един пример - гагаузските историци се мъчат да докарат рожденната дата на "гагаузското" деспотство на Добротица някъде към средата на 13 в. То това хубаво ама има цяла поредица документи за споровете между Генуа и българските власти за глобени генуузки търговци от началото на 14 в. точно в градовете дето би трябвало да е по това време "гагаузската държава" и дори има издадена забрана от генуузския сенат за посещаването на тези български пристанища. Я вземете ги издайте тези документи на гагаузски и вместо българи напишете гагаузи и тогава да видиш как от небитието ще се пръкне цялата славна гагаузска история. А що се отнася до морфологията, тя е толкова силно повлияна от българския, че ще ви трябват поне 100 години активна тюркизация на езика за да се "избавите" от това влияние. Впрочем съветските тюрколози вече са започнали делото - те напълниха молдовския гагаузски с какви ли не думи изкопани от азерски и тюркменски, но все пак за да придобие приличен "тюркски" облик на гагаузския му трябва още десетилетия усилиен труд...

И кой е този "оригинален старобългарски писмен паметник... писан не по-късно от първата половина на 10 век"?

Сега какво ти е направило впечатление и какво не, и какво си запомнил и какво не, не може да бъде исторически аргумент. Нещо не схванах каква връзка има Омир с гагаузите, ама карай. Що се касае до т. нар. огузнамета и житията на Саръ Салтук те са толкова късни и изпъстрени с какви ли не фантасмагории, че само хора, на които липсват сериозни исторически и лингвистични аргументи могат да се захващат за тях като удавници на сламка. Така според житието на Саръ Салтук последният беше ходил май до Москва и Дания и ги беше помюсюлманчил след като убил местните змейове, дето изпивали водата на тия държави. Според мен Венелин е предал съвсем точно лингвистичната обстановка в Североизточна България и черноморското крайбрежие по онова време - при това наблюденията му са придружени с множество конкретни примери, които се потвърждават и от изследванията върху местните диалекти (български, турски, гръцки) осемдесет- сто години след Венелин. Ако е искал да фалшфицира резултатите от своите наблюдения е щял да пише, че всички си говорят кристален български.

Информация за договора можеш да вземеш от тук - "Договорът на добруджанския княз Иванко с генуезците от 1387 г.", М. Андреев и В. Кутиков, ГСУюф, 1960 г.. Българите и гърците са споменати в частта, в която става въпрос за правата, които имат подданиците на Иванко в Генуа - там изрично се подчертава и тяхната етнически принадлежност - българи и гърци. Ханс Шилтбергер е името на немеца оставил доста ценно описание на изтока. В него той казва, че бил в три страни, като и трите се казвали България - първата била със столица Видин, втората със столица Търново, а третата със столица Калиакра. Може да е бил млад и неопитен, но е предал съвършено точно политическата обстановка в края на 14 в. на север от Стара Планина. Имаме неговто свидетелство за това, че деспотството на Добротица и Иванко се е наричало България, имаме и договорът на Иванко с Генуа (официален документ!), в който черно на бяло е написано, че жителите на деспотството са българи и гърци. Някой някъде да има документ или писмено свидетеслтво за (гага)узкия (тюркски) характер на Добруджанското деспотство??? Ако има нека го покаже. Ако няма тогава да бъде така добър да се съобразява с историческите извори, а не да си фантазира небивалици. Относно езиковото турцизиране на българи от приморския район на Добруджа - ще ти дам едно сведение, което в момента ми се намира под ръка, но има и други. През 1830 г. Юрий Венелин написва "Граматика на днешното българско наречие", която остава непубликувана и се съхранява в ръкопис (публикувана е едва през 1998 или 1999). Граматиката е написана въз основа на неговите наблюдения в североизточните и източните български територии и черноморското крайбрежие. Ето какво пише той: "За 40 лет тому назад в Варне, Каварне, Балчике процветал болгарский язьıк, даже бьıл он в употрблении общем по всей Добрице, т.е. по всей стране от Варньı и Шумена к Исакчи и Силистрии. Но в новейшее время он стал понемногу ослабевать в сей области, будучи превозмогаем большинством турков и татар. В Каварне молодьıе болгаре мне не могли ни слова сказать по болгарски, между тем как старьıе их отцьı знают еще свой язьıк" (с. 12). Впрочем същият процес на турцизация на езика Венелин открива и при гърците от черноморските градове: "Равномерно и греческий, подвергаясь влиянию тех же причин и в тех же местах, т.е. в городах Варне, Балчике, Бургасе, Созополе и других черноморских, до того испорчен турцизмами, что мореитьı и островитяне, не знаю турецкого, с трудом могут их понимать" (с.11).

Това са добре познатите глупости на съветската тюркология, която както вече казах на едно друго място във форума не е нищо друго освен квази научно продължение на съветската национална политика. Гагузският е наистина "огузо-булгарский" ама не защото е бил огузски взаимодействал неизвестно къде с прабългарски, а защото си е най-обикновен турско-балкански диалект развил се въз субстратната основа на новобългарски източни говори. С други думи гагаузите са население потомци на езиково турцизирани славяноезични българи. За този процес има изрични сведения от пътешественици посещавали Каварна и добруджанското черноморие през 18-началото на 19 век. Странно защо техните разкази никой не публикува когато стане въпрос за гагузите. а това еве - дето ставало на ев'а (евя) не е нищо друго освен отражение на разпадането на широкото е в български: хлеб - хл'аб (хляб). Просто гагаузите преди да проговорят турски са си говорили източно българки говори и прехода на широкото е към а в български и палатализацията на предната съгласна е намерила отражение и в техния турски, който са проговорили някъде към 18 век. За това какво е било населението на Добруджанското деспотство през 14 в. свидетелства договорът на Иванко - владетеля на Добруджанското деспотство с Генуа. Там изрично се споменава, че подданиците на Иванко били блгари и гърци. За никакви други и дума не става в този договор. Малко по-късно в самия край на 14 в. един немски рицар посетил земите на деспотството и изрично пише за третата България със столица Калиакра. Съжалявам, но за румънските и новопоявилите се гагузки националисти не остава нищо друго освен фантасмагориите на националните им белетристики...

Титлата каган не е засичана в оригинални паметници сързани с парбългарите, а в доста по-късни извори с "апокрифен" произход. Според мен става въпрос за късно номадско влияние, в резултат от контактите с печенги. Не е случаен фактът, че в същите тези извори се говори и за печенеги, унгарци и т.н.

А бе темата не беше ли за езика, къде се забихте в прическите и деформациите. Деформации не са напълно непознати и на античния свят. Практикувани са от някои малоазийски народи при това с индоевропейски произход като фригите - друг е въпросът, че не получава особено разпространение. Според мен едва ли идеята е била да се правят на монголоиди или пък на страшни. С тези пипонести черепи по-скоро са предизвиквали смях отколто да са всявали ужас сред враговете си. Интересно е, че никой византийски автор не е обръщал особено внимание на тази практика при прабългарите и не е намерил за нужно да я съобщи. На мен ми е интересно също така какъв процент от откритите скелети са с подобна деформация - едва ли надхвърлят повече от 20% и от какъв пол са били деформираните.

По принцип т. нар. прабългаризми попаданали в старобългарския могат да се разделят в три тематични сфери - военноадминистративни термини, религиозна лексика касаеща най-вече различни страни от езическия култ и производствена лексика (названия на различни занаяти)и техните произведения. Към това могат да се прибавят и някои влияние в антропонимията. Освен това ако се направи един анализ на прабългаризмите във влашкия или в албанския (а това са езиците, които са били в много по-тясно почти бих казал ежедневно взаимодействие със старобългарския) ще видим, че всички тези прабългаризми са проникнали в резултат от контакти със старобълграски. Т.е. прабългарският като говорим език реално не е влизал в активни контакти нито с влашкия, нито с албанския, а условия за това има още от 7 век, да не говорим за 9-ти, когато в границите на България попада по-голямата част от Западните Балкани. С други думи прабългарският е имал характер на "островен" дори бих казал дворцов език - говорел се е в отделни региони на днешна Североизточна България и Влахия, възможно е да се е чувал тук таме из днешна Югоизточна България от едно население, което бързо се е разтваряло в езиково отношение още далеч преди покръстването. Причините трябва да се търсят най-вече в демографията - малкият брой на това население, както и факта, че то е заемало територии и се занимавало със стопанска дейност предразполагащи към активни културни контакти и смесване с други етнически групи. Ако бяха изолирани като албанците високо в планините, може би прабългарският щеше да оцелее. Същевеременно добре е известно от археологическите находки, че в социално и материално отношение прабългарите са били далеч по-развити от тяхните славянски подданици. По тази причина славяните активно са заимствали онези термини от тяхния битов, производствен или административен речник, които са липсвали в славянския. В този смисъл прабългарските заемки в старобългарски са формирали един висок пласт, но далеч не са били толкова всеобхватни както по-късните турцизми. Като типология прабългаризмите могат да бъдат сравнени до известна степен с гърцизмите. В същото време както вече не веднъж подчертавах в самите славянски езици, а и в румънски, албански и дори в немския има страинен пласт от тюркски лексеми. Някои от тях присъстват и в старобългарски (което прави възможно допускането за тяхното съществуване и в прабългарски - например думата шаръ/шаръчия), а други не. Други са проникнали през много по-късна епоха в българския и тяхното обявяване за "прабългаризми" е плод на силното желание на тюрколозите да "открият" още няколко "прабългаризма". Тук искам да направя едно друго сравнение - известно е, че през 8-ми век Константин Копроним преселва в Тракия близо 40 000 павликяни от Сирия вероятно говорещи някаква форма на сирийския (източноарамейски) език. През 9 век техните територии в Северна Тракия са включени в България. Тяхното влияние върху религиозните ереси в България през следващите периоди е изключително силно. Всъщност богомилството е едно преведно на български павликянство и едва ли е случаен фактът, че един сръбски източник от 13 век, изрично съобщава, че богомилството е възникнало в Тракия българска около Филипопол. Това се потвърждава и от други източници. Павликяните като отделна група съществуват и до наши дни в лицето на българските католици. Какво обаче става с предполагаемия говорен от тях сирийски език??? Очевидно е, че по някое време той изчезва също като прабългарския и като него е заместен от славянския (старо или среднобългарски език).

То не е много сигурно дали словото е оригинално средновековно произведение или е съсатвено в доста по-късен период...

Сега ще се опитам да обоснова две тълкувания (едното тюркско, а другото иранско) на част от титла срещаща се в един от надписите на Омуртаг. Става въпрос за зера таркана Онегавон, който бил хранен човек на Омуртаг и като отишъл във войската се удавил в река Тиса. И така въпросът е какво представлява първата част на титлата - зера? Според някой тюрколози това зера може да се свържи с тюркската дума чериг - армия. Тоест Онегавон е бил военен таркан или таркан на армията. Това на пръв поглед се подкрепя и от надписа, в който се казва, че отишъл във войската. В подкрепа на тази хипотеза мога да добавя и факта, че зера по звуковата си структура твърде много прилича на думата от един от крумовите надписи саракт. Там се говори за лява и дясна страна на саракта, като най-логично е да се помисли, че става въпрос за армия. Тук обаче възниква един такъв въпрос как точно зера и саракт се отнасят към тюркското чериг? Дали става въпрос за съответствия по генетично родство или по скоро по заимстване? И ако е заимстване кой и откъде е заимствал? На всичкото отгоре това з и с в начлото на прабългарските думи изглежда по близко до монголското цериг, а не до тюркското чериг. Но пък от друга страна това монголско цериг е очевидна заемка от тюркски при това трябва да е станало в епоха доста след седми век. Иранската хипотеза - зера отговаря на персийската дума сер - глава, която масово се използва чак до 19 в. във формирането на най-различни титли, в които се изразява положение на главенство, върховенство. В български я има в думата сердар - главатар. С други думи зера таркан би трябвало да означава главен таркан. Аргументи за: 1. Вярно е, че въпросният зера таркан е отишъл във войската, но от надписа не личи той да е получил тази си титла тогава - т.е. най-вероятно той я е притежавал още преди да отиде там, като хранен човек на Омуртаг. 2. Освен въпросният Онегавон знаем за още няколко души отишли във войската и умрели там, но никой от тях не носи титлата зера - т.е. ако това беше военна титла би следвало да се появи и при другите - например зера жупан. 3. Самата титла се среща само веднъж в надписите и това като че ли подкрепя възможността зера да е глава, главен - все пак не всеки е можел да бъде шеф на тарканите. 4. За разлика от зера - чериг при зера-сер няма особен проблем със началното з. 5. Що се касае до саракт - ами още Бешевлиев изказа становището, че саракт е грешка на каменоделеца, който вместо гръцкото характон изписал сарактон. В случая става въпроз за надпис на гръцки, така че на Бешвелиев би могло да му се има доверие. И накрая моят въпрос е - ти коя от двете тези си харесваш? Може първата да е вярна, може да е втората, а може и никоя от двете. Както се казваше в един филм истината е някъде там. Изписах всичко това за да покажа колко хлъзгава и несигурна е цялата тази методика с търсенето на фонетични паралели из широкото ервазийско пространство. За разлика от нея при структурната лингвистика възможностите за грешки са много по-малко. Ако се появява флексия е ясно - това не е тюркски или алтайски език.

Всъщност в хърватските ръкописи на глаголица има силно влияние от страна на преславски образци. В тях има множество преславизми, които ясно показват пътят на навлизане на глаголицата в Хърватско. Друг е въпросът, че поради чисто националистически причини, хърватите търсят връзка с непосредствените ученици на Кирил и Методий и дори с моравската мисия, но просто има повече от век и половина хиатус между 860-885 и появата на първите хърватски паметници на глаголица, който те по никакъв начин няма с какво да запълнят. Аз не съм специалист по старобългарски, но много други специалисти още от 70-те години търсят корените на едноеровия правопис именно в Преслав. Относно суфиксът чи - това е най-универсалния тюркски суфис за образуване на професии. Среща се в почти всички езици имали някакъв досег с тюркските, в т.ч. и в множество индоевропейски. Напоследък обаче се изказват становища, че той не е с тюркски, а с китайски произход като неговото разпространение, поне на най-архаичната му форма с която присъства в старобългарския може да се е разпространила по пътя на коприната и самостоятелно без тюркско посредничество. Както и да е - това не е толкова важно.

Мисля, че част от т. нар. "алтайски" остатъци в езика ни като (шиле, шаран, вероятно шавар) колкото и да е странно са дошли не от изток, а от запад. И езиците посредници за това са били влашкият и (прото)албанският. Други като шаръчия, тъкър, дохоторъ и т.н. трябва наистина да са проникнали чрез прабългарския - всъщност аз не отричам тюркския характер на прабългарския. Това, което твърдя е, че работите на много от тюрколозите по въпроса за прабългарския са под всякаква критика, както и това, че в наличните прабългарски езикови паметници от нашите територии има определени елементи, които са много в страни от тюркските езици и че тези елементи или съзнателно се избягват от тюрколозите или просто толкова им е квалификацията на родните "ерудити". Ако ме питаш за моето мнение относно характера на прабългарския ще ти отговаря с две думи - не знам. Ако едни по-внимателни и щателни изследвания върху наличния езиков материал наистина потвърдят сериозните ми съмнения за наличие на флективност в прабългарския тогава поне за мен този език не може да бъде тюркски, а е най-вероятно индоевропейски попаднал под силно тюркско езиково влияние на лексикално ниво. Има обаче и вероятност това да не е флексия и тогава това ще засили вероятността за тюркския характер на прабългарския макар че и тогава ще останат някои съмнения свързани с доста странната структура на сричките в някои от известните ни прабългарски думи, а и с антропонимията, която също в много отношения е доста далеч от класическите тюркски антропонимични системи. Иначе мога да ти дам примери за доста индоевропейски езици, в които бъка от най-различни тюркизми далеч надвишаващи няколкото десетки "алтаизма" в (старо)българския - руски, кюрдски, иранските езици говорени в Таджикистан, Афганистан и т.н. P.S. аз не приемам тезата за алтайско езиково семейство и мисля, че има серизони доводи в тази насока.

Запъналко, едноеровият парвопис отразява най-вече сръбски диалектни особености, но чак от XIII в. нататък, тоест от вече "среднобългарския" етап на развитие. Аз защо си мисля, че най-ранните образци на едноеров правопис са от самото сърце на Преслав - Кръглата църква от самия край на 9 в. и началото на 10 в. Пак от Севреоизточна България от този период се намират и други подобни епиграфски паметници с едноеров правопис. Освен това твърдя, че в съчиненията на Йоан Екзарх могат да се открият думи с неславянски и негръцки произход, при това думи отнасящи се до високата лексика и занаятчийските производства (шаръчия, сокачия, кирчия, зидчия, болярин, капище, кумир и т.н.). Подобни и други думи изобщо не е трудно да бъдат открити и в други старобългарски ръкописи от това време. Също така какво ще кажеш за думата "книга", която не малко български и чуждестранни лингвисти обявяват за прабългарска - уж китаизъм донесен от прабългарите. Как този прабългаризъм е попаднал в славянското койне на св. Кирил??? Не е ли било по-лесно да използва гръцката вивлос? Етх бехти - добре от мен да мине, нека е тюркско, но според официалната версия за р/л тюркския прабългарски език не трябва ли да е етх белем???

Глишев, какво имаш в предвид под това, че езикът на старобългарските кодекси приличал фонетично повече на съвременните чешки и полски??? Честно да ти кажа за пръв път чувам подобно мнение. Може би имаш в предвид запазването на носовските в полския или???? По рефлекса на праславянските tj и dj и по ред други особености езикът на тези кодекси има съответствия и то директни само в българския. Да ти напомням ли за едноеровия и двуеровия правопис, които отразяват очевдино диалектни особености в говоморимия език от това време в България. Виж не ми се сърди, но според мен зстъпниците на алтайската теза отиват вече прекалено далеч - старобългарският не бил старобългарски защото в него алтаизмите са много малко, турцизмите в новобългарския били всъщност скрити прабългаризми, макар че ако бяха наистина такива щяха да имат доста по различен фонетичен облик. Спрете се малко бе хора...

Хм - искаш да знаеш какво е хлобрин. Аз пък искам да знам какви ще са числата от тотото на идващия тираж поне един ден предварително. Проблемът не е в това какво означава тази или онази дума, макар че безспорно това да представлява интерес особено за историците. Основният проблем е, че нашите, а и чуждите лингвисти (тюрколози) са се насочили към един крайно грешен и безсмислен метод на изследване на прабългарския. Предварително се обявява прабългарският за тюркски (а в по-ранната версия дори за татарски), след което започва това да се "доказва" чрез съзнателното търсене на звукови подобия на известни прабългарски думи с лексеми от различни съвременни или отмрели тюркски езици и диалекти. И тъй като в повечето случаи "уловът" не е особено богат започва или произволно разместване на срички и звуци (каквито са например не малко от опити за "разчитането" на прабългарските названия от именника) или дори измислянето на "фонетични закони" в прабългарския (Моско Москов), които още на първата проверка с наличния езиков материал се оказват напълно несъстоятелни. Защо се получава или се е получило така? Защото на повечето от чуждестранните тюрколози никога не им е дремело за прабългарския. В т. нар. "алтаистика" вече десетилетия се води един нестихващ спор за съществуването или не на алтайско езиково семейство. И прабългарският се явява нещо като жертва на този спор. Езиковедите поддържащи тезата за алтайското лингвистично семейство очаяно се нуждаят от "свързващото" звено между тюркските и монголските езици, без което цялата им постройка рухва. И го откриват в прабългарския - в общи линии доста удобна позиция: отдавна изчезнал език, за който се знае много малко и следователно може да се напише всичко... Така прабългарският се сдоби с честта да бъде това свързващо звено, което се превърна в научна догма за езиковедите подръжници на алтайската теза. Тук трябва да отбележа и още една странна особеност на алтайската теза - нейните поддръжници за разлика от индоевропейстите или семитолозите изобщо не си дават зор да възстановят цялостния облик на хипотетичния алтайски праезик,а го карат изцяло на нивото на търсенето на генетични връзки в сферата на фонетката. За тях такива неща като морфология например изобщо не съществуват. Оправданието е, че "алтайските" езици били късно засвидетелствани в писмените източници. Съответно езиковедите не приемащи тезата за алтайското езиково семейство обикновено избутват прабългарския в далечната периферия на тюркските езици или дори изобщо не го считат за тюркски, а за нещо в най-добрия случай като лексикално "потюркчен" език от неизвестен произход (това е особено типично за някои западни тюрколози). Що се касае до българските тюрколози - всъщност ние никога не сме имали и в момента нямаме тюрколози. Това, което сме имали и имаме е много добри или средно добри специалисти по турски и османотурски. Но всъщност нашите най-изтъканти и видни "тюрколози" дори не са и турколози, а са специалисти по различни индоевропейски езици "преквалифицирали се" за една вечер в тюрколози. Такива са и Дуриданов, и Бешвелиев, и Борис Симеонов, и Моско Москов и т.н. Тези новоизпечени тюрколози, поради факта, че езиковедите не приемащи тезата за алтайското езиково семейство не отдават почти никакво значение на прабългарския, на бързо се насочиха към алтаистите, за които прабългарският е крайъгълен камък на тюрко-монголскто езиково родство и изцяло възприеха техните методи на работа изрзяващи се най-вече в търсенето на звукови подобия и особено на корелацията р/з, л/ш и пълното пренебрежение към морфологията. Подозирам, че роля за това е изиграл и един друг момент - а именно доминиращото място на алтайската теза в съветската тюркология (която между другото може да се приеме за непостижим връх в езиковата стъкмистика, изобретила цели четири нови тюркски езика - азерски, гагаузки, узбекски (в два варианта) и новоуйгурски). Впрочем иранистката теза на Петър Добрев е построена на абсолютно същата методика и представлява огледален образ на тюркската, само че е написана на по простоват език. Петър Добрев има тази заслуга, че показа, че който търси намира - т.е. ако търсим звукови подобия, посредством малко или повече фонетични натъманявания, лесно можем да ги открием в който си искаме жив или мъртъв език. В същото време в света отдавна се наложиха методите на структурната лингвистика - т.е. онзи тип лингвистика, която изследва структурата на звука, на сричката, на връзките между звуковите в думата, на връзките между думите в изреченията, на връзките между самите изречения и целия езиков и неезиков контекст. Структурната лингвистика е изключително полезна особено при изследването на мъртви езици от които не е останал богат лексикален материал като прабългарския. Някой от вас да е прочел изследване за облика на сричката в прабългарския въпреки че има достатъчно материал за подобна работа. Можем да се обзаложим, че няма и да прочетете скоро, тъй като на нашите лингвисти структурната лингвистика им е тъмна Индия. Защо споменавам сричката и каква връзка има това с хлобрин? Не знам какво означава хлобрин. Думата обаче може да се отнесе към цяла група от прабългарски думи започващи с две съгласни, което е нетипично за тюркските и монголските езици. Обяснение на този факт за сега няма. Само Моско Москов се е опитал, без обаче да се аргументира, да отнесе тези думи към прабългаризми изпитали славянско влияние. Освен това в контекста на надписа хлобрин носи и още малко информация. Той както и алхаси купе са в единични бройки. За сега няма открити инвентарни надписи, в които двама души да притежават или носят отговорност едновременно за единични бройки амуниции. А това ще рече, че туртунапилежупан е най-вероятно само едно лице, а не двама души както се предполага в повечето публикации. За това говори и доста малкия брой от другите ризници и шлемове - 40 и 20.

Няма как тюркутското бег/баг да стане багаин. Ако багаин е заемка от някакъв език, а не собствено прабългарска дума, тя трябва да е заета независимо от тюркутската заемка бег/баг, и то по различно време, а твърде е възможно и съответният език-източник да не е един и същ -т.е. да е взаимствана по различно време от различни езици.

Ще се опитам да ти обясня ситуацията, а тя поне за мен е доста забавна: Големият проблем на форумните тюрко-монголи е, че ако т. нар. "преводи" и "обяснения" на академичните тюрко-монголи бъдат възприети безкритично и безрезервно, както това папагалски става в т. нар. прабългаристика в течение на повече от век, то това би бил най-големият удар върху тюркската теза. Просто защото флексията е типична за индоевропейските и семитските езици. И кой каквото ще да ми разправя, ама флексията, аглутинацията, интергацията и изолацията са структуроопределящи признаци за един език, много по-важни от шляенето из съвременни тюркски езици с цел търсенето на звукови подобия на изчукани преди 11 века думи. А за това колко успешно е търсенето и съответно целият метод говори фактът, че за половината от думите на Преславския надпис не са намерени никакви съответствия (зитко, есторгин, хлобрин, туртуна)и съответно няма никакви преводи, за две от лексемите (хумши и алхаси) е достигнато до великото умозрение, че всъщност имали един и същ смисъл - на меки ризници (що не и на меки китки), за пиле го "превеждат" ту като третолична оптативна форма на тюркския глагол зная, при това директно взета от турската граматика, ту като тюркския съюз и (този път формата е май от модерния якутски - бая път са били признавам).

Всъщност най-ранните славянски текстове, т.е. преводите на св. Кирил и Методий не са известни и не са достигнали до нас. Тяхната реконструкция става въз основа на старобългарски писменни паметници от 10-11 в. Засега всички данни от тези паметници сочат, че кирило-методиевският език е базиран на южнославянски говори (около Солун и вероятно Южните Родопи) върху основата, на които се развива (старо)българският език. Западносалвянските елементи не нарушават по никакъв начин неговата южнославянска основа. 99% от известните старобългарски паметници произхождат от днешна Североизточна България или Македония и са свързани с вторични преработки (т. нар. Преславска и Охридски школи). Самият език придобива своят облик в България, когато книжовната продукция излиза далеч от рамките на Библията и обхваща множество съчинения с литургичен, богословски и светски характер. На всичкото отгоре изглежда, че част от кирилометодиевските преводи на Библията са били безвъзратно загубени защото в Преслав Старият завет е преведен наново. Поне аз нямам никакви основания да считам, че езикът на който са писали Йоан Екзарх, Константин Преславски, Климент Охридски и т.н. е бил изкуствен и неразбираем за народа. Тъкмо напротив - всички автори от този период подчертават, че се стремят да пишат или превеждат рабираемо. Вярно е, че се изобретяват и много нови думи необходими за високия стил, но това не превръща езика в "койне" или в "неразбираем мъртъв". В съчиненията на Йоан Екзарх, както и в не малко паметници от 10-12 в. (например в открития преди десетилетие Лекарственик в библиотеката на Синайския манастир) има доста неславянски и негръцки думи, които биха могли да се идентифицират като прабългарски. Друг е въпросът, че много малко от тях са с тюркски или алтайски произход. Все пак през този период е преведен и Именника (от гръцки или прабългарски), пак през този период Тодор Дуксов използва без особени притеснения прабългарското летоброене. Да не забравяме и доста големия брой епиграфски паметници, които мисля, че като количество надхвърлят всичко известно от Европа през този период. Огромната част от тези епиграфски паметници са писани от обикноевени хора и отразяват особеностите на ежедневния език.

Не бих казъл, че в орхонските надписи бъка от боили и че административната система на ПБЦ е взаимствана от тюркутския хаганат. Това са изказвания правени доста на едро. Къде е например титлата и длъжността кавхан при тюркутите, къде са жупаните??? Къде при прабългарите откриваш да речем титлата ябгу??? Лично аз препоръчвам на хората, които твърдят, че боилите били взаимствани от тюркутите много внимателно да се запознаят със съдържанието на тези надписи и тогава да говорят за паралелите между тях и нас. Багаин и бег трябва да са "взаимствани" в прабългарския и тюркутския по различно време и от различни източници. По никакъв начин не мога да се съглася, че багаин е взаимствано от бег, а и групата на багаините далеч не играе такава роля в структурата на ПБЦ както класата на беговете при тюркутите. Струва ми се, че и при тарканите има големи разлики във функциите. При прабългарите титла боила бага таркан досега не е засичана и едва ли ще бъде открита. Иначе щях да забравя ханове, аги, бегове, багатури има не само при тюркски народи. Подобни титли са навлезли и при персите и особено при кюрдите (изключвам багатур, но такава няма и при турците).

И понеже предполагам, че ще ме питате за друго правдоподно обяснение на cane ще кажа предаврително, че според мен има две възможности. Първата това наистина да е притежателен (може би родителен или дателен притежателен) падеж. Тази възможност се потвърждава от прехода боила - буле в Преславския надпис. Ако това е така, то за мен е пълен абсурд прабългарският език да бъде считан за тюркски. По ще се съглася, че е семитски отколкото тюркски или "алтайски". Но има и друго правдоподобно обяснение - да става въпрос за широко е, което се е произнасяло между е и а. За да се подмажа на форумните тюркисти ще спомена, че подобна много близка фонетична форма има в турския ана/ане (майка), като и двата изговора отбелязват думата майка в именителен падеж и очевидно става въпрос за произношение, а не за образуване на морфологична категория (т.е. не е флексия). Ако приемем, че подобно нещо е съществувало при кана, то тогава това може да обясни защо в три надписа кана е записана като кане. Вторият надпис е много фрагментиран и не могат да се извадят никакви заключения. Третият е на гръцки и титлата кане съпровожда името на Маламир (канесубиги Маламир). В случая нямаме основание да претендираме, че с това се изразява някаква принадлежност и формата би трябвало да бъде в именителен падеж. Това накланя везните в полза на втората хипотеза за широкото е. Не е изключено обаче ако каменоделецът е бил грък да е чувал най-често думата кана и в именитилен и в "притежателен" (родителен или дателен притежателен) падеж и да не е могъл да направи съществена разлика между двете. Аз съветвам форумните тюрко-монголи да си изберат втората хипотеза. Но която и от двете да е вярна, прочитът на Бешвелиев си остава пълна .....

Веселин Бешевлиев е добър елинист, но много слаб тюрколог. Неговият опит за превод на надписа върху медальона на Омуртаг е под всякаква критика. Ето какво пише той: CANE SYBHГI OMOРТАГ "(Медаьон) на кан сюбиги Омуртаг" Букви: смесени латински с гръцки CANE е тюркска притежателна форма със суфикс -е вм. -i, както в N 53 (Преславския надпис!), 54, 69 по подражение на надписите с родителен падеж на византийските оловни печати,..." (Бешевлиев, В., Първобългарския надписи, с. 234, София 1979). Трябва да си призная, че след Моско Москов това беше второто ми голямо разочарование от езиковта и по-точно тюркологическата подготовка на нашите светила. Като оставим назаден план вече втръсналата тема за флексията (защото ако това е падеж, то си е пак чиста флексия, а не аглутинация cana - cane и ако не друго,то поне като елинист Бешевлиев би трябвало да се досети за това) съм направо изумен от елементарните познания за тюркските езици. Въпросният посесивен суфикс в тюркските езици бележи не притежателя, а притежаемото, което е винаги след притежателя. Например ако преведем на турски изречението Медальон на Канасубиги Омуртаг трябва да стане Kanasubigi Omurtag'ın madalyonu . В случая наставката ън (която в другите тюркски езици е ънг) отбелезва притежателя и именно тя носи информация за него - т.е. ако наистина надписът от медальона означава на тюркски "на Канасубиги Омуртаг" би следвало да бъде нещо от рода на Канасубиги Омуртагинг. У-то при мадальон е именно суфикса, за който Бешевлиев говори - само, че не е "и" тъй като следва принципите на вокалната хармония в турски. В случая тази наставка бележи притежаемото и ако се доверим на безсмислицата изказана от Бешевлиев, то тогава излиза, че не Омуртаг е притежателят, а че той е притежаван от някого/нещо, което обаче остава неизвестно. Но дори и да приемем тази безсмислица за правилна, както без съмнение ще направят форумните специалисти по тюркски езици, тя пак граматически не може да бъде вярна, тъй като е/и трябва да бъдат не при първата дума кана, а при последната Омуртаг - т.е. да бъде Омуртаге. После се нагледах на още десетки подобни глупости и вече хич не ми пука

Снощи обещах повече в тази тема да не пиша сериозни неща, та за това сега с риск да ми се разсърдиш ще ти отговоря шеговито на въпросите: 1. Не само на бег и на багатур няма никакво значение на всички прабългарски думи етимологията е без значение. Тя в общи линии не показва нищо, само създава излишни главоболия на стройните тюркологически твърдения. Но все пак ще те питам нещо сериозно - наистина ли мислиш, че багаин произхожда етимологически от бег ( с широко е) и ако произхожда как точно от бег се е получило в прабългарски багаин? 2. На Кюл Тегин и Есугей Бурджигин не им знам точното гражданство, но май не са били с паспорти от Първото царство. 3. Накрая един логически въпрос - и в румънски и в османотурски има думата войник/войнук. От тук е повече от ясно (следвайки логиката на тюрколозите), че турският и румънският са родствени езици. Само проблемът е към коя група да ги запишем - към романската, към тюркската или към някоя междинна тюрко-романска?